Р Е Ш Е Н И Е
№ 4272
гр. Варна, 17.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1722 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от С. В.С. - Л., родена на *** г.
гражданка на Руската федерация и адрес Руска федерация, ***, чрез пълномощника
си адв. С.Р.– АК Варна с адрес гр. *** срещу „М.“ ООД, със седалище и адрес на
управление *** с ЕИК ********* представлявано от управителя си М.Н.Н., с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на
ищцата сумата от *** лева, получена на
неосъществено основание – сключване на договор за покупка на модел кухня на
фирма Stosa, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и сумата
от *** лева, представляваща мораторна лихва върху горепосочената сума за периода от ***г. до ***г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че на ***г. е посетила магазин на „М.“ ООД находящ се в гр. Благоевград с намерение да поръча кухненско обзавеждане за апартамента и намиращ се в гр. Разлог. След направения от нея избор на модел кухня на италианската фирма Stosa , и за да гарантира сериозните си намерения е трябвало да внесе 50 % от стойността кухнята, като преди това уточнила с консултантите на магазина, че поръчката няма да бъде изпълнявана преди подписване на договор между страните и потвърждение от нейна страна. С това си намерение С. В.С. – Л. превела сума в размер на *** евро с левова равностойност от *** лева по банкова смета на ответното дружество. Превода на сумата бил извършен в български лева. Ищцата водила кореспонденция със служители на компанията, за да се уточни точния предмет и цена на договора, който предстои да сключат, но съгласие не било постигнато. В последствие магазина на дружеството намиращ се в гр. Благоевград бил закрит. Въпреки желанието на ищцата да се прекрати поръчката на кухня, която за нея била неизвестен модел, търговско дружество „Мартинели“ ЕООД я е известила, че кухнята е произведена и тя трябва да я приеме и да доплати остатъка от цената. През месец ***г. С.В.С. – Л. след пристигането и в България била пренасочена към магазин Design Corner намиращ се в търговски център Paradise в гр. София, където да заплати остатъка от цената на произведената кухня, в противен случай щяла да загуби първоначалната си вноска. Тя отказала да извърши плащане в размер на ***лв. представляващи остатъка от стойността на кухнята, тъй като не е получила необходимите документи, сертификати и спецификация за продукта. На ***г. ищцата изпратила нотариална покана до ответното дружество с което заявила желание да се откаже от услугите на компанията и преведената от нея сума в размер на *** лв. да и бъде възстановена. На ***г. ищцата е получила уведомление от „М.“ ООД в което се твърди, че между нея и дружеството има сключен договор за продажба по смисъла на чл.183 и сл. ЗЗД за кухненско обзавеждане от производител STOSA (Италия) на стойност ***лв. и аспиратор островен модел Elica на стойност ***лв. – обща стойност на поръчаното обзавеждане ***лв. Също така са и съобщили, че преведената от нея на ***г. сума служи като задатък и ако в 7 дневен срок от получаване на уведомлението не заплати остатъка от стойността на стоките – ***лв., договора сключен между тях ще се счита за развален и те като изправна страна по него ще задържат сумата преведена като капаро. Ищцата твърди, че такива договори между нея и „М.“ООД не са сключвани и парите преведени от нейна страна в размер на ***лв са дадени на неосъществено основание, а именно сключване на договор за покупка на кухня модел Stosa (Италия). Моли за осъждане на ответника да и върне процесните суми, прави доказателствени искания и претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът поддържа становище за неоснователността на предявените. Не оспорва, че ищцата лично е избрала модела кухня по каталог, както и че на ***г. е наредила по банков път по сметките на дружеството сума в размер на ***лв. Оспорва, че процесната сума представлява дадено на неосъществено основание, а именно подписване на договор за покупка на кухня модел Stosa (Италия). Твърди, че на ***г. между тях били сключени договори за покупко – продажба на аспиратор, модел „Elica” и кухня, модел Bring. Също така твърдят, че в изпълнение на сключените договори ищцата е платила задатък в размер на ***лв. за избрания аспиратор и задатък в размер на ***лв за избраната кухня, която сума е общия сбор от преведените от г-жа Л. сума. Същата не е изпълнила задълженията си по договорите като не е доплатила остатъка от цената – ***лв и не е получила и приела товара. С уведомление на ***г. са отправили предизвестие срещу ищцата за разваляне на сключените между тях договори, ако не изпълни задълженията си по тях в 7 дневен срок и поради виновно неизпълнение от нейна страна ще задържат платения задатък.
Ответната страна твърди, че не дължи и сумата от ***лв представляваща мораторна лихва, тъй като не дължат връщане на главницата.
Оспорват твърдението на ищеца, че не е постигнато съгласие за предмета на договора, като заявяват, че същата е посочила по каталог избраните продукти, като е посочила и материалите от които да бъде изработена кухнята. Уточнен бил и срока на доставката – ***г. Ищцата поискала по-късно да и бъде предоставен документ от производителя на кухнята – „Stosa”, който и бил предоставен заедно с други документи поискани от нея. Изготвен бил и технически проект-схема Ел и ВиК инсталации, който и е предоставен, и също така се твърди, че монтажен екип е посетил дома на С.Л. през месец ***г. за разяснение схемата. На ***г. писмено била уведомена, че желаните от нея стоки са доставени и са на склад в дружеството, и трябвало да посочи удобна дата за доставка, както и да заплати остатъка от стойността на продуктите в 5 дневен срок, съгласно договорените условия. След отказ от нейна страна да изпълни задълженията си по договора, последвали опити от страна на служители на компанията да се свържат с нея , но същата не била открита.
Ответника твърди, че е на лице виновно неизпълнение от страна на купувача поради което на основание чл.87 ЗЗД е развалил договора и на основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД има право да задържи платения задатък.
Моли за отхвърляне изцяло на исковите претенции като неоснователни и недоказани, прави доказателствени искания и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между
страните, а се установява и от представено с исковата молба надлежно заверено
за вярност копие от платежно нареждане, че на ***г. ищцата С.С. – Л. е превела
по сметка на ответното дружество сумата от *** лева. В платежното нареждане
като основание за плащането е посочено „обзавеждане за кухня“ /л.9/.
За извършеното
плащане ответното дружество съставило фактура № **********/***г. за сумата от ***
лева с ДДС, с посочено наименование на извършената доставка „авансово плащане“
и получател ищцата С.С.Л. /л.31/.
С нотариална
покана, получена от представител на ответника на ***г. ищцата е поканила ответника в 7-дневен срок
от получаване на поканата да и възстанови получената сума от *** лева, както и
да и заплати обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в
размер на *** лева. В нотариалната покана ищцата е заявила, че сумата от ***
лева е заплатена за да и бъде предоставена необходимата информация за модела
кухня и подробна спецификация за нея, а след това представител на ответника щял
да се свърже с ищцата за подробностите по сключването на договора – условия,
права и задължения. Тъй като страните не постигнали съгласие относно цената
ответното дружество следвало да и върне заплатената на ***г. сума, както и
дължало обезщетение за загубените време и нерви /л.13-14/.
С писмено
уведомление от 14.11.2014г. представляващия ответното дружество заявил, че
между страните има сключен договор за продажба по смисъл на чл.183 от ЗЗД,
дадената сума представлявала капаро /задатък/ по чл.93, ал.1 от ЗЗД и няма
правно основание за връщане на сумата. В уведомлението ответника кани ищцата да
направи дължимото плащане в размер на *** лева в 7-дневен срок, като при
неизпълнение ответника ще има право да развили сключения договор за продажба и
да задържи заплатения задатък /л.15-16/.
Като доказателство
по делото е прието писмо с изх. № ***г. от Комисия за защита на потребителите,
с което уведомяват ищцата за становището си по постъпила жалба с вх.№ ***г.
/л.59-61/.
По искане на
ищцата и с оглед изложеното в становището на КЗП за представен пред тях договор
между страните е изискана цялата административна преписка по жалбата на ищцата с
вх.№ ***г., като същата съдържа и Договор за продажба, доставка и монтаж на
стоки за обзавежадане на жилища, с посочена дата на сключване ***г., подписан
само от представител на ответника /л.100-107/.
Ответника е
представил и техническа документация, извадки от каталог на Стоса Италия,
сертификати за качество и опаковъчен лист за транспортиране, с посочена дата на
отпечатване ***г. и получател „М.“ ООД, като документите на италиански език са
съпроводени с превод на същите на български /л.77-97/.
Ищцата е
представила кореспонденция между страните, осъществявана чрез електронна поща и
на английски и руски език, като не е спорно между страните, че кореспонденцията
отговаря на действително разменената между страните. Съобразно изискването на
чл.185 от ГПК документите са представени с превод на български език /л.62-75/.
За изясняване на
фактическата страна на спора на ответника са допуснати гласни доказателства за
доказване на твърденията му за сключен устен договор за продажба на аспиратор,
доколкото стойността на договора е по-ниска от *** лева и наличието на същия
може да се установява с гласни доказателства.
В показанията си
св.А.Х. посочва, че е работила в офиса на ответното дружество в гр.Благоевград
като дизайнер. Свидетелката си спомня, че ищцата била една от последните им
клиенти. При първото си посещение ищцата казала, че има апартамент в Банско или
в Разлог и искала да разгледа комплексно обзавеждане – баня, кухня.
Консултантите на ответника и предоставили каталози, които да разгледа у дома
си. След около седмица ищцата се върнала, донесла каталозите върху които си
отбелязала някои неща и задавала въпроси за кухнята. В каталога имало освен
снимка и схема с точните размери на кухнята, като ищцата харесала и аспиратора
на снимката. Служителите на ответника поискали от производителя да им изпрати
точна спецификация на аспиратора. След това производителя изпратил проформа с
цени и служителите на ответника поръчали кухнята и аспиратора. Към всяка
поръчка се съставял документ, в който се отбелязвало артикула, сумата и размера
на оставеното капаро. В един и същи ден бил направени поръчките и за кухнята и
за аспиратора, като и за двете бил съставен един договор в два отделни
екземпляра – един на български език и един на руски език. Свидетелката изчела
на ищцата екземпляра от договора на руски език въпреки, че руският и не бил
много добър, тъй като ищцата не си носела очилата. В договора били описани
срока за производство, начина на монтажа, схемата на ел. и ВиК изводи, и
другите условия по договора. След това ищцата подписала договора и отишла да
направи превода за капарото за поръчаните кухня и аспиратор, тъй като не носела
такава сума в брой със себе си. Договора бил за продажба на кухня и на
аспиратор, като били направени отделни поръчки за двете.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелката, че между страните е подписан писмен договор с
описани в същия срок на производство, начин на монтаж и схема на ВиК и ел.
изводи. При липса на изрично дадено съгласие на страните свидетелските
показания не могат да послужат за доказване на договор на стойност над ***
лева, какъвто е процесния според твърденията на ответника. Показанията, че
между страните е подписан договор преди нареждан на плащането на сумата от ***
лева, както и че на ищцата са предоставени спецификации на поръчаните кухненско
обзавеждане и аспиратор противоречат и на приетата като доказателство по делото
кореспонденция между страните, неоспорена от същите, от която е видно, че близо
три месеца след посоченото от свидетелката посещение на ищцата в магазин на
ответника страните са продължавали да преговарят относно част от съдържанието
на договора за покупко-продажба.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Основен спорен въпрос за страните по делото е дали между същите е сключен договор за покупко-продажба на кухненско обзавеждане и аспиратор на ***г. или са били в процес на водене на преговори за сключване на такъв договор, както и дали заплатената от ищцата сума в размер на *** лева представлява капаро по сключения договор или е дадена като авансово плащане преди сключване на договор, което да гарантира сериозността на намеренията на ищцата за закупуване на кухненско обзавеждане.
Преценка за наличието или липсата на сключен между страните неформален договор за покупко-продажба на кухненско обзавеждане и аспиратор следва да се извърши от направените от страните изявления както в исковата молба и отговора по нея, така и в разменените между тях електронни писма.
Още в исковата си молба ищцата твърди, че избрала модел кухня по каталог. След това отново посочва, че е поискала в подготвяния от юрист на ответника писмен договор в същия да бъдат описани названието на кухнята и а производителя, отново свидетелства, че между страните е имало постигнато съгласие относно основните елементи на сключения между тях договор – вида, марката и модела на поръчаното кухненско обзавеждане, както и дължимата от купувача цена. Наличие на съгласие между страните по отношение на закупуваното кухненско обзавеждане и цената на същото се потвърждава и от следващото твърдение на ищцата, че е имала изискване да заплати по банкова сметка, ***а предоставена такава.
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗЗД договорът се счита за сключен когато приемането достигне до предложителя. В конкретния казус приемането от страна на ищцата, купувач по сделката е достигнало до предложителя /продавача/ още преди извършване на плащането на ***г. и плащането е извършено като авансово по отношение на договорената цена по сключен между страните договор за покупко-продажба.
От разменените между страните писма по електронна поща се установява, че ищцата иска от ответника изпълнение на негови задължения като продавач по вече сключен между страните договор за покупко-продажба – вписване на наименование на модел на кухненското обзавеждане и производител на същото в проекта на писмен договор между страните, извършването на монтаж на закупеното обзавеждане на най-близка възможна дата след ***г., представяне на фактура на английски език за договорената вече цена, представяне на спецификации на кухненското обзавеждане.
Между страните е постигнато съгласие относно съществените елементи на договора за покупко-продажба: определена е вещта, която ще придобие купувача – посочено от нея кухненско обзавеждане произведено от Стоса Италия определено по представен на ищцата каталог, уговорена е цена и начин на плащане на същата, както и приблизителен срок за доставка на обзавеждането.
Обема и вида на търсената с исковата молба защита се определят от ищеца в исковата молба, поради което въпросите относно изправността на страните по договора за покупко-продажба, действието и развалянето на договора и дали извършеното от ищцата плащане представлява задатък или е само авансово плащане на част от цената са неотносими към настоящия спор и не следва да бъдат коментирани от съда.
Ищцата претендира връщане на сума на неосъществено основание – сключване на договор за покупко-продажба и след като се установи по делото наличието на такъв договор, то основанието е осъществено, предявения иск се явява неоснователен и следва да бъда отхвърлен, като в този смисъл с доклада на делото неправилно е указано на ответника да доказва неотносими към конкретния правен спор твърдения – изправността си по договора, плащането на сумата да е било извършено като задатък, развалянето на договора, поради неизпълнение от страна на купувача.
При извод за неоснователност на главния предявен иск, то неоснователен се явява и акцесорния такъв за заплащане на обезщетение за забава, тъй като ако ответника не дължи на ищцата процесната сума на претендираното основание, то няма как да изпадне в забава за връщане на същата и да дължи обезщетение за това.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответника има право на поискани и доказани разноски. Тъй като ответника не е претендирал присъждане на разноски и не е представил списък по чл.80 от ГПК и доказателства за действително направени разноски по делото, то такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от С. Васлиевна С. - Л., родена на *** г. гражданка на Руската федерация и адрес Руска федерация, гр.*** срещу „М.“ ООД, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК ********* представлявано от управителя си М.Н.Н. за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от *** лева, получена на неосъществено основание – сключване на договор за покупка на модел кухня на фирма Stosa, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и сумата от *** лева, представляваща мораторна лихва върху горепосочената сума за периода от ***г. до ***г., на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗДД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: