Решение по дело №161/2024 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Е. Н. Н. от с. Божурица, обл. Плевен, [улица]срещу Решение № 2153-14-5/22.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-14-276/22.12.2023г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдено разпореждане №2113-14-815#5/06.12.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен.

В жалбата се сочи, че се възразява срещу отказа да бъде уважена жалбата пред ТП на НОИ- Плевен, като се посочва, че в периода от м.14.01.1985г. до 16.02.1987г. и от 16.02.1987г. до 30.111987г. оспорващият е работил в „Метаком СЛЗ“ като трудовият му стаж е зачетен за този период е зачетен за трета категория, вместо първа или втора. Посочва се, че оспорващият е работил ремонт, поддръжка мостови кранове, поточни линии във всички производствени цехове, както и ремонт и поддръжка на ел. двигатели във всички цехове и крупни аварии по всички цехове.

В съдебно заседание оспорващия - Е. Н. Н. се явява, лично, като заявява, че поддържа жалбата, моли за отмяна на решението на директорът на ТП на НОИ – Плевен, както и стажът му да бъде зачетен за категорията която е следвало да бъде.

В съдебно заседание ответникът - директорът на ТП на НОИ – Плевен, не се явява, представлява се от ст. юрисконсулт З. С., която оспорва жалбата. Посочва, че представената от Н. трудова книжка е отразено единствено длъжността „ел. техник“ и „ел. монтьор“, като няма отразен цех, в който е полаган труда, поради което пенсионния орган не е могъл да извърши преценка за каква категория следва да се зачете положения от него труд, като е извършена служебна процедура, за да се докаже категорията на труда. Изискано е уточнение от Архивния център къде е полагал труд Н., като е изискана повече информация, да се уточни цех, звено, участък, в които е работило лицето и в отговор е постъпило писмо, в което определени периоди са посочени, че няма отразени никаква информация относно цех, звено, участък, а за някои периоди има отразени цех „Формовка-ролганова линия и нова линия“, и именно за тези периоди за които е посочен цеха, административния орган е зачел като първа категория труд, но за останалите, за които няма данни, няма как да се зачетат като първа или втора категория труд, поради което са зачетени като трета категория. Посочва, че въз основа на преценката, пенсионния орган е приел, че няма изискваните необходими предпоставки за пенсиониране на лицето, поради което е постановил отказ, като счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено като такова.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление входящ № 2113-14-815/26.05.2023 година по описа на ТП на НОИ-Плевен, Е. Н. Н. е поискал да му бъде опусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) при условията на чл. 69б, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване.

В представената трудова книжка от оспорващия, за периода от 14.01.1985 г. до 01.05.1990г. е вписана длъжност „ел. техник“, а от 01.05.1990 г. до 03.10.1990г. е вписана длъжност „ел. монтьор“ към „Стоманолеярен завод“ гр. Плевен, като е отразен трудов стаж в „Стоманолеярен завод“ гр. Плевен от общо 5 години, 8 месеца и 19 дни. С цел изясняване на обстоятелствата във връзка с положения труд за целия период от 14.01.1985 г. до 01.05.1990г. в „Стоманолеярен завод“ гр. Плевен и изясняване на заеманата длъжност, цех и звено, е проведена служебна процедура с Осигурителния архив на НОИ.

В отговор на искането е постъпило писмо с изх. №5531-14-676#1/27.06.2023 г. на началник на сектор КР ДОО при ТП на НОИ – Плевен /л.л.23-24/, от което става ясно, че съгласно ведомостите за заплати са налични следните данни:

• За периода от м.01.1985 г. до 30.04.1985 г. - „специализирани ел. техници“;
• За м.05.1985 г. - „ел. техници“;
• За м.06.1985 г. и периода от 01.09.1985 г. до 31.10.1985 г. - „специализирани ел. техници“;
• За м. 11.1985 г. - „ел. техници“;
• За м.12.1985 г., м.01.1986 г. - поделение 18, бригада 5;
• За м.02 и м.03.1986 г. - „ел. техници“;
• За периода от 01.04.1986 г. до м.02.1987 г. /10 р.д./ - поделение 18, бригада 5;
• За м.02.1987 г. /10 р.д./- поделение 10, бригада 4, “формовка- ролганова линия“;
• За м.03.1987 г. – поделение 10, бригада 4, “формовка- ролганова линия“;
• За периода от 01.04.1987 г. до 30.11.1987 г. - поделение 18, бригада 5;
• За м.12.1987 г. и м.01.1988 г. - поделение 11, бригада 3,“формовка- нова линия“;
• За периода от 01.02.1988 г. до м.10.1990 г. цех 11, участък 3, „ел. монтьор“, /“формовка - нова линия“/;

Посочено е, че за м.07.1985 г. и м.08.1985 г. лицето не фигурира във ведомостите за заплати.

Постановено е Разпореждане №2113-14-815#5/06.12.2023 г. на ръководител ПО /л.30/, с което основание чл. 68б, ал.2 от КСО и чл. 10 от НПОС е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. Н. Н.. Направен е извод, че Н. е роден на [дата]. и към 26.05.2023 г. /дата на заявлението/ има навършена възраст 59 г. 00 м. 14 д. и придобит осигурителен стаж както следва:

първа категория - 02 год. 11 мес. 17 дни,

втора категория - 09 год. 03 мес. 23 дни,

трета категория - 28 год. 00 мес. 21 дни,

общ осигурителен стаж превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО: 44 год. 07 мес. 21 дни, като Е. Н. отговаря на условието на чл. 69б, ал. 2 за навършена възраст 59 г., изискуема през 2023 г., но няма минимум 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд /осигурителния стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане/, поради което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпореждането е връчено на оспорващия на 04.01.2024 год. Против същото е подадена жалба вх. 1012-14-276/22.12.2023 г., в която е изразено несъгласие с не признаването на осигурителен стаж за периода от 14.01.1985г. до 03.10.1990г., посочено е, че през този период Н. е работил в производствени цехове – чистачен, формовка- ролганова линия, формовка- нова линия.

С цел изясняване на обстоятелствата във връзка изложеното в жалбата, е проведена служебна процедура с Осигурителния архив на НОИ за периода от януари 1985г. до февруари 1987г. и от април 1987г. до ноември 1987г.

В отговор на искането е постъпило писмо с изх. №5531-14-57#1/17.01.2024 г. на началник на сектор КР ДОО при ТП на НОИ – Плевен /л.л.34-35/, е получена следната информация:

- Във ведомостите за заплати за периода от м.01.1985 г. до м.04.1985 г., м.06.1985 г. и от 01.09.1985г. до 31.10.1985 г. е вписано „специализирани ел. техници“, без поделение и бригада, както и длъжности на лицата вписани в тях.

- Във ведомостите за заплати за м.05.1985 г., м.11.1985 г., м.02.1986 г. и м.03.1986 г. е вписано „ел. техници“, без поделение и бригада, както и длъжности на лицата вписани в тях.

- Във ведомостите за заплати за периода от м.12.1985 г. и м.01.1986 г. е вписано „поделение 18, бригада 5, код па длъжност 80527402“ на всички лица.

- Във ведомостите за заплати за периода от м.04.1986 г. до м. 12.1986 г. е вписано „поделение 18, бригада 5“, без отразени длъжности на всички лица.

- Във ведомостите за заплати за м.01.1987 г., м.02.1987 г. /10 р.д./ и за периода от м.04.1987 г. до м.11.1987 г. е вписано „поделение 18, бригада 5“, без отразени длъжности за всички лица.

- Във ведомостите за заплати за м.02.1987 г. /10 р.д/ и за м.03.1987 г. е вписано „поделение 10, бригада 4“, без отразени длъжности на всички лица.

Посочено е също, че се потвърждават данните в писмо с изх. №5531-14-676#1/27.06.2023 г.

По жалбата е постановено оспореното в настоящото производство Решение № 2153-14-5/22.01.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-14-276/22.12.2023г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдено разпореждане №2113-14-815#5/06.12.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен.

В решението е посочено, в представената от Н. трудова книжка, към СЛЗ - Плевен за периода от 14.01.1985г. до 01.05.1990 г. е отразена длъжност ,,ел. техник“, а от 01.05.1990 г. до 03.10.1990 г. – „ел. монтьор“, като няма отразен цех. Поради това и с цел изясняване на обстоятелствата, обуславящи правилната преценка на пенсионния орган, е извършена служебна процедура за доказване на категорията труд, като е изпратено е писмо с изх. №2113-14-815#1 /14.06.2023 г. до сектор КРДОО при ТП на НОИ - Плевен, е което е изискано уточнение на цех, звено, участък, в който е работило лицето, като в отговор е постъпило писмо с изх. №5531-14-676#1/27.06.2023 г. и въз основа на събраните факти, предоставени от Архивно стопанство - Плевен, пенсионният орган е преценил, че за периодите от 16.02.1987 г. до 31.03.1987 г. и от 01.12.1987 г. до 03.10.1990 г. Н. е работил непосредствено в леярското производство на черни метали, която дейност попада в т. 4а, б. „н“ от отм. ПКТП и стажа следва да се категоризира от първа категория труд.

Посочено е, че за периодите от 14.01.1985 г. до 16.02.1987 г. и от 01.04.1987 г. до 30.11.1987 г. няма безспорни доказателства, че Н., като „ел. техник“, е бил зает непосредствено в леярското производство, тъй като от наличните документи няма данни, че лицето е работило в леярен цех, за да може да се категоризира стажа но т. 4а, б. „н“, като първа категория труд или но т. 12, като втора категория труд. Посочено е, че от Н. е изискано да представи трудови договори, фишове за заплати или други документи, доказващи категорията труд, като с декларация вх. №2113-14-815#3/26.07.2023г. той е заявил, че не притежава такива документи. Поради тази причина, осигурителният стаж за периода от 14.01.1985 г. до 16.02.1987 г. и от 01.04.1987 г. до 30.11.1987 г., на длъжност „ел. техник“ в „Метаком СЛЗ“ АД е зачетен от трета категория труд и няма основание да бъде зачетен от първа или втора категория труд.

С оглед подадената от Е. Н. жалба и направените в нея възражения, пенсионният орган е преразгледал отново пенсионната преписка на лицето, като е изпратено е повторно запитване с изх. №1012-14-276#1/11.01.2024 г. до архивното стопанство, с искане отново да се преразгледат периодите от 01.1985 г. до 02.1987 г. и от 04.1987 г. до 11.1987 г„ като се обърне внимание дали в наличните документи и разплащателни ведомости за лицето фигурират някакви длъжности, както и дали има повече информация за „поделение 18, бригада 5“.

Посочено е, че е необходимо да се уточнят всички данни за Е. Н. за да се категоризира правилно положения от него труд към „Метаком СЛЗ“ - гр. Плевен, като с писмо - отговор с вх. №5531-14-57#1/17.01.2024 г. се потвърждават данните, получени при първоначалното запитване, като е описана същата информация и липсват нови факти и обстоятелства, които да обуславят различен извод на пенсионния орган, относно категоризацията на положения от Н. стаж, поради което гореизложените факти и обстоятелства се явяват причина длъжностното лице по пенсионното осигуряване да не зачете целия стаж на Н. в „Метаком СЛЗ“ - Плевен от първа категория труд, а само 02 г. 11 мес. и 17 дни.

Решението е връчено на оспорващия на 30.01.2024 год., видно от известие за доставяне на л. 39, а жалбата против него е подадена на 02.02.2024 год. и е заведена с вх. №1012-14-276#5 по описа на ТД на НОИ- Плевен.

По делото като свидетели са разпитани В. Г. А. и Л. А. Й., които с показанията си потвърждават, че оспорващият за спорния период е работил „Стоманолеярен завод“, гр. Плевен.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 2153-14-5/22.01.2024г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен, като съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, с оглед представените заповеди на л. 47 и л. 48 от делото. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е писмено, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, като изискуемата писмена форма е спазена, изложени са мотиви.

Спазени са административно производствените правила при постановяване на решението.

С оглед, установяване на категорията трудов стаж за процесния период, е инициирана проверка от контролните органи на НОИ, при която е установено, че за периода от 14.01.1985 г. до 16.02.1987 г. и от 01.04.1987 г. до 30.11.1987 г. няма безспорни доказателства, че Е. Н., като „ел. техник“, е бил зает непосредствено в леярското производство, тъй като от наличните документи няма данни, че лицето е работило в леярен цех, за да може да се категоризира стажа по т. 4а, б. „н“, като първа категория труд или но т. 12, като втора категория труд, поради което стажът за периода от 14.01.1985 г. до 16.02.1987 г. и от 01.04.1987 г. до 30.11.1987 г., на длъжност „ел. техник“ в „Метаком СЛЗ“ АД е зачетен от трета категория труд.

Решението обаче е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал.2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.

По отношение на периода, който не е признат за осигурителен стаж за първа категория труд, а именно периода от 14.01.1985 г. до 16.02.1987 г. и от 01.04.1987 г. до 30.11.1987 г., и който период е спорен между страните, дали осигурителният стаж е първа, втора или трета категория, съдът съобрази следното:

По делото е приобщено заверено копие на извлечение от трудова книжка №43/1985 г. /л.7-л.12/, като на Е. Н. е вписан осигурителен стаж за спорния период, а именно от 14.01.1985 г. до 16.02.1987 г. и от 01.04.1987 г. до 30.11.1987 г., като е посочено че същия е на длъжност „ел. техник“, като трудовата книжка е надлежно оформена и заверена с подписи и печат на работодателя „Стоманолеярен завод“, гр. Плевен, няма и спор между страните, относно надлежното й оформяне. Посочено е, че всичко прослужено време в „Стоманолеярен завод“, гр. Плевен е 5 години, 8 месеца и 19 дни. В трудовата книжка не е посочено, къде Н. е полагал труд, като е посочено, че е полагал труд в „Стоманолеярен завод“, гр. Плевен, а за вид дейност е посочено „Стоманолеене“. Същото е посочено в трудовата книжка, като наименование, местонахождение на предприятието и вид дейност, и за последващ период, който е зачетен за първа категория труд – от 01.01.1988г. до 01.07.1989г., а именно „Стоманолеярен завод“, гр. Плевен, вид дейност „Стоманолеене“.

С оглед изискана информация от пенсионният орган е постъпило писмо с изх. №5531-14-676#1/27.06.2023 г. на началник на сектор КР ДОО при ТП на НОИ – Плевен /л.л.23-24/, от което става ясно, че съгласно ведомостите за заплати са налични следните данни:

• За периода от м.01.1985 г. до 30.04.1985 г. - „специализирани ел. техници“;
• За м.05.1985 г. - „ел. техници“;
• За м.06.1985 г. и периода от 01.09.1985 г. до 31.10.1985 г. - „специализирани ел. техници“;
• За м. 11.1985 г. - „ел. техници“;
• За м.12.1985 г., м.01.1986 г. - поделение 18, бригада 5;
• За м.02 и м.03.1986 г. - „ел. техници“;
• За периода от 01.04.1986 г. до м.02.1987 г. /10 р.д./ - поделение 18, бригада 5;
• За м.02.1987 г. /10 р.д./- поделение 10, бригада 4, “формовка- ролганова линия“;
• За м.03.1987 г. – поделение 10, бригада 4, “формовка- ролганова линия“;
• За периода от 01.04.1987 г. до 30.11.1987 г. - поделение 18, бригада 5;
• За м.12.1987 г. и м.01.1988 г. - поделение 11, бригада 3,“формовка- нова линия“;
• За периода от 01.02.1988 г. до м.10.1990 г. цех 11, участък 3, „ел. монтьор“, /“формовка - нова линия“/;

Посочено е, че за м.07.1985 г. и м.08.1985 г. лицето не фигурира във ведомостите за заплати.

По делото е представено писмо МП-58138-26/12.12.2014г. от изп. директор на „Метаком-СЛЗ“ АД гр. Плевен до ТП на НОИ Плевен /л.26-л.28/, съгласно което във връзка с предаване на изплащателните ведомости на „МЕТАКОМ СЛЗ „ АД ПЛЕВЕН , ТП на НОИ са уведомени, че при придобиване право на пенсия работниците в завода, работили в цех „Леярен” до 31.12.1999 година ползват правата на раздел I, т.4а б.Н от ПКТП, а след тази дата от 01.01.2000 година чл. 2, т. 4 от ПКТП, посочено е също, че за периода 01.01.1965 г. до 31.12.1996 г. в изплащателните ведомости на завода няма разбивка на ФРЗ, като е уточнено, че длъжността „ел. техник“ в завода е идентична с длъжността „електромонтьор по ремонта на машини и съоръжения”, когато лицето е работило в цех „Леярен”, като цех „Леярен” включва: ЗПО, ФОРМОВКА, ЧИСТИЛЕН, ТОПИЛЕН и БРМС - шлосери по ремонт на машини и с-я.

Освен от посочените писмени доказателства, че Е. Н. е работил на длъжност „ел. техник“ в „Стоманолеярен завод“, гр. Плевен, същото се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - В. Г. А. и Л. А. Й..

В. А. заявява, че през периода 1985 г. – 1987 г. е виждал Н. да работи по кранове и в цеховете на Стоманолеярен завод – Плевен, а сега „Метаком-СЛЗ“ като електротехник, като свидетелят е работил в същото предприятие от 1979 г. до 1998 г., като зидар на пещ.

Л. Й. заявява, че бригадата на Н. е искала изключване и е работила по цеховите трансформатори, кранове е поддържала, там където приемат суровината, в чистачното, където се чистят отливките, всички кранове в цеховете на Стоманолеярен завод – Плевен, а сега „Метаком-СЛЗ“ за периода от 01.01.1985 г. до 30.11.1987 г.

Съдът намира, че свидетелските показания са обективни, непротиворечиви и същите следва да бъдат кредитирани от съда, като събраните гласни доказателства също потвърждават, че за спорния период Н. е полагал труд от първа категория в цех „Леярен“, както и в неговите подразделения на Стоманолеярен завод – Плевен.

От друга страна, съдът намира, че пенсионният орган, след като е признал за първа категория труд, времето от 01.01.1988г. до 01.07.1989г., като и през този период в трудовата книжка не е посочено къде Н. е полагал труд, а е посочено, че е полагал труд в „Стоманолеярен завод“, гр. Плевен, а за вид дейност е посочено „Стоманолеене“, така както е посочено и за спорните периоди, то принципите на последователност, предвидимост и съразмерност изискват и периодите от 14.01.1985 г. до 16.02.1987 г. и от 01.04.1987 г. до 30.11.1987 г., да бъдат зачетени като първа категория труд, защото противното би означавало решението на пенсионния орган да противоречи на основните принципи прогласени в АПК, което би било незаконосъобразно, а трудовата книжка като официален документ, неоспорена от страните, обвързва със своето съдържанието страните.

Отделно, според съда, след като съгласно писмо МП-58138-26/12.12.2014г. от изп. директор на „Метаком-СЛЗ“ АД гр. Плевен до ТП на НОИ Плевен /л.26-л.28/, е посочено, че за периода 01.01.1965 г. до 31.12.1996 г. в изплащателните ведомости на завода няма разбивка на ФРЗ и следователно няма как да се установи вноските за ДОО за коя категория труд са и като се има предвид, че оспорващият няма вина за това, тъй като същият добросъвестно е упражнявал своите трудови задължения, респ. е внасял дължимите осигуровки, то отразеното в трудовата книжка, като официален документ, оформен по надлежния ред, следва да бъде зачетено, като според съда посоченото в трудовата книжка като „Вид дейност“ – Стоманолеене, следва да се счита, че Е. Н. Н. е полагал своя труд именно в цех „Леярен“, както и в неговите подразделения - ЗПО, ФОРМОВКА, ЧИСТИЛЕН, ТОПИЛЕН и БРМС - шлосери по ремонт на машини и с-я /посочени и в писмо МП-58138-26/12.12.2014г. от изп. директор на „Метаком-СЛЗ“ АД гр. Плевен до ТП на НОИ Плевен на л.л.26-л.28/ и следователно целият трудов и осигурителен стаж в Стоманолеярен завод – Плевен на Е. Н., общо 5 години, 8 месеца и 19 дни, следва да бъде зачетен като първа категория труд.

С оглед на горното, съда намира, че неправилно Ръководител на “ПО”, а след това и директор на ТП на НОИ- Плевен, са приели за спорния период от 14.01.1985 г. до 16.02.1987 г. и от 01.04.1987 г. до 30.11.1987 г., че Н. е полагал труд от трета категория, вместо да приемат, че през същия период Н. е полагал труд от първа категория, съгласно Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на “ПО”, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са незаконосъобразни и следва да се отменят.

Решението, макар и издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено и делото като преписка следва бъде върната на Ръководител на “ПО” в ТП на НОИ, който да се произнесе, при преценка право на пенсия на Е. Н., съгласно указанията на съда, относно зачитане на времето от 14.01.1985 г. до 16.02.1987 г. и от 01.04.1987 г. до 30.11.1987 г. за първа категория труд.

Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за издаване на новото разпореждане и доколкото всички доказателства са събрани, следва новото разпореждане да бъде постановено в двуседмичен срок след влизане в сила на настоящето съдебно решение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

РЕШИ:

Отменя Решение № 2153-14-5/22.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен и вместо него постановява:

Отменя Разпореждане №2113-14-815#5/06.12.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен.

Връща преписката на ръководител на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен за произнасяне на разпореждане, съобразно мотивите на настоящето решение, в двуседмичен срок след влизане в сила на настоящето съдебно решение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.