Р Е Ш Е Н И Е № 1607
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа докладваното от председателя в.гр.ч. дело № 2958 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 435 ал. 1 предл. последно от ГПК.
Постъпила е чрез ДСИ при РС Пловдив с вх. № 3037/01.11.2017г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 36733/04 декември 2017г. от ТП на НОИ-Пловдив, ул.“**“ №*, представлявано от директора Р.И.Д., против Постановление изх. № 44836/18.10.2017г. на ДСИ при РС Пловдив, за прекратяване на изпълнително дело № 2044/2014г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Според жалбоподателя срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК не е изтекъл, тъй като са били извършвани действия по хода на изпълнителното дело в рамките на двугодишния период, като според него тези действия са:
На 29.01.2016г. от страна на жалбоподателя, който е взискател по изп. дело № 2044/2014г., е изпратена молба по изп. дело с изх. № К-12547 7, с която моли да бъде извършено проучване на имуществото на длъжника, получена при РС Пловдив на 01.02.2016г.
На 12.02.2016г. от страна на ТП на НОИ – Пловдив е изпратена молба с изх. № К-12547 9, с която е представено бюджетно платежно нареждане за изплащане на държавна такса в размер на 60 лв за извършване на изисканото проучване.
На 14.03.2016г. от страна на ТП на НОИ Пловдив е изпратена молба с изх. № К-12547 11, с която е представено бюджетно платежно нареждане за заплащане на държавна такса в размер на 8 лева, от които 3 лева за предоставяне на информация за декларирани данни и 5 лева за предоставяне на информация за данъчна оценка за деклариран недвижим имот.
На 18.03.2016г. от страна на ТП на НОИ Пловдив е изпратена молба с изх. № К-12547 13, с която е представено бюджетно платежно нареждане за заплащане на държавна такса в размер на 5 лв за предоставяне на информация по чл. 431 ал. 4 от ГПК.
Предвид изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното постановление на ДСИ.
Ответната на жалбата страна СД „Канто Тодоров и С-ие“, с ЕИК ****, гр. П., ул. „С**“ №*, редовно уведомена, не взема становище по жалбата.
Постъпили са по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК писмени мотиви от страна на ДСИ, ІІ район в СИС при РС Пловдив, с което се взема становище, че фактическият състав на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, е налице.
С обжалваното Постановление от 17.10.2017г. ДСИ при РС Пловдив прекратява изпълнителното производство по изп. дело № 2044/2014г., ІІ район по описа на СИС при РС Пловдив, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, по съображения, че е констатирано от ДСИ, че взискателят не е поискал изпълнителни действия повече от две години, което е правно основание за прекратяване на производството по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Постановлението е връчено на взискателя НОИ Пловдив на 27.10.2017г., при което и жалбата е подадена в законния едноседмичен срок съгласно чл. 436 ал. 1 от ГПК от надлежна страна – взискател по изп. дело №2044/2014г. срещу подлежащо на обжалване действие на СИ – прекратяване на изпълнителното производство, съгласно чл. 435 ал. 1 предл. последно от ГПК. Поради което и въззивният състав на ПдОС приема жалбата за допустима за разглеждане от съда по същество.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 2044/2014г. по описа на ДСИ при РС Пловдив е образувано на 25.03.2014г. по молба на взискателя ТП на НОИ- Пловдив против длъжника „Канто Тодоров и с-ие“ СД гр. П., на основание изпълнителен лист от 17.08.2011г. издаден въз основа на Решение № 1508/12.11.2010г. по адм.д. № 730/2009г. по описа на Одм.съд Пловдив. Изпратена е ПДИ до длъжника, получена на 26.04.2014г., връчена чрез известие за доставяне, /лист 15 от изп.д./. Изпратено е от взискателя до ДСИ удостоверение за актуално състояние на длъжника, с писмо от 30.04.2014г., /лист 15 от изп.д./. Изпратено е съобщение до ТД на НАП Пловдив, на осн.чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК за започнато принудително изпълнение срещу длъжника; след изпращане на съответно удостоверение, на осн.чл. 458 от ГПК с разпореждане от 07.07.2014г. на ДСИ се конституира Държавата като присъединен взискател за публични задължения на длъжника, посочени в удостоверението на ТД НАП Пловдив от 23.06.2014г.
С молба от 14.08.2014г. взискателят моли да бъде наложен запор върху вземанията на съдружниците по трудовото им възнаграждение, което получават от съответни посочени дружества. Искането е оставено без уважение, тъй като по изп. лист длъжник е СД „Канто Тодоров и с-ие“, собствениците на дружеството не са осъдени солидарно с него.
С цитирана молба в жалбата – молба с изх. № К-12547 7 от 29.01.2016г. от страна на взискателя ТП на НОИ-Пловдив е поискано да бъде извършено проучване имуществото на длъжника. С цитирана молба в жалбата- молба с изх. № -12547 9 от 12.02.2016г. е внесена ДТ от 60 лв, съответно, представено бюджетно платежно нареждане, за проучване имуществото на длъжника. С разпореждане от 17.2.2016г. ДСИ пристъпва към цялостно проучване на имуществото на длъжника чрез извършване на редица справки.
Въззивният съд констатира, че молба от взискателя с посочени изпълнителни способи, след молбата за образуване на изпълнително дело, не е налице; в молбата е посочен изп. способ без посочване на конкретно имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. При което следва да се приеме, че двугодишният сок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е започнал да тече, считано от образуване на изп. производство на 25.03.2014г., като този двугодишен срок е прекъснат на 07.07.2014г. с конституиране на Държавата като присъединен взискател по право в изпълнителното производство по изп. дело № 2044/2014г. От дата 07.07.2014г. до датата 18.10.2017г., на която е издадено обжалваното Постановление изх. № 44836 на ДСИ, е изтекъл период от повече от две години. Тъй като, цитираните в настоящата жалба действия, изпращане на молби с горепосочено съдържание по изп. дело, не представляват изпълнителни действия, които да прекъснат срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, съгласно ТР № 2/2013г. на ОСГТК, то следва да се приеме, че към датата на постановяване на постановлението е изтекъл двугодишният срок, което обстоятелство се констатира с обжалваното постановление, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В случая, не са изпълнителни действия съгласно цитираното ТР, образуването на изп. дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника чрез извършване на справки и събиране на книжа.
Предвид изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила чрез ДСИ при РС Пловдив с вх. № 3037/01.11.2017г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 36733/04 декември 2017г. от ТП на НОИ-Пловдив, ул.“***“ №*, представлявано от директора Р.И.Д., против Постановление изх. № 44836/18.10.2017г. на ДСИ при РС Пловдив, за прекратяване на изпълнително дело № 2044/2014г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/