Присъда по дело №1562/2015 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 3
Дата: 13 януари 2016 г. (в сила от 28 януари 2016 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20155510201562
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 декември 2015 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                    

 

гр. Казанлък, 13.01.2016 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Казанлъшки районен съд, Наказателно отделение, четвърти състав, на тринадесети януари, две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

 

               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.К.Г.

                                                                   2.К.Б.

 

 при участието на секретаря А.Д., в присъствието на ПРОКУРОРА ДОЙЧО ЦАНЕВ разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВ НОХД №1562 по описа за 2015 година

 

П  Р  И С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Й.Р.- роден на ***г***, живущ в гр.Г. О., женен, със средно- специално обр., неосъждан, пенсионер, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 18.06.2014г. до неустановена дата в началото на месец август 2014г. в гр.Г., с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Р.И.М., че ще извършват съвместна бизнес дейност, като съдружници за добив и продажба на дървесина и с това ѝ причинил имотна вреда общо в размер на 9000 лв., поради което и на основание чл.209 ал.1, във вр. с чл.54 от НК, във връзка с чл.58а ал.1 от НК, във връзка с чл.373 ал.2 от НПК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ.   

 

ОСЪЖДА подсъдимия Р.Й.Р. да заплати на  гражданския ищец Р.И.М. ***, с ЕГН **********, сумата от 9000лв., представляваща обезщетение за причинените й с деянието, предмет на настоящото наказателно производство, имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на непозволеното увреждане- 18.06.2014г.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Р.Й.Р. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 360.00 лв., по сметка на Казанлъшки РС.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок  пред Окръжен съд гр.Стара Загора.

                                                                     

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:     

 

 

         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

       

                                                   2.

 

Съдържание на мотивите

                                                     М   О   Т   И   В   И  :

                          

Производството е по реда на глава 27 от НПК.

Обвинението срещу Р.Й.Р. е по чл.209 ал.1 от НК, затова, че в периода от 18.06.2014г. до неустановена дата в началото на месец август 2014г. в гр.Гурково, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Р.И.М., че ще извършват съвместна бизнес дейност, като съдружници за добив и продажба на дървесина  и с това й причинил имотна вреда общо в размер на 9000лв./девет хиляди лева/.

Преди започване на съдебното следствие бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от Р.И.М. граждански иск в размер на 9000 лева, срещу подсъдимия Р.Й.Р., за причинените й с деянието, предмет на делото, имуществени щети, ведно с законната лихва от датата на непозволеното увреждане. Пострадалата свидетелка бе конституирана като граждански ищец.

                 В с.з. подсъдимият Р. се признава за виновен, а представителят на РП поддържа обвинението срещу него.

            От приобщените по делото доказателства, установени с доказателствени средства: протоколи за очна ставка/л.38-39/, копия от погасителен план към договор за потребителски кредит и договор за отпускане на потребителски кредит/л.41-43/, договори за паричен заем/л.44-45/ и показанията на свидетелите С. и Р. М., дадени от тях на досъдебното производство, кореспондиращи изцяло помежду си, както и с изявлението на подсъдимия, че се признава за виновен, съдът намира за установена следната фактическа обстановка: През месец април 2014г. Р.И.М. *** се запознала в интернет с Р.Й.Р. ***. Двамата поддържали известно време кореспонденция чрез социалните мрежи. В хода на кореспонденцията Р.  предложил на М. да развият общ бизнес, свързан с добив и продажба на дървесина с цел обща печалба. За целта свидетелката следвало да осигури парична сума като съдружник. М. се съгласила и на няколко пъти в различни населени места в обл.С. и в гр.В.Т., и по различни начини/на ръка, по пощата и др./ дала на подсъдимия Р. крупни парични суми. Във връзка с това, че последният искал средства от М. да извършват съвместна бизнес дейност като съдружници за добив и продажба на дървесина през месец юни той й поискал сумата от 9000лв. Въпреки, че М. не била видяла за какво се разходват средствата, които му била давала до този момент, тя взела от съпруга си- С.М. сумата от 9000лв., която той от своя страна получил като потребителски кредит от банка „УниКредит Булбанк“АД на 18.06.2014г. На същата дата тя я предала лично на подсъдимия на паркинг в град Г. като това станало в присъствието на съпруга й С.М..Документ за предадената сума от Р.М. на Р.Р. не бил изготвен.

През следващите дни и седмици подсъдимият телефонирал на М. и подържал у нея заблуждението, че извършва действия по уж общия им бизнес, като последно й се обадил по този повод в момент, в който тя била в град Г., във връзка с предстояща тяхна среща в началото на месец август.

          Действайки по горния начин Р.Й.Р. е осъществил, от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.209 ал.1 от НК. 

От субективна страна той е действал умишлено, с пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

 

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:

 

От обективна страна подсъдимият Р.Й.Р.  в периода от 18.06.2014г. до неустановена дата в началото на месец август 2014г. в гр.Гурково е възбудил и поддържал заблуждение у Р.И.М., че ще извършват съвместна бизнес дейност, като съдружници за добив и продажба на дървесина и с това й причинил имотна вреда общо в размер на 9000лв. Налице е съставът на чл.209 ал.1 от НК.

Наличен е и характерният за този вид престъпления допълнителен признак от субективна страна,а именно-специална, користна цел у подсъдимия да набави за себе си имотна облага. Същият е бил наясно, че не развива бизнес, свързан с дърводобив, но въпреки това заблудил пострадалата свидетелка М., че се занимава с бизнес, свързан с дърводобив и че тази дейност ще бъде обща.   

Безспорно е налице и изискуемата „Диалектическа връзка“ между обективните и субективни признаци на престъплението, така, както тя е изяснена в т.IV на Тълкувателно решение №3/ 1971г. на ОСНК на Върховния съд. 

          Предвид изложеното съдът намира, че Р.Й.Р. следва да бъде признат за виновен и наказан, съгласно предявеното му обвинение. 

При определяне на вида и размера на наказанието на този подсъдим съдът отчита като смекчаващо вината му обстоятелство- критичното отношение към извършеното от него деяние, а като отегчаващи вината му такива: лошите характеристични данни, обремененото съдебно минало и високата стойност на предадените му от пострадалата свидетелка суми. При обсъждане на така установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на Р.Й.Р. обстоятелства съдът приема, че наказанието, което следва да му определи следва да бъде при превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно- четири години и шест месеца лишаване от свобода. Това наказание отговаря, както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК да се въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите членове на обществото, поради което същото бе определено в този размер.

Тъй като производството се проведе по реда на глава 27 от НПК, съдът, съобразно чл.373 ал.2 от НПК, приложи нормата на чл.58а от НК и намали размера на първоначално определеното наказание на този подсъдим с една трета-до три години лишаване от свобода. Съдът още прие, че изтърпяването му, на основание чл.66 ал.1 от НК, следва да се отложи за срок от пет години.  

          Налице са основанията да бъде уважен в пълен размер предявеният от Р.И.М. граждански иск срещу Р.Й.Р., за причинените й с деянието, предмет на делото, имуществени щети, ведно с законната лихва от датата на непозволеното увреждане- 18.06.2014г.

          Подсъдимият следва да заплати по сметка на Районен съд-Казанлък сумата 360 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.                           

          Причината за извършване на престъплението, предмет на наказателното производство, е стремежът на подсъдимия да се обогати неправомерно и на всяка цена за сметка на другиго.  

          Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                          

                                                                           Районен съдия: