Решение по дело №317/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 288
Дата: 13 май 2021 г.
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220200317
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Пазарджик , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200317 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж. И. Г., с адрес гр. София, ж.к. „***“, №2, ет.9,
ап.57, против Електронен фиш Серия К № 3136948/10.09.2019 г. издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто)
лева.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до това, че ЕФ е
издаден при нарушение на процесуалния закон, което води до неговата
незаконосъобразност, поради което се иска неговата отмяна. Не се претендират
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не
изпраща и процесуален представител. По делото няма постъпило писмено
становище по същество.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР-
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Не
депозират писмено становище по същество. Единствено в съпроводителното
писмо, с което е изпратена АНП, се излага твърдение за законосъобразност на ЕФ.
Не се прави искане за присъждане на разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, като взе предвид
изложеното в нея, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
1
събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят Г. е санкциониран за това, че на 10.09.2019 г., в 15,15 часа,
на АМ „Тракия”, км. 86+400, в посока гр. София, е управлявал л.а. „***“ с рег. №
***, като се е движил с превишена скорост от 167 км/час, при максимално
допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била
установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система
„MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от
167 км/час, т.е. превишение на скоростта от 27 км/час, но от това превишение
били извадени 3%, т.е. 5,01 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната
технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишението от 22 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. По АНП не са постъпили
данни за връчване на ЕФ на жалбоподателя, въпреки изискването на данни в тази
насока, което обстоятелство следва да се отчете в полза на жалбоподателя. Поради
това съдът намира, че подадената срещу ЕФ жалба е процесуално допустима.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- снимка от
АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин
се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя Г. по
чл.182 ал.2 т32 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Ж.Г. е ангажирана на
основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС,
по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това, че Г. е
собственик на управлявания автомобил свидетелстват данните от справката за
собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (л.6). Тези факти не се оспорват и от
санкционираното лице в депозираната жалба (виж жалба на л.3). По-нататък в
обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя
възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-
дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на
които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения
ЕФ (за което свидетелства приложения към жалбата екземпляр от ЕФ) не са
предприети от страна на жалбоподателя, който директно е обжалвал фиша пред
съда. С оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран Г. в
качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане на нарушение за
скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ (както е в
конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ.
законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от
2
ЗДвП).
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното
лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
При цялостния служебен контрол, независимо от възраженията посочени в
жалбата, съдът не установи да са били допуснати нарушения при издаване на ЕФ,
нито от видна на сочените от жалбоподателя, нито други такива.
При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна
точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се
определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е описано по
време (на 10.09.2019 г., в 15,15 часа), място (АМ Тракия км 86+400, в посока гр.
София) и начин на извършването му (управлява л.а. „***“ с рег. № ***, като се е
движил с превишена скорост от 162 км/час, при максимално допустима за
движение по автомагистрала от 140 км/час, установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA RADAR” №
00209D32F68B, както й установената стойност на скоростта- 162 км/ч- след
приспаднати 3% възможна техн. грешка и превишената стойност на скоростта- 22
км/ч.). Посочена е и нарушената правна норма. По този начин достатъчно ясно и
детайлно е описано извършеното нарушение, което прави възможна в
гарантирания от закона обем защитата против него.
На следващо място следва да се каже, че нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП
разписва задължителните реквизити, които трябва да съдържа един ЕФ. Сред тях
не попада неговият издател (съставител), нито датата на издаване на ЕФ. Това е
така, защото по своята дефиниция, съгласно §6 т.62 от ДРЗДвП ЕФ представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно- информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От друга страна, единственото определение за електронно изявление е
дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния
подпис- „Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова
форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията“ . Според чл.4 на с.з.- „ Автор на електронното
изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов
3
извършител”. Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в
общия закон- ЗЕДЕП и специалния- ЗДвП, даваше основание да се приеме, че
действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен издател.
Законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на
електронния фиш в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която регламентира
основанията за неговото издаване и съдържанието му. Точно такова становище е
застъпил ВАС в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното
решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189
ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189
ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се
изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Същите съображения важат
и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от
задължителните реквизити определени в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че от формална страна обжалваният ЕФ
отговаря на законовите изисквания.
На следващо място, видно е, че ЕФ е издаден в законоустановения срок, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.
Неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от
ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство,
изведени на фотос от заснетия клип, приложен по делото. Описано е нарушението
по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаване между
скоростта, която се сочи като измерена по данните от клипа, изведен във фотоса и
възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на
нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21 ал.1, както и
наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
По-нататък, имайки предвид моментната фотоснимка от целия видеоклип,
придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че видеоклипа, заснет от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно
валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания. Фотосът е изведен
в съответствие с изискванията на производителите (виж инструкцията за работа на
техническо средство MultaRadar на производителя „JENOPTIK Robot GmbH”-
Германия- л.18-59).
4
Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване (виж стрелката- V), която напълно съвпада с
посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили.
Отчетената скорост е на автомобила на жалбоподателя, а не на друг лек
автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла автомобила, движещ се в лента №
2, а видно от фотоса точно там се движи автомобилът на жалбоподателя Г., като в
същата лента нито пред него, нито зад него се движи друг автомобил. Вярно е, че
в съседната пътна лента (№1) малко след автомобила на жалбоподателя се движи
товарен автомобил, но това не променя факта, че засечената превишена скорост е
именно на л.а. „***“ с рег. № ***. Това е така, защото пак от инструкцията за
експлоатация става ясно, че системата може ясно да определи в коя лента се
движи превозното средство, съобразно въвеждане на размерите на лентите и
разстоянието между ръба на банкета и радарния сензор при конфигурирането на
системата (ширина на лентите). Всички разстояния се задават от средата на
маркировките. Изчислената лента се запазва във файла на инцидента и се описва
със скрипт. Ако превозното средство не е ясно позиционирано в някоя лента в
момента на измерване, системата показва междинно положение, като
маркировката на лентата. Системата присвоява на всяко измерено превозно
средство лента от 1 до 3, което се извежда на видеоклипа, а от там и на фотоса към
ЕФ. Превозни средства, които се намират между лентите в момента на измерване,
се обявяват като лента 1-2 (или 2-3). В случая категорично е засечено МПС в
лента № 2. Освен това пак от цитираната по-горе инструкция в Глава 9
Изчисление т.9.2.1. Приближаващ трафик, при ляво измерване (както е в
настоящия случай), ПС на което се присвоява измерената скорост трябва да се
намира най-малко отчасти в третата четвъртина на снимката по посока на
движението, т.е. в зоната на изчислението, съгласно т.9.1 от инструкцията, и не
трябва да е излязло от зоната на изчисление. Видно от снимката от АТСС
представена по преписката, е че автомобилът на жалбоподателя се намира точно в
зоната за изчисление, като по-голямата част от автомобила попада в третата
четвъртина на снимката. В този смисъл няма съмнение, че засечената скорост е
именно на управлявания от жалбоподателя автомобил.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
изправно (виж приетите като писмено доказателство удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и протокол от проверка на лист 7 и 8 от делото).
При това положение съдът не приема за основателно възражението в
жалбата, че устройството, с което е засечен автомобила е дефектно и не засича
превишената скорост, а тази на автомобила, който се намира по-близо до него,
както и че на пътното платно имало и други автомобили движещи се със същата
скорост.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на
стойността на превишението.
5
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3136948/10.09.2019 г.
издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на Ж. И. Г., с адрес гр. София, ж.к.
„***“, №2, ет.9, ап.57, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП,
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева,
като законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6