Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 07.02.2019 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Съдия: Невена  Чеуз

при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 7 873 по описа на 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 57 ал.1 от ЗПСПУ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, съединени с два евентуални иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

        Ищeцът Н.С. С.твърди, че с ответното дружество са били в договорни отношения по повод сключени договор за разплащателна сметка от 13.12.2001 г. и договори за спестовна сметка от 14.05.2008 г. и 28.03.2013 г. Изложени са твърдения, че ответникът по нареждане на непознато за ищеца лице М.М.М., който се представил за негов пълномощник, извършил поредица от разпореждания със суми от банковите му сметки, включващи вътрешнобанкови преводи от една сметка в друга, теглене на пари в брой, продажба на валута, закриване на спестовна сметка, банков трансфер. Твърди се, че на 17.07.2013 г. сума в размер от 35 345, 63 евро от спестовната му сметка в неговата депозитна сметка, а с втори трансфер от същата дата от спестовната му сметка била превалутирана сума в размер на 50 344 евро срещу левова равностойност 98464, 31 лв., а впоследствие сумата от 98 347 лева била трансферирана към разплащателната му сметка. Твърде се, че след тези две операции на същата дата от наличността на разплащателната му сметка бил извършен банков превод на сумата от 98 000 лв. в полза на неизвестно нему лице – С.И. с посочено основание за превод „покупка на недвижим имот”. В исковата молба са наведени твърдения, че такава сделка никога не е била договаряна от ищеца респ. същият не е упълномощавал друго лице да извършва такава. Изложени са твърдения, че за неоторизираните транзакции разбрал на 22.07.2013 г. чрез електронното си банкиране и незабавно уведомил ответника. Посетил на място банковия клон, от които били извършени транзакциите и там му било представено пълномощно от негово име на лицето М.М., нотариално заверено. Твърди се, че подписа под пълномощното и подписа под спесимена, оставен в банката при обикновен преглед би се констатирало, че не изхождат от едно лице т.е. че пълномощното не е подписано от ищеца. Твърди се, че депозирал жалба и молба пред банката – ответник, в които заявил, че не е издавал пълномощно за разпореждане с тези суми. Сезирал и прокуратурата. Изложени са твърдения, че процесното пълномощно не отговаря на изискванията на ОУ на банката-ответник за разпореждане с парични суми от банкови сметки, както и че ответникът не е проявил грижата на добрия банкер като не е извършил формална проверка на пълномощното, с което не е изпълнила валидно поети задължения по сключените между страните договори. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му възстанови сумата от 98 000 лв. – стойността на неправомерно извършената платежна операция от 17.07.2013 г. , да му заплати сумата от 7 855 лв. – лихва за забава за периода 12.08.2013 г. – 05.06.2014 г. При условията на евентуалност са предявени два иска за осъждане на ответника да му заплати сумите от 69 130,04 лв. и 29 334, 26 лв. – представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договорни задължения за полагане на грижата на добрия банкер, ведно със обезщетение за забава съответно за сумите от 5541 лв. и 2226 лв. върху двете главници за периода 12.08.2013 г. – 05.06.2014 г. Претендира се законната лихва върху главницата и сторените по делото съдебни разноски.

Ответникът „Ю.Б.” АД, редовно уведомена, оспорва заявените искове, по съображения, заявени в писмен отговор. Претендират се разноски.

Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.

По делото като трети лица помагачи на страната на ответника с определение от 07.01.2015 г. са конституирани М.М.М., починал в хода на производството и на негово място на основание чл. 227 от ГПК конституирана В.М.С., редовно уведомена, не изразява становище, С.И., редовно уведомен, не изразява становище, К.С. и Н.С., редовно уведомени, се представляват от процесуален представител адв. М..

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Х..

Заявените възражения на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. К..

                Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че са били в договорни правоотношения. Това обстоятелство се установява и от представените по делото договор за разплащателна сметка на физически лица, сключен на 13.12.2001 г., договор за спестовна сметка „Мега”, сключен на 14.05.2008 г., договор за спестовна сметка „Активни пари”, сключен на 28.03.2013 г. Не е спорно по делото, че към датата 17.07.2013 г., денят на извършените процесни по делото транзакции, сключените договори между страните са действали. 

Не е част от спорния предмет на делото, че на 17.07.2013 г. от банковата сметка на Н.С. С.с преводно нареждане BOR*******е преведена сумата 98 000 лв. на получател С.И. с посочено основание „покупка на недвижим имот”. Същото се установява и от самото преводно нареждане за кредитен превод, представено по делото.

Не е част от спорния предмет по делото, че преводът е осъществен с оглед представено пълномощно, легитимиращо М.М.М. с права, посочени в пълномощното, което е нотариално заверено с рег. № 4843/11.07.2013 г. на Нотариус 111  - К.С.,*** действие – СРС, заверено от Н.С., помощник-нотариус.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че в срока на действие на договорите ищецът е установил липсата на сумата от 98 000 лв. от банковата си сметка като на 23.07.2013 г. е уведомил за това банката – ответник, което се установява и от представената по делото молба к вх. № 153-1032/23.07.2013 г.

При тези безспорни по делото обстоятелства, страните са очертали спорния предмет на делото, а именно дали е налице неоторизирано от ищеца разпореждане на суми от банковата му сметка, изпълнено от ответното дружество каквито са твърденията на ищеца или е налице пълно изпълнение на договора, каквато теза застъпва ответното дружество.

Нормата на чл. 57 ал.1 от ЗПУПС установява, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. По отношение понятието „платежна операция” в дефинитивната норма на § 1 т. 17 от ДРЗПУПС е посочено, че същата съставлява действие, предприето от платеца или от получателя по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя. С оглед предприетите действия по банкови трансфери между банковите сметки на ищеца и последващият банков превод към сметка на третото лице –помагач на ответника И. процесните по делото действия съставляват „платежна операция” по смисъла на закона. По арг. на нормата на чл. 51 ал.1 изр.2 от ЗПУПС неразрешена платежна операция е тази, осъществена при липса на съгласие от страна на платеца или без нареждане от негова страна. Разпоредбите на чл. 51 ал.2 и ал. 3 от ЗПУПС установяват начина на получаване на разрешение или даване на съгласие от страна на платеца.

В случаите, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, каквито твърдения са заявени в настоящото производство нормата на чл. 56 ал.1 от ЗПУПС възлага на доставчика на платежната услуга тежестта да установи, че извършената платежна операция е автентична, точно регистрирана и осчетоводена респ. че тази операция не е засегната от техническа повреда или друг недостатък. В рамките на настоящото производство и при коментираната доказателствена тежест на ответника, липсват установени по безспорен и категоричен начин посочените по-горе обстоятелства. Съобразно раздел V т. 31 от ОУ към договора титулярът на сметката може да се разпорежда чрез пълномощник, упълномощен с нотариално заверено пълномощно, съдържащо изрично волеизявление за извършване на разпоредителни действия със сумите по сметката. Разпоредбата на т. 32 от ОУ предоставя право на банката да откаже да приеме пълномощно, ако обхватът на представителната власт не е дефиниран ясно и недвусмислено, а т. 33 от същите ОУ вменява задължение на банката задължение да извърши проверка на представените пълномощни и подписите върху тях от формална страна.

Представеното по делото пълномощно /стр.32/ с оглед съдържанието на същото не покрива изискването на чл. 31 от ОУ за наличие на изрично волеизявление за разпоредителни действия. За да е налице такова изрично волеизявление същото следва да съдържа конкретно посочени разпоредителни действия, които следва да бъдат извършени по конкретно посочена банкова сметка. *** конкретни изявления изобщо не се съдържат, а общите изявления в същото и с оглед използваната словесна конфигурация в него изобщо не дават ясен и недвусмислен отговор дали представителната власт  на пълномощника касае само право да открива бъдещи банкови сметки и да се разпорежда с тях или включва и права по отношение на налични и съществуващи вече сметки. Аналогично е и изискването и на т.5.6.4 от представените от ответника вътрешни процедури /стр. 226 гръб/ по делото, в което е въведено дори изискване на посочване и на конкретна парична сума.

На следващо място, по делото не се съдържат никакви доказателства за изпълнение на задължението на банката –ответник да извърши проверка на представеното пълномощно и подписа върху него от формална страна, предвид вмененото й задължение по т. 33 от ОУ. Липсва възприета дефиниция какво следва да се има предвид „от формална страна”, поради което и с оглед изискванията на чл. 20 от ЗЗД настоящият съдебен състав намира, че волята на страните следва да бъде тълкувана с оглед цялостното съдържание на договора и приложимите към него общи условия респ. проверката от формална страна следва да включва изпълнение на всички предвидени във вътрешните правила на банката и разпоредбите на закона процедури, които биха обосновали извод, че не се поражда основателно съмнение относно неговата неистинност. Настоящият съдебен състав намира, че при извършване на такава проверка се установяват неточности, които биха обосновали основателно съмнение досежно истинността на пълномощното, изключващи редовността му от външна, формална страна. Не са необходими никакви специални знания, за да се установи, че подписът под пълномощното и този, поставен на спесимена, инкорпориран в искането за откриване на разплащателна сметка /стр. 92/ притежават съществени различия, които обективно навеждат поне на съмнение относно обстоятелството да са положени от едно и също лице. Не са необходими никакви специални знания, за да се установи, че ръкописният текст върху пълномощното, включващ изписването на трите имена на упълномощителя с текста на искането за откриване на сметка в частта на имената на титуляра – настоящ ищец се различава като графично изображение на буквите до степен, която не позволява по логически или друг път да се стигне до извод, че изхождат от едно и също лице. Дори да се приеме, с оглед субективната възможност на всеки отделен правен субект да преценява идентичност респ. забележимо различие на ръкописен текст като почеркова особеност, което би обосновало необходимост от специални знания, настоящият съдебен състав намира, че дори при бегъл преглед на ръкописния текст на пълномощното, съдържащ изписване на трите имена на упълномощителя се съдържат три правописни грешки в същите, едната от които с направен опит за коригиране /”Н.” вместо „Н.”; „Саддънов”, поправена на „С.” вместо „С.”/. Наличието на няколко правописни грешки при изписване на собствените си имена от страна на пълнолетно и грамотно лице, сочено за автор, според настоящия съдебен състав би довело дори при бегъл преглед на пълномощното поне до съмнение относно автентичността му респ. би дало повод да се търси съдействие от прекия ръководител, който да откаже изпълнение на операцията /съгласно т. 5 от вътрешните указания, депозирани от ответника на стр.232 гръб/.

С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при установената от закона дължима грижа от доставчика на платежни услуги, включваща преценка редовността на пълномощното от формална страна такава не е извършвана, поради което ответникът носи на основание чл. 57 ал.1 от ЗПУПС отговорност за неразрешената платежна операция за 98 000 лв.

Настоящият съдебен състав намира възражението на ответника, заявено при проведеното насрещно доказване, че е налице хипотеза на нормата на чл. 75 ал.2 от ЗЗД за неоснователно. Съобразно цитираната норма, точно е изпълнението и към привиден кредитор при наличие на такива обективни условия, които подвеждат длъжника. Те трябва да са недвусмислени и при нормално проявена грижа от длъжника, той да има основание да приеме, че престира на надлежния кредитор или негов представител. Въпрос на фактическа преценка и с оглед всички факти по делото е кои обстоятелства са недвусмислени /решение № 787/18.11.2010 г. по гр.д. 1539/09 г. на Четвърто ГО на ВКС/. По съображенията, изложени по-горе в съдебното решение досежно неточностите в ръкописния текст на пълномощното респ. съдържанието на същото, настоящият съдебен състав намира, че липсват установени условия с обективен характер, които да са подвели ответника, че е платил точно, за да се възприеме заявеното възражение по чл. 75 ал.2 от ЗЗД.

При липса на данни за момента на приключване на процедурата по чл. 56 от ЗПУПС, то следва да се приеме по арг. на чл. 57, ал. 2 от ЗПУПС, че доставчикът изпада в забава при плащането на сумата по неразрешената парична операция след изтичане на 21-я ден след получаване на уведомлението по чл. 55 от закона. Поради което е налице основание за присъждане на претендираните лихви, считано от 12.08.2014 г. до датата на депозиране на иска в размер на сумата от 7 855 лв., с оглед заключението на вещото лице по ССчЕ и диспозитивното начало на гражданския процес.

С оглед несбъдване на вътрешното процесуално условие за разглеждане на евентуалните искове настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне по същите.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва и сумата от 11 065 лв. – разноски, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК. Заявеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед нормата на чл. 78 ал. 5 от ГПК и предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените по него процесуални действия, броя проведени заседания и цената на исковете се възприема като неоснователно от състава на съда.

 

        Водим от гореизложеното съдът:

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 57 ал.1 от ЗПУПС на Н.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 3 – адв. Г.Х. сумата от 98 000 /деветдесет и осем хиляди/ лв. – стойността на извършена на 17.07.2013 г. неразрешена платежна операция от банкова сметка *** *** Н.С.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 7 855 лв. – обезщетение за забава за периода 12.08.2013 г. – 05.06.2014 г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 11 065 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО  е постановено при участие на трети лица – помагачи на страната на ответника - В.М.С., ЕГН **********, С.В.И., с адрес: ***, К. А. С. и Н. Д. С.,***, кантори 265 и 266.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

       СЪДИЯ: