Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 118, 03.07.2020г.,
гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На четвърти юни през 2020
година,
в публично заседание, в
състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Т.,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 408 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.49, ал.3 във вр. с ал.1 от СК.
Постъпила
е искова молба вх.№ 2200/31.05.2019г. от С.И.И., ЕГН-********** ***, съдебен
адрес:***, офис 1 (чрез адв.А.Т.,***) против В.П.И., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови
решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните като
дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на съпругата. Претендира
да му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо
родените от брака малолетни деца Арзу С.И.,
ЕГН-********** и Нур С.И., ЕГН-**********; на майката-ответник да бъде
определен режим на лични отношения с децата – всяка първа, втора и четвърта
събота от календарния месец, за времето от 09.00 часа до 16.00 часа, като
личните контакти се осъществяват в семейното жилище, където ще живеят децата в
с.Хърсово, обл.Разградска, ул.”Христо Ботев” № 13, както и един месец през
лятото след предварителна уговорка между родителите относно времето и мястото
на контактите, изразено в писмена форма; майката да бъде осъдена да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 160.00
(сто и шестдесет) лева за детето Арзу и в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева за детето Нур, платима чрез бащата,
като законен представител на децата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до настъпването на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Ищецът
претендира да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се
в с.Хърсово, обл.Разградска, ул.”Христо Ботев” № 13, където ще живеят и
родените от брака деца. Не заявява претенции относно фамилното име на съпругата,
тъй като след сключването на брака не е променяла същото. Претендира за
разноските по делото. Ищецът твърди, че бракът е първи за двамата, като
ответницата била на 17 години при сключването на брака и месец по-късно се
родило първото им дете. След раждането на второто им дете, забелязал промяна в
поведението на съпругата си, не само към него, но и към децата. Къщната работа
започнала да й тежи, търсела някой да й помага, като основно неговите родители
обгрижвали по-голямото дете, за да може ответницата да бъде с бебето.
Същевременно, тя постоянно била в социалните мрежи, криела се да говори по
телефона, не споделяла нищо с мъжа си. Около 20.12.2018г., по Коледа, по нейна
молба заедно с децата отишли на гости при нейните родители в с.Топчии. След това
съпругата му категорично отказала да се върне с него в с.Хърсово, като останала
с децата да живее при нейните родители, въпреки, че той многократно я търсел
и настоявал да се приберат. Оттогава
били в трайна фактическа раздяла. От познати разбрал, че жена му има
извънбрачна връзка с друг мъж на име Нешко (Неждет), за който той имал
съмнение, че се интересува от жена му още преди раждането на второто дете. В
началото на м.май 2019г. ответницата му заявила, да не я търси, защото ще
заминава да работи в Германия. Съгласила се той да поеме грижите за децата. На
09.05.2019г. ищецът прибрал децата при себе си и оттогава той се грижи за тях с
помощта на своите родители. Преместили се да живеят при тях, за да осигури на
децата по-добри условия за живеене и отглеждане. Получавал подкрепа и от
семействата на братята си, а сестра му, която работела в чужбина изпращала
средства за издръжката им. Междувременно разбрал, че жена му заживяла на
семейни начала с новия си мъж Нешко, като демонстрирали връзката си в социалните
мрежи и пред познати. Заявила, че е щастлива, работи и няма да се прибере в
България. Родителите му също разбрали за тази нейна връзка и били разочаровани
и възмутени. Опитите на ищеца да запази семейството си останали без резултат.
Твърди, че ответницата се интересувала за децата си, но досега не е изпращала
пари за издръжката им. Ищецът счита, че в отношенията му с ответницата е
настъпил необратим разрив и брачната им връзка не може да бъде заздравена, с
което обосновава и решението си за прекратяване на брака.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК, ответницата В.П.И., ЕГН-********** ***, съдебен
адрес:***, офис 8 (чрез адв.Кр.К.,***), ангажира становище, че също
желае прекратяването на брака, но по изключителна вина на ищеца. Твърди, че
действително била малка, като се събрали и поради това постоянно слушала мъжа
си, всяка негова дума била заповед за нея. Но с него много бързо пораснала,
защото той не поемал отговорност към нея и децата си. По цял ден отсъствал от
дома си, ходел по заведения, не се прибирал с дни, имал връзки с други жени. Тя
сама се грижела за децата си с 200.00 лева майчинство. Мъжът й я гонел
постоянно от семейната къща, като сам я водел при майка й в с.Топчии. Твърди,
че не е напуснала мъжа си, а той сам я изгонил, защото преди това се скарали
заради негова връзка с друга жена. Не отрича, че тя също е започнала връзка с
Нешко, но чак след раздялата с мъжа си. Парите не й стигали да издържа децата
си, тъй като през 6-месечната им раздяла ищецът изобщо не се интересувал за
децата си, като не е дал и стотинка за издръжката им. Затова и решила да се
възползва от предложението на леля си да работи в Германия, за да спести някой
лев. Тогава помолила съпруга си да вземе децата временно, с уговорката, че ще
ги вземе обратно като се завърне от чужбина след няколко месеца. Но той не
спазил тази уговорка. Твърди, че работила пет месеца във фабрика за козметика и
като се върнала поискала да си вземе децата, но съпругът й отказал да ги даде.
Обяснил, че има дело за измама и децата му трябвали за да му дадат условна
присъда. Разбрала, че всъщност майка му се грижи за децата, а той живее в
семейното им жилище с друга жена и пак не се интересува от децата си. В тази
връзка се противопоставя на ищцовите претенции за родителските права спрямо децата. Счита, че
тя има нужните качества и предявява насрещни претенции на нея да бъдат
предоставени родителските права спрямо децата; на бащата да бъде определен
режим на лични отношения с децата – всяка първа и трета седмица на месеца, от
10.00 часа в събота до
17.00 часа, както и да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на децата си
от 200.00 лева за детето Арзу и 180.00 лева за детето Нур, считано от влизане
на решението в сила до настъпването на законови предпоставки за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. Също предявява претенции да й бъде предоставено ползването на семейното
жилище, находящо се в с.Хърсово, обл.Разградска, на ул.”Христо Ботев” № 13,
което е придобито през време на брака им в съпружеска имуществена общност.
Претендира за разноските по делото.
В
производство по реда на чл.323 от ГПК съдът е постановил привременни мерки
относно грижите за родените от брака на страните деца, като при преценка за
най-добрия техен интерес, е определил местоживеене на двете малолетни деца Арзу С.И., ЕГН-**********
и Нур С.И., ЕГН-********** при бащата С.И.И., ЕГН-********** и на него е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата, а на
майката В.П.И., ЕГН-********** е
определен режим на лични отношения с децата, както следва: право да ги вижда и
взема при себе си с преспиване в настоящото й местоживеене ***, всяка втора,
трета и четвърта седмица от месеца - от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за
сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт №
2/18.08.2016г. на Община-Разград. Същото удостоверява, че след сключването на
брака съпругата е запазила предбрачното си фамилното име И..
От този
брак страните имат родени две деца – малолетните Арзу С.И., ЕГН-**********,
сега на 3г. и Нур С.И., ЕГН-**********, сега на 1г. (представени Удостоверения
за раждане на децата, издадени от Община-Разград).
През
време на брака си, а именно на 28.11.2017г., с Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, оформен с НА № 24, том VІІ,
рег.№ 7852, дело № 998/2017г. по описа на Нотариус, рег.№ 254 на Нотариалната
камара, с район на действие РС-гр.Исперих, съпрузите придобили 5 броя недвижими
имоти, в това число „Поземлен имот с начин на ползване дворно място, находящо
се в чертите на с.Хърсово, обл.Разградска, ул.“Христо Ботев“ № 13, за който по
дворищно-регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 619/1967г., изм.
със Заповед № 609/30.10.2008г., е отреден парцел V-255 в кв.48 по плана на селото, с площ 840 кв.м., при
граници и съседи: от две страни улици, парцел ІV-255 и парцел VІ-256
в кв.48 по плана на селото, ведно със застроения в имота самостоятелен обект, с
начин на ползване едноетажна жилищна сграда със застроена площ 128 кв.м., както
и принадлежащото й мазе със застроена площ 80 кв.м. и подобрения“.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани от двете страни, се
установява, че съпрузите първоначално заживяли като семейство при родителите на
ищеца в с.Хърсово. Съжителствали заедно с брат му и неговата съпруга –
свидетелката Изабела Василева Христова, тъй като едновременно създали семейства
и ползвали отделни етажи на къщата. Първоначално имало разбирателство между
съпрузите. Основно С. работел – ангажирал се с работа на частно като ремонтирал
автомобили и така осигурявал издръжката и прехраната на семейството. В. нямала
постоянна работа, но инцидентно също отивала да работи – товарели пилета на
камиони. Тя преобладаващо полагала преките грижи за децата, но й дотежавало.
Искала да се събират с приятели, да излизат на развлечения с мъжа си, а
постоянно оставала сама вкъщи с децата, а С. никъде не излизал по заведения, не
се събирал с компании. Затова и често настоявала да ходи при майка си в
с.Топчии, тъй като оставяла децата на грижите на майка си, а тя излизала на
развлечения с приятели. В тези периода обичайно не искали да се прибира при
мъжа, но след множество уговорки, молби и настоявания от страна на съпруга й и
близките, отново се връщала, за да не си развалят семейството. Понякога дори
насила я връщали в с.Хърсово. С. бил против тези нейни пътувания до с.Топчии,
тъй като майката на В. имала натрупани заеми и постоянно искали С. да й помага
за изплащането им. В периода преди раждането на второто дете, В. имала
увлечение по друг семеен мъж, с когото поддържала връзка във Фейсбук. Искала да
замине при него в Белгия и да остави С. и детето си, но съпругът й разбрал за
тези обстоятелства. С намесата на близките, без караници, съпрузите се разбрали
помежду си и продължили да живеят заедно. За С. също се разнесъл слух, че има
връзка с друга жена – Дида от с.Савин, което станало повод за ревност от страна
на съпругата му. Но се оказало, че само е придружавал в това село брата на
свидетелката Изабела, който имал връзка с тази жена и впоследствие се оженил за
нея. В този период съпрузите се преместили да живеят самостоятелно в собствено
семейно жилище, а именно в закупения имот, описан по-горе, находящ се в
с.Хърсово, ул.“Христо Ботев“ № 13. Къщата се нуждаела от ремонт и започнали
ремонтни дейност с помощта на близки и приятели. Помагал и свидетелят Неждет
Ахмед Мехмед (Нешко), с когото ищецът бил в приятелски отношения тогава.
Постепенно ответницата В. и Неждет (Нешко) започнали да демонстрират близки
отношения помежду си, което направило впечатление на околните. Дори ищецът С.
бил предупреден за тази близост помежду им, но той не повярвал и не обърнал
внимание. В края на м.декември 2018г (около Коледа), както обичайно В. отново
отишла на гости на майка си в с.Топчии заедно с децата и не се върнала в
продължение на наколко месеца. С. я търсел постоянно, за да я прибере,
настоявал да се върне, но тя категорично отказвала. Споделила на етърва си
Изабела, че не иска да се връща, защото С. не давал пари на родителите й, не я
пускал да идва при тях, искала да си живее живота. С течение на времето заявила
намерение, че ще ходи да работи в Германия при леля си. По този повод
постигнали съгласие със С. да поеме грижите за децата и той ги прибрал при себе
си в с.Хърсово. Много скоро след това разбрали, че В. е заминала в Германия, но
не при леля си, а при свидетеля Неждет Ахмед Мехмед (Нешко), тъй като се
появили техни снимки във Фейсбук. Самият свидетел, в показанията си разказва,
че още в периода, докато В. ***, той вече бил в чужбина и поддържали активна
комуникация помежду си. В. се оплаквала, че няма пари, че са натрупали дългове
на магазина и С. не се грижи за тях. По този повод свидетелят лично й изпратил
пари, за да си плати задълженията и за прехраната на децата. След това В.
заминала при него в Германия, където заживяли заедно. За времепрестоя си в
чужбина В. постоянно се интересувала за децата си, като ежемесечно - от м.07 до
м.10.2019г. изпращала парични средства за издръжката им – по 200.00 евро на
месец, което не се оспорва от ищцовата страна.
В същия
този период, а именно от м.май 2019г. ищецът също заживял с друга жена – Снежа
Горанова И., която му помагала в обгрижването на децата. Заживяли самостоятелно
в семейното жилище на страните в с.Хърсово, като при нужда оставяли децата при
бабата по бащина линия, която живеела в отделна къща.
След като майката В. се завърнала в България през м.11.2019г.
веднага потърсила съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“-с.Самуил с
искане да прибере децата при себе си.. Установила се да живее трайно в същото
населено място, където са децата – с.Хърсово и където понастоящем все още живее
съвметно с приятеля си Неждет в дома на неговите родители.
Според
проучването, отразено в Социалните доклади, съответно изх.№ ПР/Д-РР-С/2-001 от
25.02.2020г. и изх.№ ПР/Д-РР-С/4-001 от 18.05.2020г., на Дирекция “Социално
подпомагане” - с.Самуил, изготвени в периода след проведеното производство по
привременни мерки по настоящото дело и възложено от съда за установяване на
взаимоотношенията между страните и начина на отглеждане на двете деца с оглед
на постановените мерки, бащата С.И. все още съжителства на семейни начала със
Снежа И. и двамата се грижат за децата Арзу и Нур. Изразяват силна привързаност
към тях и са добре отглеждани. Децата имат личен лекар и при здравословни
проблеми се вземат необходимите мерки. Жилищните и хигиенни условия в дома на
бащата са задоволителни, със скромно материално обзавеждане. За малкото дете е
осигурено детско легло, а Арзу спи на по-голямо легло. Стаята им е топла и
уютна. Разполагат с уреди и техника за бита – пералня, хладилник, печка и др.
домакински уреди. Бащата работи по частни обекти и разполагат с доходи за
осигуряване потребностите на децата. Той и съжителницата му се занимават
индивидуално с развитието на децата. Извеждани са на разходка, осигуряват им се
пособия като книжки, играчки и др. За отглеждането на децата бащата С.И.
получавал постоянна подкрепа и от своите родители. Поддържал добри
взаимоотношентия с братята и сестрите си, които били семейни и също му помагали
при нужда. По-голямото дете редовно посещавало детска градина, докато преките
грижи за по-малкото дете се осигурявали от съжителницата Снежа И., тъй като е
била безрботна. В периода на епидемиологичната обстановка в страната поради
заразата от коронавирус (общоизвестен факт), поради преустановяване дейността
на учебните заведения, грижите за двете деца били поети от майката на С.. А и
от м.април 2020г. Снежа И. започнала работа на непълно работно време от 08.00
до 12.00 часа, като домашен помощник по НП «Предоставяне на грижи в домашна
среда» за срок до 01.01.2021г. (представен трудов договор с Община-Самуил).
Според свидетелските показания, вкл. и тези на ищцовия свидетел Гюлюмсер Реджеб
Хасан, двете деца постоянно живеели при родителите на С. и при тях спяли. С. и
Снежа почти всеки ден ходели да ги обикалят, вземали ги при тях към обяд или
следобед. Бабата по бащина линия (майката на С.) много добре се грижела за
децата.
От своя
страна, майката на децата – В.И. редовно спазвала определения й режим на лични
отношения с децата, като ги вземала при себе си в събота и ги връщала в неделя.
По нейни данни, тя ги вземала от дома на родителите на С., където той често ги
оставял. В. все още съжителства на семейни начала с Неждет Ахмед, като е
бременна от него и очакват общото си дете. Тя е безробатна, но съжителникът й
работи, както и самият той съобщава в свидителските си показатия – работи в
Горско стопанство с месечно възнаграждение от 1250.00 лева, като осигурава
издръжката и потребностите на децата. Самият той изразява пред съда желание
заедно с В. да отглеждат нейните деца Арзу и Нур. Засега нямали планове да
ходят на работа в чужбина. Твърди, че когато децата са при тях излизат заедно,
децата играят с неговите сестри. Обяснява, че има две по-малки сестри на 13г. и
на 17г., които били болни, и брат на 14г. С родителите му също поддържали добри
отношения, като те също приемали децата на В. като техни внуци. Всички живеели
заедно в имота на родителите му, но в двора имали две къщи, като той и В.
обитавали самостоятелно едната сграда, която била с три стаи, едната отделена
за децата, кухня, вътрешни баня и тоалетна. Горните обстоятелства са отразени и
в социалните доклади, като констатират, че жилищни условия при майката са
добри. Тя участва пряко в грижите за децата, когато са при нея, осигурява им
дрехи, обувки и други потребности. За обгрижването на децата си разчитала на
подкрепата на съжителника си и неговите близки.
За периода от м.08.2016г. до м.10.2019г., В. е получавала постоянно
еднократни и периодични месечни помощи за децата си по реда на Закона за
социално подпомагане, като относимо към периода непосредствено преди раздялата
на съпрузите и в периода на раздялата им – през м.10.2018г. е получила
еднократна помощ по чл.6, ал.1 от ЗСП в размер на 600.00 лева, а за периода от
м.11.2018г. до м.10.2019г. е получавала помощи по чл.7, ал.1 от ЗСП – по 100.00
лева, месечно.
Според обобщеното заключение
на социалния орган, двамата родители изразяват желание за активна родителска
връзка. Насочени са за ползване на социални услуги в Център за обществена
подкрепа-с.Самуил и са консултирани от специалест за избягване на конфликтни
ситуации и въвличане на децата в техните спорове. Според Отдел «Закрила на
детето» при Дирекция «Сациално подпомагане»-с.Самуил, за децата Арзу и Нур се
полагат необходимите грижи от страна на родителите. И двамата участват в
грижата за тях. Няма данни за упражнено насилие спрямо децата. В техен интерес
и с оглед гарантиране на стабилното им психо-емоционално развитие, е да
поддържат връзка с двамата си родители.
По делото са представени
доказателства, които установяват, че съжителникът на майката – свидетелят
Неждет Ахмед Мехмед е осъждан двукратно през 2016г. и 2018г., като първото осъждане е за престъпление – изнасилване, с
изтърпяно ефективно наказание «Лишаване от свобода» (представена справка за
съдимост). Ищецът С.И.И. не е осъждан, но съобщава пред съда, че има висящо
наказателно производство за престъпление – измама, с постановена неокончателна
ефективна присъда на първа инстанция, която обжалвал (представено свидетелство
за съдимост).
Заключението вх.№
398/31.01.2020г., на назначената по делото съдебно-техническа и оценъчна
експертиза, изготвено въз основа на оглед на семейното жиище на страните,
находящо се в с.Хърсово, обл.Разградска, ул.“Христо Ботев“ № 13, констатира, че
в имота има стара паянтова жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м., вкл.
15 кв.м. веранда и необитаемо избено помещение. Сградата е изградена на каменни
основи с кирпичени тухли, покрита с цигански керемиди, не е водоснабдена.
Състои се от три помещения, от които само едната стая става да се живее, а
другите са неизползваеми. Цялата сграда е в много лошо техническо състояние –
основи, стени, покрив, като част от нея не подлежи на ремонт. В същия имот има
и едноетажна постройка, със застроена площ 65 кв.м.част, изградена на земята
върху каменни основи с кирпичени тухли, покрита с цигли, водоснабдена. Част от
постройката е преустроена в две жилищни помещения, където в момента живее
ищецът С.И.. При разпита в съдебно заседание, вещото лице обяснява, че със
страх е влязло да огледа основната жилищна сграда, където било рисковано да се
живее – с прогнили конструкция, покрив, подпорни стени. Вътре имало възрастна жена,
легнало на легло. Другата пристроена постройка била като сайвант – тясна, дълга
и тъмна, с малки прозорчета, но пригодено за живеене. Разделена била на две
преходни помещения - влизало се от едно
в друго, но не са преградени на стаи, а са обособени като прегради местата,
където се спи. Едното помещение е обособено като дневна, а в другото имало
мивка с чешма, но не е кухня. Към тази постройка е изградена и баня.
Според експертното заключение
в имота няма възможност жилищните и сервизните помещения да се обособят в
отделни жилища без преустройства, изменения и промени в предназначението им, с
оглед ползването им от двамата съпрузи поотделно. Същата експертизата определя
пазарна наемна цена за ползване на подобен жилищен имот от 20.00 лева на месец.
Експертното заключение не е
оспорено от страните и се възприема от съда изцяло, като компетентно и
обосновано.
В
производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в
размер на 740.00 лева, за които представя Списък по чл.80 от ГПК, като
включват: 25.00 лева заплатена ДТ при образуване на делото; 15.00 лева –
заплатена ДТ за издадени 3 броя съдебни удостоверения, 100.00 лева – припадаща
се част от изплатеното възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата и
оценъчна експертиза и 600.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от 23.05.2019г. Ответната страна също е
направила деловодни разноски в общ размер на 700.00 лева, за които представя
Списък по чл.80 от ГПК и включват: 100.00 лева – припадаща се част от
изплатеното възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата и оценъчна
експертиза и 600.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие от 22.11.2019г.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на
гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. При изрично искане на
двете страни за произнасяне относно вината и при условията на чл.49, ал.3 от СК, съдът приема и следва да прогласи, че вина за настъпилото в брака
разстройство имат двамата съпрузи. Понастоящем са в трайна фактическа раздяла повече от една година,
за която са допринесли и двамата. Имали са различни разбирания относно начина
им на живот, поради което не са съумели да постигнат взаимност в отношенията
помежду им, да напаснат и да свикнат с характерите си, заедно да планират и
подредят бъдещите си отношения и да запазят семейството си. Очевидно
по-свободолюбивият характер на ответницата е ставал повод, тя често да напуска
семейното жилище и да се приютява при майка си в с.Топчии, като съпругът й, въпреки противопоставянето му на
тези нейни гостувания и усилията, които полагал за да я върне при себе си в
с.Хърсово, не успял да я задържи. По този начин именно ответницата инициирала и
окончателната радяла между съпрузите, когато след поредното й гостуване при
майка й и през м.12.2018г., повече не се върнала при мъжа си. В този период
явно демонстрирала и своето противобрачно поведение с увлечението си към
свидетеля Неждет Ахмед Мехмед, с когото заживяла заедно в Германия, а и
понастоящем съжителстват трайно в с.Хърсово, като очакват общо дете. Ответникът
от своя страна, след направените неуспешни опити за запазване на брака си и за
подобряване на отношенията със съпругата си, приел това фактическо положение и
своя страна също заживял извънбрачно с настоящата си съжителница Снежа Горанова
И.. По този начин съдът приема, че съпрузите взаимно са допринесли за
разстройството в брака им. Понастоящем са изгубили интерес един към друг.
Очевидно нямат желание да живеят заедно като семейство. Между тях са изчезнали
чувствата и ценностите, които обичайно и нормално свързват брачните партньори,
не консумират пълноценно брака си. При тези обстоятелства, съдът прецени, че
няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в този смисъл следва да
бъде прекратен. Бракът между страните съществува само формално, лишен от
съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в тази връзка се явява
ненужен както за страните, така и за обществото.
Съгласно
чл.322, ал.2 от ГПК, заедно с иска за развод задължително се разглеждат и исковете за местоживеенето на децата, родени
от брака, упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното
име, което
съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.
В отношенията между
страните, доколкото никой от съпрузите не е променял предбрачното си фамилно
име, не се налага произнасяне на съда по този въпрос.
Относно местоживеенето на родените
от брака малолетни деца Арзу и Нур и упражняването на родителските права спрямо
тях, съдът е приел въз основа на събраните доказателства и коментирал вече в
производството по привременни мерки, че и двамата родители разполагат с добри
възможности за отглеждането и възпитанието на децата си. Проявяват нужната
отговорност към задълженията си като родители и показват силна привързаност към
децата. И двамата желаят занапред да се грижат за тях. Двамата живеят в едно и
също населено място, където голямото дете е записано на Детска градина. Разполагат
с подходящи за отглеждането на децата материално - битови условия, имат
подкрепата на близките. Не са установени рискови фактори в семейната среда и на
двамата родители, като вредни навици, болести или други подобни, които биха
повлияли неблагоприятно върху развитието на децата. За горните обстоятелства,
съдът изцяло възприема данните от извършеното проучване на Дирекция „Социално
подпомагане“-с.Самуил и становището на Отдел „Закрила на детето“ към същата
Дирекция. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели на двете
страни, също са доста подробни, допълващи се, но при отделните групи свидетели,
съответно на ищцовата и на ответната страна, се долавя целенасочена
пристрастност в полза на страната, за която свидетелстват. По отношение на
съществените и относими обстоятелства и факти, свързани с отглеждането на
децата и качествата на двамата родители да се справят със своите отговорности
към децата, показанията им не противоречат на констатациите по социалните
доклади. Ето защо съдът прецени, че следва да кредитира становището на органа,
чиито функции са пряко свързани със защита интересите на децата.
При определяне на привременните
мерки съдът е запазил завареното фактическо положение, което страните по общо
съгласие са възприели при заминаването на майката в чужбина. По този начин
съдът прецени, че децата следва да останат при бащата, а по отоношение на
майката, с оглед известния период на отсъствието й от страната в порядъка на
няколко месеца, съдът прецени, че децата имат нужда от адаптация при
възстановяване на обичайните им и нормални взаимоотношения с майката, поради
което определи на същата по-интензивен режим на лични отношения с децата,
позволяващ по чести срещи и контакти помежду им с цел възстановяване на връзката
и естествената взаимна близост между тях.
Понастоящем, като трайно разрешаване
на този въпрос, в по-дългосрочна перспектива, съдът прецени в най-добър интерес
на децата Арзу и Нур, те да живеят при тяхната майка В.П.И. и занапред тя да
получи упражняването на родителските права спрямо децата. В тази връзка от
приоритетно значение е възможността майката непосредствено и лично да се грижи
за децата си с оглед на това, че тя има опита, тъй като и преди преобладаващо
тя е полагала преките грижи за децата си, понастоящем не работи и е в очакване
на още едно дете, което й позволява да се ангажира изцяло с ежедневното
обгрижване на децата. Арзу и Нур са все още в малка възраст, в която имат нужда
от грижите и вниманието на своята майка и същевременно са достатъчно отраснали,
за да се постигне съвместяване на грижите за тях и за очакваното бебе. Според
данните по делото майката има всеотдайната подкрепа на настоящия си съжителник
и останалите близки, с които живеят. Фактът, че са решили да имат и да
отглеждат общо дете е показателен относно бъдещите им намерения за закрепване на
връзката помежду им и произтичащите от това последици, свързани с продължаващо
съжителство, развитие на отношенията между тях и във връзка с отглеждането на
децата. Разполагат с добри материални условия в жилището, което обитават и
където има особона стая за децата. Майката никога не е прекъсвала връзката с
децата си, като се установи, че и в периодите на пребиваването й в чужбина е
продължавала да ги подкрепя материално. Непосредствено след завръщането си е
потърсила съдействие за пряк контакт с децата. Твърденията на ищцовите
свидетели относно несправянето й с отглеждането на децата, начина й на живот и
поведение, и неподходяща обкръжаваща среда в настоящото й местоживеене, се
опровергават от данните в Социалния доклад на Дирекция “Социално
подпомагане”-с.Самуил, изготвен след непосредствено посещение в жилищата на
двамата родители. Ето защо съдът кредитира данните по социалния доклад,
обсъдено по-горе. Същият не констатира рискове за децата в семейната среда на
майката. Освен това в хронологията на времето, съдът счита, че е нормално
майката да претърпи развитие в начина, по който се грижи за своето първородно
дете и грижите, които полага след това, с оглед на придобития опит и
самостоятелсност в преценката и решенията как да обгрижва децата си и
отговорностите, които поема в тази насока.
Бащата С.И.И., от своя страна, също
е бил всеотдаен в грижите за децата си, отдавал е необходимото им внимание и
обич, осигурявял е необходимата им издръжка, но в своето родителство и за
преките грижи към децата е разчитал предимно на помощта на своята съжителница и
на майка си. В тази насока съдът счита, че той не е в състояние да полага пряка
грижа и да бъде постоянно до децата си, предвид естеството на работата му. За
обгрижването на децата и особено по-малкото дете, което още не посещава Детска
градина, през времетраене на трудовата му дейност и отсъствието от дома му, той
разчита на посредничеството от трети лица, а както се установи съжителницата му
също е започнала работа на непълно работно време. При това положение
възможностите за подкрепа от близките се ограничават до помощта от страна на
неговите родители, но тази грижа не може да бъде приоритетна спрямо пряката
грижа на майката. По отношение на бащата следва да се отчете по-добрата му
финансова обезпеченост, спрямо тази на безработната майка-ответница и
възможностите да осигурава материална и финансова подкрепа на децата си за
осигуряване на основните им жизнени потребности.
Предвид всичко гореизложено съдът
прецени, че занапред майката следва да получи родителските права.
На бащата, доколкото няма да
съжителства заедно с децата Арзу и Нур, му се следва законното право на лични
отношения с децата, за което следва да му бъде определен подходящ режим, а
именно - право на бащата да вижда и взема децата през почивните дни на всяка
първа, трета и четвърта седмица от месеца, от 10.00ч. в събота до 16.00ч. в
неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на
майката.
Като родители
на ненавършили пълнолетие деца,
страните им дължат издръжка. За удовлетворяване на ежемесечните потребности на децата Арцу и Нур,
предвид неголямата им възрастова разлика, съдът възприема еднакви нужди за деца
от храна, облекло и други обичайни нужди, както и съобразено с възможностите на
родителите, съдът приема за необходима и нормална сума за отглеждане при
обикновени условия в размер на 200.00 лева за всяка дете поотделно. От тази
издръжка ищецът (бащата) следва да поеме по-голямата тежест от 160.00 лева на
дете, а майката останалите, предвид обстоятелството, че тя поема
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата. За направата
на този извод съдът се ръководи от разпоредбите на чл.142 и чл.143 от СК.
Приема, че е във възможностите на бащата да заплаща тази издръжка, като
съобрази, че същият е в трудоспособна възраст и е във възможностите му да
реализира доход поне в размер на минималната работна заплата за страната
(понастоящем, считано от 01.01.2020г. – 610.00 лева, съгласно ПМС
№ 350/19.12.2019г.). Издръжката на децата е в нормативно установените размери на дължима
издръжка за ненавършилите пълнолетие деца и е към минималния размер (1/4 от
минималналата работна заплата за страната – чл.142, ал.2 от СК). Издръжката
следва да се заплаща на двете малолетни деца чрез майката, като техен законен
представител, занапред, считано от датата на завеждане на делото – 31.05.2019г.
до възникването на законови предпоставки за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Във
връзка със заявените претенции на страните за предоставяне ползването на
семейно жилище, съдебната практика е непротиворечива по отношение на начина, по
който съдът следва да подходи при решаването на този проблем, още от
Постановление № 12 от 28.XI.1971 г. на Пленума на ВС, чието тълкуване следва и
задължителната съдебна практика от по-ново време. От
доказателствата по делото категорично се доказа, че процесния имот е
придобит от съпрузите по време на брака им чрез възмездна сделка –
покупко-продажба през 2017г. и съгласно чл.21 ал.1 от СК принадлежи общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит, т.е. същият е
съпружеска имуществена общност. От заключението на съдебно-техническата и
оценъчна експертиза, категорично се доказа, че от жилището в имота не може да
се обособят две отделни жилища без преустройства, изменения или промяна в
предназначението им. Ето защо съдът
изключва възможността за общо ползване от съпрузите на семейното жилище чрез
разпределение на помещенията в него.
При
това положение и в преценката на кого от съпрузите да предостави жилището, съдът
взема предвид жилищната нужда на съпрузите, предвид притежавани други жилищни
имоти (чл.56, ал.1 от СК),
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословно
състояние, доходи и други обстоятелства, обосноваващи жилищна нужда (чл. 56, ал. 5 СК).
При това критериите не са изчерпателно изброени и съдът следва да ги обсъжда
поотделно и съвкупно, както и поредността на изброяването им не е с оглед на
тяхната значимост с изключение на критерия за съблюдаване интересите на децата.
Изхождайки от критерия по
чл.56, ал.1 от СК и
предвид липсата на данни, както за ищеца, така и за ответницата, да притежават
друго собствено жилище, извън семейното, за задоволяване на жилищните им
потребности, то се налага извода за съществуваща жилищна нужда и у двете страни. В тази връзка и с оглед на
решаващия критерий в преценката за ползването на семейното жилище, а именно с
оглед съблюдаване интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, съдът
прецени, че съобразно лошото техническо състояние на семейното жилище, категорично
констатирано в заключението на съдебно-техническата и оценъчна експеритиза и
коментирано от вещото лице в съдебно заседнаие, то не е в интерес на децата да обитават това жилище. Това е и
определящият критерий в преценката на съда, семейното жилище занапред да
продължи да се ползва от бащата, каквото е настоящото положение в отношенията
между съпрузите. Безспорно майката също има жилищна нужда, но понастоящем тази
нужда е обезпечена, предвид на констатираните добри битови условия в настоящто
им жилище, което обитава със съжителника си Неждет Ахмед Мехмед и където има
обособена стая за децата. Същеверменно се събраха данни, че това жилище е в
непосредствена близост до жилището на родителите на ищеца (баба и дядо на
децата по бащина линия), където двете деца преобладаващо са живяли и този факт
е благоприятстващ с оглед по-добрата адаптация на децата от преместването им в
настоящото местоживеене на майката. Освен това в хода на устните състезания,
процесуалният представител на ответницата отстъпва от претенцията за ползването
на семейното жилище, като също обръща внимание на факта, че В. и съжителникът й
са преустроили ползваните от тях стаи, за да създадат на децата условия да се
чувстват комфортно и в тази смисъл не поддържат пртенцията за семейното жилище.
Ето защо, съдът прецени, че следва ползването на семейното жилище в с.Хърсово,
обл.Разградска, ул.“Христо Ботев“ № 13 да се предостави на ищеца С.И.И..
Съгласно чл.57, ал.1 от СК, като последица от това, по силата на съдебното
решение, с което се предоставя ползването на семейно жилище, се поражда наемно
правоотношение с другия съпруг, който не ползва жилището и на когото се дължи
заплащане на паричен наем. Дължимият пазарен наем за ползване на процесното
жилище, обсъдено в заключението на съдебно-техническата и оценъчна експертиза е
в размер на 20.00 лева, месечно или за 1/2 ид.част от жилището, е дължим такъв
в размер на 10.00 лева, месечно, считано от влизане на съдебното решение в
сила. Въз основа на горното ищецът – ползвател на семейното жилище следва да
бъде осъден да заплащата на съпругата-ответница посочения наем. Доколкото
законът не обвързва това наемно правоотношение (в конкретната хипотеза) с
определен срок, то следва да се приеме, че наемът ще се дължи до окончателното
решаване от съпрузите на въпроса относно имуществените им отношения след
прекратяването на брака.
При горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК,
разноските по делото следва да останат за страните така, както са ги направили,
като и двамата съпрузи следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
РС-Исперих сумата от 50.00 лева, или по 25.00 лева всеки един от тях поотделно
- дължима окончателна ДТ по производството, съгласно чл.6, т.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ищецът дължи и ДТ в
размер на 460.80 лева върху присъдения размер на издръжката за двете деца,
представляващи 4 % върху сборът на платежите за три години (чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.69, ал.1,
т.7 от ГПК).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1
от СК, сключения с Акт № 2/18.08.2016г.
на Община-Разград, ГРАЖДАНСКИ БРАК между С.И.И.,
ЕГН-********** *** и В.П.И., ЕГН-********** ***, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.49, ал.3
от СК, че ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство имат
ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на родените от
брака между страните ненавършили пълнолетие деца Арзу
С.И., ЕГН-********** и Нур С.И., ЕГН-**********, при тяхната майка В.П.И., ЕГН-********** и на нея ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата С.И.И., ЕГН-********** режим на лични отношения с децата Арзу
С.И., ЕГН-********** и Нур С.И., ЕГН-**********, както следва - право на бащата да вижда и
взема децата през почивните дни на всяка първа, трета и четвърта седмица от
месеца, от 10.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя, както и един месец през
лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата С.И.И., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетните си деца Арзу
С.И., ЕГН-********** и Нур С.И., ЕГН-**********, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер
от по 160.00 (сто и шестдесет) лева, за всяко от тях поотделно, платима
чрез майката В.П.И., ЕГН-**********
като законен представител на децата, считано от датата на
образуване на делото - 31.05.2019г. до възникването на
законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1
от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за дължимата издръжка на
децата.
ПРЕДОСТАВЯ, на
основание чл.56 ал.1 и ал.5 от СК, на С.И.И.,
ЕГН-**********, ПОЛЗВАНЕТО на семейното
жилище, находящо се в
с.Хърсово, обл.Разградска, ул.“Христо Ботев“ № 13, именно:
„Поземлен имот с начин на ползване дворно място, находящо
се в чертите на с.Хърсово, обл.Разградска, ул.“Христо Ботев“ № 13, за който по
дворищно-регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 619/1967г., изм.
със Заповед № 609/30.10.2008г., е отреден парцел V-255 в кв.48 по плана на селото, с площ 840 кв.м., при
граници и съседи: от две страни улици, парцел ІV-255 и парцел VІ-256 в кв.48 по плана на селото, ведно със застроения в имота
самостоятелен обект, с начин на ползване едноетажна жилищна сграда със застроена
площ 128 кв.м., както и принадлежащото й мазе със застроена площ 80 кв.м. и
подобрения“.
ОСЪЖДА, на основание чл.57, ал.2 от СК, С.И.И.,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАЩА на В.П.И., ЕГН-********** месечен наем в размер на
10.00 (десет) лева за ползването на семейното жилище находящо се в с.Хърсово, обл.Разградска, ул.“Христо Ботев“ № 13, именно:
„Поземлен имот с начин на ползване дворно място, находящо
се в чертите на с.Хърсово, обл.Разградска, ул.“Христо Ботев“ № 13, за който по дворищно-регулационния
план на селото, одобрен със Заповед № 619/1967г., изм. със Заповед №
609/30.10.2008г., е отреден парцел V-255 в кв.48 по плана на селото, с площ 840 кв.м., при граници и съседи: от
две страни улици, парцел ІV-255 и парцел VІ-256 в кв.48 по
плана на селото, ведно със застроения в имота самостоятелен обект, с начин на
ползване едноетажна жилищна сграда със застроена площ 128 кв.м., както и
принадлежащото й мазе със застроена площ 80 кв.м. и подобрения“, считано
от влизане на настоящото решение в сила до
окончателното решаване от съпрузите на въпроса относно имуществените им
отношения след прекратяването на брака.
ОСЪЖДА В.П.И.,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС-Исперих сумата от 25.00 (двадесет
и пет) лева - дължима окончателна ДТ по производството
ОСЪЖДА С.И.И.,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, дължима окончателна ДТ по
производството, както и сумата от 460.80 (четиристотин
и шестдесет лева и 80 ст) лева, дължима ДТ върху присъдения размер на
издръжката за двете деца.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Определените привременни мерки в
настоящото производство имат действие до влизане в сила на съдебното решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: