Р E Ш Е Н И Е
№ 346
гр.Плевен, 18.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи май две хиляди двадесет и парва година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя
Арабаджиева
при секретаря Бранимира Монова и с
участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от председателя
касационно административно-наказателно дело № 242 по описа на Административен съд - Плевен за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 80 от 04.03.2021
г., постановено по НАХД № 243/2021 г., Плевенски районен съд е потвърдил Наказателно
постановление № 20-0938-000068/13.01.2020 год. на началник сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна
полиция“ – Плевен, с което по отношение на Д.П.Д. с ЕГН ********** на основание
чл.178Д от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200
лв. за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Срещу постановеното решение е
подадена касационна жалба от Д.П.Д., в която се излагат доводи, че решението на
РС – Плевен е незаконосъобразно и противоречи на материалните и процесуалните
изисквания на закона. Твърди се, че решението не е съобразено със събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства и е направено искане да
бъде отменено решението на РС- Плевен, както и оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът не се
явява.
Ответникът по касационната жалба не се представлява и
не изразява становище във връзка с основателността ѝ.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на
обжалвания съдебен акт.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административнонаказателната отговорност на Д. за това, че на 02.01.2020г. в
18:05 часа в гр.Плевен, на ул.“Цанко Церковски“ до номер 12, като водач на лек
автомобил Пежо 406 2,2 Д, с рег.№*****, собственост на В. Н. И., извършва
следното: Паркира на място, предназначено за хора с увреждания, обозначено със
син цвят и международен символ за достъпност и пътен знак Д17; водачът
представя Карта за паркиране за хора с увреждания с пореден номер 05866,
издадена на лицето П. Д., като при проверката и съставянето на АУАН
притежателят на картата не е присъствал. Нарушението е квалифицирано по чл.98
ал.2 т.4 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че констатациите в акта и НП се потвърждават от събраните писмени
и гласни доказателства. Изложил е мотиви, че показанията на актосъставителя са
изцяло в подкрепа на констатациите в процесния АУАН, показанията на свидетеля,
вписан в АУАН Людмила Цанкова ги подкрепят, макар и същата да е заявила, че
няма спомен за конкретния случай, а показанията на свидетеля Павел Драгомиров Д.
не допринасят за изясняване на спорните обстоятелства, макар и съдът да ги
приема с доверие като логични и дадени под страх от наказателна отговорност.
Обсъдени са и обясненията на жалбоподателя като съдът е приел, че същите са
израз на неговата защитна теза, поради което не ги е кредитирал с доверие.
Настоящият съдебен състав не е съгласен с горния
доказателствен анализ.
По делото по безспорен начин е установено
обстоятелството, че на 02.01.2020 год. в 18:05 часа в гр. Плевен касаторът Д.П.Д.
е паркирал управлявания от него лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ ****** на място,
предназначено за хора с увреждания, обозначено със син цвят и международен
символ за достъпност и пътен знак Д17, находящо се на ул.“Цанко Церковски“ до №
12. От съставения АУАН е видно, че при проверката същият е представил на
актосъставителя Карта за паркиране за хора с увреждания с пореден номер 05866,
издадена на лицето П. Д.. Спорно по делото е дали към момента на паркирането на
автомобила на въпросното паркомясто касаторът е действал правомерно, тоест дали
паркираното превозно средство е „обслужващо хора с увреждания“ по смисъла на чл.120
от Наредба № 18/2001 год. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, съобразно
който пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания" се използва за сигнализиране на място,
предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания, като пътният знак се поставя самостоятелно. Предвид редакцията на
горната разпоредба може да се направи извод, че правото да се паркира на места,
определени за превозни средства, обслужващи хора с увреждания, е предоставено
именно на тези лица, без значение с кое или с какво пътното превозно средство
се обслужват същите. В подкрепа последното е и съдържанието на стандартизирания
модел на картата за паркиране на хора с увреждания, възпроизведен в Приложение
към чл. 99а от ЗДвП, където е указано, че картата дава право на притежателя ѝ
да ползва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с
увреждания. По делото не е спорно, че автомобилът, посредством който е извършено
нарушението, не е собственост лицето с увреждане, за което е издадена
представената от жалбоподателя при проверката карта № 05866 на името на П. Д.,
за когото се установява, че е сред лицата с увреждания по смисъла на чл.98 ал.2
т.4 от ЗДвП. По делото не се спори, а и от свидетелските показания на г-н Д. е видно, че същият е баща на
жалбоподателя. От същите показания се установява обстоятелството, че г-н Д. не
може да шофира, а в същото време се налага да получава лекарствата си лично от
аптеката, в които случаи го кара синът му. На въпрос на съда : „Кой го е
управлявал автомобила тогава“, г-н П. Д. е отговорил: „Синът ми“. Съдът е задал
въпрос : „По какъв повод?“, на което г-н П. Д. е отговорил: „Ами аз си вземам лекарствата
и трябва да се чака. Някой път ги и няма – звънят по телефоните от тази аптека
в другата, по складовете. Някой път чакаш, защото трябва да бъде всичко в срок,
че здравната каса така иска…“ На въпрос на съда дали синът му идва с него, г-н Д.
е отговорил : „Ами, той спира най – близко до аптеката и там ме оставя…“.
Несъмнено от тези показания може да се направи извод, че автомобилът, управляван от касатора
се явява МПС „обслужващо хора с увреждания“ по смисъла на чл.120 от Наредба №
18/2001 год., за който е имало основание да паркира на процесното паркомясто, в
който смисъл са и обясненията, дадени от жалбоподателя, както и оплакванията
му, формулирани в подадените от него жалби. Очевидно това е и причината
жалбоподателят да представи при проверката издадената по отношение на баща му
карта за паркиране за хора с увреждания.
Първостепенният съд е постановил решението си
практически само въз основа показанията на актосъставителя, който на някои от
конкретно зададените въпроси е заявил, че не си спомня някои обстоятелства,
едното от които е дали нарушителят е имал възражения, а другото дали се е
намирал в автомобила или извън него. Свидетелят Л. Ц. е заявила, че подкрепя
написаното в акта, но преди това е посочила, че не си спомня конкретния случай.
Тежестта на доказване в рамките на съдебното
производство принадлежи на административнонаказващия орган. С оглед посочените
по- горе обстоятелства настоящият съд намира, че нарушението, за което е издадено
обжалваното НП не е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна
страна. Твърденията на Д., че е закарал баща си П. Д., който е инвалид 75%, за
да си вземе необходимите лекарства и го е изчаквал в лекия автомобил, не са
опровергани в хода на съдебното производство, а намират опора в показанията на
г-н Д., които кореспондират с обясненията на жалбоподателя.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че следва да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени
оспореното НП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
2 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 80 от 04.03.2021
г., постановено по НАХД № 243/2021 г. по описа на Районен съд – гр.Плевен и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0938-000068/13.01.2020 год. на началник сектор към ОД на МВР – Плевен,
сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което по отношение на Д.П.Д. с ЕГН **********
на основание чл.178Д от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/