№ 1200
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000500283 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на ищцата в първата инстанция Д. Й. С. против Решение 2 от 03.01.2023 г. по гр.д.
430/2021 г. по описа на Пернишкия окръжен съд (ПОС), с който са отхвърлени като
неоснователни предявените от С. против „Юробанк България” АД искове с правно
основание чл. 170 ЗЗД и с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 472, вр. чл. 476, б.
„г“ ГПК (отм.), вр. чл. 167 ЗЗД, за признаване за установено, че е недействителна - нищожна
ипотеката, учредена с нотариален акт за договорна ипотека № 194, том първи , рег. № 1775,
дело № 1023/2005г. на нотариус Н. З., вписан в Служба по вписванията – Перник – вх. рег. №
1431от 03.05.2005 г., акт № 194, том първи, дело № 1023/2005г., от Д. Й. С. в полза на
„Българска пощенска Банка“ АД /със сегашно наименование „Юробанк България“ АД/,
върху неин собствен недвижим имот: апартамент № 10, находящ се в гр. Перник, ул.
*** 71, ет. 4, самостоятелен обект с идентификатор 55871.505.883.1.10 по КККР
на гр. Перник, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение № 10, ведно с
гараж № 5 на партерен етаж в жилищния блок, находящ се в гр. Перник, ул. *** 71, кв. 267,
парцел втори, със застроена площ от 17,13 кв. м., заедно с 0,872 идеални части от сградата и
съответно от правото на строеж, като сключена в нарушение на чл. 170 ЗЗД, поради
несъществуването на обезпеченото вземане по договор за банков кредит от 29.04.2005г.
между „Българска пощенска банка“ АД и „Алматея Прима“ ООД, както и поради неспазване
на предписаната в закона форма, поради нищожността на нотариалното удостоверяване
съгл. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 472, вр. чл. 476, б. „г“ ГПК (отм.), вр. чл. 167 ЗЗД (в
1
съдържането на нотариалния акт е описано вземане по договор за банков кредит от
29.04.2005г., какъвто договор не е съществувал и не съществува, поради което не е бил
представен на нотариуса, за да се посочи като съдържание на нотариалния акт), като
неоснователни. С друго решение от 04.12.2023 г. първоначалният съдебен акт е допълнен
като е посочено, че освен С., съищци са „Алматея Прима” ООД (н.) чрез синдика В. М. и Я.
Г. М.. С Определение 208/23.02.2023 г. по делото, ПОС е оставил без уважение (чл. 248 ГПК)
молбата за допълнение на решението в частта за разноските, подадена от
„Юробанк България” АД, като в полза на банката се присъдят съдебно-деловодни разноски,
представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.
Въззивницата релевира оплаквания от материалноправно естество, каквито е
поддържала и пред ПОС, като иска от САС да отмени първоинстанционното решение и да
уважи предявените искове за недействителност на ипотечната сделка.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от „Юробанк България” АД с
писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. Намира, че решението на Пернишкия окръжен
съд било правилно и трябвало да се потвърди. Претендира присъждане на разноски.
Останалите страни не вземат отношение по жалбата.
От своя страна, кредитната институция е обжалвала първоинстанционното
определение по чл. 248 ГПК, искайки неговата отмяна и присъждане на търсените разноски
пред ПОС. Не са депозирани становища по така подадената частна жалба.
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок и са процесуално
допустими. Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.
От материалите по делото САС намери следното:
Производството е образувано по предявен от Д. Й. С. против „Юробанк България” АД
(в качеството й на правоприемник на „Българска пощенска банка” АД) иск за
недействителност на ипотеката, учредена с нотариален акт за договорна ипотека № 194, том
първи , рег. № 1775, дело № 1023/2005г. на нотариус Н. З., вписан в Служба по вписванията
– Перник – вх. рег. № 1431от 03.05.2005 г., акт № 194, том първи, дело № 1023/2005г. от Д.
Й. С. в полза на „Българска пощенска Банка“ АД /със сегашно наименование „Юробанк
България“ АД/, върху неин собствен недвижим имот: апартамент № 10,находящ се в гр.
Перник, ул. *** 71, ет. 4, самостоятелен обект с идентификатор 55871.505.883.1.10 по КККР
на гр. Перник, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение № 10, ведно с
гараж № 5 на партерен етаж в жилищния блок, находящ се в гр. Перник, ул. *** 71, кв. 267,
парцел втори, със застроена площ от 17,13 кв. м., заедно с 0,872 идеални части от сградата и
съответно от правото на строеж, като сключена в нарушение на чл. 170 ЗЗД, поради
несъществуването на обезпеченото вземане по договор за банков кредит от 29.04.2005г.
между „Българска пощенска банка“ АД и „Алматея Прима“ ООД, както и поради неспазване
на предписаната в закона форма, поради нищожността на нотариалното удостоверяване
съгл. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 472, вр. чл. 476, б. „г“ ГПК (отм.), вр. чл. 167 ЗЗД (в
2
съдържането на нотариалния акт е описано вземане по договор за банков кредит от
29.04.2005г., какъвто договор не е съществувал и не съществува, поради което не е бил
представен на нотариуса, за да се посочи като съдържание на нотариалния акт). Твърди, че
са налице посочените пороци и желае да се прогласи от съда учредената ипотека за
нищожна.
В срока по чл. 131 ГПК търговската банка по подробни съображения в отговора, оспорва
иска с доводи, че не са налице особените основания за нищожност на ипотеката по чл. 170
ЗЗД, както и тези по чл. 26 ЗЗД. Счита, че с молба за подновяване на вписана ипотека е
посочена коректната дата на договора за банков кредит, а именно 08.03.2005 г. и
разминаването на датите не прави нотариалният акт за ипотека за нищожен, нито променя
съдържанието и волята на страните, установени от нотариуса. Пропускът да се извърши
поправката на ипотечния акт в екземпляра, вписан в Служба по вписванията не е
опорочаващ ипотечното право. В представения от ищеца нот. акт е налице техническа
грешка като вместо правилната дата на сключване на договора за кредит – 08.03.2005г.,
погрешка е изписана датата на сключване на нот. акт за учредяване на договорна ипотека –
29.04.2005г. Така допуснатата техническа грешка е своевременно поправена от нотариуса, в
доказателство на което с отговора е представен и нотариален акт за договорна ипотека върху
недвижим имот № 194, том първи, рег. № 1775, дело № 171/2005г. с нанесена поправка.
Становище по казуса пред първата инстанция е изразил и „Алматея Прима” ООД (н.) чрез
синдика М., докато Я. М. не е взел отношение.
След събиране на множество писмени доказателства, ПОС е отхвърлил предявените
искове.
Според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
Безспорно, първоинстанционното решение е валидно и допустимо – произнесено по
действително предявените с исковата молба искове, от и срещу процесуално легитимирани
страни, от родово и местно компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт.
Оплакванията във въззивната жалба на практика повтарят, вече развитите доводи от
Д. Й. С. пред Пернишкия окръжен съд, на които първата инстанция е дала подробни и
убедителни отговори в обжалваното решение, поради което следва да се препрати към
мотивите на ПОС по реда на чл. 272 ГПК.
В допълнение, САС в настоящия си състав намира за уместно да отбележи следното:
Освен общите основания за недействителност на сделките по чл. 26 и следващите
3
от ЗЗД, за ипотеката са посочени и специални основания за недействителност в чл. 170 ЗЗД,
а именно – „учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било
в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа, на който се подава тя,
съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за
тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се
учредява ипотеката.”
В тази връзка, въззиваемата банка успешно е доказала (чрез представяне на
заверени копия от съответните документи), че е сключен между нея и „Алматея Прима” ООД
договор за банков кредит Продукт „Бизнес Кредитна Линия - ПЛЮС“ с кредитен лимит в
размер на 295 000,00лв. при договорна лихва, формираща се от БЛП за малки фирми в лева,
който към момента на подписване на договора за кредит е 10 % и договорна лихвена
надбавка в размер на 0,9 пункта и срок на погасяване 120 месеца в изискуемата от чл. 430
ТЗ писмена форма, както и че средствата по кредита са реално преведени на
кредитополучателя.
За обезпечение на всички вземания на банката от така посочения кредитен договор
са учредени договорни ипотеки върху три апартамента, един, от които е и процесното
жилище на ул. „***” 71, ет. 4 в гр. Перник. Това е посочено и в договора за кредит, респ. в
нотариалния акт за договорна ипотека.
Основните оплаквания са две: а) че в сключения договор за банков кредит, е
посочена дата на подписване на сделката 08.03.2005 г., а в ипотечния акт, било посочено, че
договорът за кредит е от 29.04.2005 г., което според въззивницата означавало, че не било
ясно вземането, което се обезпечава и нямало тъждество между двете дати, което
опорочавало и ипотеката; б) ипотеката върху процесния имот била учредена от Д. С. и от Я.
М., но последния нямал никакви собственически права върху апартамента.
И двете оплаквания са неоснователни, поради следното:
САС споделя виждането на първостепенния съд, че се касае за техническа грешка при
изписване на датата на договора за кредит в нотариалния акт за учредяване на ипотека, като
вместо правилната „08.03.2005 г.”, е посочено погрешно датата 29.04.2005 г., когато
всъщност е извършено нотариалното удостоверяване на ипотечния договор. В случая
техническата грешка при изписване датата на договора за банков кредит в процесния
нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот не влияе нито на валидността на
волята на страните, нито на даденото от тяхна страна съгласие за учредяване на ипотека
върху собствения на ипотекарния длъжник недвижим имот, тъй като освен датата на
договора за кредит, същият има и много други индивидуализиращи белези и законови
реквизити, които в случая са налице -конкретно и подробно описаните в нотариалния акт за
договорна ипотека условия на сключения между „Алматея Прима“ ООД и „Българска
пощенска банка“ АД договор за банков кредит. Разминаването в датите не прави
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека нищожен, нито пък променя
съдържанието и волята на страните, установени от нотариуса, при положение, че по делото
няма спор, че страните по договора за ипотека са се явили пред нотариуса за учредяване на
4
процесната ипотека, а поправката касае техническа грешка и се отнася до датата на договора
за кредит. Поправката в датата на договора на кредит в договорната ипотека не води до
нейната порочност, тъй като само по себе си наличието на поправки в нотариалния акт за
договорна ипотека не означава, че нотариалното удостоверяване е нищожно, защото
извършването или липсата на такива корекции не е изискване за валидност съобразно чл. 472
ГПК (отм.).
От друга страна, неизвършването на поправката по реда на чл. 475, ал. 3 ГПК (отм.)
се отразява на валидността на самата поправка, но не и на самото нотариално
удостоверяване, респ. не прави нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека
нищожен, нито пък променя съдържанието и волята на страните, установени от нотариуса.
Пропускът да се извърши поправката на ипотечния акт в екземпляра вписан в Служба по
вписванията също не е опорочаващ ипотечното право факт. Освен това както се посочи по-
горе в чл. 170 ЗЗД не е налице изискване в ипотечния акт, с който се обезпечава вземане на
банка по сключен кредитен договор да се посочва изрично датата на договора за банков
кредит. Това следва изрично да се подчертае, тъй като поправка има, но тя не е извършена
по предвидения в закона ред с нотариален акт за поправка, а след като нотариус З. е
положил подписа и печата си върху сгрешената дата на договора за кредит в нотариалния
акт за ипотека, като е поправил същата (вж. на л. 126 от пъвоинстанционното дело), което
обаче не опорочава нотариалното удостоверяване, нито прави ипотеката недействителна.
Определеността на обезпеченото вземане, които чл.170 ЗЗД изисква, като условие
за действителност на учредената ипотека, не се считат за нарушени само поради различната
дата в договора за кредит и ипотечния договор. Освен това, в текста на чл. 170 ЗЗД не е
налице изискване в ипотечния акт, с който се обезпечава вземане на банка по сключен
кредитен договор да се посочва изрично датата на договора за банков кредит. Следователно,
ипотеката по процесния нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот е с
необходимото съдържание и са налице всички законови реквизити по чл. 166 и чл. 167 ЗЗД,
съответно не са нарушени императивните изисквания по чл. 167, ал. 2 ЗЗД и не са налице
специалните основания на чл.170 ЗЗД за недействителност на ипотечния договор, на които
ищецът се позовава, с оглед яснотата и недвусмислената конкретизация на вземането, което
се обезпечава, по основание и размер.
Що се отнася до това, че Я. Г. М. нямал собственически права върху апартамента, за
да обременява същия с тежест, каквато е ипотеката, то дори и да се приеме за вярно това
(поради прехвърляне на притежаваните от него идеални части от жилището на Д. С.), то
въззивницата е участвала в охранителното производство по учредяване на ипотека,
подписала е нотариалния акт и се е съгласила с всички условия, описани в него, поради
което ипотеката е учредена от собственик на процесното недвижимо имущество.
Не се установяват нарушения на императивни разпоредби на закона или на
добрите нрави, поради което исковете правилно са били отхвърлени от ПОС с оглед на което
атакуваното решение ще следва да се потвърди.
5
Относно частната жалба на банката срешу определението по чл. 248 ГПК на
Пернишкия окръжен съд:
Същата е неоснователна. Страна по делото е „Юробанк България” АД, а по делото
на ПОС не са представени документи за извършен разход по заплатено адвокатско
възнаграждение от банката, за да й се признае този разход по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Налични са единствено платежни нареждания за преведено възнаграждение от „С.Г. Груп”
ЕАД в полза на АД „Ч., И. и П.”, но процесуалното представителство е осъществено от
трима адвокати – Х. И., Т. П. и Д. Ш., които притежават съответни пълномощни от
представляващите банката лица. Няма обаче никакви данни за това да е заплащано
възнаграждение в полза на адв. Ш., който го е претендирал със списък по чл. 80 ГПК в
последното съдебно заседание, нито е посочено той какво общо има с АД „Ч., И. и П.”,
доколкото се е явил с пълномощно, което не изисква никаква връзка между него и това
адвокатско дружество. Липсва и посочена сума на платеното и претендирано
възнаграждение в списъка по чл. 80 ГПК. Но така или иначе, липсата на идентитет между
наредителя на средствата „С.Г. Груп” ЕАД и „Юробанк България” АД, която претендира да
се заплатят търсените разноски, неизясняването на вътрешните взаимотношения между
последните две юридически лица, както и между адв. Ш. и АД „Ч., И. и П.”, пречат да се
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което атакуваното определение на
окръжния съд се явява правилно и законосъобразно.
В обобщение, първоинстанционните съдебни актове следва да се потвърдят като
правилни и законосъобразни, като за втората инстанция също не са представени
доказателства за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такива не
се присъждат. Не са налице и предпоставките за оптределяне на възнаграждение по чл. 38 от
Закона за адвокатурата, както се претендира от въззивницата и процесуалния й
представител.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 2 от 03.01.2023 г. и Определение 208 от 23.02.2023 г.,
постановени по гр.д. 430/2021 г. по описа на Пернишкия окръжен съд
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7