Р Е Ш
Е Н И Е
|
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ 49, 21.08.2019г.
гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и четвърти
юли две хиляди и деветнадесета година,
В открито съдебно заседание в следният състав :
Председател: ТАТЯНА
ЙОРДАНОВА
Членове:АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЙОРДАН И.
Секретар: Ирина
Василева
Прокурор:Сяров
като
разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВ, в.н.о.х.д. № 109 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК
Постъпила е жалба
от адв.Д.П. от ТАК в качеството му на защитник на И.А.Р. против Присъда №41/16.04.2019година, постановена по НОХД № 162/2018г.
на Омуртагския РС, с която съдът е признал И.А.Р. за виновен в това, че на 03.04.2018 год. в гр. Антоново на ул. „Тузлушки герой“ пред
сградата на Участък „Полиция“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправил обиди и
закани : „Ще ти счупя главата, ще те запаля, ще те изчакам на Кавлак и ще те
пребия, няма да знаеш много, вие какви сте, не сте никакви полицаи", към
служители на Участък „Полиция“ – гр. Антоново при РУ - гр. Омуртаг - Б.С.Г. и И.Н.И.,
поради което на основание чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на
10 месеца“лишаване от свобода“ и „обществено порицание“, подсъдимият Р. е
признат за виновен и в това, че същото място и по същото време -на 03.04.2018
год. в гр. Антоново на ул.„Тузлушки герой“ пред сградата на Участък „Полиция“
се заканил с престъпление против личността - с нанасяне на телесна повреда, на
длъжностно лице Б.С.Г. - полицейски инспектор в Участък „Полиция“ – град
Антоново при РУ - Омуртаг, при изпълнение на службата му, като отправил реплики
към него и колегата му И.Н.И. - „Ще ти счупя главата, ще те запаля, ще те
изчакам на Кавлак и ще те пребия, няма да знаеш много, вие какви сте, не сте
никакви полицаи", и с това възбудил основателен страх у Б.С.Г. за
осъществяването му, поради което на основание чл.144, ал.2 във вр. с ал.1 от НК
и във връзка с чл. 54 НК съдът го е осъдил на 1 година и 6 месеца „лишаване от
свобода“. На основание чл.23, ал. 1 и ал.2 от НК съдът е определил едно общо наказание, а именно 1год. и 6 месеца
„лишаване от свобода“ и „обществено порицание“, като на осн чл.
66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването
на наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок о 3 години, считано от
влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл. 67, ал. 2 от НК е
възложил възпитателната работа с подсъдимия по време на изпитателния срок на
районния инспектор от РУ– Омуртаг към ОДМВР - Търговище, отговарящ за
района на с. Свободица, общ. Антоново.С
присъдата си съдът е постановил на основание чл. 239 от ЗИНЗС наложеното
наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“ да се изпълни чрез поставяне /залепяне/ на
настоящата присъда на хартиен носител на видно място пред сградата на Община
Антоново и пред сградата на Участък „Полиция“ – град Антоново в продължение на
един месец. Със присъдата си ОРС се е произнесъл и по предявените граждански
искове, като на основание чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД е осъдил подсъдимия, да заплати на
Б.С.Г. с постоянен адрес в гр. **********, ЕГН **********, сумата в размер на
2500/две хиляди и петстотин/лева, представляваща обезщетение за причинените му
с деянието на подсъдимия И.Р., осъществяващо съставите на престъпленията по чл.
325, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени притеснения, унижение, стрес, страх от изпълнение на
отправените закани, ведно със законната лихва от деня на увреждането -
03.04.2018 година, до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска
до пълният му размер от 5000 лева като неоснователен. Подсъдимия е осъден на
основание чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД да заплати на И.Н.И. с постоянен
адрес ***, ЕГН **********, сумата в размер на 1000/хиляда/лева, представляваща обезщетение за
причинените му с деянието на подсъдимия И.Р., осъществяващо състава на
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, неимуществени вреди, изразяващи се в
унижение и причинени притеснения при изпълнение на служебните му задължения,
ведно със законната лихва от деня на увреждането - 03.04.2018 година, до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълният му размер
от 2000 лева като неоснователен. Подсъдимия Р. е осъден да заплати на Б.С.Г. от гр. **********, ЕГН **********, сумата
600/шестстотин/ лева, представляваща направени в качеството му на пострадал,
частен обвинител и граждански ищец разноски за платено адвокатско
възнаграждение за повереник, както и да заплати по сметка на ОД на МВР
Търговище сумата в размер на 135.83 лева – разноски за съдебна аудио и видео
техническа експертиза, а по сметка
на Районен съд – Омуртаг сумата в размер на 150 лева – държавна такса в общ размер, начислена
върху уважените размери на гражданските искове.
В
постъпилата жалба се твърди , че Присъдата на ОРС е незаконосъобразна,
необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила Моли се обжалвания съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимия оправдан.
В съдебно заседание Осъдения Р. и адв.П.
подържат жалбата с изложените в нея аргументи. Допълнително се възразява, че
обвинението не е доказано по категоричен начин, както и алтернативно се
настоява за намаляване на наложените наказания и размер на уважените граждански
искове.
Представителят на Окръжна
прокуратура счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, като провери жалбата и изцяло правилността на
обжалваната Присъда прие за установено
следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложените по делото доказателства, подсъдимия Р. е обвинен по чл. 325 ал. 1 от НК за това, че на 03.04.2018 год.
в гр. Антоново на ул. „Тузлушки герой“ пред сградата на Участък
„Полиция“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - отправил обиди и закани : „Ще ти счупя
главата, ще те запаля, ще те изчакам на Кавлак и ще те пребия, няма да знаеш
много, вие какви сте, не сте никакви полицаи", към служители на Участък
„Полиция“ – гр. Антоново при РУ - гр. Омуртаг - Б.С.Г. и И.Н.И.; , по чл. 144, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 03.04.2018 год. в гр. Антоново на
ул.„Тузлушки герой“ пред сградата на Участък „Полиция“ се заканил с
престъпление против личността - с нанасяне на телесна повреда, на длъжностно
лице Б.С.Г. - полицейски инспектор в Участък „Полиция“ – град Антоново при РУ -
Омуртаг, при изпълнение на службата му, като отправил реплики към него и
колегата му И.Н.И. - „Ще ти счупя главата, ще те запаля, ще те изчакам на
Кавлак и ще те пребия, няма да знаеш много, вие какви сте, не сте никакви
полицаи", и с това възбудил основателен страх у Б.С.Г. за осъществяването
му.
ОРС е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявените от пострадалите граждански искове: от Б.С.Г. граждански
иск за сумата в размер на 5000.00 лева, за причинени неимуществени вреди от
престъпленията по чл. 325, ал. 1 и чл. 144, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК,
описани в обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на извършване
на престъпленията - 03.04.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата и предявения
от И.Н.И. против подсъдимия Р.
граждански иск за сумата в размер на 2000.00 лева, за причинени неимуществени
вреди от престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, описано в обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на извършване на
престъплението - 03.04.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Пред първоинстанционният съд
производството е проведено по общия ред.
Както по-горе бе споменато съдът
признал подсъдимия за виновен по предявените му обвинения,наложил му е
наказания по чл. 144, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК- 1 година и 6 месеца „лишаване от
свобода“ и по чл. 325 ал. 1
от НК го е осъдил
на 10 месеца“лишаване от свобода“ и „обществено порицание“, на осн. чл.23 от НК
е определил общо наказание - 1 година и 6 месеца „лишаване от
свобода“ и обществено порицание,като на
осн. чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от три години. Съдът
частично уважил и предявените граждански искове.
В тежест на подсъдимия били
присъдени направените разноски по делото.
Приетата от първостепенният съд фактическа обстановка е
изведена от събраните в с.з. гласни и писмени доказателства и от материалите по
делото, обоснована и правдоподобна, и в
най-общи линии е следната:
На 03.04.2018г. следобед И.Р. заедно с фактическия съпруг на своята майка- свид. Ю.
С. посетили гр.Антоново. Двамата пътували с лек автомобил - джип, марка
„Дайхатсу - Фероза" с рег.№ Т 4643 ВТ, управляван от свид. С., като
подсъдимият седял на мястото отпред до водача. Към 18.50ч. Салиев спрял
посочения автомобил пред магазин в сградата на РПК – Антоново и след малко потеглил
от това място по ул.“Тузлушки герой“ в посока към бензиностанция „Петрол“,
намираща се в края на града на изхода за град Омуртаг, като пътят им минавал
край сградата на Участък „Полиция“ – град Антоново. По същото време в
изпълнение на Заповед № 308з-105/03.04.2018г.на заместващия началника на РУ –
Омуртаг, пред полицейския участък се намирали свидетелите И.Н.И. - младши
полицейски инспектор и Б.С.Г. - полицейски инспектор, и двамата с месторабота в
Участък „Полиция“ – град Антоново към РУ – Омуртаг, като съгласно цитираната
заповед двамата полицейски служители били мобилен екип за провеждане на рейдова
проверка за времето от 18.00 часа до 24.00 часа на 03.04.2018г. със служебен
автомобил. За извършване на проверката бил изготвен и утвърден план, съгласно
който една от целите на проверката била установяване на нарушения по ЗДвП на
територията на град Антоново. В изпълнение на заповедта и плана след 18.00 на
03.04.2018г. свидетелите И. и Г. се намирали в служебния автомобил, паркиран
пред сградата на Участък „Полиция“ – град Антоново. В 18.50 часа свид. И. видял
от разстояние от около 100-150 метра, че от място пред магазина в
кооперативната сграда в града потегля джип, марка „Дайхатсу - Фероза",
управляван от свид. С., и решил да го спре за проверка. За целта И. излязъл бързо от полицейския автомобил и
подал сигнал със стоп – палка, спирайки за проверка управлявания от свид.С.
джип. При извършената проверка се установило, че единственото нарушение на
свидетеля С. е липсата на поставен обезопасителен колан. Свид. И. поискал
документите на водача и му обяснил, че ще му бъде съставен АУАН за
констатираното нарушение, след което предал документите на Г. за съставяне на акта. Свид. Г. излязъл от
полицейския автомобил, отишъл зад последния, отворил капака на багажника му и
започнал да пише АУАН. Докато свидетелят пишел акта свид. С. непрекъснато и
нервно повтарял, че пак ще го съди, че пак ще се видят двамата в съда, че те не
били никакви полицаи и се занимавали само с него, след което се отдалечил до
автомобила си, запалвайки цигара. Когато АУАН.за извършено от ю.с. нарушение на
чл. 137а ал.1 ЗДвП бил написан, двамата свидетели поканили свид. С. да дойде до
служебния автомобил и да го подпише. Последният дошъл и започнал да пише
собственоръчно възражение в бланката на акта, изписвайки израза“полицаите няма
жилетки и шапки“ с натиск, който можел да скъса хартията. Виждайки, че едната
бланка на акта започнала да се пробива от натиска на химикала, свид. Г.
направил забележка на свид. Юнуз Салиев да пише внимателно.
В това време от
джипа слязъл подсъдимия Р. и снимайки с телефона си отишъл до служебния
автомобил, където били тримата свидетели, започнал да крещи, ръкомахайки
заплашително към свид. Г. : „Ще ти счупя главата! Ще те запаля, ще те изчакам
на Кавлак и ще те пребия! Няма да знаеш много!". Към двамата полицейски
служители заявил: „Вие какви сте, не сте никакви полицаи!". Подсъдимият
бил нервен, треперещ, силно превъзбуден и ръкомахал към полицаите. При това
поведение на подсъдимия свид. Г. го предупредил, че ако продължава с
арогантното си държане и заплахи, ще бъде задържан, като приканил свид. И. да
му сложи белезници. Чувайки това подс.Р. се обърнал към свид.И., викайки:
„Сложи ми ги уе, сложи ми ги уе, Иване, да видим аз човек ли съм убил" и
добавил „Няма да знаеш много, човек“. В разгара на започната от подсъдимия
словесна разправа със свид. Г., свид. И. извадил мобилния си телефон и направил
с него видеозапис на част от извършеното от подсъдимия. Виждайки създалата се
конфликтна ситуация и поведението на подсъдимия, свид. С. хванал последния за
ръка, дръпнал го към джипа, след което двамата потеглили с автомобила си. След
приключване на проверката свид. И. телефонирал на началника на полицейския
участък в град Антоново – свид. Д.Д., и уведомил последния за протеклата
проверка и за демонстрираното от подсъдимия поведение. В резултат на стореното
от подсъдимия свид. Г. се притеснил силно за личната си безопасност, изпитал
уплаха и се разстроил емоционално. Преживяното от него вследствие на описаното
по – горе поведение на подсъдимия е посочено в издадено на 06.04.2018г.
медицинско направление за консултация с невролог като претърпян инцидент по
време на работа на 03.04.2018г., след който получил силни болки в /не се
чете/област. Последвал е преглед при специалист по рехабилитация на
13.04.2018г., който е установил недостатъчно повлияване от терапията при
амбулаторни условия и е насочил свид. Г. към хоспитализация в СБР и такава е
извършена в БПЛР към МИ на МВР в град Хисар в периода от 24.04.2018г. до
01.05.2018г. Описаната по – горе разправа на подсъдимия със свидетелите е била
възприета от намиращи се в периметър от около 50 метра лица, които коментирали
случилото се и били възмутени от наглото поведение на подсъдимия. Заснетият от
свид. И. видеоклип бил презаписан на веществен носител на информация - CD-R
диск, който е предаден от него на 24.04.2018г. с протокол на разследващия
полицай за нуждите на наказателното производство.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и
доказва частично от обясненията на подсъдимия, от свидетелските
показания, заключението на изготвената в ДП и приета от съда съдебна аудио и
видеотехническа експертиза, както и от проведените в с.з. очни ставки и приети
писмени доказателства. Съдът приема, че
подсъдимият е извършил деянията на престъпленията, в които е обвинен
–безспорно се установява и отправените от него думи към свидетелите Г. и И. и
начина на изричането им/интонацията и съпровождащите ги жестикулации/. По
отношение поведението и изреченото от подсъдимия, правилно ОРС е дал вяра на
експертното заключение, от което се установява, че направеният видеозапис не е
бил манипулиран дори и на телефона, с
който е създаден, тъй като подобна манипулация на записа е напълно установима,
въпреки прехвърлянето му на CD-R диск за нуждите на производството.
От възпроизведеното на хартиен носител съдържание на клипа следва, че
последният съдържа запис на разговор между две лица от мъжки пол, като само
едното е в обсега на камерата и видно от разпечатаните цветни фотоснимки това е
подсъдимият по делото; същият се намира в близост до патрулен автомобил на МВР
и с лек наклон на тялото към автомобила, ръкомаха, посочва с лявата си ръка в
неопределена посока и отправя закана и заплаха към лицето, с което разговаря и
което е извън обсега на камерата. Записаните реплики, изречени от подсъдимия,
са следните: „Сина му съм, нещо ше ми каиш ли? Ше те запаля, ей там на Кавлак
ше те изчакам.“ След казаните от лицето извън обсега на камерата думи: „И.,
сложи му, сложи му белезници“, следва репликата на подсъдимия: „Сложи ми ги уе,
сложи ми ги уе, Иване, да видим аз човек ли съм убил. Няма да знайш много
чуек“. Извършеното се доказва в и от разпита на св. Хр.Хр. и св. В.С. които
също сочат, че подсъдимият е говорел на висок тон, крещейки към
полицаите, но заради преминаващите автомобили не чули точните думи, докато
полицаите му отговаряли с нормален тон.
Окръжният съд установи, че
първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото,
съответно в тяхната съвкупност и поотделно, като фактическите положения, които
са приети се доказват по несъмнен начин от тези доказателства. По делото са
изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от
съществено значение за правилното решаване на делото. Не
са допуснати съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на
страните. Поради това съдът намира, че с оглед на така установената фактическа
обстановка, възприема изцяло и от настоящия състав,
то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до
направения от него извод и е приел, че обвиняемия е извършил престъпление
по чл. 144, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, и по чл. 325 ал. 1
от НК .
В жалбата, са развити оплаквания,
че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и,че обвинението не е доказано по категоричен
начин. Моли се обжалвания съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимия оправдан, алтернативно
се настоява за намаляване на наложените наказания и размер на уважените граждански
искове..
Описаните по-горе възражения са
неоснователни и недоказани. Присъдата е правилна и законосъобразна.
Приетите за установени от първоинстанционният
съд фактически положения се споделят и от настоящият състав. Правилна е
оценката на доказателствените източници, които са мотивирали
районният съд да приеме, че обв. Р. е извършил престъпленията за
извършването на които е бил обвинен. Липсват доказателства които да опровергаят
тези изводи на районният съд.
Нарушения по
събирането на необходимия за решаване на релевантните въпроси доказателствен
материал не са допуснати от РС - нито в частта относно ОБЕМА
на същия, т.к
са събрани всички възможни и
необходими за разкриване на обективната истина доказателства, с което съдът е
изпълнил в цялост изискването на чл. 13
от НПК, нито в ДЕЙНОСТТА по оценката на същия. В резултат
на процесуално правилната си
дейност, първоинстанционният съд е извел
дължимите фактически изводи, които са
резултат на законосъобразно формирано вътрешно
убеждение, така както изисква чл.14 от НПК, а направените въз основа на тях
правни изводи са верни и съставляват точно приложение на материалния закон.
За да постанови
присъдата си, районният съд е обсъдил обстойно и задълбочено, всички доказателства
по делото, като е изложил подробни мотиви относно възприетата фактическа
обстановка.
Така възприетата от ОРС фактическа обстановка се
установява и от въззивният съд, тъй като същата е изведена от правилно приетата , като достоверна , доказателствена съвкупност по делото.
За да отговори на всички възражения и
направени искания в депозираната от Р. жалба, настоящият съдебен състав извърши анализ освен на събраните от първата
инстанция доказателства.
Дали престъпленията за които е бил обвинен подс.Р.
са били извършени или не, това е
основният въпрос, включен в предмета на
доказване по чл.102 т 1 от НПК ,
установяването на който е предмет и цел
на цялото производство . За отговори на
този въпрос и за да приеме за доказана описаната фактическа обстановка, ОРС е
извършил анализ на всички доказателства по делото, като е дал вяра на свидетелските показания на свидетелите Г., И.,
Хр.Хр. , В.С., както и на заключението
на съдебната аудио и видеотехническа
експертиза. Правилно първоинстанционния съд не е дал вяра по отношение на поведението на
подсъдимия , на свидетелските показания на св.Салиев, тъй като по делото е
безспорно доказано, че свидетелят живее на съпружески начала с майката на подсъдимия,
и се предполага, че е заинтересован от изхода на делото, както и показанията на
същия противоречат на останалите доказателства по делото. В тази връзка следва
да се отбележи, че е видно от подробно
изложените мотиви, които съответстват
на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК ,
първостепенният съд не е
пренебрегнал констатираното противоречие в събрания доказателствен материал.
Напротив, изследвал го е задълбочено и с
нужното внимание, като преди това правилно е отграничил пределите на
противоречивите доказателствени
групи. Подробно ги е анализирал и
е изложил убедителни мотиви защо
кредитира, и защо не кредитира част от тях.
Анализът
е законосъобразно извършен, поради което
и настоящия състав не намира основание да не възприеме
направените от първата инстанция фактически изводи. Делото е било
напълно изяснено, като нужните за
решаването му доказателства са събрани с
дължимата прецизност от РС,
поради което и възраженията в жалбата са
неоснователни и недоказани.
Съображенията на първата инстанция се
споделят напълно и от настоящия състав
на ТОС .
След като правилно е установил фактическата обстановка по делото, ОРС
правилно е квалифицирал поведението на подсъдимия, като престъпление по чл.325, ал.1 от НК , и по чл.144 ал.2 вр. ал.1
от НК. От доказателствата по делото се доказва по безспорен начин, че с действията си подсъдимия се е опитал да се
намеси в работата на служителите на
полицията,1 говорел е с висок тон, жестиколирал е агресивно,
имал е провокативно поведение, отправил е заплашителни реплики. Правилно
ОРС е приел, че подсъдимият е проявил явно неуважение към обществото, заявявайки
открито и непрекъснато пренебрежителното си отношение към личността на
полицаите, извършващи проверката/“вие какви сте, не сте никакви полицаи“/. Тези
констатации правят поведението на подсъдимия от обективна страна съставомерно
по чл. 325 ал.1 НК. В случая дори е налице и незадължителната за
съставомерността на деянието по чл. 325 ал.1 НК характеристика „публичност“ на
деянието. Реализирането на последното в централната част на града, пред
сградата на полицейския участък, на място, в периметър от около 50 метра от
което е имало хора, които са видели, че става нещо нередно и са коментирали с
възмущение след това поведението на подсъдимия, показва именно публичността на
извършените от подсъдимия непристойни действия. Агресивното поведение и изречените от подсъдимия думи по отношение на
двамата полицейски служители , безспорно са дали основание на
първоинстанционният съд да приеме, че същият е осъществил и състава на
престъплението по чл. 144 ал. 2
от НК. Безспорно
е,че подсъдимият е отправил към свид. Г.
думите : „Ще ти счупя главата! Ще те запаля, ще те изчакам на Кавлак и ще те
пребия! Няма да знаеш много!". От буквалния прочит на тези реплики следва
категорично и недвусмислено, че същите сдържат отправена от автора им към
адресата закана за извършване на престъпление против личността му, каквото е
нанасянето на телесна повреда. Счупването на главата би могло да представлява
средна или тежка телесна повреда. Пребиването е увреждане телесната
неприкосновеност на едно лице чрез употреба на физическа сила и може да доведе
до причиняване на телесна повреда. Правилно ОРС е анализирал доказателствата и
е извел извод, че е налице и другият
съставомерен признак на престъплението по чл. 144 ал.2 НК, произтичащ от
основния му състав по ал.1, е заканването да е от такова естество, че да би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. За преценка на този
признак съдът съобрази като ключова дума споменаването на с. Кавлак в текста на
заканителните изрази. Същото село се
намира в общ. Стражица, т.е. извън територията на общ. Антоново, в която работи
свид. Г..*** е случайно и се изяснява от показанията на свидетелите Г., И. и Д.,
които поясняват, че свид. Г., който принципно живеел в град ********** и пътувал в почивните дни
ежеседмично до дома си, преминавал пътьом с автомобила си от град Антоново край
разклона за с. Кавлак. Според даденото от свид. И. описание на този разклон
мястото било тясно и усойно, представляващо завой и проход между скали.
Посочването от подсъдимия на това място като възможно за изпълнение на заканата
за физическа разправа показва, че той е бил наясно с маршрута, по който свид. Г.
пътува обичайно. След така отправените закани свид. Г. се притеснил силно за
собствената си сигурност, неговата тревожност се проявила веднага и била
забелязана от свидетелите И. и Д. Според свид. Г. той се почувствал много зле,
зачервил се и се разтреперил от изпитаното нервно напрежение и безпокойство.Наложило
да излезе в отпуск по болест и да му бъде проведена медикаментозна и
физиотерапии, за които са налице и съответните представени по делото медицински
документи. Свид. И. също потвърждава, че Г. е бил силно стресиран и затова
излязъл в отпуск по болест. Свид. Д., който е пристигнал на място
непосредствено след случилото се, заварил свидетелите Г. и И. пребледнели и
притеснени от начина, по който се е държал с тях подсъдимия. Налага се изводая,
че Г. е изпитал страх от осъществяване
на отправените му закани.
Правилно ОРС е приел, че за реализирането на
състава на чл. 144 ал.2 НК към установените признаци от обективната страна на
основания състав по чл. 144 ал.1 НК се прибавя квалифицирания признак на
състава по ал.2, а именно особеното качество на адресата на отправената закана
– длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му. Безспорно е
установено, че св. Г. безспорно заема длъжността полицейски инспектор в ПУ –
град Антоново, която му придава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.
93 т.1 б.“а“ НК - "длъжностно лице" е това, на което е възложено да
изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно служба в държавно
учреждение. ВЖ. Заповед № 308з-105/03.04.2018г.на заместващия началника на РУ –
Омуртаг и план за провеждане на рейдова проверка е категорично установено, че в
инкриминирания момент свид. Г. е изпълнявал своите служебни задължения. Ето
защо ОРС правилно е приел, че от обективна страна подсъдимият Р. е осъществил
състава на престъплението по чл. 144 ал.2 НК като е отправил закани към
длъжностно лице при изпълнение на службата му. При
определяне на вида и размера на наказанието по чл.325 ал.1 от НК, ОРС е обсъдил
в детайли всички смегчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства като е определил и наложил наказание
десет месеца „лишаване от свобода“. Заедно с основното наказание съдът наложи и
предвиденото кумулативно по – леко наказание „обществено порицание“.
При определяне вида и размера на наложеното наказание
за извършеното престъпление по чл. 144 ал.2 НК съдът е отчел степента на
обществена опасност на деянието и дееца, който не е осъждан. Анализирал е характеристичните му данни и му е определил
наказание „лишаване от свобода“е над
минималния размер и под средния такъв, а именно една година и шест месеца
лишаване от свобода. Правилно на основание чл. 23 ал.1 НК ОРС е определил общо
наказание между наложените за двете престъпления, а именно по – тежкото от тях
: една година и шест месеца лишаване от свобода, като на осн.чл. 23 ал.2 НК присъединил към това
общо наказание и наказанието „обществено порицание“. Съобразявайки факта, че
подсъдимия не е бил осъждан към момента на извършване на престъпленията, ОРС
правилно и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, като е
отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в законна сила, на основание чл. 66 ал.1 НК, както и правилно е
постановил наложеното наказание „обществено порицание“ да се изпълни чрез
поставяне /залепяне/ на настоящата присъда на хартиен носител на видно място
пред сградата на Община Антоново и пред сградата на Участък „Полиция“ – град
Антоново в продължение на един месец.
По отношение предявените граждански искове, ОРС
правилно е уважил в частичен размер
същите. Свидетелят Г. е предявил граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 5000лв.- представляваща обезщетение
за претърпените, неимуществени вреди от престъпленията по чл. 325, ал. 1 и чл.
144, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Съобразявайки поведението на подсъдимия, и
безспорно доказаното, че отправените от подсъдимия към свидетеля Г. провокативни и целящи унижение
реплики и закани са били възприети и коментирани и от други лица, които са ги
чули непосредствено или са им били преразказани от други лица, както и, че тези коментари неминуемо причиняват чувство
на обществено неудобство и унижение в личен и служебен план – състояние, в
което са били поставени и двамата свидетели Г. и И. от дръзкото и непристойно
поведение на подсъдимия. Както и репликите на подсъдимия, които са
представлявали закани към свид. Г., са постигнали своя ефект като са
предизвикали у последния стрес, нервно напрежение и безпокойство. Г. се притеснил силно за собствената си
сигурност, неговата тревожност се проявила веднага и била забелязана от
свидетелите И. и Д. Според свид. Г. той се почувствал много зле, зачервил се и
се разтреперил от изпитаното нервно напрежение и безпокойство. Същият посочва,
че преживеният стрес се проявил и в изтръпване на ръцете и схващане на шийните
му прешлени, което наложило да излезе в отпуск по болест и да му бъде проведена
медикаментозна и физиотерапии. Свид. И. също потвърждава, че Г. е бил силно
стресиран и затова излязъл в отпуск по болест. Последвал е преглед при
специалист по рехабилитация на 13.04.2018г., който е диагностицирал увреждания
на лумбо-сакралните коренчета, изразен лумбо – вертебрален синдром, изразена
шийна и изгладена лумб.лордоза, сколиоза и ограничени и болезнени активни и
пасивни движения в шийния дял. След като е установил недостатъчно повлияване от
терапията при амбулаторни условия специалистът е насочил свид. Г. към
хоспитализация в СБР и такава е извършена в БПЛР към МИ на МВР в град Хисар в
периода от 24.04.2018г. до 01.05.2018г. Налице е амбулаторен лист за извършен
медицински преглед на свидетеля на 17.09.2018г. с основна диагноза увреждания
на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия като е предписана
медикаментозна терапия в домашни условия. Правилно ОРС е приел, че преживяванията на свид. Г., описани
по – горе, са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на
подсъдимия, поради което и последният бе осъден да заплати съответно
обезщетение за причинените от него неимуществени вреди на пострадалия оценени в
размер на 2500 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението.
Гражданския ищец- И. е предявил срещу подсъдимия граждански иск за сумата в
размер на 2000.00 лева, за причинени неимуществени вреди от престъплението по
чл. 325, ал. 1 от НК. Съдът правилно е анализирал, че е безспорно доказано, че отправените от
подсъдимия към свидетелите Г. и И. провокативни и целящи унижение реплики са
били възприети и коментирани и от други лица, които са ги чули непосредствено
или са им били преразказани от други лица, както и, че тези коментари неминуемо
причиняват чувство на обществено неудобство и унижение в личен и служебен план
– състояние, в което са били поставени и двамата свидетели Г. и И. от дръзкото
и непристойно поведение на подсъдимия. Установено е, че след случилото се И. е бил силно обезпокоен, а като пристигнал
при двамата свидетели, св.Д. видял, че те са пребледнели и силно притеснени.
Съобразявайки горното, ОРС правилно и законосъобразно е уважил гражданския иск
в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на
престъплението, а в останалата му част над присъдения размер до пълния
претендиран такъв от 2000 лева го е отхвърлил като неоснователен.
Всичко изложено по-горе
прави оплакванията в жалбата, така и в съдебно заседание неоснователни.
При служебната проверка
по реда на чл.314 ал.1 от НПК, настоящата инстанция не констатира
основания за отмяна или изменение
на проверяваната присъда, както и основания за връщането на делото, поради
което присъдата следва да бъде
потвърдена изцяло .
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 41 от 16.04.2019г , постановена по НОХД № 162 по описа
за 2018 година от Омуртагския
районен съд, като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.