Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……………/…………………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като
разгледа докладваното от съдията НДАХ № 537 по
описа за 2020год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н.П.Г. Борисов ЕГН **********, против
НП № 20-6252-000011 от 16.01.2020год. на началника на група към ОДМВР Варна
отдел Охранителна полиция, с което за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от
ЗДП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от същия закон е му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца.
В жалбата си въззивникът отправя
искане до съда за отмяна на обжалваното НП като сочи, че не е знаел, че МПС-то
което е управлявал е било служебно дерегистрирано.
В съдебно заседание въззивникът
поддържа жалбата си. Същият не оспорва фактите, а във фазата по същество моли
НП да бъде отменено в частта с която му е наложено адм.
наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като ще остане без работа и
няма да може да си плати глобите.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова, в които същата изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като
претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
алтернативност в случай че се претендират разноски от ответната страна, отправя
искане за определяне на такива в по-нисък размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2019год.
въззивникът закупил л.а. „Ауди А3“ с рег.№ В1591ВР, като сделката била
изповядана от Искра Мандова – Иванова - пом. нотариус по заместване при нотариус Красимира Кангалова. с рег. № 513 на Нотариалната камера и информация
за същата била подадена по електронен път в Сектор ПП-Варна. Въпреки
задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т.е. до 01.06.2019г./
новият собственик – въззивникът Г., не изпълнил законовите
си задължения и не заявил в Сектор ПП по местоживеене,***, промяната в
собствеността, поради което и на 02.06.2019г. регистрацията на лекият автомобил
била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДП.
На 03.01.2020г.,
около 11:30ч. въззивникът управлявал собствения си л.а. описан по-горе по ул.
„Георги Мамарчев“ в гр.Варна, в посока към ул. „Проф.
Параскев Стоянов“, когато до № 10 бил спрян за проверка от свидетелите Я.Д. и П.С.
и двамата служители на Сектор СПС към отдел „Охранителна полиция“ ОДМВР Варна.
В хода на проверката, след справка в информационните системи на МВР свидетелите
установили, че регистрацията на автомобила управляван от въззивника е била
служебно прекратена на 02.06.2019год. и на място св. Я.Д. му съставил АУАН с
бл. № 371495/03.01.2020год., в който посочил, че е нарушил разпоредбата на чл.
140, ал.1 ЗДП.
Актът
бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки в
него че няма възражения.
Писмени
възражения не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
На
16.01.2020год., въз основа на акта, АНО издал обжалваното НП като е приел
изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивникът е
нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1
от същия закон му наложил адм. наказание глоба в
размер на 300лв. и адм. наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали Я.Д. и П.С. – съответно актосъставител и свидетел вписан в АУАН, които в
показанията си сочат, че не си спомнят с подробности случая като св. Д.
потвърждава че той е писал акта и поддържа изложените констатации в него.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени АУАН, разпечатки от инф. Система на МВР досежно лек автомобил
Ауди А3 с ДК№ В1591ВР, справка за нарушител, както и заповед №
8121з-515/14.05.2018год. на Министъра на вътрешните работи.
Като писмени доказателства
допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени договор за
покупко-продажба на МПС от 01.04.2019год. сключен между Николай Д. Демиров и
Емилия Горанова Демирова като продавачи и Н.П.Г. като купувач, справка от АИС
„КАТ“ – 3 листа, Удостоверение рег.№ 365р-12789/24.02.2020год. и Удостоверение
рег. № 365р-12792/24.02.2020год..
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства както гласни, така и писмени, които
са последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в
законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
АУАН
и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. В същите се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. В обст. части на АУАН и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение, посочени са обстоятелствата при които е извършено, както
и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода
на адм.наказателното производство съдът не
констатира.
С
НП на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 300лв. както и адм. наказание
"Лишаване от право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на
основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДП.
Съгласно
разпоредбата на чл.
140, ал. 1 ЗДП, действала към момента на извършване на нарушението – по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на
чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
По
същество съдът намира, че правилно АНО е констатирал наличието на нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
От
доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че
въззивникът е управлявал собственият си лек автомобил, който е бил с прекратена
регистрация.
Разпоредбата
на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство.
В
случая от приложения към делото договор за покупко-продажба на МПС се
установява, че автомобилът е бил закупен от въззивника на 01.04.2019год. и той
е бил длъжен в двумесечен срок да го регистрира, което не е сторил.
Поради
това и на 02.06.2019г. регистрацията на превозното средство е била служебно
прекратена и е била направено съответното отбелязване в информационната
система.
С
оглед на това към 03.01.2020год. превозното средство не е било регистрирано по
смисъла на чл.
140, ал. 1 от ЗДП.
Поради
това съдът намира, че нарушението безспорно е било извършено. Като водач и собственик
на МПС въззивникът е бил длъжен да познава разпоредбите на ЗДП и да изпълни
задължението си за неговото регистриране в законоустановения срок, като в ЗДП
изрично е разписана процедурата, която се предприема при неизпълнение на това
задължение, а именно служебно прекратяване на регистрацията на превозното
средство без да е предвидено нарочно уведомяване на собственика за служебната дерегистрация. Последното е и резонно с оглед на вмененото
в ЗДП изрично задължение за приобритателя (новия
собственик) да регистрира новопридобитото МПС в
едномесечен срок от придобиването и предвидената нарочна санкция за
неизпълнение и на това задължение. И след като въззивникът към 03.01.2020год. е
управлявал МПС, което не е било регистрирано (било е с прекратена регистрация
по силата на закона) факт който въззивникът е бил длъжен да знае доколкото
процедурата е разписана ясно в закона, то нарушение е извършено и от субективна
страна.
Доколкото
деянието не се отличава със степен на опасност значително по-ниска от останалите
случаи на подобни нарушения, то не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН – не
представлява маловажен случай.
Правилно
е била приложена и санкционната норма- чл.
175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за
водач на МПС, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът
намира, че правилно наказващият орган е наложил на въззивника административно
наказание "Глоба" и "Лишаване от право да управлява МПС",
тъй като това са предвидените в закона санкции за допуснатото нарушение.
Доколкото обаче в случая АНО е наложил на въззивника адм.
глоба в размер над минималния, към средния предвиден в закона – 300лв., а
кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление на МПС за в
минимален размер – 6 месеца, а в НП липсват каквито и да било мотиви досежно
размера на наложеното наказание глоба съдът счете, че така наложеното му
наказание глоба се явява прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание
наложено в минимален размер – 200лв. наред с кумулативното наказание лишаване
от правоуправление за в минимален размер – 6 месеца, в пълнота ще постиган
целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл.
12 от ЗАНН, поради което и счете, че следва да измени НП като намали размера на
наложеното наказание глоба на 200лв. Доколкото наказанието лишаване от
правоуправление е наложено в минимален размер, то се явява законосъобразно, а и
за съда не съществува законова възможност да измени издаденото НП, като
определи административно наказание под предвидения от законодателя размер или
за отмени кумулативно предвиденото наказание. Последното съдът намира за нужно
изрично да отбележи с оглед отправеното от въззивника искане за отмяна на
наказанието лишаване от правоуправление на МПС.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо, но
следва да бъде изменено както бъде намален размера на наложеното наказание
глоба от 300лв. на 200лв.
По разноските.
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивника следва
да бъде осъден да заплати такова на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр.
ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв.
до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна
сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на
въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното производство като
единствено е представил писмени бележки непосредствено преди съдебно заседание
съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на
отхвърлената част на иска (200лв. доколкото санкция в такъв размер е потвърдена)
и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва
да бъде присъдено юрисконсултско в размер на 53.33лв. като посочената сума
следва да бъде заплатена от въззивника Н.П.Г. ***.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-6252-000011
от 16.01.2020год. на началника на група към ОДМВР Варна отдел Охранителна
полиция, с което на Н.П.Г. ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание глоба на 200лв.
ОСЪЖДА Н.П.Г. ЕГН ********** *** сума
в размер на 53.33лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: