РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 20.12.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 14071/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са
кумулативно
пасивно
съединени искове
с правно
основание чл.
108 ЗС.
Ищецът И.П.П. твърди, че
на 09.03.2016 г.
сключил с
ответника Т.Ц.И.
договор за
продажба на
наследството
оставено от
баща й Ц.Й.И..
Твърди, че в
наследствената
маса е
включен и
имот с
идентификатор
68134.4388.288 по
кадастралната
карта и
кадастрални
регистри на
гр. София,
одобрени със
заповед № РД-18-54/30.08.2010
г. на
изпълнителния
директор на
АГКК, с адрес
гр. София, район „Люлин“,
кв.
Филиповци,
ул. ********, с площ от
625 кв.м., с номер
по предходен
план кв. 39,
парцел ІХ, при
съседи: 68134.4388.291, 68134.4388.287, 68134.4388.843,
68134.4388.289, 68134.4388.689, заедно
с
построената
в имота
масивна жилищна
сграда в
имота с
идентификатор
68134.4388.288.11, с площ от 65
кв., на 2 етажа, с
предназначение
жилищна
сграда –
еднофамилна,
заедно с
изградения в
имота гараж с
идентификатор
68134.4388.288.2, с площ от 24
кв.м., с
предназначение
– хангар, депо,
гараж. Твърди
придобиването
изцяло на
имота от
страна на Ц.Й.И.
да е станало
по пътя на
съдебна
делба, при която
имотът му е
възложен с решение
по гр.д. № 1322/1971 г.
на СРС,
вписано в
книгата за
вписванията
на 12.04.1971 г., както и
че
ответникът Т.Ц.И.
е единствен наследник
на Ц.И.. Сочи, че
случайно
разбрал, че с
договор от 24.08.2016
г. Т.Ц.И. дарила
на сина си И.П.И.
процесния
недвижим
имот. Твърди,
че
владението
на този имот
никога не му
е предавано,
поради което
иска от съда
да установи
по отношение
на ответниците,
че той е
негов
собственик и
последните
да бъдат осъдени
да му
предадат
владението
по отношение на
него. Оспорва
възраженията
на ответниците,
като твърди,
че със сила
на присъдено
нещо между
страните е
решен
въпросът
относно действителността
на процесния
договор за
продажба на
наследство. Претендира
разноски.
Ответниците Т.Ц.И. и И.П.И. оспорват исковете. Твърдят, че сключеният договор за продажба на наследство не е произвел вещно-транслативното си действие по отношение на целия имот, тъй като от 1980 г. ответницата Т. Ц.И., заедно със съпруга си, със съгласието на своите родители са надстроили и пристроили съществуващата до тогава едноетажна постройка и са започнали да владеят целия имот като свой, поради което към датата на сключване на договора за продажба на наследство той не е бил в патримониума на наследодателя на И.. Сочат, че през 2000 г. владението върху процесния имот е предадено от Т.Ц.И. и съпруга й на сина им - ответника И.И.И., който го е завладял с намерение да го придобие, като това е станало по волята на родителите му, каквато е семейната традиция. Сочат, че имотът е бил съпружеска имуществена общност между Ц.Й.И. и съпругата му И.К.И., починала на 19.08.2009 г., поради което Т.Ц.И. е станала преди откриване на наследството съсобственик на идеална част от него. Твърдят, че договора за продажба на наследство от 09.03.2016 г. не е подписан от Т.Ц.И., евентуално, че е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите, както и поради сключването му в противоречие на забраната на чл. 152 ЗЗД. Евентуално ответникът Т.Ц.И. прави възражение за унищожаемост на договора, поради сключването му при условията на измама, като твърда, че ищецът й бил казал, че договорът е необходим, за да й отпусне кредит, както и евентуално прави възражение за сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия. В тази връзка сочи, че към момента на сключване на договора била наскоро диагностицирана с рак и се нуждаела спешно от средства за лечението си. Претендират разноски.
Съдът,
като
съобрази
събраните
доказателства,
достигна до
следните
фактически и
правни изводи:
От удостоверение за сключен граждански брак се установява, че Ц.Й.И. и И.К.Н. са сключили такъв на 19.06.1959 г.
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото удостоверение за наследници, че Т.Ц.И. е единствен наследник на Ц.Й.И., починал на 24.08.2011 г.
От удостоверение за сключен граждански брак се установява, че Т.Ц.И. е сключила граждански брак с П.И.И. на 01.06.1980г.
С решение от 19.04.1971 г. по гр.д. № 1322/1971 г. по описа на СНС, Димитровски район, е извършена съдебна делба, при която на Ц.Й.И. е поставен в дял дворно място в с. Филиповци, цялото с площ от 670 кв.м., съставляващо парцел ХІІІ-392, от квартал 39, по плана на с. Филиповци, гр. София, като цената на този имот е 4000.00 лева, а Ц.Й.И. е заплатил на останалите съсобственици – Х.И.С.И., К.И. и Г. И. по 800.00 лева да уравняване на дела им.
Частта от имота придобита чрез уравняване на дяловете на останалите наследници в пари се явява придобита по възмезден начин по време на брата на Ц.Й.И. и И.К.Н., поради което 16/20 идеална част от него е придобита от тях в условията на съпружеска имуществена общност, а останалите 4/20 идеална част е индивидуална собственост, придобита отЦ.И. по пътя на наследяването. С откриване на наследството на И.Н. притежаваната от нея 8/20 идеална част е наследена от наследниците й по закон – съпруг Ц.Й.И. и дъщеря – Т.Ц.И. – по равно – по 4/20 идеални части.
С решение № 224/03.09.1998 г. за възстановяване на земеделски земи в землището на с. Филиповци, община София на наследниците на Й.И.Ц.са възстановени следните недвижими имоти по план за земеразделяне: 1.Нива от 11.571 дка четвърта категория, м. „Гладно поле“, представляваща имот № 010017 по плана за земеразделияне; 2. Нива с площ от 1,066 дка, м. „Гладно поле“, имот № 011027 по плана за земеразделяне; 3. Нива от 16,601 дка , м. „Шевовица“, имот № 023025 по плана за земеразделяне; 4. нива 0,439 дка, м. „Стубело“ , имот № 029066 по плана за земеразделяне; 5. Нива от 2,500 дка, м. Обърне, имот № 030032 по плана за земеразделяне, 6. Нива от 2,522 дка, м. „Джуджано“ имот № 036022 по плана за земеразделяне; 7. Нива от 1,501 дка, м. Джуджано, имот № 036030 по плана за земеразделяне; 8. Нива от 3,498 дка, м. Джуджано, имот № 036045 по плана за земеразделяне; 9. Нива от 1,102 дка, м. над село, имот № 037106 по плана за земеразделяне, 10. Нива от 7,800 дка, м. Кория, имот № 047003 по плана за земеразделяне; 11. Нива от ,623 дка, м. Шевовица, имот № 049004 по плана за земеразделяне; 12. Нива от 2,100 дка, м. Шевовица, по плана за земеразделяне, имот № 049019. 13. Нива от 0,796 дка, м. Шевовица, имот № 049024 по плана за земеразделяне; 14. Нива от 0,500 дка, м. Коило, имот № 053015 по плана за земеразделяне; 15. Нива 1,697 дка, м. Круши имот № 054004 по плана за земеразделяне, 16. Нива от 1,364 дка, м. Круши, имот № 090081 по плана за земеразделяне.
Установява се от удостоверение за наследници на Й.И.Ц., че той е починал на 08.09.1983 г. и е оставил за свои наследници по закон, както следва: К.Й. И. – син; Г. Й. И. – син; *****Й. И. – син; Ц.Й.И. – син и С. Й. И. – син.
С договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 70/19.11.2007 г. Ц.Й.И., заедно с останалите съсобственици е продал на „М.Б.“ ЕООД нива с площ от 3498 кв.м., четвърта категория, м. Джуджано, съставляваща имот 036045 по плана за земеразделяне за сумата в размер на 1 402 506 лева.
С договор за продажба на наследство от 09.03.2016 г. Т.Ц.И. продава на И.П.П. наследството оставено от наследодателя й Ц.Й.И. за сумата от 10 000.00 лева, която сума продавачът е заявил, че е получил изцяло от купувача преди подписване на договора, като договорът служи за разписка за получаването. Според заключението на приетата съдебно-графическа експертиза подписът положен за Т.Ц.И. в процесния договор за продажба на наследство е положен от лицето, посочено за негов автор.
С влязло в сила решение по гр.д. № 174/2018 г. по описа на РС гр. Елин Пелин е признато за установено по отношение на Т.Ц.И. и И.П.И., че И.П.П. и Д.Л.П.са собственици на основание договор за покупко-продажба на наследство от 09.03.2016 г. на Ѕ идеална част на недвижим имот в с. Лесново, община Елин Пелин и Т.Ц.И. и И.П.И. са осъдени да предадат на И.П.П. и Д.Л.П.владението по отношение на имота. Видно от мотивите на постановените по това дело решения в този процес са направени същите възражения за действителността на договора за продажба на наследство като тези, направени и в настоящия съдебен процес.
Според показанията на свидетелката М.Г. тя се познава с Т.И. и И.И. от 1990 г., като е ходила на гости в къщата в кв. Филиповци, на ул. *********в която живеела Т.И., майка й и баща й. Свидетелят сочи, че имотът е изграден с бетон и желязна ограда, има гараж, а къщата е на два етажа и половина, три, има дръвчета и лятна кухня. Според Г. дядоЦ.живеел на първия етаж, заедно с майката и бащата на И., като дядоЦ.починал около 2013 г. Внукът И. се оженил и се нанесъл да живее на втория етаж, а таванът се ползва от големия син на И. и бил като жилищен етаж, обзаведен с баня и тоалетна. Свидетелката сочи, че знае, че къщата във кв. Филиповци, бащата на Т.И. й я е приписал, а имота в с. Лесново –майка й. Свидетелката сочи, че някъде около 2000 г. си говорили с Т., че тъй като въвели данък върху наследството, трябва да прехвърлят имотите на децата си. Според показанията на свидетелката Г., през 2015 г. ищцата заболяла от рак на гърдата и й трябвали пари за лечение. По това време Т. работела до блока на свидетелката в шивашко ателие и тя често ходела при нея да пият кафе. Свидетелката сочи, че дала на Т. 1800 лева в заем в края на декември, като през м. февруари, март на следващата година отишла в ателието да я пита дали има възможност да й върне парите и там бил г-н П.. Тогова той й казал, че може да й даде 10000 лева в заем, за което тя трябвало да се подпише пред нотариус.
Според показанията на свидетеля Н.И. той е първи братовчед по бащина линия на Т.. Свидетелят сочи, че до 1969 г. той също е живял в тази къща, а след това продължили да живеят семейството на Т. с майка й и баща й. Първоначално къщата била 40 кв. След като Т. се омъжила за П. и се родил синът им И.. Около 1982-3 г. на същото ниво, на които е къщата било построено още едно помещение, след което бил изграден втори етаж и полутавански етаж, което станало за около 5-6 години, като всички съседи, роднини и приятели се включили. Свидетелят е чувал да се говори от роднините си, че имат едно дете и оставят всичко за него. След 2000 г. И. участвал дейно в подобренията на къщата, тъй като искал да си направи етажа. Свидетелят сочи, че не знае кой е заплащал материалите за пристрояването и надстрояването на къщата, ноЦ.си считал имота за свой и са грижел за него и едва като станал по-възрастен оставил на младите. В последните години, особено след 2000 г. думата била на И.. Свидетелят сочи, че преди дядоЦ.да почине той живеел и спял на първия етаж в хола, а Т. и сина й на втория етаж. Около 2015 г. Т. имала здравословни и финансови проблеми, за които му споделила, тъй като му искала пари на заем. Тогава в средата на лятото, той й дал 2500 лева, като уговорката им била да му ги върне след една година.
Според показанията на свидетеля М.Р., той познава Т.И. от 1998 г., а сина й И. от 2000 г., тъй като бил приятел с със съпруга на Т.. Свидетелят сочи, че е ходил на гости в къщата като приятел и е виждал, че около 5-години преди момента на депозиране на показанията /06.12.2020 г. / И. е правил ремонти в къщата, тъй като ходили да купуват строителни материали заедно.
Според показанията на свидетеля *****Д.той познава страните И.П. и Т.И., както и Ц.Й.И., тъй като е брокер на недвижими имоти. През 2006 – 2007 г.Ц.го бил потърсил за продажба на земи в землището на „Филиповци“, „Суходол“ и по околовръстното шосе, като в къщата наЦ.той му е показвал документи за имотите. Свидетелят сочи, че знае, че те са били петима наследници на тези земи иЦ.И. притежавал 1/5 от тях. В годинитеЦ.е питал свидетеля за майстори, които да му препоръча за ремонт за къщата, като свидетелят сочи, чеЦ.бил с ума си, деен и сам плащал ремонтите, тъй като от продажба на един от наследствените имоти взел добра цена. След смъртта наЦ.дъщеря му Т. потърсила свидетеля за продажба на останалите имоти, тъй като били атрактивни и по това време се строяло околовръстното шосе. Свидетелят сочи, че И.П. се занимава с имоти – купува, ремонтира и препродава такива и го е обслужвал като брокер.
Според показанията на свидетеля А. Д. той е строителен инженер и през 2007-2008 г. другият свидетел го запознал с бай Ц., като ходил на оглед за ремонт на покрива на къщата му, но до ремонт не се стигнало. През 2010 г.Ц.му се обадил за боядисване на двете спални на първия етаж и тогава свидетелят изпратил майстори, които боядисали. От тогава свидетелят сочи, че промени в къщата няма.
На първо
място, следва
да бъде даден
отговор на
въпроса,
обвързан ли е
съдът
разглеждащ
настоящия
правен спор
от силата на
присъдено нещо
на влязлото в
сила решение
по гр.д. № 174/2018 г. по
описа на РС
гр. Елин
Пелин.
На основание чл. 298, ал.1 ГПК влязлото в сила решение влиза в сила между същите страни за същото искане и на същото основание.
Предмет на двете граждански дела са предявени от ищеца И.П.П. срещу Т.Ц.И. и И.П.И. ревандикационни искове на различни имоти, придобити на едно и също придобивно основание – договор за продажба на наследство от 09.03.2016 г., като делото по настоящия правен спор е образувано по-рано – исковата молба е подадена на 15.08.2017 г., а тази по гр.д. № 174/2018 г. по описа на РС гр. Елин Пелин – на 08.02.2018 г. – лист 79 от делото. В настоящия случай съответно приложение, доколкото се касае за възникване на вещни права от едно и също правно отношение, намира разрешението, приетото в т. 3 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. по отношение на частичните искове. В същото е прието, че когато между същите страни, на същото искане, но за различни части от вземането са налице две или повече висящи дела производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Също така е посочено, че ако първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното производство и да зачете силата на присъдено нещо, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право.
Въпреки наличието на предпоставки за спиране на производството по гр.д. № 174/2018 г. по описа на РС гр. Елин Пелин той не е сторил това. Ето защо при обсъждане пределите на силата на присъдено нещо е релевантен въпросът съдът, който е бил длъжен, но не е спрял производството до приключване на първото по ред образувано дело, разгледал ли е всички правоизключващи възражения, направени пред съда, който е дължал произнасянето по тях и чието решение, при спазване на процесуалните правила за допустимост на иска, би имало СПН за тези факти. Това е така, тъй като от една страна, произнасянето по възраженията за недействителност на договор, от който ищецът черпи права не става с диспозитива на съдебното решение, но друга страна, следва да се съобрази настъпването на преклудиращото действие на направените възражения в първия по време образуван процес.
От мотивите на постановените решения по гр.д. № 174/2018 г. по описа на РС гр. Елин Пелин и конкретно на въззивната инстанция в решение от 17.01.2020 г. по гр.д. № 415/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав е видно, че този съд е приел, че липсват надлежни твърдения по възраженията на ответниците за противоречие на договора за продажба на наследство, поради противоречието му с добрите нрави, като в тази връзка на страните, видно и от мотивите на първоистнационното решение, не е разпределена доказателствена тежест и по релевантните по този иск факти не е проведено доказване, респ. липсва и произнасяне в съдебните решения. По същество по гр.д. № 174/2018 г. по описа на РС гр. Елин Пелин не е разгледано и възражението на ответника за унищожаемост на договора, поради сключването му при измама, като съдът е приел, че изложените в това възражение твърдения не са релевантни към това основание за унищожаемост на договора. Ето защо съдът намира, че не е обвързан от силата на присъдено нещо на решението по гр.д. № 174/2018 г. по описа на РС гр. Елин Пелин в частта относно действителността на договора за продажба на наследство и следва да се разгледа, при наличие на процесуалните предпоставки за това тези две евентуални възражения.
Добрите нрави са неписани правила за поведение, възприети в обществото, които основно се свързват с нарушаване на забраната да се вреди другиму, забраната за неоснователно обоготяване, с нарушаване на принципа на справедливостта в гражданските правоотношения, който закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти. За да е налице накърняване на добрите нрави е достатъчно това противоречие да е обективно, без да е нужно да е съзнавано или целено от страните. Най-типичната форма на противоречие на една сделка с добрите нрави е нееквивалентността на престациите, като в тази връзка са и твърденията на ответниците в отговорите на исковата молба. За да е налице такова увреждане, пазарната цена следва значително /т. е. в пъти/ да надвишава договорната такава, като уговорената цена почти се доближава до липса на възмездяване /в този смисъл са: решение № 452/25.08.2010 г. по гр. дело № 4277/2008 г. на І Г. О. на ВКС, решение № 119/22.03.2012 г. по гр. дело № 485/2011 г. на І Г. О. на ВКС, решение № 24/09.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., ІІІ г. о., по чл. 290 ГПК и др. /. Алеаторният характер на договора за продажба на наследство не изключва приложимостта на това основание за нищожност на договора, като при преценка за наличието му следва да се прецени цената на договора спрямо разликата между активите и пасивите на наследството.
За установяване стойността на актива на наследството по делото са събрани съдебно-оценителни експертизи, както следва:
Според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Ц. /приета в о.с.з., проведено на 06.10.2020 г./ в процесния имот има триетажна жилищна сграда с изглед като нова. Сутеренът е с вход от към двора, измазан с бетонова настила; първият етаж се състои от входно затворено предверие с външна стълбищна площадка на гранитогрес и пет стъпала и метална бронирана входна врата, стълбищна клетка със санитарен възел, вътрешен коридор, кухня и две стаи. Вторият етаж е с входно антре, дневна, две стаи на паркет, санитарен възел, кухня, дневна, стая и тераса. Трети-мансарден етаж – състои се от входно антре, санитарен възел, кухня, дневна и стая, тераса. Според вещото лице къщата е в много добро състояние, на места с луксозни довършителни работи.
Според тази експертиза към датата на сключване на договора за продажба на наследство този недвижим имот, заедно с построените в него къща и гараж, имат пазарна стойност в размер на 244 200,00 лева, респ. стойността на включените в наследството наЦ.И. 16/20 идеални части е в размер на 195 360,00 лева
Според заключението на приетата оценителна експертиза на земеделски земи, изготвена от вещо лице И.Х. пазарната стойността на възстановените на наследниците на Й.И.Ц.земеделски имоти към датата на сключване на договора за наследство е общо в размер на 1 716 348,00 лева, респ. частта включена в наследството на Ц.Й.И. равняваща се на 1/5 част – в размер на 343 289.60 лева.
Според заключението на приетата повторна оценителна експертиза на земеделски земи, изготвена от вещо лице Л.М., пазарната цена на оценяваните земеделски земи е в размер общо на 131 066,00 лева, а на частта припадаща се на наследодателя на Т.И. – в размер на 26 213,20 лева.
При съпоставка заключенията на двете оценителни експертизи на земеделски земи съдът кредитира заключението на първоначалната експертиза, тъй като вещото лице е изследвало реално сключени сделки през процесния период за съответния район. В повторната експертиза вещото лице е взело статистически данни за земеделски земи за целия район на гр. София, без да са взети предвид конкретни сделки и конкретното местоположение на имотите, което поставя под съмнение дали посочената в това заключение цена съответства на пазарната. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото са налице достатъчно категорични данни, с оглед реално сключената сделка за един от оценяваните имоти десет години по-рано – през 2007 г. при цена от 205 евро на квадратен метър /717 089.93 / 3498 = 205/.
Според заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза, изготвена от в.л. Б.Т. пазарната стойност на ѕ поземлен имот с идентификатор 68134.614.92 в гр. София, на ул. Момина клисура № 10 с площ от 355 кв.м., заедно с жилище , апартамент с кадастрален № 68134.614.92.1.1 с площ от 89 кв.м. в сграда 1, ет.1 с прилежащи две мазета и 44,12% идеални части от общите части на сградата е 153 204,00 лева, а на Ѕ идеални части от УПИ ХI – 107 в с. Лесново, община Елин Пелин с площ от 550 кв.м., пл. № 107, кв. 23, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 25,00 кв.м. – е 21 656,00 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че общата стойност на активите, включени в наследството на Ц.Й.И. е на стойност 713 509,00 лева.
От страна на ищеца, чиято е тежестта за доказване стойността на пасива на наследството, не са ангажирани никакви доказателства, поради което съдът приема, че липсва такъв.
При така установената стойност на актива на наследството, съдът намира, че уговорената в договора за продажба на наследство продажна цена от 10 000 лева може да се приеме за „липсваща“, поради което е налице явна нееквивалентност на престациите, водеща до нищожност на самия договор.
За пълнота следва да се отбележи, че този извод може да бъде направен и при възприемане пазарна стойност на земеделските земи по повторната съдебно-оценителна експертиза, съобразно която общата стойност на актива на наследството би била 396473,20 лева.
Предвид основателността на възражението за нищожност на договора, съдът намира, че не следва да разглежда останалите евентуални възражения за неговата унищожаемост, поради сключването му при измама, както и за ненастъпване на вещното действие на договора, поради изтекла придобивна давност преди откриване на наследството на Ц.Й.И..
Предвид изложеното, поради нищожност на договора за продажба на наследство поради противоречието му с добрите нрави, ищецът не е станал собственик на процесния недвижим имот, респ. на идеални части от него и предявените ревандикационни искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от делото ищецът няма право на разноски.
Ответниците не претендират разноски по делото, поради което такива не им се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.П., ЕГН: ********** срещу Т.Ц.И., ЕГН: ********** и И.П.И., ЕГН: ********** ревандикационен иск с правна квалификация по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик по силата на договор за продажба на наследство от 09.03.2016 г., оставено от Ц.Й.И. и за осъждане на ответниците да предадат владението на имот с идентификатор 68134.4388.288 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район „Люлин“, кв. Филиповци, ул. ********, с площ от 625 кв.м., с номер по предходен план кв. 39, парцел ІХ, при съседи: 68134.4388.291, 68134.4388.287, 68134.4388.843, 68134.4388.289, 68134.4388.689, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда в имота с идентификатор 68134.4388.288.11, с площ от 65 кв., на 2 етажа, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, заедно с изградения в имота гараж с идентификатор 68134.4388.288.2, с площ от 24 кв.м., с предназначение – хангар, депо, гараж.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: