РЕШЕНИЕ
№ 1232
гр. Бургас, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120204250 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на Г. Д. К., ЕГН ********** чрез адв. Н.
М. от АК *** против наказателно постановление № 22-0000896/20.09.2023г., издадено от
Директор на РД „АА” Бургас, с което за нарушение на 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл.
7, ал.1, т. 3, б „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ е наложено административно
наказание глоба в размер на 2500 лева съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление и се претендират
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не изпраща представител
депозирано е писмено становище от адв. М., който поддържа жалбата и счита, че
наложеното административно наказание не е справедливо. Претендира разноски, за което
представя списък.
За Административнонаказващият орган, се явява служител с юридическо образование
М., която оспорва жалбата, претендира разноски и представя писмена защита. Алтернатовно,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок (НП е връчено на 29.09.2023г., а жалбата
подадена на 09.10.2023г.), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, тя е
допустима и следва да се разгледа по същество.
По фактите, съдът намира следното:
На 29.07.2023 г. служители на „АА“ Бургас св. П. Д. извършвали проверки по ЗДвП
във връзка с допустимата маса на товар на управляваните ППС като за проверка бил спрян в
гр. ***, път ***, до база „***“ водач на ППС с рег. № **** МПС ***, който установили като
Г. Д. К., който не носил контролен талон към СУМПС. МПС било категория N3 с две оси и
1
прикачено ремарке *** с рег. № **** от категория О4 с три оси като извършвал обществен
превоз на товари /ечемик/ съгласно товарителница *** на територията на Република
България по маршрут гр. Стралджа – гр. ***, видно от пътен лист *** като водачът не носил
контролен талон към СУМПС *** и извършва превоз с ППС което е с маса, която
надвишава допустимите максимални маси за движение по пътищата отворени за обществено
ползване като сумата от натоварвания на ос на една тройна ос на полуремаркето, когато
разстоянието на осите е над 1,30 метра, е 24т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от
Наредба № 11 на МРРБ от 03.07.2001г. Измерването било извършено със сертифицирана
ролетка, марка „ВМI“ 5 метра с фабричен № 1337. При измерването с техническо средство
електронна везна в присъствието на водача било установено, че една тройна ос на ППС е
натоварена с 27040 кг. съгласно разпечатка и се касае за претоварване с 3040 кг.
Св. П. Д. съставил АУАН на водача в негово присъствие и му връчил препис от АУАН
като водачът не е вписал възражения.
С АУАН е посочено, че водачът е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 предл. 2 ЗДвП и чл. 139,
ал. 1, т. 2, предложение три от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11
на МРРБ от 03.07.2001г.
На 20.09.2023г. е издадено и обжалваното НП, с което е прието, че не се касае за
маловажен случай и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 ЗДвП на К. е наложена глоба в
размер на 2500 лева.
С резолюция от 20.09.2023г. на Директор на РД „АА” Бургас е прекратено
производството за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП като няма данни да е обжалвана
резолюцията и в тази част липсва интерес на жалбоподателя да обжалва НП, поради което
следва да се остави в тази част жалбата без разглеждане, а производството по делото да се
прекрати само в тази част.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства.
АУАН и НП са издадени от компетентно лице и в предвидените им правомощия.
Нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП сочи, че Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и
превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза. Ал. 2, т. 8 на чл. 166 от ЗДвП, регламентира правото на
определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
служби, при изпълнение на функциите си по този закон, да ползват технически средства за
измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата
изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за
собствена сметка на пътници и товари. От тази нормативна рамка следва, че ИА
„Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно
спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на
пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради
което длъжностните лица на агенцията разполагат с правото да съставят АУАН. Предвид
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и делегираните му правомощия с т. I. 6 от Заповед
№ РД-08-30/2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, Директорът на РД „АА“ гр. Бургас е надлежно оправомощен, респ. е
компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП. Поради изложеното съдът
намира, че служителите на ИА „Автомобилна администрация“ са компетентни да съставят
АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съответно Директор на АА Бургас да
издава наказателни постановления, с които да налагат наказания на основание чл. 177, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, в случаите на извършено административно нарушение по цитирания текст.
2
Съдът при извършена от него служебна проверка и като съобрази основанията на
жалбоподателя, намира, че АУАН и НП са издадени при спазване на установената от закона
форма като съдържат формално необходимите по закон реквизити, както и счита, че са
издадени в установените от закона процесуални срокове при спазване на чл. 34 ЗАНН.
АУАН е връчен на нарушителя, който не е вписал възражения, участвал е лично в
проверката и е възприел всички обстоятелства във връзка с нея. НП възпроизвежда
констатираните в АУАН обстоятелства. С изложеното според този състав не е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя, същият е бил запознат с обстоятелствата,
които му се вменяват като са посочени всички релевантни факти от състава на нарушението,
поради което и не се намират основания за отмяна на НП поради тази причина.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението.
Посочената като нарушена конкретно разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от
ЗДвП предвижда, че ППС трябва да се движат при натоварване на ос, която не трябва да
надвишава нормите, установени от МРРБ. Нормата е бланкетна като конкретните норми са
установени и допустимото натоварване е нормативно регулирано в Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В чл. 7, ал. 1, т. 3, б „б“ е предвидено, че допустимото максимално натоварване на ос за
ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено
ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно
на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено
ползване пътища, е за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
полуремаркета, когато разстоянието между осите е: над 1,3 m - 24 t.
От представените от наказващия орган документи по преписката везната е преминала
проверка и ролетката е съпроводена с документи на производителя. Отделно по делото не се
ангажираха и доказателства, които да разколебаят измерените стойности, а такова оспорване
и не е направено при проверката от жалбоподателя. АУАН е редовно съставен и съдържа
съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени в хода на съдебното производство (арг. и от Решение №
204 от 12.01.2022 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 193/2021 г.; Решение № 1480 от
14.10.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1634/2021 г.; Решение № 774/14.06.2022
година по КНАХ дело № 719/2022 година и др.).
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал
претоварено ППС без да притежава разрешение за това от АПИ. За констатираното
нарушение санционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 ЗДвП предвижда, че се
наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред
управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Санкционната норма правилно е приложена от АНО като относима, но според
съдебния състав неправилно е отмерен размерът на наказанието и липсват изложени
обстоятелства, поради които наказващия орган приема, че следва глобата да се определи в
размера от 2500 лева. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието
се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
3
Настоящият състав счита, че в случая наказващият орган не е взел предвид всички
обстоятелства като изобщо липсват съображения защо наказващият орган е определил
санкцията в размер над минималния от закона. Нещо повече, изобщо липсват изложени
мотиви кои обстоятелства наказващият орган приема за отегчаващи и кои за смекчаващи
като е напълно недопустимо да се презумира отговорността на нарушителя. В случая
липсват ангажирани доказателства за друго нарушение от сочения тип като обаче следва да
се посочи, че не се споделя становището да се касае за маловажен случай, тъй като липсват
обстоятелства, от които да може да се направи извод, че случаят е маловажен. Пар. 1, т. 4 от
ДР ЗАНН определя, че „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретния случай нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други подобни случаи, а и отделно от
това чл. 189з ЗДвП предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г
от Закона за административните нарушения и наказания.
Тъй като наказващия орган не е мотивирал отегчаващи вината обстоятелства, такива не
се констатират и в хода на съдебно следствие, то наказанието следва да се определи в
минималния предвиден от закона размер на 500 лева, което налага изменение на
наказателното постановление и намаляване размера на наказанието глоба от 2500 лева на
500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил
защитаван от служител с юридическо образование, като до приключване на разглеждането
на делото в съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение.
Тъй като двете страни претендират заплащането на разноски, и предвид изменение на
НП, те следва да се определят по съразмерност. Жалбоподателят е ангажирал доказателства
за разноски в размер на 550 лева, платени в брой съгласно договор за правна защита и
съдействие. Направено е възражение за прекомерност, като минималното възнаграждение
изчислено по реда на чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 1000 до 10 000 лв. -
400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. и се определя на 550 лева, поради което и
възражението за неговата прекомерност не е основателно. В полза на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски съразмерно на отменената част от НП, а именно сумата в размер на
440 лева. За наказващия орган се дължат разноски за това, че е представляван от служител с
юридическо образование на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН. С оглед фактическата и
правна сложност на делото на основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ се определя възнаграждение в размер на 100
лева. Предвид изхода на спора в полза на наказващия орган следва да се присъдят разноски
съразмерно на потвърдената част от наказателното постановление, а именно 20 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000896/20.09.2023г., издадено от
Директор на РД „АА” Бургас, с което за нарушение на 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7,
ал.1, т. 3, б „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ на Г. Д. К., ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева съгласно чл. 177, ал. 3, т.
1, предл. 3 ЗДвП като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба“ от 2500 лева на 500
4
(петстотин) лева.
Оставя без разглеждане жалба против наказателно постановление № 22-
0000896/20.09.2023г., издадено от Директор на РД „АА” Бургас относно нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1, предл 2 ЗДвП, тъй като производството е прекратено по административен
ред, липсва наложено наказание и прекратява производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ сумата в размер на 20 (двадесет) лева разноски.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на Г.
Д. К., ЕГН ********** сумата в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева разноски
за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5