№ 177
гр. С, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110132972 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. М. Т., с ЕГН
********** от гр. С, чрез пълномощника й адв. Ч. Т. с адрес: гр. С, ул. Ж ...
срещу М. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. Ж, 1-ви надпартерен
етаж, с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 21 000 лева - главница, с която ищцата е обедняла, а ответника се е
обогатил от ползването на подпокривно пространство-таванско помещение в
приблизителен размер на 94.00 кв. метра, находящо се в гр.С, ул.“Ж“..., на
втори надпартерен етаж, която сума е формирана от ½ размера на
средномесечния наем за района и имот от същия вид и е дължима за 5-
годишен давностен срок за времето от 11.03.2017г. до 11.03.2022г., когато
процесния имот е бил дарен на трето лице.
Претендира се законната лихва върху главницата от датата на
предявяването на иска до изплащането й.
Иска се ответника да бъде осъден да плати на ищцата и сумата от 6399,15
лева - законната лихва върху главницата за периода 11.03.2019г. –
11.03.2022г.
Ищецът твърди, че М. М. Г., а чрез него и семейството му, считано от
м.декември 2005 година се ползват от цялото подпокривно пространство -
таванско помещение в приблизителен размер на 94.00 кв.метра, находящо се
1
в гр.С, ул.“Ж“..., на втори надпартерен етаж. Тъй като ищцата е собственик на
партерния етаж, тя твърди, че за нея възниква възможност да ползва и ½ от
процесното таванско помещение, което се ползва самостоятелно от
ответника. Сочи, че през годините от 2005 насам били отправяни множество
покани за преустановяване на действията на ответника, но без резултат.
Затова твърди, че за нея е налице правен интерес от предявяването на
настоящия иск.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, но в съдебно
заседание се представлява от пълномощник, който иска производството по
делото да бъде прекратено, поради това, че ищцата не е собственик на
таванското помещение, за неползването на което предявява исковете.
Алтернативно иска от съда предявеният иск да бъде отхвърлен.
В хода на делото ищцата чрез пълномощникът си иска производството по
делото да бъде спряно до приключване на в.гр.д. № 47482023г. по описа на
САС, за което твърди, че предмет на разглеждане е спор относно
собствеността на процесното по настоящото дело таванско помещение.
При преценка на допустимостта и основателността на предявените искове,
съдът счита, че същите подлежат на разглеждане, но следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, поради следното:
Видно от твърденията, на които ищцата основава главния иск и поради
обстоятелството, че в дадения й от съда срок тя не е посочила дали сградата, в
която се намира процесния имот е в режим на етажна собственост, дали
ответникът е етажен собственик и дали има други лица, притежаващи имоти в
етажната собственост съдът счита, че искът намира правно основание в чл.
59, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването, като това право възниква, когато няма друг иск, с който
обеднелият може да се защити. Видно от законовия текст, за уважаване на
исковата претенция е необходимо доказване на следните кумулативни
предпоставки: обогатяване на ответника; обедняване на ищцата;
обогатяването и обедняването да произтичат от един факт или от група
факти; липсата на правно основание за обогатяването и обедняването; липса
на друга възможност за правна защита на обеднелия.
2
Предявеният по делото главен иск следва да бъде отхвърлен, тъй като по
отношение на ответника М. М. Г. не се установи, той да е ползвал
самостоятелно описания в исковата молба и по – горе в решението имот,
представляващ подпокривно пространство – таванско помещение без да има
правно основание за това. По делото не бяха ангажирани доказателства както
за собствеността на партерния етаж, така и са собствеността на двата
надпартерни етажа в сградата, която се намира в гр. С, на ул. Ж ....
Обстоятелството, че се води дело с предмет искове относно собствеността на
спорни между страните имоти, дори те да са процесните, не е основание да не
се ангажират доказателства за собствеността на имотите, от които ищцата
обосновава както право на собственост, така и право да предяви исковете,
предмет на настоящото дело.
По настоящото дело не се установи самостоятелното ползване на
процесното таванско помещение от страна на ответника без основание. Не се
доказа наличието на общия факт, от който произтича обогатяване на М. Г. за
сметка на обедняването ищцата В. Т. със сума в размер на 21 000 лв., което е
задължително според т. 5 на Постановление № 1 от 28.05.1079г. по гр.д. №
1/1979г. на Пленума на ВС, съгласно което разрешение връзката между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника не е причинна, но както
едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти – в
разглеждания казус ползването през определен период от време изцяло на
съсобствен недвижим имот. В решение № 135 от 25.09.2017г. на ВКС по т.д.
№ 512/2016г., ВКС също се посочват материално-правните предпоставки на
неоснователното обогатяване по общия фактически състав на чл. 59, ал.1 от
ЗЗД, предвид необходимостта обедняването и обогатяването да произтичат от
общ факт или обща група от факти.
Отделно от това, предявения главен иск е неоснователен при наличие на
съсобственост по отношение на процесното таванско помещение, при
твърденията сочени в исковата молба, защото за ищцата съществува и друг
правен ред за защита на правата й, а именно този по чл. 31, ал.2 от ЗС, тъй
като съгласно чл. 31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а съгласно ал. 2,
когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
3
писменото поискване.
Неоснователността на главния иск за присъждане на обезщетение за
неоснователно обогатяване обуславя и неоснователността на предявените
искове за заплащане на законна лихва, затова те също следва да бъдат
отхвърлени.
Относно неуваженото искане за спирана на производството по делото на
осн. чл. 229, ал.4 от ГПК следва да се добави още, че по делото не бяха
ангажирани доказателства както за собствеността на партерния етаж, така и
са собствеността на двата надпартерни етажа в сградата, която се намира в гр.
С, на ул. Ж ..., за да се прецени връзката на настоящото дело с в.гр.д. №
47482023г. по описа на САС.
Воден от горното и на осн. чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от В. М. Т., с ЕГН
********** от гр. С, чрез пълномощника й адв. Ч. Т. с адрес: гр. С, ул. Ж ...
срещу М. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. Ж, 1-ви надпартерен
етаж, за осъждане на ответника М. М. Г. да плати на ищцата В. М. Т. сума в
размер на 21 000 лева - главница, с която ищцата е обедняла, а ответника се е
обогатил от ползването на подпокривно пространство-таванско помещение в
приблизителен размер на 94.00 кв.метра, находящо се в гр.С, ул.“Ж“ ..., на
втори надпартерен етаж, която сума е формирана от ½ размера на
средномесечния наем за района и имот от същия вид и е дължима за 5-
годишен давностен срок за времето от 11.03.2017г. до 11.03.2022г., когато
процесния имот е бил дарен на трето лице, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяването на иска до изплащането й, както и иска
за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата от 6399,15 лева -
законната лихва върху главницата за периода 11.03.2019г. – 11.03.2022г.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4