№ 48
гр. Търговище, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500061 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв. В.Г., САК, съдебен
адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22, в качеството й на
пълномощник на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, срещу РЕШЕНИЕ № 2/04.01.2022 г. по гр.
дело № 315/2021 г. по описа на PC - Попово, с което е отхвърлен предявеният от
дружеството иск за признаване за установено по отношение на АНГ. ШЮКРЮ. АХМ. с
ЕГН: **********, с адрес с. Г., общ. Попово, ул. „С. П.“ 14, че дължи на ищеца сумата от
228.49 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от дата
17.01.2019 г., с клиентски номер № *******, за мобилен номер *********** по избрани
абонамент „Тотал 26,99“ и Договор за лизинг от 17.01.2019 г., с предмет мобилно
устройство марка „XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Gold“, от които: 75.49 лв. - представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 153 лв. - неустойка за предоставено за
ползване устройство XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Gold, с отстъпка от стандартната цена,
съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги, ведно със законната лихва за забава от
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК /29.12.2020 г./ до окончателното изплащане на
сумата.
С оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както и
постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон, и несъгласие с
основния довод на съда, че не е доказано сключеният между страните договор да е бил
прекратен предсрочно (развален по смисъла на чл. 87 от ЗЗД) преди изтичане на уговорения
1
срок, довело до извод за недължимост на претендираната неустойка, по подробно изложени
съображения, въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да
бъдат уважени исковите претенции за признаване за установено съществуването на вземане
в негова полза срещу ответника в размер на 228.49 лв., представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги от дата 17.01.2019 г. за
мобилен номер ***********, от които: 75.49 лв. - стойността на 3 месечни абонаментни
такси; 153 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi S2 32GB
Dual Gold с отстъпка от стандартната цена. Въведени са оплаквания за некредитиране от
страна на съда на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и за липсата
изобщо от такава, при положение , че става въпрос за елементарни математически
изчисления на ниво 5-ти клас (относно сумата 75.49 лв.), заприетата по делосо Претендира
разноски.
От ответната страна, в срока по чл. 263 ГПК, е постъпил писмен отговор от
назначения в първоинстанционното производство особен представител адв. Р.Р., АК-
Търговище, със становище за неоснователност на жалбата, по изложени подробни
съображения и молба за потвърждаване на обжалваното решение.
В проведеното пред въззивната инстанция о.с.з. представител на въззивника не се
явява. Особеният представител на въззиваемия – адв. Р. поддържа депозирания писмен
отговор и моли решението да бъде оставено в сила.
С определението по чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Предявеният установителен иск с правно осн. чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 92 от ЗЗД е обоснован с обстоятелствата за предоставени от страна на ищеца на
ответника мобилни услуги, както и предоставено мобилно устройство на лизинг, по силата
на сключени договори от дата 17.01.2019 г., прекратени поради неплащане на месечни
вноски, и дължимост на договорена между страните неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***********, с предоставено устройство
„XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Gold“ , в общ размер 228.49 лв., за което вземане по
заявление на ищцовото дружество е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 946/2020
г. по описа на РС – Попово, връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК, обусловило
предявяването на настоящия иск, в указания от заповедния съд срок.
В писмения си отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, назначеният от заповедния съд
особен представител на ответника, е оспорил предявения иск с възражения, че: 1.
Разпоредбите на чл. 26 и чл. 27 от Общите условия /ОУ/ са неравноправни по смисъла на чл.
142, ал. 1 и чл. 142, ал. 2, т. 2, т. 6 и т. 15 от Закона за защита на потребителите, (ЗЗП), тъй
като дават права на доставчика на услуги, без от своя страна да е изпълнил задълженията си.
Не било видно, съгласно т. 11 от договора, дали потребителят е направил отказ за
получаване на фактура на хартиен носител и дали му е предоставен електронен достъп до
2
портала „Му Telenor“ със съответно предоставена парола за проверка на сметките му, а и в
исковата молба не се твърди потребителят да е бил уведомен за такава възможност и да се е
възползвал от нея; 2. Клаузата за неустойка в тройния размер на стандартна месечна такса,
предвидена в чл.11 от договора, е недействителна-нищожна,като противоречаща на добрите
нрави. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на уговореният
размер на неустойката.
В изпълнение на задълженията си на въззивна инстанция, въз основа на събраните
писмени доказателства и направената самостоятелна преценка, както и с оглед доводите във
въззивната жалба, въззивът излага следните съображения:
На 29.12.2020 г. ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК пред РС – Попово, по
което е образувано ч.гр.д. № 946/20 г. и е издадена Заповед № 793/30.12.2020 г.,
разпореждаща длъжникът Ангел Шюкриев А. да заплати на заявителя „Телренор България“
ЕАД сумата 228.49 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор
за мобилни услуги за мобилен номер *********** от 17.01.2019 г. с предоставено
устройство „XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Gold“, както и сумата 205 лв. разноски в
заповедното производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47 от ГПК, на ищеца са дадени указания да установи претенциите си по исков ред,
определящо правния му интерес от предявяване на настоящия иск с правно осн. чл. 415, ал.
1 вр. с чл. 422 от ГПК. В депозираното заявление, т.12, е конкретизирано, че сумата 228.49
лв. е формирана така: 75.49 лв.- стойността на три месечни абонаментни такси и 153 лв.-
неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство, с отстъпка от стандартната
цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги.
Предявеният установителен иск е за сумата 228.49 лв., от която 75.49 лв.- стойността
на 3 мес.абонаментни такси и 153 лв.- неустойка за предоставено за ползване мобилно
устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги,
при които констатации е налице идентичност между заявлението по чл. 410 и предявения
иск, обуславящо допустимостта му, като предявен в указания от заповедния съд срок..
По фактите:
Между страните, на 17.01.2019 г., е сключен Договор за мобилни услуги, съгласно
който ответникът е абонат на ищцовото дружество(доставчик на мобилни услуги), с
клиентски номер № *******, титуляр на мобилен номер ***********, със срок на действие
24 месеца (до 17.01.2021 г.) по избрания абонамент „Тотал 26,99“, месечна погасителна
вноска, 26,99 лв, с ДДС. Едновременно абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата
дата (двата договора са инкорпорирани в един носител), по силата на който ищецът му е
предоставил за ползване мобилно устройство марка „XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Gold“ за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 14.59 лв.
(съгласно погасителния план по лизинговия договор), с право на абоната, след изтичане на
23-мес.срок на договора, срещу заплащане на допълнителна сума от 14.59 лв., да придобие
собствеността върху лизинговата вещ (чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг). Стандартната цена
на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 549.90 лв., а общата лизингова цена, с
3
избраната от абоната програма - 350.16 лв. Отстъпката, получена от ответника – е в размер
199.74 лв.
От представените доказателства се установява, че абонатът е потребил, но не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 91,34 лв., фактурирани за 2 последователни
периода – м.01.19 г. и м.02.19 г. .(ф-ра № **********/25.01.19 г. за периода 17.01.– 24.01.19
г. и ф-ра *********/25.02.19 г. за периода 25.01.- 24.02.19 г.), като към всяка фактура е
приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Това
обстотялство, както и прекратяването на договора, поради неплащане на посочените
задължения, на осн.чл. 19б, б.“в“ от ОУ (вж. и чл. 75 от ОУ) не е оспорено от ответника.
Ответникът не е оспорил изпълнението на договорите от страна на оператора, не са
наведени твърдения, че услугите не са предоставени, респ. са некачествени, или пък че не е
предоставено лизинговото устройство, респ. че същото е било некачествено.
Видно от приложените по делото фактури (л. 16 – л. 19), ответникът не е заплатил в
сроковете, съгласно договорите, месечните стойности на предоставените му мобилни
услуги, съответно за период 17.01.-24.01.19 г., 25.01.-24.02.2019 г., не е заплащал и
месечните вноски по договора за лизинг. Стойността на същите обаче не е предмет на
заповедта за изпълнение и не следва да се обсъжда, но именно поради забавата на ответника
и ползвайки правата си по горецитирания договор, мобилният оператор го е прекратил
едностранно, като е деактивирал услугите. След прекратяване на договорите е издадена
крайна фактура от 25.04.19 г. (л. 19) за задълженията на ответника, в която са начислени и
„неустойки за предсрочно прекратяване на договора за услуги“, в размер 228,49 лв.
Пред първоинстанционния съд особения представител на ответпника е направил две
възражения: 1.за неравноправност на посочените разпоредбите на чл. 26 и чл. 27 от Общите
условия /ОУ/ - по смисъла на чл. 142, ал. 1 и чл. 142, ал. 2, т. 2, т. 6 и т. 15 от Закона за
защита на потребителите, (ЗЗП), тъй като дават права на доставчика на услуги, без от своя
страна да е изпълнил задълженията си; и 2. за недействителност/нищожност на неустойката,
като противоречаща на добрите нрави, в условията на евентуалност – за нейната
прекомерност.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по тези възражения, вместо това, при
липсата на възражение за наличието на предпоставки и начина на прекратяване на договора,
е обследвал само и единствено това обстоятелство.
Доколкото въззивната инстанция, съгласно действащия ГПК, не е контролно-
отменителна, а втора инстанция по същество, въззивът е длъжен да направи самостоятелен
анализ на фактите и обстоятелствата, твърденията и възраженията на страните, съответно -
да направи своите правни изводи.
Съобразно горното:
Въззивът намира за неоснователно възражението за неравноправност на посочените
разпоредби, тъй като изрично в договора и в ОУ са предвидени конкретните предпоставки за
едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния опертар, при неизплащане на
4
задължение на потребителя, като с оглед характера на договора, не се предвижда
предварително уведомяване за неплатени суми, поканване за заплащане и т.н. В
индивидуалния договор изрично е посочен размерът на месечната вноска, падежната дата,
условията за едностранно прекратяване от страна на изправния кредитор.
Не е спорно, че ищецът е предоставил въпросното мобилно устройство, както и че е
предоставял на ответника договорените мобилни услуги, по които за посочените два
периода, последният не е извършвал плащания.
Претендираната от ищеца неустойка за заплащане на 3-месечна погасителна вноска
(без ДДС) е съгласно уговорените договорни клаузи в чл. 11.Условия от индивидуалния
договор (л. 11, втора стр., последен абзац, изр.2-ро), чл. 19б, б.“в“ и чл. 75 от ОУ на
оператора „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги.
Неоснователно в тази насока е възражението на процесуалния представител на
ответника за недействителност/нищожност, както и прекомерност.
Известно е на съда посоченото в жалбата обстотялство, че между заявителя „Теленор
България“ ЕАД и Комисията за защита на потребителите (КЗП) е сключено споразумение
от 12.01.2018 г. относно справедливия размер на неустойката, която един ползвател на
предлаганите от заявителя мобилни услуги дължи, в случай на виновно прекратяване на
договора при определени условия. Съгласно постигнатото споразумение неустойката не
следва да надхвърля трикратния размер на абонаментните такси, ако крайният срок на
договора за мобилни услуги изтича след повече от три месеца.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително
размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението.
В конкретния случай, съгласно договора между страните, размерът на дължимата
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за ползвания абонаментен пакет по вина
или инициатива на потребителя е определена именно по този начин (горецитирания чл. 11):
„в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“ .
Претендираната неустойка е в размер на 3 месечни абонаментни такси, без ДДС; не
се спори, че от прекратяването му през м. април 2019 г. до края на договора (17.01.2021 г.)
остават повече от 3 месеца. При месечна погасителна вноска 26,99 лв. с ДДС,
претендираната неустойка е 75.49 лв.
Ответникът не е оспорил твърденията, предвид и представените писмени
доказателства, че не е извършвал плащания за посочените два периода, съответно не е
представил доказателства за погасяване на задълженията си.
5
При така установеното, настоящият състав намира, че договорената между страните
неустойка, не се явява неравноправна, респ. нищожна. Договорът между страните е
подписан на 17.01.2019 г., договорената неустоечна клауза е съобразена с постигнатото
между заявителя и КЗП споразумение от 12.01.2018 г., освен това съобразно размера й и
начина на определянето й, същата не е нито нищожна, нито неравноправна, тъй като така
определена неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, и не противоречи на добрите нрави ( т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15 юни
2010 г. по тълк.дело № 1 по описа за 2009 г. на ОСТК, ВКС).
По отношение на втората претенция – 153 лв., претендирана като неустойка за
предоставено за ползване мобилно устройство на лизинг, с позававане на т. 7 от договора за
мобилни услуги – въззивният съд намира тази искова претенция за неоснователна. В чл. 7
страните са договорили лизинговата цена, предвид абонаментния план, като е посочена
стандартната цена на мобилното устройство и цената на отстъпката.
В чл. 11 от договора е предвидено, в случай на прекратяване на договора, по вина на
потребителя, „в допълнение към неустойката по предходното изречение“, задължение на
потребителя за връщане на част от ползваната стойност на отстъпките, като е определен
начина на изчисляването й.
Претендираната от ищеца сума в размер 153 лв., като неустойка, няма как да бъде
установена (това той не е сторил и в ИМ), още повече сам ищецът е заявил, че не
претендира заплащането на незаплатените лизингови вноски, т.е. те не са предмет на
изследване в настоящото производство и няма как да бъде определена дължимата неустойка,
предвид договорения начин на определянето й в чл. 11 от договора.
С оглед гореизложените съображения въззивният съд намира за основателно
твърдението на ищеца, че в негова полза съществува вземане срещу ответника в размер
75.49 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен предявения иск, а в останалата част
– отхвърлен, като неоснователен.
За пълнота на изложението, предвид и ОПЛАКВАНИЯТА във въззивната жалба и
дължимостта на въззива да се занимае с тях и да им даде отговор, следва да се посочи, че по
делото НЕ Е БИЛА ИСКАНА (нито от ищеца, нито от ответника), НЕ Е БИЛА
НАЗНАЧАВАНА (служебно от съда) съдебно-счетоводна експартиза, респ. НЕ Е
ПРИЕМАНА такава експертиза (както НЕКОЛКОКРАТНО се твърди във въззивната жалба)
и съответно, не е била обсъждана от районния съд в мотивите на обжалваното решение.
Буди недоумение и оплакването в последния абзац на стр.3 от жалбата: „ По делото е
назначена експертиза, която е установила, че сумите са дължими, като
първоинстанционния съд не е кредитирал експертизата“, съответно оплакването, че
„правен и житейски абсурд“ е, че „съда има нужда да назначи експерт за да извърши
горепосочената математическа операция за 5-клас“ (относно начина на определянето на
размера на претендираната неустойка в размер 75.49 лв.) и крайният извод в
обстоятелствената част на жалбата, че „Не бива гражданските дела да се превръщат в дела
6
на експертизите, при положение, че се касае за елементарна сметка“.
На съда е известно, че ищецът води много подобни дела, но е недопустимо, или най-
малкото некоректно, във въззивната жалба да се навеждат оплаквания, които нямат нищо
общо с конкретното делото, с конкретните доказателства по делото, респ. с мотивите на
обжалваното първоинстанционно решение.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че предявеният установителен
иск, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 415 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92 от
ЗЗД е основателен и доказан за сумата 75.49 лв., в която част следва да бъде уважен, а в
останалата, до пълния претендиран размер – отхвърлен като неоснователен и недокозан.
Първоинстанционният съд е достигнал до частично друг правен резултат, поради
което и решението му следва да бъде изменено, съгласно гореизложените мотиви.
Предвид частичната основателност на предявения иск, респ. на въззивната жалба, на
ищеца се дължат разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното производства
в общ размер 308.91 лв., съразмерно с уважената част от исковата претенция – платими от
ответника.
В заповедното производство заявителят (настоящ ищец) е заплатил за разноски 205
лв. (д.такса 25 лв. и 180 лв.-адв.възн.), от които основателни се явяват 67,73 лв.
Пред ПРС – ищецът е заплатил разноски в размер на 505 лв. (25 лв-д.т., 180 лв.-
адв.възнагр. и 300 лв. за особен предст.на ответника), от които, съразмерно с уважената част
на иска, основателни се явяват 166.84 лв.
За въззивното производство от направените разноски в размер 225 лв. (д.такса и
възнагр.за особен представител), съобразно резултата от въззивното обжалване, основателни
са 74.34 лв.
Ответникът не е направил разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2/04.01.2022 г., постановено по гр. дело № 315/2021 г. по
описа на PC - Попово, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен предявеният от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ (сега „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“) ЕАД, с ЕИК ********, гр. София, иск за
признаване за установено, че АНГ. ШЮКРЮ. АХМ. с ЕГН: **********, с адрес с. Г., общ.
Попово, ул. „С. П.“ 14, дължи на търговското дружество сумата от 75.49 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от
дата 17.01.2019 г., с клиентски номер № *******, за мобилен номер *********** по избрани
абонамент „Тотал 26,99“, като вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АНГ. ШЮКРЮ. АХМ. с ЕГН: **********, с
адрес с. Г., общ. Попово, ул. „С. П.“ 14, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ (сега „ЙЕТТЕЛ
7
БЪЛГАРИЯ“) ЕАД, с ЕИК ********, гр. София, сумата 75.49 лв. (седемдесет и пет лева,
четиридесет и девет стотинки) – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги от дата 17.01.2019 г., с клиентски номер № *******, за мобилен
номер *********** по избрани абонамент „Тотал 26,99“ - на осн.чл. 415, ал. 1 във вр. с чл.
422 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11 от Договора за мобилни услуги , ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
(29.12.2020 г.) до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед
№ 793/30.12.2020 г. по ч.гр.д. № 946/2020 г. на РС – Попово.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част – с която
предявеният иск е отхвърлен за сумата 153 лв. (разликата над 75.49 лв. до предявения размер
от 228.49 лв.) – представляваща претендирана неустойка за предоставено за ползване
устройство XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Gold, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.
7 от договора за мобилни услуги, ведно със законната лихва за забава от подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА АНГ. ШЮКРЮ. АХМ. с ЕГН: **********, с адрес с. Г., общ. Попово,
ул. „С. П.“ 14, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ (сега „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“) ЕАД, с
ЕИК ********, гр. София, сумата 308.91 лв., от която: 67.73 лв. - разноски в заповедното
производство; 166.84 лв. - разноски в първоинстанционното производство и 74.34 лв .-
разноски във въззивното производство, съразмерно на уважената искова претенция – на
осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8