Р Е Ш Е Н И Е № 489
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 584 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство
по чл. 437 вр.435 ал.2 т. 6 от ГПК.
Постъпила е с вх. № 05199/22.01.2019г. чрез ЧСИ П. И., рег. № 821 в КЧСИ, ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 8426/14 март 2019г. от Н.И.А., с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв. С.И., против Отказ на ЧСИ П. И. да прекрати изпълнителното производтво по изп.дело № 20108210400253.
Жалбоподателката, длъжник по изп.дело № 253/2010г., заявява, че от образуване на изпълнителното производство на 16.03.2010г. до дата 15.05.2010г. са извършвани действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат погасителната давност. Жалбоподателката, обаче, счита, че след това повече от седем години до 01.06.2018г., /датата на налагане на запора върху трудовото й възнаграждение в „ПЪП 12“ЕООД/ не било извършено нито едно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. СИ извършвал предимно проучвателни действия относно имуществено състояние на длъжниците, които действия не са изпълнителни. Заявява се, че по сметките на СИ и на взискателя са постъпвали плащания, но същите не били годни да преустаноявт изтичането на давностния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Най-малкото, последното от тези плащания е от 22.04.2014г., поради което дори и да се приемело, че те са прекъсвали давността, от 22.04.2014г. до датата на налагането на запора от 01.06.2018г. бил изминал период от близо четири години, през които не са искани и извършвани действия, годни да прекъснат давността по смисъла на ТР № 2/2015г. на ВКС. Поради което и жалбоподателката счита, че към 23.04.2016г. изпълнителното производство по изп. дело № 253/2010г. е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Извършените след 23.04.2016г. действия, не са годни да породят правно действие, тъй като са извършени при прекратен по силата на закона изп. процес.
Поради което се моли да бъде отменено като незаконосъобразно действието на ЧСИ П. И., изразяващо се в отказ да бъде прекратено изп. производство по изп. дело № 253/2010г.
С писмен отговор от насрещната страна, Д.Б.З., чрез адв. Ж.П., оспорва жалбата като неоснователна.
Постъпили са писмени мотиви на ЧСИ, с които жалбата се приема за неоснователна.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че жалбата е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на СИ, визирано в разпоредба начл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, разгледа жалбата по същество. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:
От приложено заверено копие на изпълнително дело № 20108210400253, както и от признанията на самия жалбоподател в жалбата, е видно, че от образуване на изп. дело на 16.03.2010г. до 15.05.2010г., когато е наложена спрямо солидарния длъжник Н.И.А. – принудителна административна мярка по чл. 76 т. 6 от ЗБДС, са извършени изпълнителни действия по принудително действие, годни да погасят погасителната давност.
Въззивният състав на ПдОС намира и че след тази дата 15.05.2010г., отново, е било извършено по изпълнителното дело действие, което следва да се счита, че е годно да прекъсне погасителната давност, тъй като е налице признание на задължението, макар и само от единия длъжник Д.Б.З., при наличие на солидарна отговорност на длъжниците, съгласно приложен изпълнителен лист от 26 февруари 2010г. по ч.гр.д.№2437/2010г. на ПдРС,ХІ гр.с., послужил за основание за започване на изпълнението, съгласно чл. 426 от ГПК. С приложеното споразумение между солидарния длъжник З. и взискателя ОББ АД, към писмена молба от взискателя постъпила по изп. дело на 03.05.2010г, следва да се приеме, че е налице прекъсване на давността съгласно чл. 116 а/ от ЗЗД. Не е правно релевантно, в случая, дали в това споразумение е участвал и другият солидарен длъжник, тъй като солидарността е институт, създаден, поначало, в полза на кредитора, респ. взискател. При което и след това споразумение и въз основа на него са постъпвали вноски от солидарния длъжник З. за периода от 10.03.2010г. до 22.04.2014г., с които е погасено цялото задължение по изп. дело към първоначалния кредитор, съответно, и взискател ОББ АД. Което изпълнение, съответно, е било признато и от взискателя, който е депозирал и писмена молба по изп. дело от 23.05.2014г., като е поискал и прекратяване на изпълнителното производство; при което и с постановление на ЧСИ от 20.06.2014г. изпълнението е прекратено по отношение на солидарния длъжник Д.Б.З.; като по заявление от последния за суброгиране в правата на кредитора, с постановление от 16.03.2015г. на ЧСИ, Д.Б.З., е конституиран като взискател по делото; при което е налице и изпълнително действие прекъсващо давността по смисъла на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС; като прекъсващо давността е и искането на 14.03.2017г. от страна на Д.З. от ЧСИ да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника Н.И.А.. Отново, изпълнително действие с идентични последици е налагането и на запор на 01.06.2018г. върху трудовото възнаграждение на длъжника Н.И.А..
Предвид гореизложените обстоятелства, въззивният състав на ПдОС не констатира по изпълнителното дело да е налице период от две, или повече години, през които да не са искани, съответно, извършвани надлежни изпълнителни действия, при което и не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК- за прекратяване на изпълнителното производство.
Поради което и отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на поисканото от жалбоподателя основание, се явява законосъобразен. При което жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Ответната по жалбата страна Д.Б.З. има право на претендирани направени разноски за платено адв. възнаграждение от 200 лева по настоящето производство, платими от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна постъпила с вх. № 05199/22.01.2019г. чрез ЧСИ П. И., рег. № 821 в КЧСИ, ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 8426/14 март 2019г. от Н.И.А., с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв. С.И., против Отказ на ЧСИ П. И. да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20108210400253.
ОСЪЖДА Н.И.А., с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв. С.И., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.З., ЕГН **********,***, чрез адв. Ж.П., сумата от 200 лева, разноски по делото за платено адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/