Решение по дело №3106/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1111
Дата: 10 ноември 2023 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20232120203106
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1111
гр. Бургас, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120203106 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б......“ ЕООД, ЕИК ............, чрез управителя М.Г..., срещу
Наказателно постановление № 325-F562142/29.05.2023 г., издадено от заместник - директора
на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за
нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-
13/17.12.2019 г. на МФ, му е наложено административно наказание имуществена санкция от
500 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. По
делото е изразено писмено становище за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява в
съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.07.2020 г. свидетелката И. М., в качеството си на инспектор по приходите в ТД
на НАП, съставила АУАН на жалбоподателя, за това, че като осигурител не е подал в срок
до 27.04.2020 г. данни с декларация Образец 6 за месец март 2020 г. и с това нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-
13/17.12.2019 г. на МФ. Установено е, че декларацията е подадена по интернет, с
квалифициран електронен подпис, на 28.04.2020 г.
АУАН бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като на дружеството
била изпратена покана и негов представител не се явил в указания срок в ТД на НАП -
Бургас.
Жалбоподателят бил търсен два пъти - на 12.10.2020 г. и на 23.10.2020 г., за връчване
на АУАН, но не бил открит представител, поради което производството било спряно на
основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Същото било възобновено на 06.04.2023 г., когато бил
връчен и АУАН, който бил подписан без възражения.
1
Въз основа на материалите по преписката на 29.05.2023 г. АНО издал обжалваното в
настоящото производство НП. АНО възприел фактическите и правни констатации на
актосъставителя.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира
изцяло.
От правна страна:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Видно от предственото по делото известие за доставяне (л. 7), НП е
било връчено на лице с имена М.А. (представила се за снаха на М.Г...), която обаче не се
явява легитимирано длъжностно лице, натоварено да поема писмени документи от името на
жалбоподателя „Б......“ ЕООД. При това и съдът намира, че връчването на НП, по отношение
на жалбоподателя „Б......“ ЕООД, се явява нередовно, респ. срокът за обжалване не е
започвал да тече от датата, отразена в известието за доставяне (арг. и от разпоредбата на чл.
84 от ЗАНН, вр. чл. 180, ал. 5 от НПК). Доколкото по делото не са налице данни за връчване
на НП на управителя на дружеството или на надлежно определено лице, следва да се
приеме, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ
на обжалване акт. При това жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество и основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице, видно от приложената по делото заповед (л. 17 - 19).
Наказателното постановление е било съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в
предвидените от закона рамки.
Независимо от горното, съдът счита, че е налице формално нарушение, което води до
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В конкретния случай е изтекъл 6-месечния срок от съставянето на АУАН по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, за издаване на наказателното постановление. Този срок също е давностен,
поради което и към него са приложими правилата за спиране и прекъсване. Твърди се, че
производството е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, тъй като нарушителят, след
щателно издирване за връчване на АУАН, не е бил намерен. За да се приеме, че срокът по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е спрян надлежно, трябва да се установи, че са настъпили
предпоставките за спиране по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, т.е. че нарушителят не е намерен след
щателно издирване. В случая обаче такова издирване не е било проведено. Двукратното
търсене на нарушителя на адреса му не може да се приеме за щателно издирване. Доколкото
се касае за производство, с което се ангажира административнонаказателната отговорност
на едно лице, то е следвало да намери приложение практиката по прилагане на чл. 269 от
НПК, относно това кога издирването е щателно. Естествено, АНО не може да ползва
абсолютно всички механизми, които могат да бъдат използвани от съдебно-следствените
органи, но следва да се положат максимални усилия за намиране на нарушителя. Поради
изложеното, съдът счита, че към датата на съставяне на НП, срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е бил изтекъл, тъй като АУАН е съставен на 24.07.2020 г., а НП е издадено близо три години
след това.
Изложеното предпоставя допуснато от страна на АНО процесуално нарушение при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което е
съществено, не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството и налага отмяна
на обжалваното НП.
2
При този изход на спора, право на разноски принципно има жалбоподателят, но
доколкото не е направено искане, то и съдът не може да присъди разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 325-F562142/29.05.2023 г., издадено от
заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, срещу жалбоподателя „Б......“ ЕООД с ЕИК
.............
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3