О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260080 14.01.2021 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на 14 януари две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ....................................………………………………………….
като разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.ч.гр.дело № 3429 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба,
подадена от "А.С.В." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр. С., *****************, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор
Д.Б.Б., чрез юрисконсулт И.Н.Н.против разпореждане от 16.11.2020 г. по ч.гр.д. №
708/2020 г., Районен съд Ч., с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК за възнаградителна лихва
от 88,40лв. за периода 14.10.2019г. – 14.06.2020г. като неоснователно.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения в
жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да
се произнесе по същество, като постанови издаването на заповед за изпълнение за
горепосочената сума, а именно: за възнаградителна лихва за периода 14.10.2019г.
– 14.06.2020г. в размер на 88,40 лева.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното
дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК от "А.С.В."
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С. против А.О.М..
С обжалваното разпореждане РС-Ч., след като разгледал подаденото по
горепосоченото дело заявление за издаване на заповед за изпълнение, преценил, че не са налице
предпоставките за уважаването му, в частта относно искането на заявителя за
присъждане на сумата 88,40 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.10.2019г. до 14.06.2020г.
по договор за стоков кредит.
В мотивите си е посочил, че съгласно чл.411, ал.2, т. 2 ГПК съдът издава
заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона и добрите
нрави. Приел е, че в случая искането за заявителя в горепосочената част
противоречи на разрешенията, дадени в ТР 3 от 27.03.2019 г. по тълк.дело
3/2017г. на ОСГТК на ВКС, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. Предвид горното е приел, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 88,40 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 14.10.2019г. до 14.06.2020г., следва да бъде отхвърлено като
неоснователно, като за останалите претендирани със заявлението суми следва да
бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
При така установените обстоятелства въззивният
съд направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано
лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Видно от подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, заявителят
е претендирал възнаградителна лихва в размер на 88.40 лева за периода от
14.10.2019 г. до 14.06.2020 г. (последна погасителна вноска). Крайният период на
претенцията за договорна лихва е изцяло съобразен с даденото задължително тълкуване
в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2019 г, ОСГТК на ВКС. В настоящия случай заповедният
съд неправилно е приел, че процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем. Видно
от представения погасителен план, а и от обстоятелствената част на заявлението,
липсва твърдение за настъпила и съответно обявена предсрочна изискуемост на кредита.
Последният е с краен падеж на 14.06.2020 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано
в съда на 13.11.2020 г., т.е - след настъпването на крайният срок на договора. Следователно,
постановките на ТР № 3/2019 г., ОСГТК на ВКС не са приложими в настоящия случай,
тъй като заявителят не е обявявал кредита за предсрочно изискуем, респ. уведомяването
не е неуспешно, за да се присъдят само падежиралите вноски, както е сторил заповедният
съд.
Договорът за стоков кредит е двустранно задължаващ, възмезден, формален, консенсуален
договор, по силата на който банката кредитор предоставя на заемателя кредитополучател
договорена парична сума за определена цел, при договорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне в сроковете, посочени
в договора. Срещу ползвания кредит заемателят кредитополучател плаща възнаградителна
лихва, която по своето естество представлява възнаграждението, което длъжникът на
пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени
в собственост и се е разпоредил с тях. Кредиторът се задължава да изпълни договорното
си задължение да предостави договорената парична сума на кредитополучателя, а кредитополучателят
се задължава да върне заема на месечни анюитетни вноски, посочени в погасителния
план, който е неразделна част от договора. Анюитетните вноски включват съответната
разсрочена част от главницата и възнаградителната лихва.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено като бъде постановено да
се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А.О.М.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: *** за сумата от 88,40 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 14.10.2019г. до 14.06.2020г.
Водим от горните
мотиви въззивният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 16.11.2020 г. по ч.гр.д. № 708/2020 г.,
Районен съд Ч., в частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 88.40 лева -
възнаградителна лихва за периода от 14.10.2019 г. до 14.06.2020 г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в
полза на "А.С.В." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр. С., *****************, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор
Д.Б.Б., чрез юрисконсулт И.Н.Н.заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А.О.М., ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** за сумата от 88,40 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
от 14.10.2019г. до 14.06.2020г.
ВРЪЩА делото на Ч.ския районен съд за издаване на заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: