№ 736
гр. Русе, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520106096 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3
от КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ, вр. чл. 31, ал. 1 и Приложение № 3 от Наредбата за служебните
специализации и командировки в чужбина от Б. П. Г. против АЙ АНД БИ ТРАНСПОРТ
ЕООД.
Ищецът твърди, че на 29.03.2023 г. сключил трудов договор № 036/29.03.2023 г. по
силата на който приел да изпълнява длъжността „ш************“ с код по НКПД 83322006.
В трудовият договор било уговорено основното трудово възнаграждение на доверителят ми
да бъде в размер на 780 лева. На 16.08.2023 г. поради липса на каквито и да било плащания
ищецът изпратил до работодателя 3аявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ за едностранно
прекратяване на трудовото си правоотношение, което заявление е получено от работодателя
на 18.08.2023 г.
В същото време по подадено от работника искане за проверка на ответното
дружество, Дирекция Инспекция по труда- Враца, изпратила отговор, че работодателят не е
изплатил в установените срокове /еднократно до 25 число на отработен месец/ уговореното
и начислено трудово възнаграждение за месец май 2023г. в размер 605.27 лева. Също така е
установено, че работодателят го е командировал да извърши транспортни курсове в
чужбина, както следва: за времето от 23.05.2023 г. до 14.06.2023 г. за период от 23 дни с
право на дневни в размер на 50 евро или общо 2242.50 лева и за времето от 15.06.2023 г. до
03.07.2023 г. за период от 19 дни с право на дневни в размер на 50 евро или общо 1852.50
лева. По време на проверката работодателят представил платежни нареждания с основание
1
заплата и командировки, изплатени по банкова сметка в размер на 1518.00 лева. Била
наложена принудително- административна мярка това възнаграждение разликата в размер
на 2577.00 лева да се изплати на работника в срок до 14.08.2023 г.
Ищецът получил още един отговор от Дирекция Инспекция по труда- Враца, в който
било посочено, че работодателят представил платежно нареждане за изплатено по негова
банкова сметка уговореното и начислено трудово възнаграждение за месец май 2023 г. в
размер на 605.27 лева. Не е представил доказателство, че е изпълнил наложената
принудително- административна мярка за заплащане на разликата до пълният размер на
дневните командировъчни. По време на проверката работодателят представил своя заповед
№ 009/08.09.2023 г., с която на основание чл. 330, ал.2, т. б от КТ прекратява трудовото
правоотношение, считано от 08.09.2023 г., като на 15.09.2023 г. е подал уведомление до ТД
на НАП.
Ищецът претендира дневните командировъчни в размер на 2 577.00 лева за
извършените транспортни курсове в чужбина, както следва - за времето от 23.05.2023 г. до
14.06.2023 г. за период от 23 дни с право на дневни в размер на 50 евро и за времето от
15.06.2023 г. до 03.07.2023 г. за период от 19 дни с право на дневни в размер на 50 евро,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на иска до
окончателното заплащане на дълга.
При условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че Заявление по чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ, изпратено от ищеца до ответника, не е породило действие и трудовото
правоотношение не е прекратено на 18.08.2023 г., желае да бъде признато на основание чл.
344, ал.1, т. 1 от КТ уволнението, обективирано в заповед № 009/08.09.2023 г. за незаконно и
да бъде отменено. На основание чл. 225, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 4 680.00 лева, представляваща
обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради незаконно уволнение за 6 месеца.
На ответника е връчен редовно на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК препис от исковата
молба с приложенията на 22.01.2024 год. като в законовия срок отговор не е постъпил. На
04.04.2024 год. ответникът е призован за съдебно заседание на основание чл. 50, ал. 2 от
ГПК. В проведеното на 30.04.2024 год. съдебно заседание ответникът не се яви и не поиска
делото да се гледа в негово отсъствие, а ищецът иска да бъде постановено неприсъствено
решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по следните съображения:
Ответникът не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото
заседание по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от
неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането
2
по чл. 131 от ГПК. Предявеният в условията на евентуалност иск за отмяна на заповедта за
уволнение, за присъждане на обезщетение в размер на 4680.00 лева, както и искът за
заплащане на командировъчни в размер на 2577.00 лева са вероятно основателни, тъй като
са подкрепени с писмени доказателства: Трудов договор № 036/29.03.2023 г., Писмо от
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Враца, изх. № 23071628/31.07.2023 г., Писмо от
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Враца, изх. № 23082876/19.09.2023 г.
Не е представено доказателство за датата, на която е връчено предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение на работодателя.
Ответникът не е ангажирал доказателства за законосъобразността на
уволнението.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички, предвидени в закона
предпоставки, за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от
страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 от ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи направените от ищеца разноски
по ч.гр.д. № 5336/2023 год. в размер на 843.00 лева, по изп.д. № 887/2023 год. на ЧСИ Васил
Николов- 485.00 лева и по настоящото дело за адвокатски хонорар в размер 900.00 лева с
ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху
уважените искове в размер на 50.00 лева за първия, 187.20 лева за втори и 103.08 лева за
третия или общо 340.28 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението и ОТМЕНЯ заповед № 009/08.09.2023
г., издадена работодателя АЙ АНД БИ ТРАНСПОРТ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Козлодуй, обл. Враца, ул. Ломска № 94, представлявано от
управителя и.ц.н. с която на основание чл. 330, ал.2, т. б от КТ е прекратено трудовото
правоотношение, считано от 08.09.2023 г., с Б. П. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
Русе, ул. Пирот № 13, ет. 3, офис 16, чрез адвокат С. Ю. Р., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА АЙ АНД БИ ТРАНСПОРТ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Козлодуй, обл. Враца, ул. Ломска № 94, представлявано от управителя и.ц.н.
да заплати на Б. П. Г., ЕГН ********** сумата 4 680.00 лева, представляваща обезщетение
от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което
работникът е останал без работа поради незаконно уволнение- 6 месеца, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от завеждане на иска до окончателното
заплащане на дълга.
3
ОСЪЖДА АЙ АНД БИ ТРАНСПОРТ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Козлодуй, обл. Враца, ул. Ломска № 94, представлявано от управителя и.ц.н.
да заплати на Б. П. Г., ЕГН ********** дневните командировъчни в размер на 2 577.00 лева
за извършените транспортни курсове в чужбина, както следва - за времето от 23.05.2023 г.
до 14.06.2023 г. за период от 23 дни с право на дневни в размер на 50 евро и за времето от
15.06.2023 г. до 03.07.2023 г. за период от 19 дни с право на дневни в размер на 50 евро,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на иска до
окончателното заплащане на дълга.
ОСЪЖДА АЙ АНД БИ ТРАНСПОРТ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Козлодуй, обл. Враца, ул. Ломска № 94, представлявано от управителя и.ц.н.
да заплати на Б. П. Г., ЕГН ********** направените разноски по ч.гр.д. № 5336/2023 год. в
размер на 843.00 лева, по изп.д. № 887/2023 год. на ЧСИ Васил Николов- 485.00 лева и по
настоящото дело за адвокатски хонорар в размер 900.00 лева с ДДС.
ОСЪЖДА АЙ АНД БИ ТРАНСПОРТ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Козлодуй, обл. Враца, ул. Ломска № 94, представлявано от управителя и.ц.н.
да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата 340.28 лева, представляваща
държавни такси по обективно съединените искове.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4