РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Добрич, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230103227 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Дженерали застраховане“ АД,
Е***, срещу Община Д., БУЛСТАТ: ***, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми:
- 433, 99 лева (формирано от сбора от стойността на заплатена щета -
418, 99 лева и стойността на ликвидационните разходи - 15, 00 лева),
представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена
застраховка *** г., за възстановяване на имуществени вреди на лек автомобил
марка ***, изразяващи се в увредена предна броня, десен държач на предната
броня, ляв и десен халоген и ремонтен комплект за десен фар, причинени
вследствие на ПТП от 21.07.2020 г., реализирано в гр. Д., на кръстовището на
ул. „Х. Т.“ и ул. „К. Д. С.“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.10.2021 г., до окончателно плащане на сумата;
- 40, 51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
14.11.2020 г. до 15.10.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 21.07.2020 г. е настъпило ПТП в гр.
Добрич, на кръстовището на ул. *** и ул. ***. Автомобил с марка ***,
управляван от К.Б., попаднал в необезопасено и необозначено от ответната
община препятствие на пътното платно – пропаднал асфалт. Сочи се, че
автомобилът е бил увреден вследствие на преминаването през дупката. По
отношение на същия към този момент е имало сключена валидна
1
имуществена застраховка „Каско на МПС“, полица № ***. Твърди се, че К.Б.
е подала заявление, въз основа на което е образувана щета № *** г. В тази
връзка се сочи, че е извършен ремонт на автомобила в доверен сервиз –
„Спектър-М“ ЕООД, на стойност 433, 99 лева.
В исковата молба се излагат твърдения, че до ответника е била
изпратена покана за доброволно плащане на сумата от 433, 99 лева в
петнадесетдневен срок, но такова не е постъпило (получен на 29.10.2020 г).
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните
суми:
- 433, 99 лева (формирано от сбора от стойността на заплатена щета -
418, 99 лева и стойността на ликвидационните разходи - 15, 00 лева),
представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ по щета № ** г., за възстановяване на
имуществени вреди на лек автомобил марка ***, изразяващи се в увредена
предна броня, десен държач на предната броня, ляв и десен халоген и
ремонтен комплект за десен фар, причинени вследствие на ПТП от 21.07.2020
г., реализирано в гр. Д., на кръстовището на ул.*** и ул. ***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2021 г., до
окончателно плащане на сумата;
- 40, 51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
14.11.2020 г. до 15.10.2021 г. Претендират се и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника. Твърди се, че отговорността на Община Д. произтича от чл. 50 от
ЗЗД, в качеството на собственик на улицата, на която е настъпило
процесното ПТП. Сочи се, че вредите са възникали вследствие обективните
качества на вещта.
Изтъква се, че за отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да бъде
установено виновно поведение от страна на служител на Общината,
отговорен за състоянието на улицата. Сочи се, че в исковата молба липсват
твърдения в тази насока.
Оспорва се изложеното от ищеца, че процесното ПТП е настъпило на
21.07.2020 г., в гр. Добрич, на кръстовището на ул. „**“ и ул. „***“. Твърди
се, че липсват доказателства за тези обстоятелства. Освен това се сочи, че не
са били уведомени и органите на МВР. Твърди се също, че водачът на
процесния автомобил се е движел с несъобразена скорост.
Прави се искане за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от старши
юрисконсулт М.Я.., която излага аргументи за неоснователност на
претенциите, идентични с тези, заявени в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
2
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложената застрахователна полица с № *** г., се установява, че
между К.Б. и „Дженерали застраховане“ АД е възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка „Пълно каско“ за лек автомобил марка „***
(л. 4). Периодът на застрахователно покритие е бил 26.07.2019 г. – 25.07.2020
г. От отразеното в полицата става ясно, че плащането на застрахователната
премия от 656, 88 лева е било разсрочено на четири вноски. Застраховката
покрива и щети нанесени при пътнотранспортно произшествие.
Видно от „искане за оценка на вреди по застраховка“ по щета № ***г.
(л. 12), К.Б. е уведомила застрахователя за настъпили имуществени вреди по
застрахования автомобил, вследствие на ПТП на 21.07.2020 г. В документа е
посочила, че при движение от ул. „***“ към ул. „***“ не е успяла да избегне
пропаднал асфалт на платното за движение и се е увредила предната броня на
автомобила. Избрала е имуществените вреди да се възстановят в доверен
сервиз – „Спектър-М“ ЕООД.
След подаване на искането, на същата дата е извършен опис от И. И.
и Г. Д., в който двамата са описали увредените детайли (увредена предна
броня, десен държач на предната броня, ляв и десен халоген и ремонтен
комплект за десен фар) и са посочили необходимите действия за
възстановяване на щетите – „подмяна“ (л. 14).
На 30.07.2020 г. е бил извършен оглед на местопроизшествието от
представител на застрахователя – И. И., и от експерта Г. Г.. Същите са
съставили констативен протокол (л. 13), в който са отразили, че на
кръстовището на ул. „***“ и ул. „**“ има пропаднал асфалт – дупки с
дълбочина от 16 см. до 45 см и дължина 18 м. Констатирано е също, че
липсват обозначителни табели за ремонт на улицата.
С възлагателно писмо от 30.07.2020 г. ищецът е възложил
възстановяването на причинените имуществени вреди на доверен сервиз –
„Спектър-М“ ЕООД (л. 20). Изводимо от приложения приемо-предавателен
протокол, К.Б. е получила процесния автомобил на 06.08.2020 г. (л. 21). В
същия е удостоверила, че приема автомобила без възражения и ремонтът е
извършен качествено.
На 13.08.2020 г. е съставена калкулация, от която се извежда, че
сумата, необходима за възстановяване на причинените вреди, възлиза на 418,
99 лева (л. 18 и 19). По делото е приложена фактурата за извършения ремонт
на стойност от 418, 99 лева (л. 22). В тази връзка на 25.08.2020 г. е издаден
ликвидационен акт за плащане на сумата от 418, 99 лева на „Спектър-М“
ЕООД (л. 23). Сумата е била преведена на дружеството, извършило ремонта,
на 28.08.2020 г. (л. 24).
От приложената обратна разписка на л. 26 се установява, че
ответникът е получил регресна покана за плащане на сумата от 433, 99 лева
(формирано от сбора от стойността на заплатена щета - 418, 99 лева и
3
стойността на ликвидационните разходи - 15, 00 лева.), представляваща
регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско
на МПС“ по щета № ... г., за възстановяване на имуществени вреди на лек
автомобил марка ***, изразяващи се в увредена предна броня, десен държач
на предната броня, ляв и десен халоген и ремонтен комплект за десен фар,
причинени вследствие на ПТП от 21.07.2020 г., реализирано в гр. Добрич, на
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, на 29.10.2020 г.
По делото е изготвена и съдебна автотехническа експертиза. От
заключението и от изслушването на вещото лице стана ясно, че на 21.07.2020
г. е настъпило ПТП в гр. Д., на кръстовището на ул. „**“ и ул. „К**“.
Управляваният от К.Б. автомобил марка ***“, с рег. №*** попаднал в
необезопасено и необозначено от ответната община препятствие на пътното
платно – пропаднал асфалт. При навлизане в платното за движение по ул.
„***“ предната част на автомобила е пропаднала в намиращата се там
неравност, вследствие на което са настъпили увреждания в предната част на
автомобила.
Експертът е дал становище, че е технически възможно процесните
имуществени вреди да настъпят при реализиране на пътно-транспортното
произшествие според описания механизъм.
В заключението е посочено също, че за отстраняване на повредите по
автомобила е необходим ремонт на стойност 418, 99 лева.
Съдът намира заключението за обективно и ясно. Изготвено е от
вещо лице с необходимата квалификация, което в пълнота е отговорило на
поставените задачи. Поради тази причина съдът го възприема в цялост при
формиране на фактическите си изводи.
Ответната страна релевира възражения във връзка със становището
на вещото лице, че е технически възможно щетите по автомобила да настъпят
при преминаване през неравност на пътното платно. Ответникът счита, че от
експертния извод не може да бъде напавен категоричен извод за механизма на
осъществяване на процесното ПТП. Тук трябва да бъде пояснено, че в частта
на механизма на увреждане заключението не е основно доказателствено
средство и същото не е достатъчно за провеждане на пълно и главно
доказване на този факт. Това е така, защото експертът не е възприел
непосредствено реализирането на произшествието. Затова е правилно да се
каже, че в тази част от заключението вещото лице прави само предположение
за наличието на причинно-следствена връзка между осъществен в миналото
факт и настъпилите имуществени вреди. Експертът извежда вероятния си
извод за наличието на такава връзка от настъпилите последици
(имуществените вреди), като използва техническите правила и опит. Касае се
за предположение, което е технически обосновано и почива на установени
технически правила и норми. По този начин вещото лице подпомага съда,
като с помощта на специалните си знания и опит, му посочва доколко е
вероятно описания от ищеца механизъм на увреждане да е достоверен (когато
4
се проверява само твърдението на ищеца за начина на настъпване на вредите)
или кой от посочените механизми вероятно е най-достоверен (когато има
противоположни твърдения от страните за причината за увреждането). В
случая само ищецът е описал начина на реализиране на транспортното
произшествие, а ответникът се ограничил до оспорване на твърденията, без да
посочи конкретен механизъм. В контекста на изложеното, имайки предвид
становището на вещото лице, се налага извода, че процесните увреждания са
настъпили по начина описан от ищеца в исковата молба. Механизмът намери
потвърждение и в показанията на свидетелката. В тази връзка трябва да бъде
изтъкнато също, че този извод не се разколебава от нито едно от останалите
доказателства по делото.
По делото бяха събрани и гласни доказателствени средства. Като
свидетел бе разпитана К.Б.. От показанията на свидетелката се установи, че е
участвала в ПТП в гр. Д., на кръстовището на ул. „...“ и ул. „***“, при
управление на лек автомобил марка „***. Стана ясно също, че автомобилът е
попаднал в неравност на пътното платно, която не е била обезопасена или
обозначена. Свидетелката обясни, че транспортното произшествие е
настъпило през тъмната част на денонощието.
К.Б. е единствен участник в процесното ПТП. Само тя е възприела
обстоятелствата относно настъпването на транспортното произшествие,
поради което разказът за механизма на увреждането е от съществено
значение за предмета на доказване по делото. Въпреки това, показанията не
следва да бъдат приемани за достоверни безкритично, а след анализ на всички
доказателствени материали по делото.
Доказателства за механизма на процесното ПТП се съдържат още в
заключението по изготвената автотехническа експертиза, в искането на К.Б.
до застрахователя и в протокола на застрахователя от местопроизшествието.
Изложеното от свидетелката в съдебно заседание, досежно механизма на
транспортното произшествие, се потвърждава и от изявлението ,
обективирано в „искане за оценка на вреди по застраховка“ по щета № *** г.
Както пред съда, така и пред застрахователя в процесното искане,
свидетелката е описала по идентичен начин механизма и мястото на
настъпване на имуществените увреждания. Вещото лице също направи
обосновано предположение, че имуществените вреди са причинени
вследствие на преминаване през неравност на пътното платно.
Не може да бъде споделено възражението на ответната страна, че
свидетелката е заинтересована от изхода на делото и показанията нямат
доказателствена тежест. Облигационните отношения между ищеца и
свидетелката не са достатъчно основание, за да бъде направен извод в тази
насока. Последният е изпълнил задължението си по застрахователния договор
и решаващия извод на съда не би могъл да промени този факт и да се отрази
неблагоприятно на К.Б..
На тази основа съдът счита, че показанията на свидетелката са ясни и
5
непротиворечиви, поради което ги възприема за достоверни.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45
ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
По главния иск с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр.
чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение между него и увредения по
застраховка „Каско“ към момента на застрахователното събитие; извършено
плащане от застрахователя на застрахователното обезщетение; деликтната
отговорност по чл. 49 от ЗЗД – вреди; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
От събраните доказателства се установи, че на 21.07.2020 г. в гр. Д.,
на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ е настъпило ПТП. К.Б., при
управление на лек автомобил марка ***, е преминала през необозначена и
необезопасена неравност на пътното платно. При навлизане в платното за
движение по ул. „***“ предната част на автомобила е пропаднала в
намиращата се там неравност, вследствие на което са настъпили увреждания в
предната част на автомобила (увредена предна броня, десен държач на
предната броня, ляв и десен халоген и ремонтен комплект за десен фар). От
заключението по съдебната автотехническа експертиза се установи, че
стойността на причинените имуществени вреди възлиза на 418, 99 лева.
Разликата до пълния претендиран размер от 433, 99 лева, представлява
ликвидационни разходи - 15, 00 лева. Установи се също, че сумата от 418, 99
лева е била преведена на сервиза „Спектър-М“ ЕООД с преводно нареждане
от 28.08.2020 г.
Страните не спорят, а и от приложената застрахователната полица се
установи, че към момента на осъществяване на процесното ПТП между К.Б. и
ищеца е действала застраховка „Пълно каско“ за лек автомобил марка ***.
Свидетелката Б. не посочи дата, на която са настъпили вредите по
автомобила, но от подаденото „искане за оценка на вреди по застраховка“ по
щета № *** г. и от извършения опис на автомобила от същата дата, може да
бъде заключено, че най-късно това се е случило на 24.07.2020 г., в периода на
застрахователно покритие.
По делото не е спорно, че процесното ПТП е настъпило на общински
път. Същият е публична общинска собственост, на основание чл. 8, ал. 3 от
ЗП вр. с чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от ЗП.
Законодателят е предвидил в чл. 31 от ЗП, че „Изграждането,
6
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините“. Следователно, поддържането на процесния общински път, в
което се включва „дейността по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата“ е задължение на Община
Добрич – чл. 31 от ЗП вр. с § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП. От
доказателствата по делото се установи, че Община Добрич не е изпълнила
задълженията си по осигуряване на условия за безопасно движение по
общинския път, вследствие на което са настъпили и процесните увреждания
по автомобила на К.Б..
Възражението на ответната страна, че в конкретния случай
приложими са правилата на чл. 50 от ЗЗД, а не на чл. 49 от ЗЗД, е
неоснователно. Във връзка с приложението на чл. 49 от ЗЗД в Постановление
№ 9 от 28.12.1966 г. по гр.д. № 8 от 1966 г. на Пленума на ВС е посочено, че
„вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, не само
когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на
бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява
в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите
и други правила и от характера на възложената работа.“ Следователно,
възложителят носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД и при бездействие на
изпълнителя, на който е възложил определена работа. Възложителят обаче
носи отговорност по същия състав и когато има законово задължение да
възложи извършването на определена работа, но не възложи такава и от това
бездействие произтекат вреди. Общината, като юридическо лице, винаги
извършва поддръжка на общинските пътища чрез други лица, на които
възлага тази работа (независимо дали са служители на Общината или на
друго юридическо лице). В конкретния случай ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 31 от ЗП, вследствие на което са настъпили и
процесните имуществени вреди. Вредите не са настъпили от свойствата и
естеството на самата вещ, за да бъде квалифициран иска по чл. 50 от ЗЗД. За
проявлението им е допринесъл ответника с бездействието си или защото
лицата, на които е възложил поддръжката на пътя не са изпълнили
задълженията си, или защото самият ответник изобщо не е възложил на други
лица да поддържат пътя. Ето защо ответникът носи отговорност за
бездействието си по чл. 49 от ЗЗД, а не по чл. 50 от ЗЗД.
Възраженията на ответника, свързани със застрахователния договор
между К.Б. и застрахователя, не следва да бъдат обсъждани. Този извод
произтича от относителното действие на облигационното отношение,
установено в чл. 21, ал. 1 ЗЗД – „договорът поражда действия между
страните, а спрямо трети лица само в предвидените в закона случаи“.
Следователно облигационните отношения са противопоставими на трети лица
и трети лица могат да черпят възражения от тях единствено в предвидените
7
от закона случаи, а настоящият не е такъв. Само за пълнота на изложението и
в отговор на възраженията на ответната страна за неуведомяване на органите
на МВР за настъпилото ПТП трябва да бъде направено едно уточнение.
Задължение за уведомяване на органите на МВР не е предвидено и в
приложимите към процесния случай правила по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
От своя страна органите на МВР също не са задължени да посещават място на
ПТП с един участник, от което са възникнали само повреди на МПС, дори да
бъдат уведомени за такова, ако превозното средство е в състояние да се
придвижва на собствен ход – чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този смисъл е и чл.
46, т. 3 от Общите условия към застрахователния договор. Следователно,
неуведомяването на органите на МВР за настъпилото произшествие не е
основание за неплащане на застрахователното обезщетение на увреденото
лице, защото се касае за ПТП с един участник и са възникнали увреждания
само за неговия автомобил.
Ответната страна релевира и възражение за съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Изтъква се, че К.Б. не е съобразила скоростта си с пътната
обстановка и така е нарушила чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Основателността на
възражението е обусловена от доказване на факта, че увреденото лице е
допринесло чрез своето поведение за обективното настъпване на процесния
вредоносен резултат.
В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява
задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът
следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на
тази основа да постанови решението си. Община Добрич не ангажира
доказателства за принос на К.Б. в настъпване на имуществените вреди,
поради което възражението се явява неоснователно.
Предвид всичко изложено, исковата претенция за осъждане на
ответника за сумата от 433, 99 лева (формирано от сбора от стойността на
заплатена щета - 418, 99 лева и стойността на ликвидационните разходи - 15,
00 лева), представляваща регресно вземане за платено обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № *** г., за
възстановяване на имуществени вреди на лек автомобил марка ***,
изразяващи се в увредена предна броня, десен държач на предната броня, ляв
и десен халоген и ремонтен комплект за десен фар, причинени вследствие на
ПТП от 21.07.2020 г., реализирано в гр. Д., на кръстовището на ул. „**“ и ул.
„К***“, следва да бъде уважена.
По иска с правно основание по чл. 86 от ЗЗД е в тежест на ищеца да
8
докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава
възлиза именно на спорната сума.
Както стана ясно по-горе в изложението, ответникът е получил
регресната покана за плащане на сумата от 433, 99 лева на 29.10.2020 г. В
същата ищецът е посочил, че претендираната сума следва да му бъде платена
в петнадесетдневен срок от получаване на поканата. Този срок е изтекъл на
13.11.2020 г. От следващия ден ответникът е изпаднал в забава, като за
периода от 14.11.2020 г. до 15.10.2021 г. (датата на подаване на исковата
молба), дължи обезщетение за забава в размер на 40, 51 лева.
Изложеното обосновава извод за основателност и на акцесорния иск
за сумата от 40, 51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
14.11.2020 г. до 15.10.2021 г.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира
плащане на разноски в размер на 750, 00 лева (юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300, 00 лева; държавна такса в размер на 100, 00
лева; депозит за вещо лице в размер на 350, 00 лева).
С оглед фактическата и правна сложност на делото на ищеца следва
да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева -
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от НЗПП.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 600, 00 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Д., ***, да заплати на „Дженерали застраховане“
АД, ***, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр.
чл. 45 ЗЗД, сумата от 433, 99 лева (формирано от сбора от стойността на
заплатена щета - 418, 99 лева и стойността на ликвидационните разходи - 15,
00 лева), представляваща регресно вземане за платено обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № ** г., за възстановяване
на имуществени вреди на лек автомобил марка ***, изразяващи се в увредена
предна броня, десен държач на предната броня, ляв и десен халоген и
ремонтен комплект за десен фар, причинени вследствие на ПТП от 21.07.2020
9
г., реализирано в гр. Д., на кръстовището на ул. „...“ и ул. „К..“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2021 г., до
окончателно плащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Д., БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 40, 51 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 433, 99 лева, за
периода от 14.11.2020 г. до 15.10.2021 г.
ОСЪЖДА Община Д., БУЛСТАТ: **, да заплати на „Дженерали
застраховане“ АД, ** сумата от 600, 00 лева – разноски по гр.д. № 3227/2021
г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10