№ 89
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско
дело № 20225001000076 по описа за 2022 година
установи следното:
Делото е образувано в резултат на подадени две частни жалби срещу
определение №129 от 21.12.2021 г. по търг.дело №153/2021 г. по описа на
Окръжен съд Хасково, с което е прекратено производството по делото и е
върната исковата молба на СВ. ИЛ. П. и на Ч. ИЛ. П..
Частният жалбоподател Ч. ИЛ. П., чрез пълномощника си адвокат Ат.
М. Д., е останал недоволен от така постановеното определение. Счита, че е
неправилно по подробно изложени съображения за преждевременно
предявените искове и нормата на чл.235,ал.3 от ГПК, като моли да се отмени
и се върне делото на първоинстанционния съд, за да продължи разглеждането
му.
Частният жалбоподател СВ. ИЛ. П., чрез пълномощника си адвокат Д.
К. Д., също е останал недоволен от така постановеното определение. Счита,
че е неправилно по подробно изложени съображения за преждевременно
предявените искове и нормата на чл.235,ал.3 от ГПК, като моли да се отмени
и се върне делото на първоинстанционния съд, за да продължи разглеждането
му.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, както и във връзка с изложените в частните жалби оплаквания,
приема за установено следното:
1
Обжалваното определение е връчено на ищците, както следва: на Ч.
ИЛ. П. на 04.01.2022 г., на СВ. ИЛ. П. на 05.01.2022 г. Частните жалби срещу
определението са подадени по пощата съответно на 10.01.2022 г. и на
12.01.2022 г., което е в определения от закона едноседмичен срок. Същите са
от надлежни страни. Ето защо се явяват допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Предмет на частните жалби е определението на окръжния съд, с което е
прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищците.
Прието е от съда, че претенциите на ищците се основават на разпоредбата на
чл.125,ал.3 от ТЗ, като се твърди, че исковата молба следва да се счита
предизвестие по чл.125,ал.2 от ТЗ. При тези твърдения към датата на исковата
молба членствените правоотношения на ищците с ответното дружество все
още не са прекратени, поради това следва да се направи извода, че
претенциите им са преждевременно предявени и недопустими. Съдът намира
и, че исковата молба не може да замести предизвестието по чл.125,ал.2 от ТЗ,
тъй като към момента на предявяването и трябва да се обосновава с
твърдения за същностните елементи на предявения иск, като състояние на
капитала на дружеството, неговата структура, имущество на дружеството, а
оттук и равностойност на дружествения дял, които са меродавни към момента
на прекратяване на членствените правоотношения. Тези елементи не могат да
бъдат изпълнени към завеждане на исковете и липсва активна процесуална
легитимация по смисъла на чл.125,ал.3 от ТЗ.
От данните по делото се установява, че ищците са претендирали
заплащане на равностойността на дружествените им дялове в ответното
дружество, като са посочили, че исковата молба следва да се счита
предизвестие по смисъла на чл.125,ал.2 от ТЗ. Изложили са и други факти и
обстоятелства, които нямат значение за претенциите им.
Съгласно чл.125,ал.3 от ТЗ, съдружникът може да поиска уреждане на
имуществените си отношения с дружеството по съдебен ред при прекратяване
на членствените му правоотношения. В този случай той следва да установи,
че вече не е съдружник, както каква е структурата и размера на капитала към
датата на прекратяване на членството му и стойността на дяловете, с които е
разполагал, по тяхната историческа стойност.
Съобразно тази уредба ищците първо следва да докажат настъпването
2
на фактическият състав на чл.125,ал.2 от ТЗ, а именно, че са отправили
писмено предизвестие до дружеството по установения ред в дружествения
договор, че то е получено редовно от дружеството, че е изтекъл тримесечният
срок на предизвестието. Всички тези въпроси се отнасят до съществото на
спора и подлежат на установяване в образуваното производство. Съгласно
чл.235,ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид фактите и обстоятелствата,
настъпили след предявяване на исковата молба, които са от значение за
спорното право. Въз основа на това правило предявеният преждевременно
осъдителен иск трябва да бъде уважен, ако в течение на делото притезанието
стане изискуемо. Решението на съда трябва да отразява правното положение
на страните по делото такова, каквото то е в момента на приключване на
устните състезания. Ето защо, съдът намира, че следва да отмени
обжалваното определение, като върне делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното определение №129 от 21.12.2021 г. по
търг.дело №153/2021 г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което е
прекратено производството по делото и е върната исковата молба на СВ. ИЛ.
П. и Ч. ИЛ. П., като ВРЪЩА делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3