№ 5
гр. Свищов, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20214150200167 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №20-0352-
000553/15.07.2021г. на Началник РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ
Свищов.
Жалбоподателят М. ИЛ. ИВ. ЕГН ********** от гр.Свищов обжалва
наказателното постановление, с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС на основание чл. 174, ал.3, пр.2 за нарушение на същата норма от ЗДвП.
Сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. В
съдебно заседание се представлява от адв. Р.Т.. Сочи, че наказващия орган е
нарушил правото на защита на жалбоподателя, доколкото не е посочил
изрично коя от дете хипотези на нормата на чл. 174, ал. от ЗДвП е нарушена.
Сочи и друго извършено процесуално нарушение – не било посочено
видимото състояние на водача. Административно наказващия орган имал това
задължение, което му било вменено от разпоредбата на чл.3 от Наредба
№30/27.07.2001г. Излага доводи за допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в непосочване на нарушената материална норма на чл. 5, ал. 3
т. 1 от ЗДвП, а само на санкционната такава - чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Счита, че
1
нарушението не е извършено както от обективна, така и от субективна страна.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП.
Ответникът по жалбата – РУ Свищов, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
На 15.07.2021г. жалбоподателят отишъл на басейн в околностите на гр.
Свищов. С него били приятелят му К. и малолетния му брат. Следобед св.
В.Я. – приятелка на жалбоподателя, се уговорила с него да отиде да я вземе от
работата й в центъра на гр. Свищов и да я откара до същия басейн, където
заедно да прекарат останалата част от деня. Така около 16,00ч.
жалбоподателят тръгнал от басейна като взел на заем от своя приятел
ползвания от последния лек автомобил марка „Мерцедес С320 ЦДИ“ с рег. №
*****, собственост на ***** и се насочил към центъра на града. По пътя
жалбоподателят се разминал със служебен автомобил на РУ Свищов, в който
се намирали свидетелите Б.Д. – мл. автоконтрольор и св. К.Д. полицай в група
ОО. На свидетелите направило впечатление, че водачът управлява
автомобила без горна дреха и няма поставен обезопасителен колан.
След като жалбоподателят стигнал до центъра на гр.Свищов и св. В.Я.
и нейна приятелка се качили в автомобила, той потеглил обратно към
басейна. На ул.„Цар Освободител“ отново се разминал с автомобила на
полицейските служители. Последните решили да спрат и извършат проверка
на водача, поради което го последвали. След това подали звуков и светлинен
сигнал, който водача възприел и на ул.„Патриарх Евтимий“ в града, в района
на кафе Бижу пред №66, спрял. Свидетелите Д. и Д. слезли от автомобила си
и приближили жалбоподателя. Св. Д. се представил и поискал от
жалбоподателя да представи документи на водача и автомобила.
Жалбоподателят не носел такива и обяснил, че идва от басейн, за да вземе
двете момичета (св.В.Я. и приятелката й). На св. Д. направило впечатление,
както облеклото му – само по къси панталони и джапанки, така и че зениците
на водача на МПС са разширени. Свидетелят Д. пък приел, че има
неадекватно поведение, поради което свидетелите решили да извършат
проверка за наличие на алкохол и наркотични вещества. Жалбоподателят се
съгласил да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, при което
2
уредът не отчел наличие на такъв. След това той бил поканен от свидетелите
в сградата на Районното управление, където да му бъде извършен тест за
наличие на наркотични вещества. Жалбоподателят отказал, като обяснил, че е
оставил брат си сам на басейна. Попитал дали може да откаже и св.Д. му
отговорил положително, но въпреки това трябва да бъде отведен в полицията.
След което бил поканен да се качи в полицейския автомобил. В сградата на
РУ свидетелят отново бил поканен от св.Д. да бъде изпробван с техническо
средство Дръг Тест 5000, но жалбоподателят отказал. Поради това
полицейският служител Б.Д. съставил талон за изследване с бл.№ 0045908, в
който отразил това обстоятелство. Жалбоподателят саморъчно написал, че
отказва да бъде изпробван и да даде кръв за химичен анализ. Екземпляр от
талона бил връчен на жалбоподателя в 16,55ч. Независимо от това
полицейските служители отвели жалбоподателя до Спешната помощ в града.
Там бил изготвен протокол за медицинско изследване и вземания на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. Него дежурният лекар в ЦСМП-Велико Търново, Филиал
Свищов – д-р М.П. отбелязала, че в 17,25ч. на 11.07.2021г. не са взети кръвни
проби, тъй като лицето отказва да даде кръвна проба за наркотични вещества.
На следващия ден жалбоподателят отишъл в СМДЛ Рамус ООД в
гр.Плевен, където поискал да му бъде извършен тест за наркотични вещества
на 6 параметъра. Видно от представения резултат, тестът е отрицателен.
На 15.07.2021г. Началника РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ
Свищов издал обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 53
от ЗАНН. На основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява за срок от 24
месеца за нарушението на същата разпоредба от ЗДвП. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 23.07.2021г., а жалбата е
входирана в деловодството на административно-наказващия орган на
28.07.2021г.
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице , в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението
3
и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Разгледана по същество е неоснователна.
В случая при извършената от съда проверка не се констатира в
административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 от ЗАНН, действащи към момента на издаване, и е предявен надлежно по
реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, действащи към момента на издаване и е
надлежно връчен. Наказателното постановление съдържа описание на
нарушението, датата и мястото на извършване обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в
акта фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление,
кореспондира със събраните в хода на производството доказателства. В тази
връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице
осъществено процесуално нарушение, поради липсата на посочване на
конкретната от двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която е нарушена от
водача. Съдът счита, че АНО е направил описание на обстоятелствата във
връзка с нарушението достатъчно конкретно и ясно, както е посочил и въз
основа на какви доказателства е установено същото. Посочил е, че водача
отказва да му бъде извършена проверка с „Дръг тест 5000“ с конкретен
фабричен номер за установяване употребата на наркотични вещества и техни
аналози, както и че не е изпълнил предписанието за химико-токсилогично
изследване.
По отношение твърдяното нарушение на изискванията на Наредба №
30/ 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, и по
конкретно чл. 3 от същата, съдът намира изложените доводи за
неоснователни. Посочената Наредба № 30 е отменена и към момента на
извършване на нарушението и към настоящият момент действа Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в която няма
изискване в АУАН да се отразява видимото състояние на водача.
Не са налице нарушения на формалните изисквания на разпоредбите на
4
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, допуснати според него в административно наказателното
производство, и по-конкретно при установяване на нарушението. Съгласно
цитираната наредба (приложима към момента на извършване на
нарушението) при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване.
Резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или техни
аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три
екземпляра по образец съгласно приложение № 2. В настоящия случай такъв
талон за изследване с бл.№ 0045908 бил попълнен от св. Д.. В него свидетелят
изрично отразил, че М.И. отказва да за бъде изпробван с техническо средство
„Дръг Тест 5000“ №ARLK- 0006. Това обстоятелство било потвърдено и от
самия жалбоподател, който саморъчно изписал, че отказва да бъде изпробван
и се подписал. Съгласно разпоредбата на чл.3а от наредбата, ако лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест,
установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В
случая в изготвения талон за изследване М.И. саморъчно изписал, че отказва
да даде кръв за химичен анализ. По-късно в ЦСМП жалбоподателят също
отказал да даде кръвно изследване. Това обстоятелство е отразено в
изготвения от д-р М.П. протокол за медицинско изследване и вземания на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. По този начин контролния орган е спазил изцяло редът за
вземане на проби за изследване на наркотични вещества или техни аналози
съобразно Наредба №1/19.07.2017г. Както пред контролния орган, така и пред
медицинското лице жалбоподателят изрично отказал да бъде изпробван с тест
или да му бъде извършено медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Установява се от доказателствата по делото – разпита на свидетелите Д.,
Д. и Я., че на посочената и в АУАН и в НП дата жалбоподателят е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества, а по-късно е отказал да даде кръв и да
5
бъде изследван чрез медицинско и химическо изследване в посоченото
лечебно заведение. Тези свидетелски показания кореспондират и писмените
доказателства по делото –талон за изследване и протокол за медицинско
изследване. От така събраните категорични и безспорни доказателства съдът
прави извод за извършено от жалбоподателя административно нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По силата на тази законова разпоредба водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв. В тази връзка не е налице твърдяното допуснато съществено нарушение от
АНО, поради неправилно посочване на нарушената материална норма,
доколкото разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е едновременно и
материалноправна и санкционна разпоредба. Предвид горното съдът намира
за правилен направения от наказващия орган извод, че водачът е нарушил
посочената по-горе разпоредба, поради което е ангажирал неговата
отговорност.
Административнонаказващият орган правилно е определил по вид и
размер наложените административни наказания за нарушението на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, доколкото законодателят е предвидил
санкцията във фиксиран размер, поради което и тя не подлежи на ревизиране.
Настоящият съдебен състав счита, че конкретното нарушение не би могло да
бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН като маловажен случай. За да е
налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. На първо място нарушението е свързано с
нарушаване на строго регламентирани в ЗДвП обществени отношения. Касае
се за обществени отношения в сферата на безопасността на движението,
които с оглед прякото въздействие върху човешкото здраве, не могат бъдат
незначително засегнати. На следващо място съдът намира, че в хода на
6
производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства,
които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи. Действително, представения
като доказателство тест сочи, че на следващия ден след дата на извършеното
нарушение, резултата е отрицателен. В случая обаче следва да се посочи, че
вмененото на жалбоподателя нарушение не е за управление на МПС под
въздействието на наркотични вещества, а отказа му да бъде изследван. Този
свой отказ жалбоподателя е мотивирал единствено и само с обяснението, че е
оставил малолетния си брат сам на обществено място – басейн. От
кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелката М. И.а – майка
на жалбоподателя, се установява, че жалбоподателят е оставил малолетния
брат си на грижите на свой приятел. Става ясно, че в този момент
свидетелката и съпругът й се намирали в дома им в гр.Свищов. От св. Я. пък
се установи, че детето е откарано при своите родители по- късно именно от
приятеля К.. Следователно не са налице обстоятелства, които могат да
обосноват извод, че детето е било в някаква опасност, която да обоснове
отказа на жалбоподателя да откаже извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества. В този смисъл и нарушението на посочената по-горе
правна норма не следва да се счита за маловажен случай.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0352-
000553/15.07.2021г. на Началник РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ
Свищов, с което на М. ИЛ. ИВ. ЕГН ********** от гр.Свищов е наложено
административно наказание "глоба" в размер на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП в
размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява за срок от 24 месеца за
нарушението на същата разпоредба от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от
съобщението пред Великотърновски административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7