Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на трети май, през
две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.М.
при участието секретаря Д>П., като разгледа докладваното
от съдия ********* гр. дело №3181 по описа
на Варненски районен съд за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявени обективно кумулативно съединени
искове от Д.Н.В., ЕГН ********** ***,
съдебен адрес ***, адв. П. срещу В.Ф. – Варна, с адрес в град Варна, 9000, п.к.194 като част от
структурата на *****************
за осъждане на ответника да заплати сумата от 12968,92 лева (след допуснато изменение) съставляващи незаплатено трудово
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 01.04.2001г. –
30.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда - 23.03.2016г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 10637,84 лева (след допуснато изменение) съставляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 01.06.2001г. – 22.03.2016г., на осн. чл.
203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал.3 вр. ал.1
ЗОВСРБ ДВ.бр.35/2009г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В условията на евентуалност се
претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 22062,08 лева (след допуснато изменение) съставляваща дължимо
обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на ищеца за
отработени от последния работно време в размер на 3968 часа, което не е
компенсирано с почивка, за периода 01.04.2001г. – 30.06.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от сезиране на съда – 23.03.2016г. до
окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 288,37 лева (след допуснато изменение) съставляваща
мораторна лихва върху претендираната в условията на евентуалност главница за
периода 04.02.2016г. – 22.03.2016г., на осн. чл. 203, ал.3
ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал.3 вр. ал.1 ЗОВСРБ
ДВ.бр.35/2009г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищецът на 18.09.2000г. е назначен при ответника на длъжност
„Артилерийски радиометрист”, като през 2014г. е бил
преназначен на друга длъжност – „Старши охранител” поради наличие на
здравословни причини. Със заповед №ЛС-01-5/18.01.2016г. е прекратен договора за
кадрова военна служба с ищеца, като със заповед от 04.02.2016г. той е отчислен
от числения състав на поделението. Сочи, че при прекратяване на
правоотношението са му изплатени 13354,50 лева, на осн. чл. 227, ал.1 ЗОВСРБ,
сумата от 551,20 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2009г. и 2016г.
Излага твърдения, че за периода
01.04.2001г.-30.06.2015г. е положил извънреден труд с фактическа
продължителност в размер на 2736 часа представляващи разликата
между фактическата продължителност на работното време на ищеца и нормативно определената месечна продължителност на служебното му време, за които не компенсиран с
регламентирани почивки след изпълнявани от ищеца дежурства по график, поради
което претендира заплащане на трудово възнаграждение в размер на сумата от 12968,92 лв. Претендира и мораторна лихва в общ размер от 10637,84 лева
върху главницата, съставляващи сбор от всеки един отделен падеж на задължението
за заплащане на трудово възнаграждение за извънреден труд под формата на
главница в общ размер от 12968,92 лева, а т.е. от месеца следваща месеца през
който е положен и некомпенсиран извънредния труд, считано от 01.06.2001г. – до
завеждане на исковата молба в съда -
22.03.2016г.
В условията
на евентуалност се сочи, че на военнослужещия се дължи обезщетение за
отработено над нормата и некомпенсирано с почивка служебно време, чийто падеж
на задължението настъпва с прекратяване на договора за кадрова военна служба,
предявява и иск за заплащане на сумата от 22062,08 лева съставляващи
обезщетение за отработени от ищеца и некомпенсирани с почивки удължено служебно
време над нормативно определеното такова, за периода 01.04.2001г.-30.06.2015г.
в общ размер на 3968 часа. В условията на евентуалност се претендира и сумата от
288,37 лева мораторна лихва върху главницата, чийто падеж настъпва считано от
прекратяване на договора за кадрова военна служба, а именно от 04.02.2016г. до
сезиране на съда с исковата молба 22.03.2016г.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника. Оспорва се исковата молба,
като се излагат възражения, че на ищеца не се дължи възнаграждение за
извънреден труд доколкото същия е бил надлежно компенсиран с намалено служебно
време в рамките на съответния месец или в рамките на следващия месец, като по
този начин служебното време на ищеца не е надхвърляло общата продължителност на
служебното време за съответния месец. По отношение на главния иск за осъждане
на ответника да заплати сумата от 12968,92 лева и мораторната лихва в размер на
10637,84 лева прави възражение
за погасяване на претенцията по давност,
на осн. чл. 111, б.”а” ЗЗД, за периода 01.04.2001г. – 04.02.2013г. Възражение за погасяване по давност се
прави и досежно предявената в условията на евентуалност претенция за осъждане
на ответника да заплати сумата от 22062,08 лева – главница и сумата от 288,37
лева мораторна лихва, също за периода 01.04.2001г. – 22.03.2013г.
Намира
главния иск за неоснователен доколкото на ищеца не се дължи трудово
възнаграждение, а възнаграждение за труд, положен по служебно правоотношение.
Намира, че в случая не се прилагат общите разпоредби на КТ, а на специалния
закон – ЗОВСРБ. Предявения в условията на евентуалност иск също намира за
неоснователен от една страна, като погасен по давност за горепосочения период,
а от друга излага възражения за неоснователност на тази претенция по
същество.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Представен по делото
е договор за кадрова военна служба №3316/16.08.2000г., по силата на който
ищецът е назначен да длъжност „Артилерийски радиометрист”, с продължителност
срока на обучение до три месеца, и срок от три години за изпълнение на
кадровата военна служба след завършване срока на обучение, продължен с
допълнително споразумение №862/16.12.2004г., съответно №802-31/22.02.2013г.
Със заповед №ЛС-01-5/18.01.2016г.
на Командира на Военноморските сили е прекратен договор за военна служба с
ищеца, като същия е освободен от длъжност.
Със заповед
№РД-01-89/04.02.2016г. на Командира на Военноморските сили на ищеца е
разпоредено да бъдат изплатени обезщетения в размер на 15 брутни
възнаграждения, обезщетение за неизползван 13 дни платен годишен отпуск, от
които 9 дни за 2009г. и 4 дни за 2016г.
Представена по делото е трудова
книжка №006806 на ищеца, от която се установява, че същия е прослужил в
поделение №32140 в качеството си на военнослужещ 14 години, 9 месеца и 13 дни,
за периода 18.09.2000г. до 30.06.2015г., съответно в поделение №54940 7 месеца
и 3 дни, за периода от 01.07.2015г. до 03.02.2016г.
По делото е изготвено
заключение по съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице С.Д. от 10.12.2018г. (л.694), същото прието в съдебно заседание проведено на
18.01.2019г., изготвено след уточнения съобразно депозирано заключение от в.л. от
08.03.2018г. Депозирано е и допълнително заключение по назначената съдебно –
счетоводна експертиза от 16.04.2019г.
(л.994), същото прието в съдебно заседание от 03.05.2019г., изготвено след
уточнения съобразно депозирано заключение от в.л. от 15.04.2019г.
В основното си
заключение от 10.12.2018г. вещото лице посочва, че след осъществена проверка в
счетоводството на ответника констатира, че при издаване заповедите за полагане
на дежурства се в нея включват всички военнослужещи. Във всяка заповед се
посочва часа от който се застъпва дежурството. В заповедите са посочвани дните
за ползване на компенсации, но не е посочено дали това условие е спазено или са
ползвани други дни. Компенсациите – почивките след дежурства следва да бъдат
само в работни дни, като при натрупване на много компенсации, почивните дни за
измествани за следващия месец. В заповедите след 2011г. изрично се посочва, кое
дежурство с кои дни за почивка се компенсира, а за периода от 2005г. до 2010г.
са посочени само дължимите дни за компенсация, но не и коя компенсация, за кой
ден дежурство се отнася. При отговор на въпроса за установяване фактическата
продължителност на служебното време, вещото лице разработва два варианта, като
достига до извод, че и в двата посочени варианта крайния резултат е еднакъв.За
процесния период 01.04.2001г.-30.06.12015г. се посочва, че ищецът е положил
9056 часа, които са равняват на 1132 дни в дежурства, за които е ползвал
компенсация в размер на 5088 часа или 636 дни, като са останали за компенсиране 3968 часа, които се равняват на 496 дни. Нормалната
продължителност на служебното време посочва, че се извежда от чл.194, ал.1
ЗОВСРБ и е в размер на 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица или 40 часа
седмично. По отношение остойностяване на останалите за компенсиране дежурства
вещото лице в заключението си в т.2.5 разработва също два варианта на база
положено дежурство в почивен или празничен ден, като същото се компенсира с 3
дни, съответно за положено дежурство в делничен ден, същото се компенсира с 2
дни почивка и втори вариант при който се прилага принципа, че сдалия дежурство
се освобождава до края на работното време, т.е. той се намира в режим на
компенсация в редовното служебно време, което му се заплаща по договор, при
който вариант компенсациите са с един ден по-малко. В тази втора хипотеза за
дежурство в делничен ден се осъществява компенсация с едни ден допълнително,
доколкото след дежурство военнослужещия не е на работа, но полагащото му се
дневно възнаграждение е включено в месечното брутно трудово възнаграждение. При
дежурство в неработен ден, компенсацията е в размер на два дни, като през
времето за което военнослужещият почива не се осъществява калкулация на това
време в работната му заплата. Принципът е изведен от разпоредбата на чл.247,
ал.7 от Устава за войсковата служба. При остойностяване на първата хипотеза
вещото лице изчислява, че стойността на некомпенсирано дежурство в размер на
3968 часа, представляващи 496 дни възлиза на 9811,03 лева, а при втория вариант за същите 3968 часа или 496 дни възлиза на 12995,38 лева.
Посочва се в
експертизата, че за периода 04.02.2013г.-30.06.2015г. на ищеца не е изплащан
извънреден труд. За периода 04.02.2013г.-30.06.2015г. са положение общо 1216
часа дежурства, които представляват 152 дни, от които са компенсирани 1160
часа, което се равнява на 145 дни или за компенсация са останали 56 часа, равни
на 7 дни, които се установяват в размер на 277,76 лева при спазване принципа на
Устава за войсковата служба. Размера на мораторната лихва за некомпенсираните
дежурства за периода от 04.02.2016г. (датата на прекратяване на правоотношението)
до 22.03.2016г. (депозиране на ИМ в съда) в.л. изчислява в размер на 64,03
лева. за периода 01.04.2001г. – 03.02.2013г. не е установено изплащане на
извънреден труд, доколкото са ползвани компенсации.
Общата
продължителност на нормативно определеното служебно време за периода
01.04.2001г. – 30.06.2015г. възлиза на 28744 часа, което се равнява на 3593
дни, за период от 171 месеца. Фактическата продължителност на служебното време
след приспадане на компенсациите за целия период възлиза на 32712 часа или 4089
дни. Разликата между действителната продължителност на служебното време и
нормативно определената продължителност за периода 01.04.2001г.-30.06.2015г. се
определя в два варианта. Първия когато първо са компенсирани дежурствата от
месеца, последвали от предходния месец и накрая останалите компенсации отнесени
към най старите дежурства, при което разликата с некомпенсирани дежурства възлиза
на 496 дни или 3968 часа, които съставляват 9811,03 лева.Във втория вариант
когато компенсациите се отнасят към най старите дежурства, без спазване на
условието първо да се компенсират дежурствата дадени в месеца, отново се
установяват 496 некомпенсирани дни или 3968 часа, които възлизат в паричен
еквивалент на 12995,38 лева. Посочва, че на ищеца не е заплащан извънреден труд
доколкото положените дежурства са компенсирани с почивки. Разликата на
незаплатения труд в първия вариант възлиза на 9811,03 лева – главница и
12122,35 лева мораторна лихва, а при
втория вариант 12995,38 лева – главница и 10644,43 лева мораторна лихва. За
периода 04.02.2013г. – 30.06.2015г. вещото лице установява, че всички положени
дежурства са компенсирани с почивки, като са останали 49 почивки в повече,
срещу които няма положени дежурства. Във варианта когато дежурството е положено
през делнични дни и се компенсира с едни ден компенсация, реп.
когато е положено в неработен ден и се
компенсира с два дни почивка, за периода 01.04.2001г.-03.02.2013г., както и за
под период 04.02.2013г.-30.06.2015г.-
всички дежурства за покрити с компенсации, като са останали още 110
почивки, срещу които няма положени дежурства.
В допълнителното си
заключение от 16.04.2019г., прието в о.с.з. проведено на 03.05.2019г. вещото
лице посочва, че при прекратяване на правоотношението на ищеца са изплатени
13354,50 лева – обезщетение в размер на 15 брутни работни заплати в размер от
по 890,30 лева. Месец 01 на 2016г. се явява последен палне работен месец преди
прекратяване на правоотношението, при който месец нормалната продължителност на
работното време възлиза на 160 часа, така часовата ставка от 5,56 лева на час
се определя при разделяне на БТВ на ищеца на продължителността на работното
време за този месец. В хипотезата на първи вариант на заключението останалите
некомпенсирани 3968 часа умножени по получената часова ставка от 5,56 лева съставляват 22062,08 лева, като тази
стойност се получава и при втория вариант на даденото заключение. Лихвата и за
двата варианта е една и съща от по
288,37 лева, за периода 05.02.2016г. – 22.03.2016г. Не се установяват непокрити с компенсации дежурства за периода
04.02.2013г.-30.06.2015г. За периода 01.04.2001г.-03.02.2013г. се установяват
229 дежурства, които не са компенсирани с почивки, които дежурства
представляват 1832 часа или 4587,36 лева, лихвата за забава възлиза на 5893,17
лева. В допълнителното заключение посочва, че размера на дежурствата и
компенсациите в първи вариант възлиза на 9818,17 лева, съответно лихва за
забава в размер на 11743,83 лева, а във тори вариант неизползваните компенсации
възлизат на 12968,94 лева, съответно 10637,84 лева лихви.
Предвид така приетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно между
страните, че между тях е възникнало на 18.09.2000г. служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „Артилерийски радиометрист” при
ответника, което правоотношение е прекратено със заповед №ЛС-01-5/18.01.2016г.,
като и че със заповед от 04.02.2016г. той е отчислен от числения състав на поделението.
Вписването удостоверено в представената по делото трудова книжка се установява,
че ищецът в качеството си на военнослужещ за периода 18.09.2000г. -30.06.2015г.
е прослужил 14 години, 9 месеца и 13 дни в поделение №32140. В рамките на
исковия период е полагал дежурства по график по силата на заповед от
командващия военно формирование, която. От заключението на в.л.С. Д. по
назначената от съда основна съдено – счетоводна експертиза се установява, че в заповедите
за определяне на дежурства за периода 2005-2010г. са посочвани само дните за
компенсация, но не е посочвано коя компенсация за кое положено дежурство се
отнася. Считано от 2011г. е изрично посочено в заповедта за полагане на
дежурство коя компенсация за кое дежурство е относима, като след 03.2012г. е
започнало отбелязване на датите за компенсация.
Процесния период 01.04.2001г.
-30.06.2015г. обхваща действието на разпоредбите на чл.203, ал.1, 2 и 3 и чл.204 от
ЗОВСРБ /отм./, чл.158, ал.2 и чл.159 от Правилника за кадрова военна служба /отм./, а за периода
след 12.05.2009 г. до 30.06.2015г. приложими са нормите на чл.194, ал.1, 2, 3 и 4 и чл.195
от ЗОВСРБ.
Хипотезата на чл.203, ал.1, 2 и 3 от ЗОВСРБ /отм./ предвижда, че седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, а общата такава в денонощие не може да надвишава с повече от ½ максималната продължителност на работното време, установена в трудовото законодателство. В случаите на превишаване на продължителността на служебното време, извън посоченото в ал.2, с писмена заповед на командира или началника – при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет. В този случай размера е установен в Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи
, приета с ПМС № 74 от 23.03.2001 г. Чл.204 от ЗОВСРБ /отм./ пък предвижда, че военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени в установите на въоръжените сили и другите вътрешно нормативни актове, като максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа. Времето за дежурство е служебно време, а в случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл.226 за часовете над служебното време по чл.203, или за почивни или празнични дни. Съобразно разпоредбата на чл. 152, ал.6 от Правилника за кадрова военна служба, месечната продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време.В заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, която се кредитира от съда изцяло като обективно и
компетентно дадена, вещото лице посочва, че месечната продължителност на
служебното време в часове се определя на всеки месец поотделно, предвид базата
работни дни са съответния календарен месец и нормалната продължителност на
служебното време. За да се установи продължителността на труда на ищеца е
осъществено изчисление на броя на работните дни в календарния месец, след което
броя на тези работни дни се умножи по 8 часа, колкото се явява нормалната
продължителност на работния ден, след което към така определената нормална
продължителност на работното време в часове се прибавят дадените през
съответния месец от ищеца дежурства, при което се получава общата
продължителност в часове. Общия размер на нормативно определената месечна
продължителност на служебното време за процесния период 01.04.2001г. –
30.06.2015г. възлиза на 28744 часа, което на база 8-часов работен ден се
равнява на 3593 дни. В заключението си експерта посочва, че действителната (фактичестака) продължителност на служебното време възлиза
на 32712 часа или 4089 дни. За процесния период ищецът е положил 9056 часа в
дежурства, което се равнява на 1132 дни, за които е използвал компенсация в
размер на 5088 часа или 636 дни, при което дава заключение, че са останали
некомпенсирани 3968 часа или 496 дни.
Така получената стойност (3968 часа или 496 дни) в действителност дава
разликата между нормативно определената месечна продължителност на служебното
време и действителната (фактическата) продължителност на същото (32712-28744),
като в получената окончателна стойност експерта не установя разлика при
приложение на кой да е от двата варианта, в който е изготвено заключението.
Установя се разлика при
изчисление остойностяването на положения труд, като вещото лице разработва
експертиза в два варианта. Първият вариант е на база компенсирани
дежурствата от месеца, последвали от предходния месец и накрая останалите
компенсации отнесени към най старите дежурства, при което разликата с
некомпенсирани дежурства възлизаща на 496 дни или 3968 часа, съставлява
стойността на 9811,03 лева.Във втория вариант когато компенсациите се отнасят
към най-старите дежурства, без спазване на условието първо да се компенсират
дежурствата дадени в месеца, така установените 496 некомпенсирани дни или 3968
часа възлизат в паричен еквивалент в размер на 12995,38 лева.
Съгласно чл.247 от
Устава на ВС на Република България военнослужещите се назначават за носене на
дежурства по предварително утвърден от командира график. Командирът на военното
формирование издава заповед за носене на дежурства която заповед е обща за
всички военнослужещи в поделението.При изготвяне на заключението си вещото лице
при работа с находящите се при ответника документи
установява, че в заповедите са посочвани дните за ползване на компенсации, но
не е посочено дали това условие е спазено или са ползвани други дати, като едва
от 2011г. изрично се посочва кое дежурство с кои дни за почивка се компенсира,
но преди този период се сочат единствено дължимите дни за компенсация, но не и
коя компенсация, за кой ден дежурство се отнася.При така установеното настоящия съдебен състав
приема вариант втори от остойностяването на некомпенсираните дежурства, при
който компенсациите се отнасят към най – старите положени дежурства в рамките
на процесния период. При тези съображения и след установяване, че ищецът е
положил повече от нормативно определеното служебно време труд в размер на 496
дни, съответстващи на 3968 часа, който извънреден труд не е компенсиран с
почивки, паричния еквивалент на получената стойност следва да бъде приет в
размер на 12995,38 лева.
По отношение
възражението на ответника за
погасяване на претенцията по давност, на осн. чл. 111, б.”а” ЗЗД, за
периода 01.04.2001г. – 04.02.2013г.:
По
въпроса за заплащане дежурствата на военнослужещите е образувано тълкувателно
дело №6/2017г. на ОСГК на ВКС, по което към момента на приключване на съдебното
дирене пред настоящата съдебна инстанция не е постановено тълкувателно решение.
Поставен е въпроса с оглед противоречива практика на съдилищата, вкл. и такава
на ВКС – в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на
военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-
часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава
работодателя по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да
тече погасителната давност за същото, включително и в случайните на прекратено
служебно правоотношение.
В
настоящия спор съдът прие, че ищецът е бивш военнослужещ, чието служебно
правоотношение е прекратено, както и досежно който се установява полагане на
труд над служебно определеното време, който труд не е компенсиран с почивки. Съдебната практика от една страна приема, че началният момент
на възникване на вземането
на военнослужещ за възнаграждение за извънреден труд за отработено над
нормата и некомпенсирано с почивки служебно време, е моментът на прекратяване на служебното правоотношение между страните, от който момент
започнва да тече погасителна давност за това вземане
(Определение № 36 от
06.01.2016 г. по
гр.д.5452/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.). В решение
№427/03.11.2011г., постановено по гр. дело № 503/2010г. на ІV г.о. на ВКС се
приема разбирането, че погасителната давност за едно вземане не може да започне
да тече преди то да е възникнало. Със същото решение е прието, че тригодишния
давностен срок започва де тече от прекратяване на ТПО. Съдебната практика (Решение № 197 от
24.11.2015 г. на ВКС по гр.д.7210/2014 г., III г.о., ГК) застъпва и друго
разбиране по въпроса, прилагайки хипотезата на чл.136а КТ, съобразно която
работодателя има задължение да осигури компенсация
на
удълженото работно време, като в случай, че работодателят
не компенсира положения труд с увеличена продължителност в четиримесечен срок, съгласно нормата на чл.136а КТ,
която поради непълнота в закона според тази съделна практика намира приложение
и за служебни правоотношения, за военнослужащия възниква правото сам да определи времето на компенсацията. Задължението на работодателя да осигури
компенсация следователно е изискуемо от месеца
следващ месеца, през който е следвало
тя да бъде извършена.
Настоящия
първоинстанционен съд приема съдебната практика в първата хипотеза, съобразно
която началния момент възникването на вземането на военнослужещ се свързва с
момента на прекратяване на служебното му правоотношение. Споделят изцяло
доводите на ищеца, че нормата на чл. 136а КТ не намира приложение с оглед ясно
изразената йерархична организация на дейността в българската армия, която
организация обхваща и трудовия процес на военнослужещите. Със заповед на
командира на поделението се назначава дежурство, с тази заповед се определят и
дните за компенсация, макар и да не е ясно кое дежурство с кой ден се
компенсира, т.е. трудовия процес вкл. и в частта определяне на носените
дежурства от военнослужещите в поделението се установява с изричен едностранен
акт на командира на това поделение, който акт е задължителен за служещите в
него. Неприемливо с оглед спецификата на упражняваната от страна на ищец
длъжност като военнослужещ във въоръжените сили на Република България, е да
бъде допуснато, че същия би могъл да използва предвиденото в Кодекса на труда
преобразуващо право, като сам с едностранно волеизявление се обърне към своя
вишестоящ и свободно определи дните през които ще работи при намалено работно
време, т.е. да осъществи компенсация за положените от него дежурства. В тази
хипотеза би се поставил въпроса какви последствия биха настъпили ако свободно
определените от военнослужещия дни за компенсация за положени от него дежурства
съвпаднат с въведени положения на територията на страната посочени в глава V от
ЗОВСРБ.
Разпоредбата на чл.
178, ал.1 ЗОВСРБ задължава военнослужещите да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство
на отбраната, на длъжностните
лица за управление
на отбраната и на въоръжените
сили, както и заповедите на командирите или началниците. При тези съображения
съдебния състав на Варненския районен съд приема, че компенсация за дадени
дежурства от военнослужещ може да бъде допусната в българската армия само със
заповед на командира на съответното поделение, но не и едностранно от
военнослужещия.В случай, че работодателя не изпълни това си задължение, то с
прекратяване на служебното правоотношение, за военнослужещия се поражда вземане
за положения извънреден труд над нормативно определеното служебно работно
време, за който по време на действие на служебното правоотношение не е
осъществена компенсация с почивка.
С оглед изложените
съображения и доколкото исковата молба е заведена в съда преди да изминат три
години от прекратяване на служебното правоотношение на ищеца в качеството му на
военнослужещ, то възражението на ответника за погасяване на претенцията по
давност се явява неоснователно.
Предявения иск по
размер е доказан с оглед приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от сумата от 12968,92 лева съставляващи
незаплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
периода 01.04.2001г. – 30.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда - 23.03.2016г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал.3 вр. ал.1 ЗОВСРБ ДВ.бр.35/2009г.
С оглед основателност
на главната претенция се явява и основателна акцесорната претенция за заплащане
на мораторна лихва върху уважената главница от 12968,92 лева, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати и сумата от 10637,84 лева за периода от 01.06.2001г. –
22.03.2016г.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира
заплащане на възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2400
лева. Ответникът прави възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.1, предл. последно от
Наредба 1/09.07.2004г. за определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за трудови дела с определен материален интерес възнаграждението
се определя по правилата на ал.2 на цитирания текст. В настоящия случай
предявените искове се изцяло уважени от съда, като материалния интерес е равен
на размера на уважените искове или сумата от 23606,76 лева. При приложение на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата минималния размер на дължимото възнаграждение за
процесуално представителство възлиза на 1238,20 лева. Разпоредбата на чл. 7,
ал.8 от Наредбата постановява, че се дължи допълнително възнаграждение в размер
на 100 лева за всяко следващо съдебно заседание, когато делото приключи в
повече от две съдебни заседания. Настоящото съдебно производство бе многократно
отлагано но по причини с оглед отвод на назначавани от съда вещи лице за
изготвяне на възложената съдебно – счетоводна експертиза, включително и по
нужда от време на изготвяне заключенията на вещото лице, съобразно поставените
му задачи от страните и съда. За приложение на цитираната разпоредба на чл.7,
ал.8 от Наредбата съдът намира, че следва да включи единствено съдебните
заседания в които са осъществявани същински процесуални действия по приемане на
доказателства вкл. изслушване на ССчЕ и поставяне на уточнения по същата. При
тези съображения приема, че за определяне на допълнителното възнаграждение
следва да бодът включени съдебни заседания проведени на:30.09.2016г,
27.04.2018г, 18.01.2019г., 12.04.2019г. и 03.05.2019г., като се определи
допълнително възнаграждение в размер на 300 лева или минимално възнаграждение по
Наредбата възлиза в размер на 1538,20 лева. Производството по делото се
характеризира със значителна прана и фактическа сложност, която също следва да
бъде взета от съда в предвид, като при зачитане и на този критерия на ищца
бъдат присъдени 2000 лева под формата на възнаграждение за процесуално
представителство в производството по делото, с оглед направеното възражение за
прекомерност от ответника.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати и сумата от 1812,58 лева, от която 944,26 лева дължими
по делото държавни такси и сумата от 868,32 лева, съставляващи заплатени от
бюджета на съда съдебно – деловодни разноски по назначената съдебно –
счетоводна експертиза, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда В.Ф., с адрес в град Варна, 9000, п.к.194 като част от
структурата на ************ да заплати на Д.Н.В., ЕГН ********** ***,
съдебен адрес ***, адв. П. сумата от 12968,92
(дванадесет хиляди деветстотин шейсет и осем лева и 92 ст.) лева съставляващи незаплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за периода 01.04.2001г. – 30.06.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда -
23.03.2016г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 10637,84
(десет хиляди шестстотин тридесет и седем лева и 84 ст.) лева за периода от
01.06.2001г. – 22.03.2016г. мораторна лихва върху уважената главница, на осн. на
осн. чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал.3 вр.
ал.1 ЗОВСРБ ДВ.бр.35/2009г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Осъжда В.Ф. – Варна, с адрес в град Варна,
9000, п.к.194 като част от структурата
на ************** да заплати на Д.Н.В., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв. П. сумата от 2000
(две хиляди) лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда В.Ф. – Варна, с адрес в град Варна,
9000, п.к.194 като част от структурата
на *********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд сумата от 1812,58
(хиляда осемстотин и дванадесет лева и 58 ст.) лева, от която 944,26 лева
дължими по делото държавни такси и сумата от 868,32 лева, съставляващи
заплатени от бюджета на съда съдебно – деловодни разноски по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
На основание чл.242, ал.1 ГПК
решението подлежи на предварително изпълнение в частта относно заплащането на
присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: