№ 5
гр. Карнобат, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Административно
наказателно дело № 20222130200410 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-0769-002326/15.09.2022 г.
на началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на Й. Д.
М. с ЕГН **********, с адрес ***., *** **** ** чрез адв. Т. Н., САК, на основание чл.
179, ал. 6, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП с
аргументи за това че автомобилът бил изцяло технически изправен, преминал годишен
технически преглед, а и същия ден посетил сервиз за тестване на емисии и шум в ***,
според който резултатите на автомобила били изцяло в законоустановените норми и
същият бил пуснат в движение. На следващо място се твърди, че съгл. чл. 31 от
Наредба от 16.12.2011 г. нивото на шума и изправността на шумозаглушителните
устройства се установявало съгл. методика – приложение №5, а методиката
предвиждала, че неизправностите по шумозаглушителната уредба се установявали чрез
визуална проверка при поставено на канал или върху подемник ППС, което в случая не
било извършено. Възразява и по отношение компетентността на актосъставителя и
издалия наказателното постановление адм. орган – началник група в ОДМВР Бургас, с-
р ПП, за това, че липсвала (нечетливо изписана) длъжността на актосъставителя,
свидетелят не бил напълно индивидуализиран, нарушението не било правилно
квалифицирано, тъй като не била посочена конкретна норма, съдържаща допустимите
нива на шум, които не бива да се надвишават. Освен това мястото на нарушението не
било правилно индивидуализирано и АНО не бил изпълнил задължението си за
разследване на спорните по случая обстоятелства във вр. с подадените възражения на
29.06.2022 г. по чл. 44 от ЗАНН, които не били посочени в НП, съотв. не били взети
предвид при издаването му, което нарушавало правото на защита на жалбоподателя. С
тези съображения моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно,
недоказано, неправилно, издадено при съществени процесуални нарушения.
1
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Бургас взема
становище по жалбата със становище, приложено към изпратената до съда преписка, в
което схематично счита НП за законосъобразно и моли да се потвърди. Релевира
възражение за прекомерност на разноските, сторени от жалбоподателя. Изпраща
представител в съдебно заседание, който моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
Жалбоподателят не се явява в ОСЗ, не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба от 23.01.2023 г., съдържаща въпроси към призования в съдебно
заседание свидетел.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 21.06.2022 г. около 12:20 ч. жалбоподателят Й. Д. М. с ЕГН **********
управлявал собствения си лек автомобил „***“, с рег. № **** по път III-795 до пътен
възел на АМ „Тракия“ за град Карнобат в посока на движение към град Карнобат след
като отстранил елементи от оригиналната шумозаглушителна уредба, и при работа на
двигателя и подаването на газ автомобилът издавал силен и несвойствен шум.
Това било установено от свид. Г. Н. Д. – служител на МВР, който съвместно с
колегата му Н. И. А., били спрели на път 795 на разклона за АМ Тракия на маркировка
М-1, където били изпратени по СПО. Когато Й. М. преминал с автомобила си покрай
тях, те били слезли от колата и им направило впечатление силния нетипичен шум,
издаван от автомобила на последния. Същевременно жалбоподателят ги снимал с
телефона си, тъй като считал, че разполагайки патрулния автомобил по описания
начин, пречат на видимостта при излизане от кръстовището относно идващите ППС.
Двамата служители подали светлинен сигнал, настигнали М. и спрели автомобила.
Извършили му проверка, като установили, че в задната част на колата между двата
ауспуха е на лице цяла тръба, като липсвал фабричния шумозаглушител (т.е. гърне,
което прекъсва тръбата), като това било причината за издаване на необичайно шумния
звук от автомобила и в това се изразявала и техническата му неизправност. Направили
снимки на констатираната неизправност със служебния таблет, приложени към
административно наказателната преписка.
За установеното нарушение бил съставен АУАН 22-0769-002326 серия АД бл. №
287638 от 21.06.2022 г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя
съответно на описанието по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта
като в 7-дневен срок упражнил правото си на възражение. Била издадена и заповед за
налагане на ПАМ №22-0769-000754 от 22.06.2022 г. по чл. 171, т. 2, б. „е“ – временно
спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността, с която било отнето
и СРМПС № ********* на жалбоподателя.
След приключване на проверката от свид. Д. била съставена докладна записка от
31.07.2022 г. Относно постъпилото възражение, съдържащо възражения относително
идентични с посочените в процесната жалба, била изготвена и докладна записка от
инспектор към ОД МВР Бургас, с. „Пътна полиция“ К. Н., който предвид приложените
снимки, от които личало, че в задната част на автомобила липсват монтирани
шумозаглушители, дал предложение за издаване на наказателно постановление и
налагане на глоба.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, и на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лв.
2
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя Г. Н. Д., както и от писмените доказателства, а именно АУАН (л. 10),
заповед за налагане на ПАМ №22-0769-000754 от 22.06.2022 (л. 11), възражения от Й.
Д. М. от 29.06.2022 г. до директора на ОД на МВР Бургас (л. 12), докладна записка от
10.08.2022 г. (л. 20), докладна записка от 31.07.2022 г., ведно с приложени снимки от
таблет № АД 287638 (л. 21-26 вкл.), Справка за нарушител/водач (л. 31-32),
оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи (л. 33-34).
Показанията на свидетеля Г. Н. Д. - актосъставител, съдът намира за правдиви,
обективни, логични без съществени вътрешни и противоречия с останалия събран
доказателствен материал поради което им дава вяра. Свид. Д. е бил очевидец на
нарушението като е възприел пряко последиците от управлението на неизправното
МПС и изяснява както механизма на установяване на нарушението, а именно след като
пряко е възприел издаването на нетипично завишен звук от автомобила на М., е
констатирал, че разликата с обичайно издавания шум при движение на подобни МПС,
разликата е била осезаема. Последното е станало повод и за проверка на въпросното
МПС, при която служителите на МВР са констатирали липсващите елементи по
шумозаглушителната уредба. Актосъставителят си спомня за случая, подчертава
вредните последици от този тип нарушения и поддържа констатациите в акта, като
допълва останалата доказателствена съвкупност с подробности относно това какво е
техническото съоръжение, което е демонтирано от оригиналната уредба, с оглед
възпроизвеждането на по-силен звук при работа на двигателя и подаването на газ.
Относно приложението на процесуалните правила:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП (л. 43-45), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, съгласно т. 3. 7. От заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Възражението за липса на
териториална компетентността е неоснователно, тъй като съгл. т. 1.3 от заповедта като
структури, определени да извършват контрол по ЗДвП са Областните дирекции на
МВР в рамките на обслужваната от тях територия, а именно – област Бургас, където е и
мястото на нарушението - път 795 на разклона за АМ Тракия.
Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
които да са така съществени, че да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават в значителна степен правата на
нарушителя.
Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
3
които е извършено то. Без основание се явява възражението за наличие на съществени
процесуални нарушения в продецурата по изготвяне на АУАН, тъй като неразбираемо
била посочена и записана в АУАН длъжността на актосъставителя, бил посочен само
един свидетел и липсвало ЕГН на последния. В ЗАНН не е посочено кога едно
нарушение е съществено. Но разпоредбата на чл. 84 ЗАНН предвижда, че когато в
ЗАНН няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления и на касационни жалби се прилагат разпоредбите на
НПК. Съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съществено е само това процесуално
нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя.
Нарушението е съществено и когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и
до друго решение на въпроса за отговорността. В случая не се касае за процесуално
нарушение, а за липсата на реквизит в издаденото НП. Съдът счита, че се касае за
технически пропуск, който не съставлява съществено нарушение, което би следвало да
доведе до отмяна на НП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя. Съдържа
необходимите реквизити, вкл. имената, ЕГН и адреса на жалбоподателя.
Жалбоподателят своевременно е бил запознат със съдържанието му и е имал
възможност да упражни правото си на защита. Връчен му е препис, т.е. изпълнени са
всички правила за законосъбразното начало на административно-наказателното
производство. Обстоятелството, че не е посочено ЕГН на свидетеля също не опорочава
производството, тъй като както свидетеля, така и актосъставителят са служители на
СПП към ОД на МВР Бургас, което е посочено в АУАН и могат да бъдат
индивидуализирани, макар и без посочване /или нечетливо посочване/ на конкретната
длъжност на актосъставителя и ЕГН на свидетеля. Колкото до възражението, че
свидетелят бил само един, следва да се има предвид, че повече от един свидетел се
изисква единствено в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, какъвто не е процесния
случай.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на нарушителя,
че не било посочено нарушението – същото според настоящата инстанция е посочено и
индвидуализирано със съответните факти в достатъчна степен, а именно че
управляваното от нарушителя на този ден и в този час МПС е технически неизправно,
като техническата неизправност се изразявала в липсата на елементи от
шумозаглушителната уредба, което представлявало значителна неизправност. Именно
срещу тези факти е следвало да се защитава нарушителят. Тъй като всички тези
съставомерни признаци на нарушението са описани надлежно в АУАН и НП, то след
доказването им в настоящото производство съдът би достигнал до извод за
законосъобразност на съставените актове. Нормата е правилно посочена и отговаря
напълно на правната квалификация, като фактите описани в АУАН и НП
недвусмислено сочат за какво е ангажирана административно наказателната
отговорност на лицето.
Неоснователно е и възражението, че не била спазена процедурата по чл. 44 от
ЗАНН, тъй като възраженията на жалбоподателя не били взети предвид при издаването
му, което нарушавало правото му на защита. Чл. 57 от ЗАНН не предвижда
възраженията срещу АУАН за реквизит в НП. Във възраженията не са направени
доказателствени искания, налагащи служебното им събиране. Били са входирани на
29.06.2022 г. в ОД на МВР Бургас , приложени са към адм. наказателната преписка и са
получили резолюция „За проверка“ на 04.07.2022 г. Видно от двете издадени докладни
записки (л. 20-21), въпросните възражения са били предмет на проверка и преценка от
АНО, след което е установено, че същите се явяват без основание, поради което е
направен извод за правилност на АУАН и е разпоредено издаване на обжалваното НП.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
4
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Поради по-горе изложените аргументи съдът намира, че
нарушението е описано с всичките му релевантни елементи и относими факти и не
създава неяснота относно механизма на извършване, поради което правото на защита
на лицето не е нарушено. На следващо място нарушението е установено в
присъствието на водача, непосредствено след извършването му. Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление
на МПС с неизправна шумозаглушителна уредба.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя за това, че е нарушил задължението си, въведено с нормата на чл. 139,
ал.1, т 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със значителна неизправност.
Съгласно нормата на чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. В чл. 10 от ППЗДвП е
посочено в кои случаи МПС е технически неизправно, като в чл. 10 ал. 1 т. 10 б. „б“ от
ППЗДвП е посочено, че неизправно МПС е и това МПС, чието ниво на шум на
двигателя не съответства на предписаните норми. Разпоредбата на чл. 101 ал. 4 от
ЗДвП предвижда, че неизправностите и тяхната класификация се определят с наредба
по чл. 147, ал. 1. За точна класификация на всяка една неизправност ЗДвП с нормата на
чл.101, ал.4 препраща към наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно Наредба № Н-
32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства. В разпоредбата на чл.37, ал.1-4 от процесната Наредба,
категоризираните незначителни, значителни и опасни неизправности са дефинирани
по-детайлно и с повече конкретика спрямо уредбата в §6, т.71, т.72 и т.73 от ДР на
ЗДвП. Видът на неизправностите се определя конкретно от Методиката за извършване
на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредбата, съгласно която,
неизправностите се оценяват от гледна точка на рисковете, които крият за
безопасността на движението по пътищата. В случая, относимата т.8.1.1 от въпросната
Методика, касаеща системата за намаляване на шума, включва неизправности,
отнасящи се както до нивото на шума, което превишава допустимото, съгласно
изискванията, така и до друг тип неизправности, свързани със състоянието,
захващането, монтажа на системата, липсата или изменението на такава, както и
наличието на сериозен риск от падане. В тази насока и в методиката оценката на тези
неизправности по системата за намаляване на шума, би могла да е както като
значителни такива, така и като опасни неизправности с оглед на техния конкретен вид.
С оглед на тази оценка е съобразена и санкционната норма на чл.179, ал.6 от ЗДвП,
предвиждаща различни санкции според характера на неизправността.
Видно от чл. 10 ППЗДвП, т. 10, б. „б“ е въведена неизправност свързана с
издаването на шум от двигателя, т.е. същата е определена не от техническите
параметри, а от резултата на неизправността. В тази връзка съдът намира за нужно да
посочи, че това има опосредено отношение към атакуваното наказателно
постановление, тъй като санкционната норма препраща към класификацията на
видовете неизправности, а именно незначителни, значителни или опасни, определени в
посочената Наредба, където са конкретизирани техническите измерения на
неизправността, а не нивата на шум издавани от двигателя, които освен при съмнения
за гранични стойности се замерват с шумомер, а при липса на съмнения същите се
определят без специална техника.
5
В настоящият случай при извършване на проверката актосъставителят е
установил липсата на шумозаглушаващо устройство (т. нар. гърне, намиращо се
обичайно в задната част на колата, по продължение на тръбата, следваща ауспуха). За
установяването на това обстоятелство не са необходими специални познания, както и
използването на специализирана техника. Не е необходим и конкретен специалист-
техническо лице, за да направи логичния извод, че премахването на тази система
повишава шума от работа на двигателя. Естеството на неизправността - липсващо
шумозаглушаващо устройство, пряко възприето от свидетелите на неизправността е
достатъчно, за да се приеме, че не е необходимо допълнително разследване и прилагане
на други критерии и използване на други средства при оценка на неизправността (в т.
см. Решение№777/14.06.2022 по КНАХ дело № 625/2022 г. на БАС). Тя е била пряко
възприета от разпитания свидетел- очевидец – мл. инсп. Д., и именно тя е била причина
за спиране на МПС за проверка. Разпитан в съдебното заседание на 24.01.2023 година
Д. описва подробно начина, по който е установил нарушението, като сочи конкретни
особености на шумозаглушаващата уредба на процесния автомобил и мястото, на
което следва да се намира и изрично уточнява, че шумозаглушаващо устройство – в
случая – е липсвало. Поради гореизложеното релевираното възражение от
жалбоподателя за това, че автомобилът следвало да бъде прегледан на канал и ли върху
подемник от компетентно лице и да бъде извършено замерване на нивото на шум чрез
измервателен уред, се явява неоснователно.
Жалбоподателят прилага към доказателствата по делото удостоверение за
техническа изправност на ППС (л. 15), издадено на 22.01.2022 г., от което е видно
единствено че към меродавната дата последното е било технически изправно и
допуснато да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Твърди се от
последния, че на същия ден, на който се е състояла проверката – 21.06.2022 г., е
посетил сервиз за тестване на емисии и шум в ***, като резултатите на автомобила
били изцяло в законоустановените норми. От приложените по делото „Резултати от
теста за емисии Дизел“ (л. 16) се установява, че : процесния автомобил марка „***“,
модел * с дата на регистрация 12.12.2005 г. поддържа сравнително ниска температура
на маслото на двигателя; изпуска допустимо количество дим на скорост при празен ход
и максимална скорост; МОТ компонентът потвърждава, че по време на теста, без да
бъде демонтирано, превозното средство е отговорило на минималните приемливи
екологични стандарти. Никъде в издадения документ от посочения от жалбоподателя
сервиз в *** не е упоменат резултат, свързан с нивото на шум, издаван от мотора или с
шумозаглушителната уредба на автомобила.
Установи се по делото безспорно, че управляваното МПС е било неизправно,
доколкото от издаваното ниво на шум е свидетелствало за такава намеса в
шумозаглушителната уредба, която безспорно се конкретизира като значителна
неизправност по б. „б“ на т. 8.1.1 от Методиката. Напълно липсват оригиналните
елементи на шумозаглушителната уредба, което не само „би оказало“ неблагоприятно
въздействие върху нивото на шума, но и пряко е довело до такова.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като по време
на движение с автомобила си, същият е бил неизправен с липсваща оригинална уредба
за шумозаглушаване.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си –
противоправността на смяната на шумозаглушителната уредба с такава която
предизвиква много повече шум от нормалното, което е видно и от приложените към
административно наказателната преписка снимки, нито за спокойствието на останалите
граждани, нито за нормите на поведение, регламентирани от ЗДвП. Напротив
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да се движи с изправно МПС
6
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици, а именно вдигане на
шум и е целял именно това. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по
чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, която предвижда че при управление на МПС със
значителна неизправност, каквато правилно е квалифицирано липсата на елементи от
шумозаглушителната уредба на основание т. 8.1.1 от Методиката, водачът се наказва с
глоба от 200 лв. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от
ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Размерите на наложената
глоба са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда. За
същото нарушение на жалбоподателя е наложена и ПАМ по чл. 171, т. 2 б. „е“,
произнасяне по адекватността на която следва да бъде получено в друго производство.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12
от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е приложима и в процеса,
развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от
ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /в конкретния
случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да сочат за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. Нарушителят е лице, което може да се
характеризира със средна към висока степен на обществена опасност, доколкото от
справката му за нарушите/водач се установява че същият има свидетелство за
правоуправление на МПС от 2008 г., а до момента на изготвяне на справката има 5
нарушения по ЗДвП, едното от които (по чл. 150 от ЗДвП) още преди да разполага с
валидно СУМПС. Не се разкриват други обстоятелства, които биха могли да имат
отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая със
значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
От процесуален представител на ОД на МВР – Бургас, юрк. Желязкова, е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е
депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и
направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Бургас юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Законът
и цитираната наредба предвиждат възнаграждение за представителство по
7
административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв., като съдът намира, че
следва да бъде присъдено такова към минималния размер, предвид депозирането на
едно писмено становище и явяването в проведеното по делото едно открито съдебно
заседание. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер в тежест на въззивника.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 22-0769-002326/15.09.2022 г. на началник група към ОД на
МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на Й. Д. М. с ЕГН **********, с адрес
***., *** **** ** чрез адв. Т. Н., САК, на основание чл. 179, ал. 6, т.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на
чл. 139, ал. 1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Й. Д. М. с ЕГН **********, с адрес ***., *** **** ** да заплати на
ОД на МВР-В. сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Бургас, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8