Р Е Ш Е
Н И Е
260354/28.9.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на осми септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№2840 по описа за 2020 г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Е.Р.Д., със съдебен адрес:***, чрез
адв. И.М.Л.от САК, излага, че по ч.гр.д.№2114/2020 г. на ШРС, по реда на чл.410
и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника П.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите както следва: 81,50 лв., представляваща стойността на
предоставени от „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД на ответника услуги
съгласно Договор за телекомуникационни услуги от 10.06.2015 г., сключен между
„Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД и ответника, за които задължения са
издадени фактури с № **********/15.08.2017 г. с остатък 42,68 лв.;
№**********/15.09.2017 г. на стойност 14,83 лв. и № **********/15.10.2017 г. на
стойност 23,99 лв., като вземането по договора в последствие е прехвърлено на
ищцовото дружество; 23,06 лв.,
представляващи сбор от мораторните лихви въpxу всяка една от главниците по
издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до
30.06.2020 г., като е присъдена и законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. В законоустановения срок длъжникът подал възражение срещу
заповедта, поради което ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага, че на
10.06.2015 г. между Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД/ и
ответника е сключен договор за телекомуникационни услуги, по силата на който на
ответника са предоставени мобилни номера ********** и ********** с абонаментен
план „оферта Комбинирай и спести“. Срокът на договора е бил 24 месеца, считано
от деня на подписването му. Сочи се в молбата, че ответникът е ползвал през
периода от 15.08.2017 г. до 14.11.2017 г. мобилни услуги, чиято стойност не е
заплатил. Поради неплащане на задълженията, ответникът бил изпаднал в забава,
поради което дължал и съответното обезщетение за забавено плащане. На 16.10.2018
г., между “БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД бил сключен договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който първото дружество прехвърлило на второто
вземанията си по гореописания договор. На 26.08.2019 г. между „СГ Груп“ ООД и
ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който първото дружество
прехвърлило на ищцовото дружество всички вземания по процесния договор за
телекомуникационни услуги. На длъжника били изпращани уведомления за смяната на
кредиторите. Предвид неизпълнение на задълженията по договора, ищецът моли да
се постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 81,50 лв., представляваща стойността на предоставени от „Българска
Телекомуникационна Компания“ ЕАД на ответника услуги съгласно Договор за
телекомуникационни услуги от 10.06.2015 г., сключен между „Българска
Телекомуникационна Компания“ ЕАД и ответника, за които задължения са издадени
фактури с № **********/15.08.2017 г. с остатък 42,68 лв.;
№**********/15.09.2017 г. на стойност 14,83 лв. и № **********/15.10.2017 г. на
стойност 23,99 лв., като вземането по договора в последствие е прехвърлено на
ищцовото дружество; 23,06 лв.,
представляващи сбор от мораторните лихви въpxу всяка една от главниците по
издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до
30.06.2020 г. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В хода
на делото поддържа претенциите си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете,
излагайки правни и фактически доводи и възражения. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
В хода
на устните състезания поддържа изложените в отговора доводи и възражения.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№2114/2020 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, като е разпоредено длъжникът да
заплати следните суми: 81,50 лв.,
представляваща стойността на предоставени от „Българска Телекомуникационна
Компания“ ЕАД на ответника услуги съгласно Договор за телекомуникационни услуги
от 10.06.2015 г., сключен между „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД и
ответника, за които задължения са издадени фактури с № **********/15.08.2017 г.
с остатък 42,68 лв.; №**********/15.09.2017 г. на стойност 14,83 лв. и №
**********/15.10.2017 г. на стойност 23,99 лв., като вземането по договора в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 23,06 лв., представляващи сбор от мораторните лихви въpxу всяка
една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка
една от тях до 30.06.2020 г. Присъдени са и обезщетение за забава, в размер на
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението, както и извършените по делото
разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу
заповедта.
По отношение
твърдението на ищеца, че е носител на вземанията по процесния договор за заем,
за да се произнесе, съобрази следното:
От представените по делото частно заверен препис от Договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ №460000 8855 от 16.10.2018 г., Извлечение от Приложение №1
към договора/, се установи, че „БТК“ ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД
всички, дължими на цедента вземания, ведно с привилегиите и обезпеченията, като
вземанията са индивидуализирани в Приложение №1 към договора. От частно заверен
препис от Приложение №1 към този договор става ясно, че в кръга на цедираните
вземания са включени и задълженията на ответника по процесния договор. В това
приложение ясно и конкретно е индивидуализиран ответникът, като длъжник по
договора, размера на задължението и процесните фактури. От своя страна,
„С.Г.Груп“ ООД, с договор за прехвърляне на вземане от 26.08.2019 г. е
прехвърлило на ищцовото дружество всички вземания, описани в Приложение №1 към
договора. От последното безспорно се установява, че част от тези вземания са и
тези към ответника по делото. На
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането. По делото са представени заверени
преписи от изготвени от цедентите към длъжника уведомления, но няма данни
същите да са надлежно връчени на последния. Но съобразно задължителната съдебна
практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящите от цедента уведомления, приложени към исковата
молба на цесионера, надлежно упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените
му вземания, и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този
смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК,
постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В разглеждания казус препис от исковата
молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника, като в
приложенията са както уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ чрез
ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна сделка, така и изричното,
за тези действия, пълномощно от цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1
от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в
което цедирания длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в
облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.
Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява/. В случая предвид изрично сключения договор за
цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът
приема, че е настъпил пълният прехвърлителен ефект на цесията, като в този
смисъл носител на вземанията по процесния договор е ищецът. Ето защо намира
възраженията на ответника в този смисъл за неоснователни.
Не
се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства,
че на 10.05.2015 г. между „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД и
ответника е сключено допълнително споразумение към договор за електронни
съобщителни услуги при избрана оферта „Комбинирай и спести“, при който договор
„БТК“ ЕАД се е задължила да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги,
описани в договора, с обща първоначална цена на услугите в размер на 25, 79
лева. Срокът на споразумението е 24 месеца. В споразумението е предвидено, че
уговореният в него срок е „минимален“, като след изтичането му, ако абонатът не
е отправил едностранно 30-дневно писмено предизвестие за прекратяването му, то
споразумението се продължава при същите условия за неопределен срок. Кредиторът
е съставил месечни сметки с №**********/15.08.2017 г. на стойност 109, 22 лева,
включваща стойността на услуги, предоставени през периода от 15.08.2017 г. до
14.09.2017 г. в размер на 53, 59 лева и баланс от предходни период в размер на
55, 63 лева; №**********/15.09.2017 г. на стойност 68, 35 лева, включваща
стойността на услуги, предоставени през периода от 17.08.2017 г. до 14.10.2017
г. в размер на 14, 83 лева и баланс от предходни периоди в размер на 53, 52
лева и №**********/15.10.2017 г. на стойност 92, 34 лева, включваща стойността
на услуги, предоставени през периода от 15.10.2017 г. до 14.11.2017 г. в размер
на 23, 99 лева и баланс от предходни период в размер на 68, 35 лева. От
приетото по делото заключение по изготвената комплексна съдебно техническа и
счетоводна експертиза, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява
в обективността и правилността му, а от друга страна същото е прието без
възражения от страните, се установи, че размерът на претендираните, като
незаплатени телекомуникационни услуги през процесния период /от 15.08.2017 г.
до 14.11.2017 г./ е в по-малък размер от този във фактурите. В заключението се
посочва, че общата стойност на фактурите е 92, 41 лева, като по фактура
№**********/15.08.2017 г. на обща стойност от 53, 59 лева има приспадната сума
в размер на 10, 91 лева, която сума е формирана, както следва: на 16.08.2017 г.
е направено плащане в размер на 55, 70 лева, което е покрило изцяло фактурата
от 15.07.2017 г. на стойност 55, 63 лева, като е останал остатък от 0, 07 лева.
На 15.11.2017 г. е издадено КИ №********** на стойност 10, 84 лева- връщане на
месечен абонамент, като след приспадането на тази сума задължението е останало
в размер на 42, 68 лева. От техническата част от комплексната експертиза става
ясно, че в конкретния случай участник в комуникацията е операторът, с който
абонатът има сключен договор. ВЛ е предприел действия за набавяне на
необходимите данни от информационната система на „БТК“ ЕАД, но представител на
оператора е отговорил, че данни за генерираното потребление не могат да бъдат
предоставени, поради обстоятелството, че се касае за трафична информация, която
не може да бъде предоставена. Предвид този отказ, ВЛ заявява в заключението, че
не може да даде отговор на въпроса предоставяни ли са данни и услуги на
ответника през процесния период и ако са предоставяни- какви данни и услуги са
предоставени, респ. използвани от абоната.
В разглеждания
казус в тежест на ищеца, при условията на главно и пълно доказване, е да
установи както основанието, така и размерите на претенциите си. В случая съдът
счита, че такова доказване не бе проведено от страна на ищцовото дружество.
Ангажираните от ищеца доказателства /месечни сметки с посочени размери на
задължения на ответника/ по същността си представляват частни удостоверителни
документи, които не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила.
Въпреки проявената процесуална активност на дружеството за посочване на
доказателства, чрез СТЕ, доказването на основния за процеса факт- изпълнение на
задълженията на оператора да предостави телекомуникационни услуги на ответника
през разглеждания период, не бе осъществено. Съдът се съобрази с липсата на
съдействие от страна на цедента към ВЛ за снабдяване на последното с
необходимата информация за изготвяне на заключение относно спорните и
релевантни за процеса факти- изпълнение на основните задължения по договора от
страна на дружеството-оператор, а именно да доставя уговорените
телекомуникационни услуги. Ето защо стига до извода, че както главните, така и
акцесорните искове са неоснователни и недоказани и следва да се отхъврлят.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 300.00
лева, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно отхвърлената
част от исковете.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявените
от „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Е.Р.Д., със съдебен адрес:***, чрез адв. И.М.Л.от САК, срещу П.Х.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени положителни установителни
искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 81,50
лв. /осемдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща стойността
на предоставени от „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД на ответника
услуги съгласно Договор за телекомуникационни услуги от 10.06.2015 г., сключен
между „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД и ответника, за които
задължения са издадени фактури с № **********/15.08.2017 г.;
№**********/15.09.2017 г. и № **********/15.10.2017 г., като вземането по
договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 23,06 лв. /двадесет и три лева и шест
стотинки/, представляваща сбор от мораторните лихви въpxу всяка една от
главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от
тях до 30.06.2020 г., присъдени по ч.гр.д.№2114/2020 г. по описа н ШРС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Е.Р.Д., със съдебен
адрес:***, чрез адв. И.М.Л.от САК, да заплати на П.Х.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща извършените
по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: