Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр V-137 Година
2018, 19 януари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети въззивен
граждански състав, на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл. с. СИЯНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Тодорка Стоянова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 722
по описа за 2017г. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община
Несебър със седалище и адрес на управление в гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 10,
представлявана от кмета Николай Кирилов Димитров против решение № 12/19.01.2017г.,
постановено от Районен съд – Несебър по гр. дело № 405/2016г. в частта, в която
общината е осъдена да заплати на М.Ф.П. *** сумата от 70 000 лева,
представляваща обезщетение за нанесени на последната неимуществени вреди в резултат
на настъпила на 10.10.2013г. трудова злополука - смърт на баща й Филчо Великов Я,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 21.10.2013г. до
окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 934
лева и държавна такса в размер на 2 800 лева. Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната част.
Въззивната страна твърди, че решението в
обжалваната част е постановено при съществени процесуални нарушения и в
противоречие с материалния закон. Пресъздава фактическата установеност по делото
и релевира оплакване, че отказът да се спре производството до разрешаване на
спора по гр. дело № 13555/2015г. по описа на СГС, е незаконосъобразен. Заявява,
че обезщетяването на Ф. по застраховка „Гражданска отговорност” и обезщетяването
й по реда на чл.200, ал.1 от КТ са нови обстоятелства, които са от съществено
значение за правилното разрешаване на спора.
В съдебно заседание Община Несебър се
представлява от юрисконсулт Радев, който пледира за отмяна на първоинстанционното
решение и за отхвърляне на исковата молба. Претендира разноски.
Ответната страна – М.Ф.П. представя
писмен отговор, в който твърди, че претенцията с правно основание чл.200, ал.1 от КТ не е обусловена от изплащането на обезщетение от „ОЗК – Застраховане“ АД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, тъй отговорността на
работодателя е безвиновна, а отговорността по чл.226 от КЗ (отм.) е за виновно
причинени вреди. Развива доводи, че приложението на чл.200, ал.4 от КТ е
възможно само в хипотезата, в която застрахователното обезщетение е дължимо по
застраховка за трудова злополука между работодател и застраховател.
По делото е депозирана насрещна въззивна
жалба от М.Ф.П. *** против решение № 12/19.01.2017г. на Районен съд – Несебър в
частта, в която е отхвърлен иска й против Община Несебър за сумата над
70 000 лева до претендирания общ размер от 150 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на увредата –
21.10.2013г. до окончателното й изплащане. В жалбата П. твърди, че решението в
отхвърлителната част е постановено в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК и при
неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Решението според П., не е съобразено с
фактите от действителността и с практиката на Бургаския окръжен съд и на
Софийския районен съд. Прави
искане за отмяна на решението и за присъждане на разноски.
Община Несебър представя писмен отговор,
в който изразява становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба.
В съдебно заседание М.П. се представлява
от адвокат Д. от САК, който пледира за отхвърляне на жалбата на Община Несебър
и за уважаване на насрещната въззивна жалба.
Третото лице – помагач Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД изразява писмено становище за
неоснователност на исковата молба и обективираната в нея претенция. Прави
искане за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на иска. Поддържа
възражението, че не е страна до договор за застраховка „Трудова злополука”.
Като взе предвид твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
На 03.04.2012г. е сключен трудов договор
между кметство Обзор и Ф В Я, по силата на който кметството възлага, а Я се
съгласява да изпълнява длъжността *
в отдел „Чистота и озеленяване“ на пълно работно време срещу месечно
възнаграждение в размер на 126 лева. Договорът е със срок на действие от
04.04.2012г. до 05.10.2012г. На 03.01.2013г. е сключен последващ трудово
договор между страните за същата длъжност с място на изпълнение – БКС и със
срок на действие до 14.01.2013г.
На 25.02.2013г. е сключен трудов договор
между Община Несебър в качеството й на работодател и Ф В Я в качеството му
работник по озеленяване в кметство Обзор със срок на действие до 25.11.2013г. и
трудово възнаграждение – 380 лева. При започване на работа, на Я е проведен
първоначален инструктаж на 04.01.2013г.
Със заповед № 57/13.03.2012г., издадена
от кмета на кметство Обзор е разпоредено на работниците и служителите да
изпълняват нарежданията на преките си ръководители, които са оправомощени да
извършват преразпределение и по други дейности в съответствие с квалификацията
им и необходимостта от труд.
На 10.10.2013г. Ф изпълнява трудовите си
функции като * на специализиран камион „Форд Карго“ с рег.№ А 3239 МВ, заедно с
Л Ч и С Т. Автомобилът е управляван от Д П. Около 12 часа екипът започва да
събира отпадъци от улица „Рила“ в гр.Обзор. Сотир Тодоров подготвя кофите за
смет, а Ф Я и Л Ч са качени на лявата и дясна задна степенка на камиона. При
маневра на заден ход, извършена с десен подход към лявата страна на тротоара, водачът
на камиона охлузва лявата степенка в дърво на тротоара, блъска се в същото и
притиска Я между корпуса на камиона и дървото. След удара, шофьорът установява,
че Я е свлечен на тротоара от болка. Пострадалият е откаран в МБАЛ „Света Анна
– Варна“, където му е поставена диагноза „съчетана травма– корем, гръден кош,
белодробна контузия / хемоперитонеум, разкъсване на черен дроб в VІІ и ІІІ
сегмент, спукване в V сегмент и счупване на V, VI и VІІ ребро в дясно и в ляво;
хемопневморакс. На 21.10.2013г. Я умира от белодробна емболия и оставя за
наследник дъщеря си М.Ф.П..
С разпореждане № 139/28.11.2013г.,
издадено от длъжностно лице в РУ „СО“ – Бургас смъртта на Я е призната за
трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
С присъда № 90/29.04.2015г., произнесена
от Окръжен съд – Бургас по НОХД № 124/2015г., водачът на автомобила - Д С П - е
признат за виновен за причиняване на смърт по непредпазливост – престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“, предл.І, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Предявеният в наказателното производство граждански иск не е разгледан.
На 13.11.2015г. М.П. *** за заплащане на
сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, свързани със смъртта на баща й. Плащане не е извършено и
на 28.01.2016г. П. предявява срещу общината иск с правно основание чл.200 от
Кодекса на труда, вр. чл.45, вр. чл.86, вр. чл.52 от Закона за задълженията и
договорите за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, изразяващи се в
болки, страдания и мъка от загубата на баща й, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на настъпване на увредата – 21.10.2013г. до окончателното й
изплащане. Претендира и разноските по делото. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответната страна подава писмен отговор, в който не оспорва твърденията на ищцата,
а размера на претенцията. Заявява, че трудовата злополука е извършена при
съпричиняване от страна на Я и се позовава разпореждане № 139/28.11.2013г.,
издадено от длъжностно лице в РУ „СО“ – Бургас.
С определение от 04.05.2016г. Районен
съд – Несебър привлича ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД като трето лице – помагач на
страната на ответника. Акционерното дружество оспорва това качество и твърди,
че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, а не по застраховка
„Трудова злополука”. С последващо определение № 378/20.06.2016г. съдът отменя
конституирането на страната в процеса. Това определението е отменено от Окръжен
съд – Бургас, който с влязъл в сила съдебен акт конституира ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ като трето –лице – помагач на страната на ответника в
производството по гр.д. № 450/2016г. на НРС.
В хода на първоинстанционното
производство са събрани множество писмени доказателства – трудови договори, административната
преписка по издаване на разпореждане № 139/28.11.2013г., материалите по НОХД № 124/2015г.
по описа на БОС и застрахователна полица № 23113000395384 по застраховка
„Гражданска отговорност”, издадена от ЗАД „ОЗК – Застраховане”. Изслушани са
показанията на свидетелите П и Н, които установяват връзката на П. с нейния
баща и скръбта й след смъртта му. Въз основа на тези данни, районният съд
формира извод за частична основателност на иска и постановява решение № 12/19.01.2017г.,
с което осъжда Община Несебър да заплати на М.Ф.П. сумата от 70 000 лева,
представляваща нанесени на последната неимуществени вреди в резултат на
настъпила на 10.10.2013г. трудова злополука - смърт на баща й Ф В Я, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 21.10.2013г. до окончателното й изплащане
и ведно с разноските по делото. С решението съдът отхвърля иска на П. за
разликата над присъдената сума от 70 000 лева до претендираните 150 000
лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 21.10.2013г. до
окончателното й плащане и я осъжда да заплати съдебни разноски в размер на 150
лева. В мотивите на решението съдът посочва, че предявеният иск представлява
трудов спор по смисъла на чл.357, вр. с чл.200 от КТ, анализира понятието
трудова злополука и формира решаващ извод за настъпването й. Обсъжда показанията
на свидетелите, позовава се на задължителната практика на ВКС по чл.52 от ЗЗД и
развива съображения за справедливо обезщетение в размер на 70 000 лева.
От събраните в хода на
първоинстнационното и на въззивното производство се установява още, че на
17.01.2013г. между Община Несебър и ЗАД „ОЗК – Застраховане” е сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност” за автомобил с рег.№А 3239 МВ. На
същата дата е издадена застрахователна полица № 23113000395384 със срок на
действие от 17.01.2013г. до 17.01.2014г. През 2015г. застрахователното
дружество изплаща на П. сумата от 30 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на баща й Ф Я /в този смисъл е
изявлението на процесуалния представител, направено в съдебно заседание на 22.06.2017г./
В същата година П. предявява иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./, вр.
чл.45, чл.86 от ЗЗД против застрахователя ЗАД „ОЗК – Застраховане” за сумата от
50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдание, причинени от смъртта на Я, настъпила в резултат на пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
застрахователното събитие до окончателното й изплащане, както и разноски по
делото. С решение № 8637/29.11.2016г., постановено от Софийски градски съд по
гр.д. № 13555/2015г. застрахователното дружество е осъдено да заплати на П.
сумата от 30 000 лева – неимуществени вреди. Решението е потвърдено с решение №
2213/30.10.2017г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. №
926/2017г.
Въз основа на изложените фактически
данни, които се установяват от представените по делото доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбите са подадени в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни, за всяка от които решението в
обжалваните части поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбите
са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са
неоснователни.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от възраженията в жалбата.
При проверка на решението, извършена по
реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че същото е валидно - постановено е от
законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от
ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решението е правилно. Този извод се
налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от
Кодекса на труда за вреди от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работник или служител, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Понятието трудова злополука е дефинирано
в чл.55, ал.1 от КСО като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Анализът на
цитираните правни норми обосновава извод, че за да се реализира отговорността
на работодателя за обезщетяване на вредите, причинени на работника, е
необходимо да са налице следните предпоставки при условията на комулативност: 1.
вреда с внезапен характер; 2. вредата да е настъпила през време, във връзка или
по повод на изпълнение на трудови задължения на работника или служителя или при
работа, която се извършва в интерес на предприятието; 3. неблагоприятни
последици; 4. причинно-следствена връзка между вредата и неблагоприятните
последици. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от това, дали самият работодател, негов или друг работник или
служител е виновен за увреждането – арг. от чл.200, ал.2 от КТ. В конкретния
случай от материалите по НОХД № 124/2015г. по описа на БОС и от документите,
приложени към административната преписка, по която е издадено на разпореждане №
139/28.11.2013г., се установява, че на 10.10.2013г. Я е претърпял увреждане на
здравето, представляващо съчетана травма на корем, гръден кош, белодробна
контузия / хемоперитонеум, разкъсване на черен дроб в VІІ и ІІІ сегмент,
спукване в V сегмент и счупване на V, VI и VІІ ребро в дясно и в ляво; хемопневморакс. Безспорно
е установено също, че в резултата на травмата, Я е починал на 21.10.2013г. от
белодробна емболия. От представени по делото трудов договор с дата 25.02.2013г.
и от заповед № 57/13.03.2012г. е видно, че на правно значимата дата Я е
изпълнявал трудови функции, които са му възложени с цитираните документи. От
съдържанието на разпореждане № 139/28.11.2013г. се установява, че смъртта на Я
е квалифицирана като трудова злополука. При това положение, не може да има
съмнение, че от фактическа страна са осъществени всички предпоставки от
фактическия състав на чл.200, ал.1 от КТ и отговорността на работодателя е
ангажирана основателно.
От приложеното в делото удостоверение изх.№
192/28.10.2013г., издадено от Община Несебър е видно, че единственият наследник
на Ф Я е дъщеря му М.П.. От показанията на свидетелите П и Н се установява, че
загиналият работник е поддържал близки и топли отношения с дъщеря си М..
Помагал й е финансово с доходи от наем на къщата в гр.Обзор. Двамата са били
привързани един към друг и са си гостували взаимно. Изложените фактически данни
обосновават извод за основателност на претенцията на обезвреда.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според трайната
съдебна практика обезщетението по чл.52 от ЗЗД е заместващо, а не компенсиращо.
То представлява заместваща парична престация, която работодателят дължи на
работника или на неговите наследници като обезщетение за претърпените от тях болки
и страдания, които са закономерна последица от увреждането, настъпило по време
на работа. Поради това, законът предвижда възможност обезщетението да се
определя от съда по справедливост. В конкретния случай причинените на П. болки
и страдания са закономерна и естествена последица от смъртта на баща й, която е
настъпила в резултат на трудовата злополука.
Критериите за определяне на конкретното
обезщетение са разписани в ППВС № 4/1968г. В раздел II от ППВС № 4/1968г. е прието, че
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при смърт могат да бъдат близките отношения
между пострадалия и неговото дете, емоционалната връзка помежду им, финансовата
и родителска подкрепа, която увреденият е оказвал на дъщеря си, причиненото емоционално
страдание от внезапната загуба на родител и др. Според задължителната съдебна
практика на Върховен касационен съд, постановена по чл.290 от ГПК, при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането
и техният размер се определя според вида, характера и тежестта на уврежданията.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, трябва да бъде съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В конкретния случай, при
определянето на обезщетението за неимуществени вреди, Несебърският районен съд
е обсъдил и преценил всички релевантни за справедливото възмездяване на П. юридически
факти. Съобразил е характерът на увреждането – внезапна смърт на родител и е отчел
отражението на деликта върху психическото състояние на ищцата. Въз основа на
всички данни, районният съд е достигнал да правилното заключение, че
справедливото обезщетение за претърпените от П. болки и страдания е в размер на
70 000 лева. В този смисъл съдът се е съобразил с константната съдебна практика
и не е допуснал отклонение от нея. Поради това, решението на районния съд е
правилно и трябва да се потвърди с препращане към изложените мотиви на
основание чл.272 от ГПК.
Възражението на Община Несебър и на ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД за съпричиняване на вредата е неоснователно.
Съпричиняването в гражданското право представлява деяние на пострадалия, което
е в пряка причинна връзка с увреждането. При трудовата злополука съпричиняване
е налице, когато пострадалият е допринесъл за увреждането си поради груба
небрежност, т.е. не е положил дължимата грижа, която се изисква за
изпълняваната дейност при идентични условия, не е проявил необходимото старание
и внимание, нарушил е технологичните правила или е пренебрегнал правилата за
безопасност на труда. В конкретния случай от доказателствата, които са приложени
към административната преписка по чл.55, ал.1 от КПО и от материалите по НОХД №
124/2015г. не се установява Я да е проявил груба небрежност при изпълнение на
трудовите си задължения. По делото не се съдържат данни, от които да се направи
заключение, че същият не е спазил или е пренебрегнал техническите правила и
правилата за безопасност на труд. Поради това, възражението на ответната и на
третата страна за съпричиняване на вредата е неоснователно и не може да доведе до
редуциране на определеното от първостепенния съд обезщетение.
Възражението на Община Несебър за приспадане
на обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност“ от размера на
обезщетението, присъден по чл.200, ал.1 от КТ също е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените
договори за застраховане на работниците и служителите. Според практиката на
Върховен касационен съд, обективирана в решение № 116/03.07.2017г. по т.д.№1921/2016г.
на ВКС, I ТО,
на приспадане от обезщетението по чл.200, ал.4 от КТ подлежат само получените
от пострадалия от непозволено увреждане при условията на трудова злополука или
неговите наследници суми по задължителна застраховка „Трудова злополука“,
когато последната е сключена от работодател в изпълнение на задължението му по
чл.249, т.3 от Кодекса за застраховането (отм.), вр. чл.52 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, вр. с Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“. Застраховката
„Трудова злополука“, която работодателят е задължен да сключи за определена
категория работници и служители представлява специфичен вид застраховка срещу
събития, които са свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическите
лица. Със сключването на тази застраховка работодателят обезпечава собствената
си обезщетителна отговорност по чл.200 от КТ за вредите, които са причинени на
негов работник или служител при и по повод изпълнение на задълженията му.
Поради това, на приспадане по реда на чл.200, ал.4 от КТ подлежи само тази сума,
която увреденото лице е получило по задължителната застраховка „Трудова
злополука”. В конкретния случай по делото не се твърди и не се установява
работодателят Община Несебър да е сключил застраховка „Трудова злополука“,
поради което не са налице основанията за приспадане на обезщетението, дължимо
по застраховка „Гражданска отговорност“.
Възражението на ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД, че не притежава качеството на трето лице – помагач е неоснователно, тъй
като същото е установено по делото с влязло в сила определение на Окръжен съд –
Бургас.
По изложените съображения, жалбите на
община Несебър и на М.П. са неоснователни и трябва да се отхвърлят със
следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбите на чл.78 и чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че разноски на страните не се следват.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд,Vвъззивен
състав,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/19.01.2017г.,
постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. №405/2016г.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.