№ 708
гр. Пазарджик, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220103976 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, чл. 9 от ЗПК във
връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът С. П. П. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че на
21.10.2022 г. е сключил с ответника „Сити Кеш“ ООД договор за
потребителски кредит № 752641 за сумата от 900 лв., който е следвало да
бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, които трябвало да
отговарят на множество посочени в договора условия. Въпреки формално
предоставения тридневен срок за осигуряване на обезпечение, още със
сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на
обезпечението и същата била включена в погасителния план. Тази неустойка
представлявала скрита лихва и следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а
невключването й заобикаляло изискването за максимален размер на ГПР
съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я правило недействителна на основание чл. 21
от ЗПК. Неустойката също така излизала извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция и била нищожна на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречала на добрите нрави и нарушавала
основните принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията
между потребител и кредитор. В този смисъл неустойката била предвидена за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за
същинското задължение за връщане на сумата, а размерът й бил над 200 % от
предоставения заем. Неустойката, освен това, заобикаляла разпоредбата на
1
чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при забава на потребителя кредиторът да
търси други вреди освен лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. На следващо място неустоечната клауза била нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължавала потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Нищожността на неустоечната клауза водела до недействителност
на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във връзка с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради непосочване на всички компоненти на ГПР в
договора. С оглед на това се иска да бъде постановено решение, с което
неустоечната клауза да бъде обявена за нищожна. Претендират се разноските
по делото. Ангажират се доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД не е
подал отговор на исковата молба, но чрез пълномощника си юрисконсулт К. е
предявил насрещна искова молба, приета за съвместно разглеждане в
настоящото производство с Определение № 344 от 13.02.2023 г., с която се
претендира заплащане на сумата от 469.01 лв., представляваща непогасен
остатък от главницата по договор за потребителски кредит № 752641 от
21.10.2022 г., дължима за периода от 28.01.2023 г. до 11.08.2024 г., като се
твърди, че договорът бил обявен за предсрочно изискуем поради неплащане
на седмата погасителна вноска с връчване на ищеца на препис от насрещната
искова молба. Претендира разноските по делото. Ангажира писмени
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК за отговор на насрещната искова молба
ищецът чрез пълномощника си е направил възражение за недопустимост на
насрещната претенция, тъй като същата е предявена по гр.д. № 246/2023 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик. При условията на евентуалност се твърди
неоснователност на насрещния иск. Оспорва се наличието на предпоставките
за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, като се твърди
пълно погасяване на главницата и нищожност на договора за кредит поради
нищожност на клаузата за неустойка и неспазване на изискванията на ЗПК за
шрифт на договора и изготвяне по ясен и разбираем начин. Поради това се
иска отхвърляне на насрещния иск.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 21.10.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД в качеството на кредитор и С.
П. П. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски
кредит № 752641, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави
на кредитополучателя паричен заем в размер на 900 лв., а кредитополучателят
се е задължил да върне заетата сума в срок до 11.08.2023 г. на 21 двуседмични
погасителни вноски, 3 от които в размер на 14.02 лв., а останалите 18 в размер
на 57.72 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 49.61
%. Общата дължима сума по договора е в размер на 1 081.02 лв. Съгласно чл.
4, ал. 1 от договора за кредит с полагане на подписа си в договора
2
кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума в
размер на 900 лв. Съгласно чл. 5 от договора за кредит в тридневен срок от
сключването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора поне
едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана от БНБ търговска банка за период от сключване на договора за
кредит до изтичане на 6 месеца от падежа на последната редовна погасителна
вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва, или поръчителство на едно или две физически лица, които
отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител –
осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера
на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители –
размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не
по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са
поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са
кредитополучатели по договори за кредит, сключен с кредитора, по които е
налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл.
11 от договора за кредит, ако кредитополучателят не предостави уговореното
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 997.98 лв.,
която ще бъде заплатена разсрочено съгласно приложения погасителен план,
а именно три вноски по 84.98 лв. и осемнадесет вноски по 41.28 лв. Така
общият размер на всяка от погасителните вноски възлиза на 99 лв., а общо
дължимата сума по кредита – 2 079 лв.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието
по делото, по кредита е заплатена сума в общ размер на 525 лв., както следва:
на 08.11.2022 г. – 100 лв., на 08.12.2022 г. – 217 лв., на 09.01.2023 г. – 208 лв. С
постъпилите плащания е погасена главница в размер на 88.08 лв., договорна
лихва в размер на 69.42 лв. и неустойка в размер на 336.50 лв. Остава
дължима главница в размер на 811.92 лв., договорна лихва в размер на 111.60
лв. и неустойка в размер на 661.48 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Ищецът е предявил установителен иск за нищожност на клауза от
договор за потребителски кредит поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност
– чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В негова тежест
е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото
3
наличието на сочените основания за нищожност на клаузата за неустойка.
Уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски
кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя
да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Това задължение е
непарично. От неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора.
Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения
при събиране на необезпеченото вземане. Те могат да настъпят едва след
падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес
от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна гаранция за
събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок за
предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, е
нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок,
завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, както и
непосилните условия за представяне на банкова гаранция в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за кредит, показват, че
единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон
функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира
неизпълнението. За кредитора е предварително ясно, че кредитополучателят
трудно би могъл да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е
почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на
тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за заемателя,
наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това
прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Също така неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да
заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на
неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е
свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на
възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от
срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на
допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на
кредитора към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да
бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В случая това не
е сторено, като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва
неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната
такава. Това, освен че заблуждава потребителя за реалната икономическа
тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
за максималния допустим размер на разходите по кредита и противоречи на
задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
размера на ГПР в договора за потребителски кредит.
На следващо място клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, тъй
като задължава кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения
4
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Достатъчно е да
се посочи, че размерът на главницата е 900 лв., а на неустойката – 997.98 лв.
или 110.89 % от заема. Налице е значителна нееквивалентност на насрещните
престации в ущърб на потребителя. По този начин неравноправно се третира
икономически по-слабият участник в оборота и се използва недостига на
материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по
сделката. Това противоречи на установените в гражданския и търговския
оборот неписани правила за добросъвестност, накърнява принципа на
справедливост и равноспоставеност между гражданскоправните субекти и за
еквивалентност на престациите по двустранни договори.
С оглед на изложеното неустоечната клауза са явява нищожна, като
заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и неравноправност.
Ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание
чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на остатъчната
главница по договора за потребителски кредит, обявен за предсрочно
изискуем.
Искът е допустим, тъй като предявеният идентичен иск между същите
страни по гр.д. № 246/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е заведен
по-късно от настоящия насрещен иск.
За основателността на насрещния иск в тежест на ответника е установи
при условията на пълно и главно доказване по делото съществуването на
валидно облигационно правоотношение между страните по договор за
потребителски кредит, предоставяне на заемната сума на ищеца и
настъпването на предсрочна изискуемост на кредита.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Поради това
неговата действителност следва да се съобрази на първо място с изискванията
на специалния закон – ЗПК и на следващо място – с общите изисквания за
валидност на договорите съгласно ЗЗД, за което на основание ТР № 1/2020 г.
на ОСГТК на ВКС съдът следи и служебно, ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност
на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК „общата
5
сума, дължима от потребителя“ представлява сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В процесния договор за паричен заем е посочен размер на ГПР от 49.61
%, но този размер не отговаря на действителните разходи, които
кредитополучателят ще направи във връзка с кредита, тъй като не е включена
дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение. Това противоречи на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.
Договорът за потребителски кредит също така противоречи на добрите
нрави предвид размера на уговорения лихвен процент. Съгласно установената
съдебна практика клаузата за заплащане на възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави, когато надвишава три пъти размера на
законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два пъти. Към
момента на сключване на договора за потребителски кредит – 21.10.2022 г.,
размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена
по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10.49 %. Дори да се
приеме, че кредитът не е обезпечен, тъй като предвиденото в договора
обезпечение не е предоставено от кредитополучателя, то максималният
размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 31.47 %.
Уговореният в случая ГЛП е 40.05 % и надхвърля допустимия съгласно
морала размер, противоречи на добрите нрави, на принципа за справедливост
и добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на
насрещните престации. Възнаградителната лихва е съществен елемент от
съдържанието на договора за потребителски кредит, предоставен от кредитна
институция, предоставяща заеми по занятие, което изключва възможността да
бъде сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват
и повелителни правила на закона, които да заместят нищожната клауза на
договора, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен
съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност
на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК е 900 лв. От тази сума следва да бъдат
приспаднати направените плащания по кредита в размер на 525 лв. Остава
дължима сума в размер на 375 лв., която следва да бъде присъдена в полза на
6
ответника по предявения от него насрещен иск.
По изложените съображения предявеният от ищеца иск за нищожност
на неустоечната клауза следва да бъде изцяло уважен като основателен, а
насрещният осъдителен иск на ответника следва да бъде уважен до размера от
375 лв., а за разликата над тази сума до предявения размер от 469.01 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По главния иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 50 лв., а на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в
полза на пълномощника му следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в минимален размер с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
По насрещния иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от насрещната
искова претенция, а в полза на пълномощника на ищеца – разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2
от ЗАдв. съразмерно на отхвърлената част от насрещната искова претенция.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за
потребителски кредит № 752641, сключен на 21.10.2022 г. между „Сити Кеш“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“, № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П. П., и С. П. П.,
ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**********, предвиждаща заплащане
на неустойка в размер на 997.98 лв. при непредоставяне на уговореното в
договора обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, поради
заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1
от ЗЗП.
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**********
да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“, № 29, ет. 7, представлявано от
управителя Н. П. П., сумата от 375 лв., представляваща чистата сума,
предоставена по договор за потребителски кредит № 752641, сключен на
21.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск за разликата над 375 лв. до
предявения размер от 469.01 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“, №
7
29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П. П., да заплати на С. П. П., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. „********** разноски за държавна такса в
размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
„Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска“, № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П. П.,
да заплати на адвокат Д. М. М. от Софийска адвокатска колегия със съдебен
адрес: гр. София, бул. „**********, ет. 5, офис 5-3 адвокатско
възнаграждение в размер на 576.22 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. П. П., ЕГН **********
от гр. Пазарджик, ул. „********** да заплати на „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“, №
29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П. П., разноски за държавна такса
по насрещния иск в размер на 39.98 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 79.96 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8