Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа
докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 3165 по описа на съда за две
хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д.Б.Д. срещу решение № 1873/21.10.2019 година,
постановено по н.а.х.д. № 3182/2019 година по описа на Районен съд – Варна, с
което е потвърден електронен фиш система серия К № ****** за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
Д.Б.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лева, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП.
По съображения, свързани с неправилно приложение на
закона и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс
/НПК/, изразяващи се в недоказаност на точността на измерената превишена
скорост и прекалено високия размер на глобата, се иска отмяна на въззивното
решение и постановяване на ново от касационната инстанция по съществото на
спора, с което да се отмени оспореният по реда на чл. 59 от ЗАНН електронен фиш.
Ответната страна – Областна дирекция на МВР – Варна, в
подадени по делото чрез процесуален представител юрисконсулт К.Л.-А. писмени
бележки с. д. № 2669/19.02.2020 г. оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли решението на ВРС да се остави в сила. Претендира и за присъждането
на възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба като счита, че няма
основание за отмяна на въззивното решение.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, съдът намери
за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентния съд; срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН; от
процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния
срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на
датата 29.10.2019 г. /л. 16 от н.а.х.д. № 3182/2019 г. на ВРС/, а касационната
жалба е предявена на същата дата 29.10.2019 г., съгласно поставения върху нея печат
на ВРС /л. 3 от делото/. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални
предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславят извод за допустимост
на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
Според съдържанието на електронен фиш серия К № ******
за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, касаторът Д.Б.Д. е
наказан за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, определящ пределните стойности
на скоростта в km/h за съответните категории пътни превозни средства съобразно мястото и пътя,
по който се движат. Пред въззивната инстанция не е бил спорен въпросът, че в
момента на установяване на нарушението /12.04.2019 година - 12:17 часа/ в гр.
Варна, по „Аспарухов мост“ на южен пътен възел в посока изхода на града Д. е
управлявал собственото си МПС - лек автомобил Ровър 600, рег. № ******, категория
В. Поради това той е имал качеството на водач по смисъла на пар. 6 т. 25 ДР
ЗДвП и спрямо него е била относима забраната на чл. 21 ал. 1 ЗДвП при избиране
на скоростта на движение на автомобила в населено място да не превишава максимално
допустимата скорост от 50 km/h.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за
недоказана установеност на точната скорост на движение на автомобила, поради
неотчитане на допустимото отклонение и възможността за допускане на грешка при
измерването.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Цитираната разпоредба регламентира правилата за издаване на
електронен фиш за налагане на глоба като въвежда изискване нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система.
В § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДвП
се съдържа легална дефиниция на понятието „електронен фиш“, съгласно която „електронен
фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. По смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На подзаконово нормативно ниво обществените отношения,
свързани с установяването на нарушения на правилата за движение по пътищата
посредством използването на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/,
са доразвити с приетата на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/,
в която също са посочени и двата вида АТСС – стационарни и мобилни, чрез които
се установяват нарушения на правилата за движение по пътищата и се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система /арг.
от чл. 2 и чл. 3 от Наредбата/.
От съвкупния анализ на цитираните разпоредби и на
нормата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП се установява, че според
актуалната законодателна регламентация за законосъобразното реализиране на
процедурата по издаване на електронен фиш е необходимо нарушението да е установено
с „техническо средство“ без значение на вида му /мобилно или стационарно/. Отсъствието
на изрично посочване в нормативната уредба на автоматизираните технически
средства и системи, с които се установява извършването на административни
нарушения, предпоставящи издаването на електронен фиш по ЗДвП, сочи на ясно
изразена законодателна воля, че данни за такива нарушения могат да бъдат
получени както от стационарни, така и от мобилни, устройства в присъствието на
контролен орган, поставящ началото и края на работния процес.
Според приложения към административнонаказателната
преписка протокол за използване на АТСС рег. № 819р-8353/12.04.2019 г. процесното
нарушение е констатирано с АТСС ARH CAM S1 № 11743С9, което представлява одобрен
тип средство за измерване съгласно удостоверение № 17.09.5126, издадено от и. д.
председателя на Български институт по метрология на 07.09.2017 г., със срок на
валидност: 07.09.2027 г. Според приложението към удостоверението АТСС ARH CAM
S1 представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, която може да измерва скоростта и
разстоянието на преминаващите МПС от статив /тринога/ или от конзола в патрулен
автомобил. АТСС ARH CAM S1 № 11743С9 е преминало съответните проверки, което се
установява от приложения по преписката протокол от проверка №
70-С-ИСИ/29.10.2018 г., издаден от началника на отдел „Изпитване на средства за
измерване“ към Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и
съоръжения“ на Български институт по метрология. Налага се извод, че в случая
са спазени въведените с чл. 4 от Наредбата изискванията към АТСС.
Същевременно според данните от протокол рег. №
819р-8353/12.04.2019 г. за използване на АТСС процесното АТСС ARH CAM S1 №
11743С9 е било поставено в гр. Варна на „Аспарухов мост – южен пътен възел“ в
посока на движение от „център“ към гр. Бургас при зададен стационарен режим на
измерване и посока на задействане – приближаващи автомобили, като контролът е
извършен за времето от 10:30 часа до 13:00 часа. Следователно, времевият
диапазон на работа на АТСС и пътният участък, където е поставено, изцяло установяват
възможността за заснемане на управлявания от касатора автомобил, който е
преминал по този път в посоката на задействане на АТСС в часовия интервал на
извършване на контрола.
При определяне на скоростта на движение на
управляваното от Д. МПС е отчетено допустимото отклонение от 3 km/h съгласно
техническите и метрологични характеристики на АТСС ARH CAM S1 № 11743С9,
описани в т. 8 от протокол от проверка № 70-С-ИСИ/29.10.2018 г., според които
максимално допустимата грешка при реални условия на измерване на скорост при полеви
тест при движение със скорост до 100 km/h е именно 3 km/h. От приложената по преписката
снимка, с която е документирано нарушението, е видно, че е установена скорост
на движение от 87 km/h, а в оспорения по съдебен ред електронен фиш е
посочена установена скорост на движение 84 km/h. Следователно, макар да не е
изрично отразено в електронния фиш, при неговото издаване е спазено изискването
на чл. 16, ал. 5 от Наредбата за приспадане на максимално допустимата грешка за
съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
която в случая е 3 km/h /чл. 755, ал.
1, т. 2, предложение първо от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол/.
Изложените от районния съд мотиви относно правилната
правна квалификация на нарушението и прилагането на съответстващата й
санкционна разпоредба са достатъчно изчерпателни и задълбочени и напълно се
споделят от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят
в настоящото решение. В този смисъл е и процесуалната възможност по чл. 221,
ал. 2, изр. второ от АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
От изложеното се налага обоснованият извод, до който е
достигнал и решаващият състав на ВРС, за законосъобразното установяване на индивидуализираното
в обжалвания електронен фиш административно нарушение като фишът е издаден при
спазване на приложимите процесуални и материалноправни норми. Поради това не е
налице поддържаното от касатора касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за оспорване на постановения от въззивната инстанция съдебен акт.
Не е налице и заявеният касационен порок по чл. 348,
ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Съществуването
на този недостатък на съдебния акт, представляващ основание за отмяната му, е
мислимо единствено в хипотези, при които съответната санкционна разпоредба предвижда
размера на административното наказание да се определи от административнонаказващия
орган, респ. от съда, съобразно обществената опасност на деянието и дееца, при
предварително зададени от законодателя рамки. В разглеждания казус за
допуснатото от касатора административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП санкционната
норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда налагане на административно
наказание „глоба“ във фиксиран размер от 400 лв., поради което няма възможност
за извършване на преценка относно размера на наказанието. Както правилно е
посочил въззивният съд, наложеното с оспорения електронен фиш административно
наказание законосъобразно е определено в императивно предвидения в закона
размер и няма правна и процесуална възможност за изменението му.
В съвкупността си изложеното обуславя извод, че
обжалваното въззивно решение е правилно и не страда от посочените в касационната
жалба пороци, постановено е в пълно съответствие с приложимия материален закон и
от законен състав на съда вследствие на сезирането му с допустима жалба, поради
което следва да се остави в сила.
Предвид крайния изход на спора, съдът намира за
основателно изрично заявеното в писмени бележки с. д. № 2669/19.02.2020 г.
искане на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна за присъждане на
разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази, че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждане
само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че на ответната по
касация страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимално предвидения в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
размер от 80 /осемдесет/ лева за осъщественото по делото процесуално
представителство от юрисконсулт.
Воден от изложеното
и на основание
чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1873/21.10.2019 година,
постановено по н.а.х.д. № 3182/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, с което
е потвърден електронен фиш серия К № ****** за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Д.Б.Д.
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл. 189, ал. 4 във
връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.Б.Д., ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Варна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/