Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.***, 13,05,2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание
на втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№8650 по
описа на съда за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, чрез юрк.В., против ***Д., ЕГН **********,***, за признаване за
установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на
ищеца сумата от 376,66 лева, от които сумата
от 338,45 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01,02,2016 г. –
30,04,2018 г., и сумата от 38,21 лева, представляваща лихва за забава за
периода 04,04,2016 г. – 03,09,2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите. Твърди се,
че по заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №6503/2018 г. по описа на ПлРС, по
което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.54 от ГПК. Твърди се, че
сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз
основа на изготвяни от “Н.“ ЕАД отчети, на база реален
отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие
с чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът,
находящ се в ***, е с абонатен
№***. В с.з. процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи претенцията.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения
му особен представител - адв.Р.Н. от ПАК, в който
сочи, че искът е неоснователен. Твърди се, че искът
е недоказан по отношение вида на претендираната топлоенергия.
Сочи се, че ищецът
е следвало да се възползва от
възможността по чл.44,
ал.1, т.1 от Общите условия и да прекъсне
топлоподаването на абоната. В с.з. особения
представител на ответника развива съображения, подобни на изложените в исковата
молба.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства
прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по
ч.гр.д.№6503/2018 г. по описа на ПлРС, поради което
се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
Установява
се от представената от третото, неучастващо по делото лице – *** към О.П.
декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ, че ответницата е собственик на
процесния топлоснабден имот, за който има открита
партида при ищеца с аб.№***.
Видно
е от представеното извлечение от счетоводна сметка по същата партида, че през процесния
период е била начислена сума в общ размер на 338,45 лева, уточнени с молба от
12,04,2019 г., че произтичат от следното: 141,35 лева сума за отопление без
ИРУ, 175,55 лева за сградна инсталация, 21,54 лева за услуга дялово
разпределение. При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия,
предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната
лихва за периода на забава, ищецът е начислил върху дължимите главници и лихва
за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 38,21 лева.
От заключението на ВЛ се установява, че размера на
главницата, представляваща стойността на консумирана
и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01,02,2016 г.
до 30,04,2018 г.
е в размер на 338,45 лева,
а лихвата върху главницата от 338,45 лева
от изискуемостта на отделните плащания
за периода от 04,04,2016
г. до 03,09,2018 г. е в размер на 38,21 лева.
ВЛ уточнява, че от сумата за
главница 141,35 лева
е за отопление, 175,55 лева
е сумата за ТЕ, отдадена от сградната инсталация /при обем на
жилището от 141,56 куб.м./, 21,54 лева
е начислена сума за услугата дялово
разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
С
оглед представената от третото лице, неучастващо по делото, декларация по
чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ, съдът приема, че ответницата е собственик на
процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№***, и който се намира в топлоснабдена
сграда. Ето защо ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца
и етажните собственици, в това число и ответникът. Безспорно е между страните,
а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.
Ответницата Д. е собственик на апартамент №33 в сградата и поради това има
качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от
ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно
е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по
законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана
сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна система
в блока, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като
задължение на собственика на жилище в топлоснабдена
сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
По отношение възраженията относно неспазване на
чл.44, ал.1, т.1 от ОУ, съдът счита, че неупражняването на правата от
страна на топлофикационното дружество по чл.44, ал.1, т.1 от ОУ не освобождава ответника от заплащането на ползваната топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата, по следните съображения -
по делото е представена публикация от 13,12,2007 г. във вестник „***“ на Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови
нужди от *** на потребители в гр.***, приети с Протокол от 12,09,2007 г. на ***и одобрени с Решение № ОУ от 03,12,2007 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл.44, ал.1, т.1 от Общите условия
продавачът има право да спре
топлоснабдяването след предварително писмено предупреждение, ако купувачът не е заплатил дължимите суми за срок
повече от два месеца след
определения срок за плащане. В разпоредбата на чл.45, ал.1 от ОУ е предвидена една хипотеза, при която продавачът има право да спре
топлоснабдяването на абонатната станция на сграда – етажна
собственост, а именно: когато топлинния товар на присъединените
отоплителни тела в сградата е намален с повече от 50% от проектния. При съобразяване на разпоредбите съдът приема, че разпоредбата
на чл.44, ал.1, т.1 от ОУ касае спиране на топлоснабдяването
на конкретен имот, по отношение
на който не е заплатена ползваната топлинна енергия, но не
и топлоснабдяването на цялата абонатна станция на сграда
– етажна собственост, поради което в конкретният случай упражняването или не на това
право от страна на дружеството
е без значение за спора по
делото, тъй като се претендират
суми за неплатена
топлиннна енергия отдадена от сградната инсталация. Услугата топлоподаване е предоставена
общо за сграда
– етажна собственост и същата не може
да се откаже
разделно по силата на чл.153,
ал.6 от Закона за енергетиката, като това задължение произтича от чл.38,
ал.3 от ЗС, тъй като
при наличие на съсобственост върху общите части, конституционното право на частна собственост
по чл.19 от Конституцията на РБ не би могло
да се абсолютизира.
На
основание гореизложеното съдът намира, че
искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен
като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер
на 75,00 лева за държавна такса, 150,00 лева за депозит за вещо лице и 200,00
лева за депозит за особен представител.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150,00 лева /в списък,
депозиран в последното с.з./, съдът намира следното
– с оглед на изхода на спора
в установителното производство
- уважен изцяло иск, на ищеца
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на
претендираното от 150,00 лева, а в размер, определен от съда,
съобразявайки фактическата сложност на делото,
разглеждането му в едно съдебно заседание,
липсата на събиране на допълнителни
доказателства и изменението
на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако
те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП. Съгласно
сочената разпоредба, в
чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ,
адвокатското възнаграждение
за защита по дела с определен
материален е от 100,00 лева до
300,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
разноски за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът
е направил разноски в размер на 75,00 лева, които следва да се поемат от ответника с оглед
изхода на настоящото производство.
Следва
да се изплати на адв.Н. възнаграждение за особен
представител.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал1 от ЗЗД, че ***Д., ЕГН **********,
от ***,
ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, сумата от 376,66 лева, от
които сумата от 338,45 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01,02,2016 г. –
30,04,2018 г., и сумата от 38,21 лева, представляваща лихва за забава за периода 04,04,2016 г. – 03,09,2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите, за
което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№6503/2018 г. по описа на
РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК ***Д., ЕГН **********,
от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, направените разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса, 100,00
лева за юрисконсултско
възнаграждение, 150,00 лева за депозит за вещо лице и 200,00 лева за депозит за
особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК ***Д., ЕГН **********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в размер на
75,00 лева.
Да се
изплати на адв.Р.Н. възнаграждение за особен представител в размер на 200,00 лева.
Решението
може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: