Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 31.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Свилен Станчев
При участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 8553 по описа за 2019 година, прецени:
П.Д.М.
е предявил срещу „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД гр. София иск с правно основание чл. 432
ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
160 000 лева за неимуществени вреди от телесни увреждания и 633,64 лева за
имуществени вреди, настъпили при ПТП от 22.03.2018 г. причинено от застрахован
при ответното дружество водач. При условията на евентуалност ищецът е предявил срещу
ответника Агенция „П.И.“ гр. София иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение в размер на 160 000 лева за неимуществени вреди и
в размер на 633,64 лева за имуществени вреди, причинени от ПТП на 22.03.2018 г.
И по двата иска ищецът претендира законна лихва от датата на ПТП 22.03.2018 г.
до окончателното изплащане.
Ищецът
П.Д.М. излага, че на 22.03.2018 г. около 19:00 ч. пострадал при
пътнотранспортно произшествие в гр. София на Северна скоростна тангента. Ищецът
пътувал като пътник в МПС, марка „Тойота Ярис“ с рег. № *******, управлявано от
Д.А.Г.,*** към бул. „Европа. На около 300 м. преди отбивката за с. Требич, поради
несъобразена с пътните условия и обстановка скорост, водачът загубил
управлението на МПС, навлязъл в аварийната лента и причинил ПТП със спрялата в
тази лента автомобилна композиция от влекач „Скания“ с рег. № *******, с
полуремарке цистерна с рег. № *******. Ищецът твърди, че вина за ПТП имал
водачът на автомобил „Тойота Ярис Д.А.Г.. Водачът е имал валидна застраховка
„гражданска отговорност“ с ответното дружество, със срок на валидност от
30.11.2017 г. до 30.11.2018 г. Ищецът П.Д.М. твърди, че в резултат на ПТП
получил следните травматични увреждания: политравма, травматичен шок,
представляващ разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на
таза – горно и долно рамо на срамната кост вдясно, довело до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни,
счупване на сакрума и седалищната кост вдясно, счупване на гръбначния стълб
10-ти гръбен прешлен и на гръбначния стълб в поясната област, счупване на
медианния кондил на дясна бедрена кост, контузия на гръдния кош и корема,
фрактура на ребра от 1-во до 12-то вдясно и от 2-ро до 7-мо вляво, пневмоторакс
вдясно, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и
затруднение движението на снагата за повече от 30 дни, шок, стриктура на
уретрата, довело до постоянно разстройство на здравето. В хода на лечението
настъпило усложнение – сепсис, който наложил антибиотична терапия състояние
временно опасно за живота. Ищецът бил приет в УМБАЛСМ „Пирогов“, където останал
на лечение от 22.03.2018 г. до 16.05.2018 г. След изписването му продължил
лечението си в домашно-амбулаторен режим. Ищецът бил нетрудоспособен и в отпуск
по болест от деня на ТПТ 22.03.2018 г. до 06.03.2018 г. (техническа грешка,
очевидно се има предвид 06.03.2019 г.), общо 1 година и 12 дни. Ищецът твърди,
че в резултат на ПТП претърпял интензивни болки и страдания за продължителен
период от време, които продължавали и към момента на предявяването на иска. Бил
трудно подвижен, получил периферна невропатия, която водела до загуба на
моторната и сетивна функция крака и стъпалото.
С
молба от 05.03.2019 г. ищецът направил искане до ответното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение. С уведомление от 05.06.2019 г.
ответникът отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
1.
по предявения главен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ срещу ответника
„ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД гр. София – искане до съда да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 160 000 лева за
претърпени неимуществени вреди и 633,64 лева обезщетение за имуществени вреди,
настъпили при ПТП на 22.03.2018 г., заедно със законната лихва за забава от
датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата;
2.
при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне като неоснователен на
главния иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, по евентуално предявения
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД – искане до съда да осъди ответника по
евентуалния иск Агенция „П.И.“ гр. София /АПИ/ да му заплати обезщетение в
размер на 160 000 лева за претърпени неимуществени вреди и 633,64 лева
обезщетение за имуществени вреди, настъпили при ПТП на 22.03.2018 г., причинено
от неполагане на грижа за обезопасяване на заледения пътен участък, заедно със
законната лихва за забава от датата на ПТП до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът
„З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД гр. София в отговора оспорва иска със следните
възражения:
-
възражение за причиняване на ПТП поради случайно деяние и поради неправомерно
бездействие на втория ответник АПИ по поддържане на Северната скоростна
тангента в състояние, безопасно за участниците в движението;
-
оспорване на механизма на ПТП, описан в исковата молба, с твърдение за формално
и схематично описание на фактите;
-
оспорване вината на водача Д.А.Г. за причиненото ПТП, противоправно поведение и
причинна връзка между действията на водача и ПТП и настъпилите вреди;
-
оспорване на настъпването на неимуществените вреди с описаните размер и
интензитет;
-
възражение за съпричиняване на ПТП от пострадалия, който бил без поставен
предпазен колан;
-
възражение за прекомерност на претенцията;
-
възражение срещу претенцията за законна лихва до дата 14.08.2019 г., поради
представяне на банкова сметка ***;
-
възражение срещу претенцията за имуществени вреди.
Ответникът
Агенция „П.И.“ гр. София прави следните възражения:
-
възражение за неоснователност на евентуалния иск, поради виновно причиняване на
ПТП от застрахования водач, като се позовава на постановление за привличане на
лицето като обвиняем;
-
възражение за липса на задължения на ответника лично или чрез изпълнители да
поддържа пътния участък;
-
възражения, основани на правоотношенията на ответника с изпълнители по договор
за обществена поръчка.
Съдът
е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване настъпилото ПТП на
22.03.2018 г. около 19:00 ч. в гр. София – Северна скоростна тангента на около
300 метра преди отбивката за Требич, с участници: л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № *******,
управляван от Д.А.Г., и тов.а. влекач „Скания“ рег. № *******, управляван от
И.С.М..
Между страните не се спори относно обстоятелството, че ищецът П.Д.М. е бил
пътник на предната дясна седалка на л.а. „Тойота Ярис“, с който е настъпило
произшествието. Не се спори и за наличието на задължителна застраховка
„гражданска отговорност“, сключена с ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД гр. София за
л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № *******, валиден към датата на произшествието.
Механизмът
на ПТП се установява от доказателствата,
съдържащи се в досъдебното производство – протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколите за разпит на свидетели в досъдебното
производство, имащи характер на официални документи по смисъла на чл. 179 ал. 1
от ГПК и съдържащи извънсъдебни изявления на очевидци за относими към делото
факти. Частично механизмът на ПТП се установява от показанията на свидетеля Д.А.Г.
по настоящото дело и от изготвената съдебно-автотехническа експертиза.
Установено е, че произшествието е произлязло, след като водачът на л.а.
„Тойота“ е изгубил контрол върху автомобила след ускоряването му с цел
завършване на изпреварване на товарен автомобил в средната лента за движение. Непосредствено
преди и по време на ПТП пътната настилка на мястото на произшествието е била
заледена. Вследствие на действията на водача и заледения пътен участък било
предизвикано пробуксуване и загуба на напречна устойчивост на автомобила, промяна
на движението му напред и надясно, придружено с въртене около вертикалната ос
(л. 317). Отклонението на автомобила вдясно причинило удар с дясната странична
част на този автомобил в задната броня на прикаченото ремарке на тов.а. влекач
„Скания“, спрял аварийно в дясната част на пътното платно. Скоростта на л.а.
„Тойота“ непосредствено преди ПТП е била 66,46 км/ч., според заключението на
вещото лице (л. 314) Като най-вероятна причина за загубата на устойчивост на лекия
автомобил вещото лице сочи рязко ускоряване и/или рязко изменение посоката на
движение на автомобила чрез движение на волана от водача, като безспорен
фактор, допринесъл за загубата на устойчивост, е и заледената пътна настилка на
този пътен участък. Предприетия от водача на л.а. „Тойота“ опит за изпреварване
се установява от показанията на самия водач при разпита му като свидетел (протокол
с.з. 30.07.2020 г. л. 365) и от извънсъдебните изявления на очевидците,
отразени в протоколите за разпит в досъдебното производство.
Получените
травматични увреждания на ищеца се установяват от приложената към делото
медицинска документация и изготвената съдебно-медицинска експертиза. По време
на ПТП на 22.03.2018 г. пострадалият М., който е бил пътник в л.а. „Тойота“,
получил следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош със счупване
на ребрата от 2-ро до 12-то вдясно и от 2-ро до 7-мо вляво; контузия на корема-
излив на кръв в стомаха с хематемеза; счупване на таза – счупване на двете
рамена на дясната срамна кост и дясната седалищна кост; счупване на дясна
ключица; счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост. Контузията на гръдния
кош била съпроводена с десностранен пневмоторакс, гръден капак, двустранен
плеврален излив, което довело до остра дихателна недостатъчност и необходимост
от интубиране на пострадалия и продължителна изкуствена вентилация. Констатирано
е и състояние на травматичен шок, опасно за живота, с нарушаване на функцията
най-вече на дихателната система, хемодинамична значима кръвозагуба, в резултат
на което възникнали индикации за спешно интензивно лечение и реанимация. Вещите
лиц;а са описали проведеното на пострадалия лечение и са констатирали липса на
пълно възстановяване, усещания на болка, трайни последици при движението на
крайниците и тялото. Характерът и интензивността на травматичните увреждания и
описания в експертизата механизъм на тяхното причиняване обуславят извод за
причинна връзка между произлязлото ПТП и уврежданията.
Според
заключението на вещите лица (т. 2 л. 330), травмата на гръдния кош е получена в
резултат на удар от предно-дясната страна на тялото в съчетание с натиск на
предпазния колан. Това дава на съда основание да приеме за безспорно установено
от фактическа страна, че по време на произшествието ищецът е бил с поставен
предпазен колан.
С
действията си при управление на л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № ******* водачът Д.А.Г.
е допуснал нарушение на чл. 20 ал. 1 и 2 от ЗДвП, като не е контролирал
непрекъснато МПС, което управлявал, и при избор на скоростта на движение не се
е съобразил със състоянието на пътя – предприел е ускоряване на автомобила,
като не е отчел заледяването на пътната настилка, което е бил длъжен и е могъл
да направи. По делото не са събрани доказателства, които да изключат вината на
водача на л.а. „Тойота Ярис“ за настъпилото ПТП, поради което съдът приема, че
не е оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД за виновност на деликвента.
Виновното
причиняване на ПТП и настъпилите
вследствие на това травматични увреждания имат характер на застрахователно
събитие по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за
възникване на задължение на ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД гр. София за
заплащане на застрахователно обезщетение.
Формирайки
изводите си за виновността на застрахования водач и за размера на справедливото
обезщетение, дължимо от застрахователя на пострадалия, съдът не следва да вземе
предвид установеното по делото състояние на пътната настилка по време на ПТП.
Безспорно, наред с виновните действия на водача, заледената пътна настилка е
един от факторите за загубата на устойчивост на автомобила на пътя, довела до
ПТП. Това обстоятелство обуславя отговорността и на втория ответник Агенция „П.И.“
за вредите, причинени от настъпилото ПТП. Но според съотношението на
предявените искове срещу двамата ответници – главен срещу ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.“ АД и евентуален срещу Агенция „П.И.“, това обстоятелство би имало значение
за регресните претенции на ответника по главния иск срещу втория ответник, а не
за преценка на основателността на главния иск.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат
предвид характерът и тежестта на получените травматични увреждания, проведеното
лечение, периодът на възстановяване, степента на възстановяване на пострадалия
и последиците за него понастоящем. При определяне размера на обезщетението за
имуществени вреди съдът следва да отчете доказаните по делото разходи за
лечение и възстановяване на ищеца и тяхната причинна връзка с причинените му
травматични увреждания.
Вследствие
настъпилото ПТП ищецът е получил многобройни травматични увреждания на костната
система и вътрешните органи: счупване на 11 ребра вдясно и шест ребра вляво, счупване
на таз,счупване на дясна ключица и счупване на вътрешен кондил на дясната
бедрена кост, контузия на гръдния кош с увреждане на дихателната функция,
контузия на корема с кръвоизлив, придружено с анатомичен шок с нарушаване
функцията на дихателната система и кръвозагуба. Контузията на гръдния кош,
контузията на корема и травматичният шок са довели (всяко увреждане поотделно)
до непосредствена опасност за живота на ищеца, която наложила спешно провеждане
на болнично лечение, последваща нужда от интубиране и настаняване в реанимация
поради острата дихателна недостатъчност. Състоянието на ищеца наложило лечение
в травматологична клиника и клиника по урология. След изписването на 16.05.2018
г. лечението му продължило с рехабилитация в домашни условия, при която
възникнали множество допълнителни усложнения. Състоянието на ищеца наложило
посещаване на специалисти по травматология, пулмология, кардиология, неврология
и гнойно-септична хирургия. Според вещите лица не е настъпило пълно
възстановяване на ищеца и като трайни последици ще останат уврежданията на
опорно-двигателния апарат и травматичните промени в белите дробове. Тежестта на
травматичните увреждания и липсата на пълно възстановяване на ищеца обуславя
извода на съда, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди
е 120 000 лева. Следва главният иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ
в частта му за неимуществените вреди да бъде уважен до този размер. В
останалата част до пълния претендиран размер на неимуществените вреди от 160
000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Направеното
от ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД гр. София възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, поради непоставяне на предпазен колан (отговор
л. 200), е неоснователно, с оглед цитираните по-горе констатации на вещите лица
по съдебно-медицинската експертиза.
Ищецът
е представил документи, удостоверяващи направени разходи за лечение и
възстановяване (л. 89-93). Общият размер на направените разходи, съгласно
представените документи е 594,90 лева. Следва искът с правно основание чл. 432
ал. 1 от КЗ в частта му за имуществените вреди да бъде уважен до този размер. В
останалата част до пълния претендиран размер на имуществените вреди от 633,64
лева искът следва да бъде отхвърлен.
Върху
така определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди ответникът
дължи заплащане на законна лихва от 06.06.2019 г. – датата, следваща датата на изтичане
на срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ за отговор на искането за изплащане на
застрахователно обезщетение. Неоснователна е претенцията за законна лихва в
частта ѝ от 22.03.2018 г. до 05.06.2019 г., защото съгласно чл. 497 ал. 1
т. 2 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава от датата на изтичането на
срока за произнасяне по искането за изплащане на застрахователно обезщетение.
Поради
уважаването на предявения главен иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ, съдът не следва да
се произнася по предявения от П.Д.М. срещу ответника Агенция „П.И.“ гр. София
евентуален иск по чл. 49 от ЗЗД.
Ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 4762,50 лева, съгласно представения списък
на разноски, а в полза на СГС държавна такса върху уважената част от иска,
която след приспадане на платената от ищеца такса от 1000 лева (л. 152) в
размер на 3823,80 лева. Ищецът дължи на ответника разноски в размер на 1510
лева според отхвърлената част от иска. В полза на ответника по евентуалния иск
не следва да се присъждат разноски, тъй като не е налице произнасяне по него.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е
Ш И:
Осъжда „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД гр.
София ЕИК*********, седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Д.М. ЕГН
**********, адрес: *** застрахователно обезщетение в размер на 120 000
(сто и двадесет хиляди) лева за неимуществени вреди и 594,90 лева (петстотин
деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки) за имуществени вреди, претърпени
вследствие ПТП на 22.03.2018 г. около 19:00 ч. в гр. София – Северна скоростна
тангента, виновно причинено от Д.А.Г. при управление на л.а.„Тойота Ярис“ с
рег. № *******, ведно със законната лихва върху тези суми от 06.06.2019 г. до
окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от П.Д.М. срещу
„ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД гр. София иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в
частта му над сумата от 120 000 лева до предявения размер за неимуществени
вреди от 160 000 лева и в частта му над сумата от 594,90 лева до
предявения размер за имуществени вреди от 633,64 лева, както и искането за
заплащане на законна лихва в частта му за периода от 22.03.2018 г. до 05.06.2019
г.
Осъжда „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД гр. София
да заплати на П.Д.М. разноски в размер на 4762,50 лева а в полза на СГС
държавна такса върху уважената част от иска в размер на 3823,80 лева.
Осъжда П.Д.М. да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.“ АД гр. София разноски в размер на 1510 лева.
В полза на ответника по евентуалния
иск Агенция „П.И.“ гр. София разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: