РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. гр. Хасково, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря ЗЛАТКА ИВ. БОНЧЕВА
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640100157 по описа за 2022 година
Предявен е от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81, представляван от Ю.Б.Ц., със съдебен
адрес **********, адв.В.П.Г., против Г. М. Г. с ЕГН:********** от ****************, иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 и чл.92 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
ответника бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ********** от дата 04.09.2015г., с който бил добавен за ползване мобилен номер
**********. Условията за ползването му били подновени чрез допълнително споразумение
от 07.06.2017г., с което за посочения номер бил избран тарифен план Smart ХL с месечна
абонаментна такса в размер на 34.99 лв с ДДС и бил добавен за ползване и мобилен номер
********** по избран тарифен план VIVACOM i-Traffic М, с месечна абонаментна такса в
размер на 15.99 лв. с ДДС за срок от 2 месеца. На 08.02.2017 г., между „БТК“ЕАД и
ответника бил подписан и лизингов договор за закупуване на устройство GSM HUAWEI Р9
LITE, № 863126037885232, посредством 24 лизингови вноски в размер на 20.50 лв. с ДДС
всяка. Въз основа на сключения договор ответникът ползвал предоставените от „БТК“ЕАД
мобилни услуги, а потреблението било фактурирано под клиентски номер на абоната №
**********. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените
услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като „БТК“
определяло началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Сочи се, че в конкретния случай на ответника били издадени фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатени от него услуги, а именно: фактури №
**********/15.07.2018г., №**********/15.08.2018г. и №**********/ 15.09.2018г., касаещи
потребени електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 15.06.2018 г.
до дата 14.09.2018 г. Абонатът потребил, но не бил заплатил мобилни услуги, фактурирани
1
за месец 07/2018г., 08/2018 г. и за месец 09/2018 г. Към всяка от фактурите имало приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в
срок на издадените фактури обусловило правото на оператора на основание т. 43 от Общите
му условия да прекрати едностранно договорите между тях и да му издаде крайна фактура
№ **********/ 15.10.2018г. с падеж на плащане 01.11.2018г. и начислена обща сума на
плащане. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който ищецът имал правния
интерес да претендира неустойка в размер на 39,96 лв.; фактурирани били и цената на
оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 82 лева, както и цената на
потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди, последната -непопадаща в
предмета на настоящия иск. Датата на деактивация на абонамента на ответника била
12.07.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите
си, тъй като същият не бил спазил крайния срок за ползване на абонаментите Smart XL,
VIVACOM i-Traffic M за мобилен номер ********** и мобилен номер ********** до
07.06.2019 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 07.06.2017 г., ведно с
незаплатените лизингови вноски по договора за лизинг. Това неизпълнение обусловило
правото на оператора на основание изрична клауза в т.2 от Договора да начисли неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратявал,
включително за допълнителни услуги. Съобразно горното се претендира сумата за
неустойка в размер на 39.96 лв, представляваща сбор от трикратния размер на
абонаментната услуга VIVACOM i-Traffic M /3х13.31 лв без ДДС/, обективирана в
издадената крайна фактура на абоната. Освен това, съгласно чл. 21 от Общите договорни
условия на „БТК" ЕАД за лизинг на устройства месечните лизингови вноски се фактурирали
от Лизингодателя и се заплащали от Лизингополучателя едновременно с изпълнението на
неговите задължения по договора за електронни съобщителни услуги съгласно сроковете,
условията и начина за тяхното плащане. Неизпълнението на ответника да заплати в
указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен
номер и на основание Общите условия към договора за лизинг, били обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски за устройство GSM HUAWEI Р9 LITE, № 863126037885232,
дължими след месец 10/2018 г. Така, за устройство GSM HUAWEI Р9 LITE, №
863126037885232, ответникът дължал цената в размер на 82 лв., представляващи дължими
общо 4 броя предсрочно изискуеми вноски по 20.50 лв., считано от м.10/2018 г., когато била
издадена крайната фактура, до изтичането на договора, а именно - 08.02.2019 г. Поради
липсата на доброволно изпълнение на претендираното вземане било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№1968/2021г. по описа на РС-
Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал.5 от ГПК. Изпълнение липсвало и към датата на предявяване на иска,
което обуславяло правния интерес на кредитора-ищец в настоящото производство за
установяване наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 вр. чл.
422 от ГПК. Ищцовото дружество предявявало исковата си претенция въз основа на договор
за цесия с прехвърлител на вземанията „С.Г. Груп“ ООД. На 16.10.2018г. „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД сключило договор за цесия със "С.Г.Груп" ООД, по
силата на който последното дружество придобило вземанията по горепосочената фактура
спрямо ответника. На 01.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания по
горепосочения договор на „ЮБЦ" ЕООД. Така ищецът бил встъпил в правата си на
2
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК. Той твърди, че е придобил правата върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията другите им
принадлежности. Той извеждал своето материално и процесуално право от посочените два
договора за цесия, които имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу
много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата
съвкупност, но същите били конкретизирани като били изчерпателно изброени в отделно
приложение №1, извлечение от което относно вземането срещу ответника се представя с
исковата молба. На следващо място ищецът сочи, че към исковата молба било приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп" ООД, което
дружество уведомило длъжника от името на „Българска Телекомуникационна компания"
ЕАД за цесията от 16.10.2018 г., и от свое име, в качеството си на цедент от 1.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС,
за което се сочат и съответни решения на ВКС. Сочи, че в случая било безспорно, че
уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхождало от цесионера, но същото
било отправено до длъжника от името на цедента, който изрично бил упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство
било посочено в уведомлението. След като бъдел известен за цесията, длъжникът не можел
да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване. Той би могъл да противопоставя възражение, че цесията не му е надлежно
съобщена, само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението па плати и на новия, като сочи множество
съдебни актове по които била възприета посочената теза.
Предвид изложеното, ищецът иска да бъде постановено решение, с което да се приеме
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на
121.96 лв., представляваща сбор от неустойка по договор, сключен между ответника и
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД в размер на 39.96 лв. и
оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 82 лв., съгласно издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендират се и
направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно
производство.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който
счита предявения иск за допустим, но неоснователен и го оспорва по основание и размер.
Оспорва фактите и обстоятелствата в исковата молба и поддържа, че не дължи
претендираните парични суми на сочените от ищеца основания. На първо място, прави
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на основание чл. 110 б. „б“ от
ЗЗД, поради изтичане на тригодишна погасителна давност на вземанията за неустойка от
неизпълнен договор и вземанията за периодични плащания, каквито били и процесните. На
следващо място сочи, че от обстоятелствената част на иска и с оглед така заявената от
ищеца претенция не ставало ясно какво точно се иска по отношение на договора за лизинг -
дали изискуеми лизингови вноски или компенсаторна неустойка, поради неизпълнение на
задължението за плащане в срок на изискуемо парично задължение, както и как точно бил
определен размера на тази претенция. Относно претендираната от ищеца неустойка по
сключен с ответника договор се поддържа твърдението, че прекратяването на договора и
претендирането на неустойка представлявали алтернативни възможности, което изключвало
кумулативното им упражняване. Също така сочи, че тази претенция била неясна по размер,
поради неясен алгоритъм за изчисляването й. На последно място, прави възражение за
неравноправност на клаузата за неустойка по смисъла на чл. 143 ал.1 т.5 и т.6 от ЗЗП, както
и за неравноправност на клаузата по чл. 143 ал.1 т.9 от ЗЗП за автоматично продължаване на
3
срочен договор, тъй като тези клаузи били уговорени единствено в полза на оператора и
като такива били нищожни. Клаузите се явявали нищожни и на основание чл. 26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД като накърняващи добрите нрави, поради противоречие с основния принцип за
справедливост и добросъвестност в търговските правоотношения. Предвид гореизложените
съображения, ответникът иска постановяване на решение, с което да се отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото
разноски на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения в заповедното производство договор, сключен между
ответника Г. М. Г. и „БТК“ ЕАД на 04.09.2015г., същият касае номер **********, с
абонаментен план VIVACOM Net Call XL, като са описани промоционалните условия и
стандартните условия на тарифния план. На 07.96.2017г. между същите страни е сключено
допълнително споразумение към договора за електронни съобщителни услуги с конкертно
договорени условия. Приложени са също общите условия на договора между „БТК“ АД и
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна
мрежа на дружеството, както и месечните сметки на ответника за периода от м.07.2018г. до
м.10.2018г. По силата на сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г. „БТК“ ЕАД прехвърля своите вземания от длъжници на „С.Г.Груп“ ООД. С
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД се потвърждава изрично
прехвърлянето на процесното вземане от Г. М. Г. на „С.Г.Груп“ ООД, като „БТК“ ЕАД
упълномощава цесионера да уведомява длъжниците от името на цедента. От своя страна
„С.Г.Груп“ ООД прехвърля вземанията си на ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД с договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. От представеното извлечение от
приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г. се установява, че на ищеца е
прехвърлено и вземането спрямо ответника Г. М. Г..
Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №513/27.08.2021г. по ч.гр.д.
№1968/2021г. по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът Г. М. Г. да заплати
на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Триадица“, бул.“България“ №81, представляван от Ю.Б.Ц., сумите от 39,96лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 04.09.2015г. и 82лв. – оставащи 4 броя незаплатени лизингови вноски от по
20,50лв. за ползване на устройство за периода от месеца на издаване на крайната фактура до
края на срока на лизинговия договор, сключен за 24 месеца на 08.02.2017г., както и
направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Така
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е
указано на ищеца – заявител, че има възможност да предяви иск по чл.422 от ГПК в
едномесечен срок за установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79 и чл.92 от ЗЗД,
като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата
молба сума. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен
интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен. Твърди се, че поради
неизпълнение на поетите задължения по договор, сключен между „БТК“ ЕАД и ответника
на 04.09.2015г., същият е прекратен от мобилния оператор и на ответника е начислена
неустойка за предсрочното прекратяване, като са останали и неизплатени четири броя от
лизинговите вноски, дължими за предоставено на ответника мобилно устройство за
ползване. От представения договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ ЕАД и
4
„С.Г.Груп“ ООД, се установява, че вземането на мобилния оператор срещу ответника е
прехвърлено, след което с договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърля
същото на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД. Ето защо, съдът приема, че ищцовото дружество
притежава активна процесуална легитимация да поиска издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и да предяви настоящия иск за
установяване на вземането си по отношение на ответника. Действително в хода на
заповедното производство длъжникът не е намерен на регистрирания в НБД адрес, като
заповедта му е връчена чрез залепване по реда на чл.47 от ГПК. В тази връзка на заявителя
са дадени указания за възможността на предяви иск по реда на чл.422 от ГПК за
установяване на вземането си по отношение на длъжника. При размяна на съдебните книжа
в образуваното исково производство преписите от исковата молба и приложенията към нея
са връчени вече лично на ответника. При тези данни по делото съдът намира, че ответникът
е надлежно уведомен за извършените цесии. Съгласно трайната съдебна практика,
уведомлението за цесия може да се приеме за редовно връчено и с получаване от длъжника
на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и с получаване от
ответника в исковото производство на преписа от исковата молба, по която е образувано
делото. В настоящия случай е налице именно втората от тези две хипотези, поради което
следва да се приеме наличието на редовно връчване на уведомлението за цесия.
Съдът намира за основателно основното възражение, направено от процесуалния
представител на ответника в отговора на исковата молба, а именно настъпилата погасителна
давност по отношение на вземането на ищеца още преди подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда. Действително в настоящия случай се касае до търсене на вземане за
неустойка, дължима за предсрочно прекратяване на договорните отношения между
ответника и мобилния оператор, както и за вземане от неизплатени четири броя лизингови
вноски. И двете вземания попадат в хипотезите на чл.111 ал.1 б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД, за които
законодателят е предвиди тригодишна погасителна давност. Самият ищец в исковата молба
изрично визира, че договорните отношения между ответника и мобилния оператор са
прекратени, считано от 12.07.2018г. Датата на деактивация на абонамента на ответника била
12.07.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент. Именно от тази дата стават изискуеми и двете
вземания, както за неизплатените лизингови вноски, така и за неустойката за предсрочно
прекратяване на договора. Още повече, че именно неизпълнение на задълженията на абоната
за заплащане на дължимите суми по договора води до неговото предсрочно прекратяване от
страна на оператора. Издадените впоследствие фактури през месеците август, септември и
дори октомври по никакъв начин не могат да обусловят извод за различна дата, от която
започва да тече погасителната давност. Освен това следва да се има предвид, че след като
абонамента на ответника е деактивиран на 12.07.2018г., то несъмнено това е датата, от която
следва да се считат за прекратени съществувалите договорни отношения между ответника и
„БТК“ ЕАД. При тези данни по делото следва извод, че подаденото на 25.08.2021г. е след
изтичане на предвидената в ЗЗД тригодишна погасителна давност, която е изтекла на
12.07.2021г.
С оглед гореизложените съображения съдът счита, че следва да се отхвърли изцяло
предявения иск като неоснователен, предвид наличието на изтекла погасителна давност на
вземанията, които се претендират в настоящото производство.
На ответника следва да се присъдят направените в настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 300лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81, представляван от Ю.Б.Ц., със
съдебен адрес **********, адв.В.П.Г., против Г. М. Г. с ЕГН:********** от
****************, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 и чл.92 от
ЗЗД за сумите от 39,96лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 04.09.2015г. и 82лв. – оставащи 4 броя
незаплатени лизингови вноски от по 20,50лв. за ползване на устройство за периода от
месеца на издаване на крайната фактура до края на срока на лизинговия договор, сключен за
24 месеца на 08.02.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №513/27.08.2021г. по ч.гр.д.№1968/2021г. по описа на РС-
Хасково, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81, представляван от Ю.Б.Ц., да заплати на
Г. М. Г. с ЕГН:********** от ****************, направените в настоящото производство
разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
6