Определение по дело №3911/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7849
Дата: 28 май 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Хрипсиме Киркор Мъгърдичян
Дело: 20201100503911
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

              гр.София, 28.05.2020 год.

   

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито заседание двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Десислава Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело 3911 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 28.02.2020 год. на длъжника Л.И.А., чрез адв. Ч.Д./надлежно упълномощен/, срещу действията на частен съдебен изпълнител Р.М., с рег.№790 на КЧСИ по изпълнително дело №20197900401729, по обявяването на публична продан с посочването на начална цена на имота от 699 440 лв.

Жалбоподателят поддържа, че 18.11.2019 год. била изготвена експертна оценка от инж. Наско Атанасов на обявения на публична продан недвижим имот в размер на 550 000 лв. Длъжникът подал възражение по чл. 485, ал. 2 ГПК, поради което била изготвена нова оценка на имота, като била определена цена от 1 107 300 лв. На 10.02.2020 год. длъжникът бил уведомен за насрочената публична продан в периода от 16.02.2020 год. до 16.03.2020 год., при определена начална цена от 699 440 лв., която отново оспорил с молба от 20.02.2020 год. Същата обаче била оставена без уважение от частния съдебен изпълнител. Първоначалната цена от 699 440 лв. била с неясен произход. Втората оценка била обективна и наддаването следвало да започне от начална цена от 885 840 лв. /80 % от 1 107 300 лв./. Длъжникът в изпълнителното производство имал качеството на потребител и съобразно Директива EU 2014/17, когато получената цена за недвижимия имот влияела върху сумата, която потребителят дължи, държавите членки въвеждали процедури и мерки, които да обезпечат, че се предприемат всички разумни стъпки за получаване на най-добрата възможна цена за недвижимия имот, който е под възбрана. Именно във връзка с посочената Директива била въведена възможността за оспорване на оценката на имота, предмет на изпълнителното дело – чл. 485, ал. 2 ГПК. За да посочел по-ниска първоначална цена, съдебния изпълнител следвало да обоснове необходимостта от занижаването й, като следвало да се има предвид, че новата оценка не била оспорена от страните. Т.е. страните се били съгласили с втората определена оценка и отказът на съдебния изпълнител да приложи по-високата оценка на практика представлявал отказ по чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК, като съдебния изпълнител не можел изменя едностранно оценката, тъй като нямал специални знания. В този смисъл началната цена на имота следвало да бъде определена в размер на 885 840 лв. /80 % от оценката на вещото лице А.М.в размер на 1 107 300 лв./.

Взискателят „Банка ДСК“ ЕАД не изразява становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за недопустимост на жалбата, евентуално за нейната неоснователност, като сочи, че е определил началната цена на имота, от която да започне наддаването, съобразно правилата на чл. 485, ал. 3 и 4 ГПК.

Софийският градски съд, след служебно извършена проверка за редовността и допустимостта на подадената жалба, приема следното:

Жалбата е процесуално недопустима.

Съгласно приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, с ГПК, в сила от 01.03.2008 год.,  законодателят ограничи възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всякакво разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Според нормите на чл. 435, ал. 2 ГПК /действаща редакция – изм, бр. 86 от 27.10.2017 год./ и ал. 3 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1/ постановлението за глоба; 2/ насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3/ отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4/ отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5/ определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6/ отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7/ разноските по изпълнението и 8/ постановлението за възлагане.

В разглеждания случай от приложеното копие от изпълнителното дело е видно, че длъжникът е оспорил оценката от 614 000 лв., определена от вещото лице, назначено от частния съдебен изпълнител, по първоначалното заключение и е поискал извършването на нова оценка, като е посочил вещо лице. Частният съдебен изпълнител е уважил искането и е било изготвено повторно заключение, с което е определена оценка от 1 134 600 лв. На основание чл. 485, ал. 3 ГПК е определена стойност на имота като средноаритметична стойност на двете оценки – 874 300 лв. и начална цена на имота, от която да започне наддаването – 699 440 лв., представляваща 80 на сто от стойността на имота /виж протокол на частния съдебен изпълнител на л. 205 – 206 от изпълнителното дело/.

При това положение настоящият съдебен състав намира, че не е налице отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, който да подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК. Оплакванията в жалбата са свързани с действията на съдебния изпълнител по определянето на стойност на имота като средноаритметична стойност от всички оценки и определянето на начална цена на имота, предмет на публичната продан, която е първа /т.е. действията, извършени в приложение на правилата, установени в чл. 485, ал. 3 и 4 ГПК/, които не подлежат на самостоятелен съдебен контрол и не могат да бъдат квалифицирани като отказ за изготвяне на нова оценка на имота, изнесен на публична продан, по реда на чл. 485 ГПК.

Ето защо жалбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

Предвид изложените съображения, Софийският градски съд,

 

                              

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№4763 от 28.02.2020 год. на длъжника Л.И.А. срещу действията на частен съдебен изпълнител Р.М., с рег.№790 на КЧСИ по изпълнително дело №20197900401729, по обявяването на публична продан с посочването на начална цена на имота от 699 440 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

2/