№ 367
гр. Перник, 08.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500185 по описа за 2022 година
С решение № 261202/14.12.2021 г. по гр.д. № 1588/2020 г. на П. районен
съд е признато за установено по предявените от Н. П. П. срещу Л. П. АНДР.,
ЕНК. АС. АНДР. и Р. АС. АНДР., отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Н. П. П., че Л. П.
АНДР., ЕНК. АС. АНДР. и Р. АС. АНДР. не са собственици на реална част с
площ 300 кв.м., попадаща в североизточната част на имот с идентификатор
63152,1.681 по КККР на с. *** одобрени със Заповед № РД-18-
1182/31.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. ***
обл. „Смирови ливади“, с площ 4157 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, номер по
предходен план: 001681, при съседи: 63152.1.414, 63152.1.483, 63152.1.680,
63152.1.528, 63152.1.199, 63152.1.9901, 63152.1.519, при граници на реалната
част: от три страни – имот с идентификатор 63152.1.681 и населено място на
с. Р., която реална част е изобразена графично със сини букви ABCDEA от
имот 63152.1.681 (означен със зелен цвят и букви АБВГДЕЖЗИКЛМНОА) на
скицата, неразделна част от решението. В полза на Н. П. П. са присъдени
сторените разноски в размер на 1 000,00 лева.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с въззивна жалба с вх.№
260174/12.01.2022 г., Е.А., чрез адв.К.К., е обжалвала решението изцяло, като
моли същото да бъде отменено като частично недопустимо, а в останалата
част като неправилно и необосновано, включително и в частта относно
разноските. Анализират се събраните в хода на производството
1
доказателства, като се сочи, че съдът е постановил решението си в
противоречие с установените факти и обстоятелства. Твърди се, че съдът се е
произнесъл извън исковете, с които е сезиран, като е изследвал въпросът за
придобиване на имота от ищцата на основание давностно владение, като в
тази част счита решението за недопустимо и моли за неговото обезсилване.
Излагат се подробни доводи по същество на спора, като се твърди
неправилност и необоснованост на формираните изводи от
първоинстанционният съд. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, претендира се заплащане на сторените
разноски в производството.
В срока чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор с вх. № 261084/02.03.2022
г. от Н.П., чрез адв. В. А. и адв. Ангел Николов. Твърди се, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение не страда от сочените в
жалбата пороци. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното
решение, като се сочи, че исковата претенция е била надлежно доказана,
поради което решението следва да бъде потвърдено в цялост. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
Постъпила е в срок въззивна жалба с вх.№ 260623/04.02.2022 г. от Л.А. и
Р.А. срещу постановеното решение по делото. Твърди се, че решението е
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявено основание от
ищцата, което да обуслове правото й на собственост върху спорния имот.
Възразява се срещу решаващите изводи на съда, като се прави анализ на
събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. В
заключение се иска отмяна на решението и постановяване на ново такова, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор с вх.№ 261357/17.03.2022
г. от Н.П. чрез адв. Стела А.а, по подадената въззивна жалба от Л.А. и Р.А.,
като излага доводи за нейната неоснователност. Сочи, че още с исковата
молба е въведено като твърдение придобивното основание давностно
владение, поради което не е налице произнасяне свръхпетитум на съда.
Излага подробни доводи по същество и в подкрепа на първоинстанционното
решение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
2
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са
съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивните жалби и отговорите на същите страните не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговорите на същите страните не
представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства,
въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146
ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да
даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.05.2022 г.
от 10,05 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане, а на всеки отделен жалбоподател – и препис от
съответния отговор на въззиваемата страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3