ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 57
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600352 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XХІІ от НПК.
С определение № 260530/01.06.2021г., постановено по НОХД №
902/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, в производство по чл.306,
ал.1, т.4, пр.2 от НПК, подсъдимият И. Н. К. е осъден да заплати на адв.Г. Х.
Б. от АК гр.*, като повереник на частния обвинител И. А. А., сумата от 1600
лв., представляваща възнаграждение за предоставена от адв.Г.Б. безплатна
адвокатска помощ по делото, от които 800 лв. по досъдебно производство №
35/2018г. по описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВР гр.* и 800 лв. за
процесуално представителство по НОХД № 902/2020г. по описа на Окръжен
съд гр.Пловдив.
Срещу съдебния акт е подадена частна жалба от адв.А.П., защитник на
подсъдимия К., с оплакване за неправилност. Прави се искане за отмяна на
определението на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
остави без уважение, тъй като първоинстанционният съд е приложил нормата
на чл.189, ал.3 от НПК.
1
Частният обвинител А. не упражни лично правото си на защита. Чрез
повереника си пледира, че проверяваният съдебен акт на първостепенния съд
е правилен и трябва да се потвърди.
Подсъдимият К. и неговият защитник поддържат жалбата с изложените
в нея съображения и молят да бъде уважена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото, с изнесеното в жалба и след извършената служебна проверка, намира
за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
С присъда № 260030/24.03.2021г., постановена по НОХД № 902/2020г.
по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият К. е признат за виновен в
това, че на 22.05.2018г. в гр.*, при управляване на МПС - лек автомобил „*“ с
рег. № *, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от
ЗДВП, като по непредпазливост е причинил смъртта на А.М.А., настъпила на
23.05.2018г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1
вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една година и три месеца лишаване от
свобода.
Съгласно чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да
управлява моторно превозно средство за срок от една година и три месеца.
В негова тежест са възложени разноските по делото.
Присъдата на първоинстанционния съд не е влязла в сила. По повод
жалба на подсъдимия К. е образувано ВНОХД № 353/2021г. по описа на
Пловдивския апелативен съд. С решение от 14.02.2023г., постановено по това
дело, подлежащо на обжалване пред ВКС, въззивният съд е потвърдил
обжалваната присъда.
Окръжен съд гр.Пловдив се е произнесъл по искането за присъждане на
претендирани разноски в отделно производство по чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от
НПК. Няма пречка да стори това по реда, предвиден в горната разпоредба.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че на повереника на
2
частния обвинител се дължи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на последния.
Според разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият е
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските, направени от
частния обвинител, ако последният е направил такова искане. В случая
повереникът на частния обвинител е поискал присъждане на разноските.
Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд /чл.36, ал.1 от ЗА/.
По силата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА са налице основанията за оказване
безплатно на адвокатска помощ, тъй като частният обвинител е материално
затруднено лице.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА в случаите на безплатна адвокатска помощ,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в
размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/ и осъжда
другата страна да го заплати.
По силата чл.2, ал.2 от Наредбата в случаите по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда
или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба.
Възнаграждението на адвоката по наказателни дела се определя според
предвиденото наказание за повдигнатото обвинение на подсъдимия. В случая
е приложима нормата на чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата, в действащата й към
момента на осъществяване на защитата редакция, т.е. минималното
възнаграждение е 800 лв. В този размер се дължи, както за процесуалното
представителство в хода на досъдебното производство, така и пред
първостепенния съд или общо 1600 лв.
Подсъдимият К. е предаден на съд и осъден за престъпление по чл.343,
ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 от НК. В негова тежест са възложени разноски по
делото. Законосъобразно е осъден да заплати и тези за повереник.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че
атакуваният съдебен акт на Окръжен съд гр.Пловдив е законосъобразен и
обоснован и като такъв следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна,
да се остави без уважение.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260530/01.06.2021г., постановено по
НОХД № 902/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4