Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на петнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 12209 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 102074 от 27.05.2020 г., постановено по
гр. д. № 62203/2018 г., Софийски районен съд, II ГО, 170-ви
състав, по предявения от „Е.“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу „Е.Т.К.“
ООД иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е осъдил ответното
дружество да предаде на ищеца фактическата власт върху недвижим имот, находящ
се в гр. Пловдив, местност „Прослав“, представляващ поземлен имот с
идентификатор 56784.247.113 по КК и КР, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. и на ИД на АФКК, адрес на поземления имот: гр. Пловдив,
местност „Прослав“, площ 7732,00 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база, номер по предходен
план: 47.113, при съседи: 56784.247.147, 56784.247.9, 56784.247.114,
56784.247.159, 56784.247.7, 56784.247.160, както и на следния инвентар и
съоръжения: ламаринена ограда – един брой, офис тип контейнер – два броя,
оборудване за видеонаблюдение, склад тип контейнер – един брой, склад тип
метално хале – един брой и санитарно-битов възел – един брой, предадени на
ответника по договор за наем от 08.06.2015 г., като е оставил без уважение
възражението на ответника за право на задържане на наетия имот. С оглед изхода
на спора на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество е осъдено да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 288 лв., представляваща
държавна такса за първоинстанционното производство.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „Е.Т.К.“ ООД, в която се излагат подробни съображения срещу
правилността на обжалваното решение. Противопоставя се на възприетия от
първоинстанционния съд извод за прекратяване на сключения между него и
ответното дружество договор за наем от синдика по реда на чл. 644, ал. 1 ТЗ,
като се позовава на своята изправност в договорните отношения, поради което
счита, че в случая не се касае за неизпълнен договор по смисъла на цитираната
разпоредба. На следващо място оспорва като неправилен възприетия в обжалваното
решение извод за неоснователност на възражението за право на задържане, като
твърди извършването на множество подробно описани подобрения в имота. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от ответника, в който се излагат подробни съображения в подкрепа на
обжалваното решение. Въззиваемият моли съда да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди обжалваното решение.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на
правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, съдебният
състав намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 233,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане на „Е.Т.К.“ ООД да предаде на „Е.“ ЕООД (в
несъстоятелност) фактическата власт върху недвижим имот находящ се в гр.
Пловдив, м-т „Прослав“, представляващ поземлен имот с идентификатор
56784.247.113 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. и на ИД
на АФКК, адрес на поземления имот: гр. Пловдив, местност „Прослав“, площ
7732,00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за складова база, номер по предходен план: 47.113, при съседи:
56784.247.147, 56784.247.9, 56784.247.114, 56784.247.159, 56784.247.7,
56784.247.160, както и на следния инвентар и съоръжения: ламаринена ограда –
един брой, офис тип контейнер – два броя, оборудване за видеонаблюдение, склад
тип контейнер – един брой, склад тип метално хале – един брой и санитарно-битов
възел – един брой, предадени на ответника по силата на сключен между страните договор
за наем от 08.06.2015 г.
Съгласно
легалното определение на чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се
задължава да представи на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят
– да му плати определена цена, като след изтичане на срока, за който е
уговорено ползването, съответно след настъпването на друго обстоятелство,
водещо до отпадане на правото на наемателя да си служи с вещта, на основание
чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД последният е длъжен да я върне на наемодателя
По
делото не е спорно, че по силата на сключен между страните по делото договор за
наем на недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 08.06.2015 г. „Е.“
ЕООД (н) е предоставил на „Е.Т.К.“ ООД за временно и възмездно ползване
собственият си недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, м-т „Прослав“,
представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.247.113 по КК и КР, одобрени
със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. и на ИД на АФКК, адрес на поземления имот:
гр. Пловдив, местност „Прослав“, площ 7732,00 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база, номер по
предходен план: 47.113, при съседи: 56784.247.147, 56784.247.9, 56784.247.114,
56784.247.159, 56784.247.7, 56784.247.160. Съгласно чл. 3 от договора имотът се
предоставя за ползване на наемателя за срок от пет години при месечна наемна
цена в размер на сумата от 600 лв. с включен ДДС.
Видно
от представен по делото приемо-предавателен протокол имотът е предаден на „Е.Т.К.“
ООД на 08.06.2015 г., заедно със следния
инвентар и съоръжения към него: ламаринена ограда – един брой, офис тип
контейнер – два броя, оборудване за видеонаблюдение, склад тип контейнер – един
брой, склад тип метално хале – един брой и санитарно-битов възел – един брой.
С
решение № 37 от 28.03.2016 г., постановено по т. д. № 141/2015 г. по описа на
ОС – Добрич, по отношение на „Е.“ ЕООД е открито производство по
несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 27.01.2015 г. С
решението за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на „Е.“
ЕООД (н) М.А.Ж. е назначена за временен синдик, като
с определение № 456 от 27.09.2017 г. същата е назначена като постоянен синдик
на дружеството.
С
решение № 141 от 04.10.2017 г., постановено по т. д. № 141/2015 г. по описа на
ОС – Добрич, „Е.“ ЕООД (н) е обявено в несъстоятелност, като е постановено
прекратяване на дейността на неговото предприятие, прекратяване на правомощията
на органите му, както и обща възбрана и запор върху неговото имуществото.
Като
писмено доказателство по делото е представено изявление на М.А.Ж., в качеството
ѝ на синдик на „Е.“ ЕООД (н), с което „Е.Т.К.“ ООД се уведомява, че
наемното правоотношение, възникнало по силата на сключеният между двете
дружества договор от 06.06.2015 г., се прекратява от синдика на основание чл.
644, ал. 1 и ал. 2 ТЗ с петнадесетдневно предизвестие. Настоящият съдебен
състав намира за неоснователно възражението на наемателя, че изявлението на
синдикът на „Е.“ ЕООД (н) не е произвело правни последици, като не е довело до
прекратяване на наемното правоотношение между страните преди уговорения срок,
тъй като в случая наемателят е бил изправна страна по договора. Съгласно чл.
644, ал. 1 ТЗ синдикът може да прекрати всеки договор, по който е страна търговецът,
по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, ако този
договор не е изпълнен изцяло или частично. Уреденото в цитираната разпоредба
основание за едностранното прекратяване на договора от синдика на
неплатежоспособния търговец не предполага допуснато от насрещната страна
неизпълнение на нейните задължения по него, като същото е приложимо и в
случаите, при които страните по договора са изправни. С достигане на
изявлението на синдика за прекратяване на договора за наем до „Е.Т.К.“ ООД, за
което по делото се установява да е станало на 07.02.2018 г., е сложено началото
на петнадесетдневният срок по чл. 644, ал. 2 ТЗ, с чието изтичане на
22.02.2018г. договорът е прекратен. В резултат на прекратяване на наемното
правоотношение на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в тежест на „Е.Т.К.“ ООД
е възникнало задължението да освободи отдаденият му под наем недвижим имот,
като предаде фактическата власт върху него на наемодателя, заедно с описания в
приемо-предавателния протокол инвентар и съоръжения към него, а именно
ламаринена ограда – един брой, офис тип контейнер – два броя, оборудване за
видеонаблюдение, склад тип контейнер – един брой, склад тип метално хале – един
брой и санитарно-битов възел – един брой. Също така и с оглед на чл.235, ал.3 ГПК при съобразяване и на фактите настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за предмета на делото в случая
към датата на приключване на устните състезания наемното правоотношение
безспорно е прекратено с изтичане на срока на договора за наем, който е пет
години, считано от дата на предаване на държането на наемателя и което е станало видно от приложения
приемо-предавателен протокол от 08.06.2015год., като не се установяват
твърденията на въззивника, че е продължен срока на действие на договора, след
като не са представени доказателства за това, включително и пред въззивна
инстанция..
Доколкото
се отнася до възражението на „Е.Т.К.“ ООД за упражнено право на задържане
поради извършени подобрения в предоставения му под наем недвижим имот, което
първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно, следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 314 ал. 3 ГПК, съгласно която по искове за опразване на
наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост
и за извършени подобрения в имота.Доколкото правото на задържане на което се
позовава ответникът наемател е основано на твърдението му за извършени
подобрения в имота, чието заплащане следва да предхожда връщането на имота,
следва да се приеме, че с оглед на цитираната разпоредба, същото не подлежи на разглеждане в настоящото
производство. Освен това ответникът е държател на имота на основание на
сключения договор за наем, а не негов владелец, поради което не може да
упражнява право на задържане до заплащане на извършените в имота подобрения и
разноски по чл.72, ал.3 от ЗС. Обстоятелството, че в случая
първоинстанционното производство се е развило без да се спазват правилата на глава Двадесет
и пета от ГПК, където са уредени особените правила за бързото производство, не
изключва приложението на чл. 314 ал. 3 ГПК, доколкото съдържащото се в
цитираната разпоредба ограничение се обуславя от предмета на иска за опразване
на наети и заети за послужване имоти. Ето защо като е оставил без уважение
възражението на наемателя за право на задържане поради извършени подобрения,
първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустимо възражение. Доколкото на
основание чл. 298, ал. 4 ГПК решението формира сила на пресъдено нещо по
отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане,
същото следва да бъде обезсилено в тази част. На следващо място следва да бъде
отбелязано, че тъй като по отношение на „Е.“ ЕООД (н) е открито производство по
несъстоятелност, вземането на „Е.Т.К.“ ООД за извършени в имота подобрения,
обезпечено с право на задържане, обуславящо удовлетворяването му с привилегия
по чл. 722, ал 1, т. 2 ТЗ, подлежи на предявяване в производството по
несъстоятелност по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респективно по чл.
688, ал. 1 ТЗ за вземания, възникнали до датата на откриване на производството
по несъстоятелност, съответно по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, в случай, че се
касае за вземания, възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност
до утвърждаване на оздравителен план и неплатени на падежа. В зависимост от
изхода на производството по предявяване на вземанията и одобряване на списъците
на синдика от съда по несъстоятелността, вземането на „Е.Т.К.“ ООД ще се счита
за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ или за него ще възникне възможността да
предяви иск по чл. 694 ТЗ, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на неприето
вземане. При всички случаи обаче претенцията на „Е.Т.К.“ ООД за извършени в
имота подобрения и обусловеното от нея право на задържане не могат да бъдат
предявени пред съда извън образуваното по отношение на „Е.“ ЕООД (н)
производство по несъстоятелност.
При
съвпадение на крайните изводи на въззивния с тези на първоинстанционния съд решението,
в частта, с която предявения от „Е.“ ЕООД (н) срещу „Е.Т.К.“ ООД иск с правно
основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е уважен, се явява правилно и като такова следва
да бъде потвърдено. В частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователно възражението на „Е.Т.К.“ ООД за право на задържане поради
извършени подобрения, обжалваното решение се явява недопустимо, поради което
следва да бъде обезсилено.
С
оглед изхода на спора на въззивника не се следват разноски. Предвид отсъствието
на съответно искане за присъждане на разноски в полза на „Е.“ ЕООД (н), такива
не се следват и на въззиваемия.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102074 от 27.05.2020 г. на Софийски
районен съд, II ГО, 170-ви състав, постановено по гр. д. № 62203/2018г., в
частта в която по иск с
правно основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД е осъдено „Е.Т.К.“ ООД да предаде на „Е.“ ЕООД (в несъстоятелност) държането върху недвижим имот, находящ се в
гр. Пловдив, местност „Прослав“, представляващ поземлен имот с идентификатор
56784.247.113 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. и на ИД
на АФКК, адрес на поземления имот: гр. Пловдив, местност „Прослав“, площ 7732,00
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за складова база, номер по предходен план: 47.113, при съседи: 56784.247.147,
56784.247.9, 56784.247.114, 56784.247.159, 56784.247.7, 56784.247.160, както и
на следния инвентар и съоръжения: ламаринена ограда – един брой, офис тип
контейнер – два броя, оборудване за видеонаблюдение, склад тип контейнер – един
брой, склад тип метално хале – един брой и санитарно-битов възел – един брой,
предадени по договор за наем от 08.06.2015
г. и в частта за разноските .
ОБЕЗСИЛВА решение № 102074 от 27.05.2020 г. на
Софийски районен съд, II ГО, 170-ви състав, постановено по гр. д. № 62203/2018
г. в частта, с която е отхвърлено
възражението на „Е.Т.К.“ ООД за право на задържане на наетия имот.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване препис от същото, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.