Решение по дело №1360/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260021
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20201620101360
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

Гр. Лом, 17.02.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ломският районен  съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1360 по описа за 2020 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове с правно основание: -  чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.

 

Предявени са обективно съединени искове от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В. Г., САК, срещу Д.С.Б., ЕГН ********** ***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и ответника, са били сключени индивидуални договора за мобилни услуги, въведени в системата на оператора по общ индивидуален потребителски номер, като са издавани общи фактури.

Издадени са месечни фактури за периода 09.03.2015 – 08.08.2015 год., които не са заплатени. Договорите са прекратени предсрочно по вина на абоната и е начислена неустойка.

За това ищецът подал заявление по чл. 410 издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея.

            Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 596,43 лв., от които:

- 138,51 лв. главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни услуги № М4518610/06.04.2015 год.,

- 457,92 лв. – неустойка за предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителни услуги,

- 35,90 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 30.05.2015 год. до 18.12.2017 год. 

Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Предвид процесуалното му поведение, съдът е приел, че между страните са няма спорни фактически твърдения.

Приложено е ч.гр.д. № 296/2018 год. на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 195 от 19.02.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за сумата от 632,33 лв., от които: 596,43 лв. главница, представляваща: 138,51 лв.  незаплатени далекосъобщителни услуги, в т.ч. разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути и др., дължими по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № М4518610/06.04.2015 год., 457,92 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и 35,90 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху първата главница за периода 30.05.2015 – 18.12.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението – 09.01.2018 год., до окончателното изплащане.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане № 2995/11.05.2020 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 21.08.2020г.

            Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

            В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.

            Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

            Ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.

Моли да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски.

            Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 28.09.2020 год., с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени от него на 25.01.2021 год., чрез лице от семейството – Богомил С.Б., брат, със задължение да предаде и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 08.06.2021 г. по чл. 140 ГПК, връчено при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, на страната са  указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.

Предвид уважаването на главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция. Списък по чл. 80 ГПК се представя, обективиран в становището от 31.08.2021 год. От доказателствата по делото се установява, че разноските, сторени от ищеца са в общ размер на 460 лв., от които 205 лв. по исковото и 255 лв. по заповедното производство.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че  Д.С.Б., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,  СУМАТА от 632,33 лв. (шестстотин тридесет и два лева, 33 ст.), от които: 596,43 лв. главница, представляваща: 138,51 лв.  незаплатени далекосъобщителни услуги, в т.ч. разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути и др., дължими по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № М4518610/06.04.2015 год., 457,92 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и 35,90 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху първата главница за периода 30.05.2015 – 18.12.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението – 09.01.2018 год., до окончателното изплащане, които са предмет на издадената Заповед № 195 от 19.02.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 296/2018 год. на РС – Лом.

 

            ОСЪЖДА  Д.С.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, деловодни разноски в размер на  460 лв. (четиристотин и шестдесет  лв., 00 ст.).

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Районен съдия: