Решение по дело №295/2020 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 114
Дата: 19 октомври 2021 г.
Съдия: Стефан Марков Стойков
Дело: 20201850200295
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. К., 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20201850200295 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Б. АНГ. АНГ., ЕГН ********** от с. Р., общ. Г.,
против Наказателно постановление № 20-0267-000199 от 25.06.2020 г., издадено от
Началник РУ на МВР Г., с което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени съответно административни наказания:
„глоба“ в размер на 10 лева, „глоба“ в размер на 200 лева и „глоба“ в размер на 2 000 лева.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като го счита за неправилно иска неговата
отмяна. Оспорва фактите. Твърди, че не е извършил описаните в НП нарушения. Твърди, че
не е посочено място на нарушението. Твърди, че АНО не е посочил доказателства, че той е
извършил ПТП, като твърди, че не управлявал процесния автомобил. Твърди, че наложените
наказания не са определени съгласно описаните факти и липсват доказателства което го
потвърждават. Твърди нарушение на АНО, изразяващо се в неконкретизиране на
нарушенията с фактическите обстановка при извършването им, че не са посочени правилно
нарушените норми, че не са посочени доказателствата потвърждаващи нарушението, че не
посочено мястото на извършване на нарушението, че в НП не са посочени свидетели при
извършване на проверката на 16.05.2020 г.
Твърди, че неправилно АНО не е приложил чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, поради което
смята, че това представлява самостоятелно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представлява се от упълномощен
1
представител – адвокат Т. Т. от САК, който поддържа жалбата, като изтъква отново
недоказване на нарушенията, липсата на обозначено място.
Въззиваемата страна – РУ на МВР Г., редовно уведомена, не изпраща представител,
като в съпроводително писмо е направено искане за потвърждаване на НПи се изтъква
неприложимостта на чл. 27 и 28 от ЗАНН .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 25.06.2020 г.,
връчено е на жалбоподателя на 19.08.2020 г. /видно от отбелязване в представено от
въззиваемата страна копие на НП/, докато жалбата е заведена в деловодство на РУ на МВР
Г. на 26.08.2020 г., тоест в цитиранията по-горе срок.
По същество е частично основателна.
Обжалваното НП е издадено на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП /в самото НП са
посочени разпоредбите на чл. 53 от ЗАНН и санкционните разпоредби, въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 220702, съставен срещу
жалбоподателя на 16.05.2020 г., в качеството му на водач на МПС – Ф.Г., рег. № СА 5824
ВА, за това, че на същата дата, в 01.30 часа в гр. Г., ул. Г.С.Р., пред бл. 9 с посока на
движение от ул. Б. към ул. Н.В. като предстоящ собственик , ведно от договор за покупко-
продажба на МПС № 794 управлява горепосочения автомобил, собственост по СРМПС на
М.Б.М. като: 1. Не представя СРМПС. ; 2. При движението си по ул. Г.С.Р. реализира ПТП с
паркиран л.а. Ф.Г. с рег. № СО 7730 СК като го удря странично, след което напуска ПТП без
да уведоми компетентна служба за контрол на МВР.; 3. Водача отказва да бъде проверен с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARDM 0178 и отказва да даде кръв за
медицинско изследване удостоверено с подпис на медицинско лице.
В АУАН извършеното е квалифицирано като отделни нарушения на чл. 100, ал. 1, т.
2 от ЗДвП – Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява; на чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП – Не спира и не установява последиците от ПТП; чл. 103 от ЗДвП – Отказва да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Препис от съставения АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с
негов подпис, като е отразено че няма възражения.
Описаните в АУАН факти и констатации са описани идентично в обжалваното НП, а
при правната квалификация по отношение на третото от нарушенията е посочено, че това
представлява нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – „Отказва проверка с техни. средство за
употр. на алк. в кръвта и не изпълни предпис. за изследване с доказ. анализатор и мед.
изследване и вземане на биолог. проби за хим. лаб. изследване за установяв. на конц. на алк.
2
в кръвта.“
С обжалваното НП на жалбоподателя са наложени административни наказания, както
следва: На основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 10 лева, На основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 200 лева; На основание чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП - „глоба“ в размер на 2 000 лева.

В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд са разпитани като
свидетели лицата Т. Т., П. Н. и К.К., и тримата служители на РУ на МВР Г., както и лицето
Е.Е. – собственик на Ф.Г. с рег. № СО 7730 СК, а така също са приобщени относимите
писмени доказателства.
Съдът приема за установено, че на 15-16.05.2020 г., свидетелите Т. Т. и П. Н. са
изпълнявали задълженията си по охрана на обществения ред в гр. Г., като автопатрул и на
получен сигнал за ПТП от дежурен в управлението, са предприели издирване на
жалбоподателя, за който е съобщено в дежурната част, че е предизвикал ПТП пред жилищен
блок на ул. Г.С.Р.. Свидетелите Т. и Н. са посетили дома на жалбоподателя в с. Р., като на
връщане към гр. Г. са забелязали автомобил, който на права отсечка срещу полицейския
автомобил са е отклонил вдясно от пътя и е спрял. Автомобилът е последван от свидетелите
Т. и Н., при което в непосредствена близост до пътя между с. Р. и гр. Г. са установили
автомобил Ф.Г., рег. № СА 5824 ВА с работещ двигател и жалбоподателя сам в този
автомобил на мястото на водача. Свидетелите Т. и Н. са уведомили дежурната част и са
поискали поемане на случая от служител на КАТ. На място е пристигнал и свидетеля К.К. –
младши автоконтрольор при РУ на МВР Г., след което жалбоподателя е бил отведен в
сградата на РУ на МВР Г., където не е представил никакви документи, а така също е отказал
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство - Алкотест Дрегер 7510 №
ARDM 0178. Свидетеля К. е съставил цитирания АУАН, като е връчил препис на
жалбоподателя. Свидетеля К. е съставил и талон за изследване, в което е отразил отказа на
жалбоподателя да бъде изпробван, а така също му е връчил препис от талона с предписание
да се яви във ФСМП Г. до 30 мин. Препис от талона е връчен на жалбоподателя, като
същият е бил прегледан от медицинско лице от ФСМП Г., за което е издаден фиш за спешна
медицинска помощ, в който отразено, че жалбоподателя е бил без оплаквания и е отказал да
даде кръв за алкохол. Фишът е подписан от медицинското лице, като макар и да липсва
заповед може да се предположи, че жалбоподателя е бил задържан по реда на ЗМВР.
Свидетелят К. е посетил мястото на настъпилото ПТП, като е констатирал леко
изкривяване на ламарини на удареното МПС, но не е съставил протокол за ПТП.
Собственикът на пострадалото МПС – свидетеля Е.Е. посочва, че е подал писмена жалба в
РУ на МВР след установяване на повредите - следобедните часове на 16.05.2020 г., като
отрича да е подавал сигнал през нощта на 15-16.05.2020 г. Свидетеля Е. посочва, че е
посочил в жалбата си жалбоподателя като отговорен за настъпилото ПТП защото такива са
3
били слуховете, без да посочва източникът им, както и заявява, че си оттеглил жалбата
именно, защото не бил сигурен в слуховете, че жалбоподателя е повредил неговия
автомобил.
Спрямо жалбоподателя е водено и ДП за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, но
същото е прекратено с постановление на набл. прокурор от 28.05.2020 г.
Описаните обстоятелства съдът установи без никакви противоречия от показанията
на свидетелите Т. Т. П. Н., К.К., както и от приобщените писмени доказателства – АУАН,
НП, фиш за спешна мед. помощ, талон за изследване, договор за продажба от 04.05.2020 г.,
материали по БП № 32820 по описа на РУ на МВР Г., пр.пр. № 559/20 г. по описа на РП К..
Противоречиви са показанията на св. Е., преди всичко с негови показания, дадени в хода на
ДП, но тези противоречия не следва да бъдат обсъждани, след като обстоятелствата,
изложени от този свидетел не се отнасят както до поведението на жалбоподателя във
въпросния момент, така и до действията на контролните органи.

При така описаните факти съдът намира, че от страна на жалбоподателя е извършено
само описаното в АУАН и НП нарушение, свързано с отказа за изпробване с техническо
средство и да даде кръв за изследване, докато за останалите нарушения – липса на СРМПС и
свързаното с възникналото ПТП, не са налице основания за извод, че такива нарушения са
извършени от страна на жалбоподателя поради недоказване и противоречия в отразените в
АУАН обстоятелства.
От формална страна съдът не констатира в хода на административно-наказателната
процедура по ангажиране отговорността на Б. АНГ. АНГ. да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. Съдът не
споделя твърдението на упълномощения представител за непълнота изразяваща се в липсата
на обозначаване на мястото на нарушението, като характера на извършените нарушения,
отличаващ се с последователна дейност на различни места - в гр. Г. и по пътя свързващ гр.
Г. и с. Р., дава основание за извод, че пропуска да бъдат означени и двете места е
несъществен. Няма никакво основание за съмнение в свидетелските показания на
свидетелите Т., Н. и К., че жалбоподателя е бил установен при управление на МПС по пътя
между с. Р. и гр. Г., при което същият не е представил никакви документи, а така също е
отказал да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Налице е
нередовност в АУАН, изразяваща се в неправилно квалифициране от актосъставителя на
отказа да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и отказа да даде
кръв за изследване, което е квалифицирано като нарушение на изискването на чл. 103 от
ЗДвП със словесна интерпретация – отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, като това очевидно противоречи на изложените обстоятелства в
АУАН, а именно, че: „отказва да бъде проверен с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 № ARDM 0178 и отказва да даде кръв за медицинско изследване удостоверено с
4
подпис на медицинско лице“, доколкото от така описаното не личи да е отправено някакво
разпореждане, което не е изпълнено от жалбоподателя. Проверката с техническо средство е
част от правомощията на контролните органи, като отказът не представлява неизпълнение
на разпореждане, а упражняване на права от страна на проверяваното лице със съответните
последствие от това. Според съда това е несъществен пропуск, след като в обжалваното НП
това несъответствие е отстрането с правилно словесно описание на правната квалификация
– „Отказва проверка с техн. средство за употр. на алк. в кръвта и не изпълни предпис. за
изследване с доказ. анализатор и мед. изследване и вземане на биолог. проби за хим. лаб.
изследване за установяв. на конц. на алк. в кръвта“, а така също правилно е посочена и
нарушената правна норма /явяваща се и основание за санкциониране на този вид
нарушения/, а именно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Според съда това
несъответствие в АУАН не се отразява на законосъобразността на процедурата, след като
подробно във обстоятелствената част са посочени обективните признаци именно на
нарушението описаното в НП нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, нередовността е
отстранена и не се отразява на безспорно установените обстоятелства по чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН - извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
От обективна страна остава неизвестно дали жалбоподателя е нарушил изискването
на чл. 100, ал. 1 т. 2 от ЗДвП, изискващ водачът на моторно превозно средство да носи
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, след като са
налице противоречиви данни в самия АУАН и НП, а именно, че собствеността върху
автомобила е установена по СРМПС, тоест по свидетелство за регистрация, а от друга
страна е посочено, че водачът не носи такова свидетелство. Възможно е собствеността да е
установена според данните за регистрация на МПС, но не и по посоченото в АУАН и НП
свидетелство за това, след като при такъв източник на информация е невъзможно да не е
изпълнено цитираното задължение за носене на свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява. Само може да се предполага, че данните за
собствеността над превозното средство са установени от справка в електронната
информационна система на КАТ /л.74/ предвид неправилното обозначаване на
жалбоподателя като „предстоящ собственик“ /направено е в самата справка/, след като със
сключването на договора за продажба, което е отразено в справка /л.73/ правото на
собственост е прехвърлено, като остава за изпълнение на административното процедура по
отразяване на тази промяна в собствеността пред контролните органи. Това е без значение,
след като няма възможност на база предположения да се игнорира протиречивост в
отразените в АУАНН и НП обстоятелства, поради което в тази част НП е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението, изразяващо се в неизпълнение на задълженията при
възникване на ПТП съдът намира, че това нарушение остава недоказано, след като няма
установени обстоятелства, даващи основание за несъмнен извод, че именно жалбоподателя е
отговорен за настъпилото ПТП, за което макар и да няма съставен протокол са налице
свидетелски показания – Е. и К., но по същество няма установени обстоятелства и
5
доказателства, свързващи жалбоподателя с причиняването на повреди /минимални/ по
автомобила на св. Е..
Предвид изложеното следва да бъде отменено обжалваното НП в частта, в която
жалбоподателя е санкциониран за извършени нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за които съответно са му наложени наказания „глоба“ в размер на 10
лева и „глоба“ в размер на 200 лева.
Според съда от страна на жалбоподателя е осъществено нарушението на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, след като без съмнение от обективна страна на 16.05.2020 г. като водач на
посоченото моторно превозно средство е отказал да бъде изпробван с техническо средство
за употреба на алкохол, а така също е отказал и да даде кръв за лабораторно изследване. От
субективна страна нарушението е извършено умишлено - със съзнание и представи за
отделните обективни признаци – управление на МПС и отказ да бъде изпробван с
техническо средство, както и да даде кръв за изследване, поради което съдът намира, че
следва да потвърди обжалваното НП в частта, с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП.
Еднозначно определения размер на това административно наказание прави
безпредметно обсъждането за съответствието му с смекчаващи или отегчаващи вината
обстоятелства, след като от първите не са налице никакви, докато от приложената справка за
извършени нарушения е видно, че макар и сравнително млад жалбоподателя е извършил
значителен брой нарушения за кратък период от навършване на пълнолетие, а на съда е
служебно известно и обстоятелството, че е налице влязла в сила присъда за престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК и е неприключило наказателно производство по обвинение за
престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, извършено в определение с първата присъда
изпитателен срок. Допълнително отегчаващо вината обстоятелство е и факта, че
жалбоподателя е неправоспособен водач, което показва завишена обществена опасност на
дееца, поради което основателно е становището на АНО, че разпоредбата на чл. 28 е
неприложима в конкретния случай.
Предвид изложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0267-000199 от 25.06.2020 г.,
издадено от Началник РУ на МВР Г., в частта, в която на Б. АНГ. АНГ., ЕГН
********** от с. Р., общ. Г., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 10 лева и
„глоба“ в размер на 200 лева, съответно за нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
6

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0267-000199 от 25.06.2020 г.,
издадено от Началник РУ на МВР Г., в останалата част, с която на Б. АНГ. АНГ., ЕГН
********** от с. Р., общ. Г., на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва от Б. АНГ. АНГ. и РУ на МВР К. пред
Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на
получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя чрез адвокат Т. и
въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7