Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260135 / 5.5.2022г.
гр. П., 05.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд – гражданска колегия, Х – ти състав, в публично съдебно заседание на първи април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
При
секретаря Даниела А., като разгледа
гражданско дело № 08957 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С.Е.З. е
предявила срещу З.Х.Е. и П.Е.З. положителни установителни искове с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване правото й на собственост върху
реална част с площ от 500 кв.м от имот с идентификатор ********, целият с площ
от 1689 кв. м., находящ се в ***която реална част е разположена в южната част
от имота при граници от юг – улица с *******, от запад – имот с планоснимачен
номер *, от север – централна част на имот с планоснимачен номер *б,
собственост на З.Х.Е., и от изток – имот с планоснимачен номер ***а, която не е
заснета като самостоятелен имот в кадастралната карта за гр. П.. В хода на
производството частта е индивидуализирана от ищцата чрез препращане към
скицата, изготвена от вещото лице по допълнителната съдебно-техническа
експертиза.
Ищцата твърди, че
е собственик на реалната част на основание наследство, договор за доброволна
делба на недвижим имот от 05.10.2001г. на нотариус Р.М.с район на действие ПРС,
вписан в Служба по вписванията при ПРС вх.регистър 1900 от 08.10.2001г. и
нотариален акт за собственост върху недвижим имот №38, том III, рег. № ***,
дело № 363/2001г. на същия нотариус, като се иска признаването й за собственик
на основание давностно владение върху същата част, установено за периода след
05.10.2001г. до предявяване на иска, тъй като договорът за доброволна делба не
е придружен със скица-проект за разделяне на имота. Твърди, че съгласно
цитирания договор за доброволна делба ответникът З.Х.Е. бил собственик на
централната част от същия имот с площ от
500 кв.м., а ответникът П.Е.З. – на
северната част. Договорът за доброволна делба не бил придружен със скица-проект
и границите на имотите, възложени в индивидуална собственост на страните по
силата на същия, били определени на място от съделителите, което не било
отразено нито в регулационния план на гр. П., нито в кадастралната карта и
кадастралните регистри. В тази връзка С.З. започнала процедура за нанасяне на
имота й в кадастралната карта, при което от ответника З.Х.Е. постъпило
възражение, от където ищцата обосновава и правния си интерес от воденето на
процесния иск за установяване непълнота на кадастралната карта по отношение на
него. По отношение на другия ответник твърди, че макар и същият да не е оспорил
изрично собствеността й върху процесната реална част, притежавал реална част от
целия имот. Сочи, че е упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение
върху процесната реална част от 05.10.2001 г. до предявяване на исковете.
С отговора на
исковата молба ответниците признават твърденията на ищцата относно
притежаваните от всеки от тях реални части в имота с идентификатор ********,
владението върху същите в съответствие с договора за доброволна делба от
05.10.2001г. и установяването „на място“
на границите, както и обстоятелството, че реалните части не са нанесени като
самостоятелни имоти в кадастралната карта. Оспорват да е налице спор за
собственост по отношение реалната част, притежавана от ищцата. В тази връзка
ответникът З.Е. уточнява, че подал възражение срещу поисканата промяна в
кадастралната карта, продиктувано от предложението на ищцата, което не
съответствало на действителното положение, тъй като ищцата поискала да се
обособи само собствената й реална част, а притежаваните от ответниците такива
да останат нанесени в един общ имот. От тук ответниците твърдят, че не са дали
повод за завеждане на делото, поради което искат при разпределяне отговорността
за разноски в производството по делото съдът да приложи правилото на чл. 78,
ал. 2 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Видно от приложена заповед № РД-330 от 01.09.2001 г., областният
управител на гр. П. е разпоредил да се отпише от актовите книги за държавни
имоти - частна държавна собственост и да се предаде на правоимащите - П.Е.З., С.Е.З.
и З.Х.Е. УПИ пл. № *6 с площ от 1500 кв.м., находящ се в кв. 30а по
регулационния план на гр. П., урегулиран със Заповед № III - ***/28.03.1977 г.
и Заповед № 1508/27.08.1999 г., при граници (съседи): изток - имот пл. № *,
запад - парцел 1-*а (за бензиностанция), север - имот пл. № **и от юг - улица с
****Съгласно договор за доброволна делба на недвижим имот, сключен на
05.10.2001 г., поземлен имот, представляващ незастраено дворно място с площ от
1500 кв.м., находящо се в землището на гр. П. и съставляващо имот пл. № *б в
кв. 30а по действащия кадастрален план, утвърден със заповед № 1508 от
27.08.1999 г., при граници: при граници: от юг — улица с ***а, от запад - имот
пл. № *, от север - имот пл. № **и от изток - имот пл. № * а, е сключен договор
за доброволна делба при следните условия: П.Е.З. получава
Дял I-ви
на следния недвижим имот:
Поземлен имот, находящ се в
землището на гр. П. и представляващ незастроено дворно място с площ от 500 кв.м., заемащо северната част от имот пл. № * б в кв.
30 а по сегашния КП на гр. П. - „*****“, утвърден със заповед № 1508 от
27.08.1999 г., с площ на целия имот от 1500 кв.м., при граници поземления имот:
от юг - централната част на имот пл.
№ * б - собственост на З.Х.Е., от запад - имот пл. № *, от север - имот пл. № **и
от изток - имот пл. № * а и при граници на целия имот пл. № * б: от юг - улица
с ******а, от запад - имот пл. № *, от север - имот пл. № **и от изток - имот
пл. № * а. С.Е.З. получава
Дял II-ри
на следния недвижим
имот:Поземлен имот, находящ се в
землището на гр. П. и представляващ незастроено дворно място с площ от 500 кв.м., заемащо южната част от
имот пл. № * б в кв. 30 а по сегашния КП на гр. П. - „*****“, утвърден със
заповед № 1508 от 27.08.1999 г., с площ на целия имот от 1500 кв.м., при
граници поземления имот: от юг - улица
с ******а, от запад - имот пл. № * от север - централната част на имот
пл. № * б - собственост на З.Х.Е. и от изток - имот пл. № * а и при граници на
целия имот пл. № * б: от юг - улица с ******а, от запад - имот пл. № *, от
север - имот пл. № **и от изток - имот пл. № * а. З.Х.Е. получава Дял III-ти на следния недвижим имот:Поземлен имот, находящ се в землището на гр. П. и
представляващ незастроено дворно място с площ от 500 кв.м., заемащо централната част от имот пл. № * б в кв. 30 а
по сегашния КП на гр. П. - „*****“, утвърден със заповед № 1508 от
27.08.1999 г., с площ на целия имот от 1500 кв.м., при граници поземления имот:
от юг - южната част на имот пл. № * б - собственост на С.Е.З., от запад - имот
пл. № *, от север - северната част от имот пл. № * б - собственост на П.Е.З. и
от изток - от изток - имот пл. № * а и при граници на целия имот пл. № * б: от
юг - улица с ******а, от запад - имот пл. № *, от север - имот пл. № **и от
изток - имот пл. № * а.
Представен е по делото нот. акт за собственост върху недвижим имот, №
38, том III,
per. № ***, дело 363 от 2001 г., с който С.Е.З. е призната за собственик на поземлен
имот, представляващ незастроено дворно място с площ от 500 кв.м., заемащо
южната част от имот пл. № * б в кв. 30 а по сегашния КП на гр. П. - „*****“, утвърден със заповед № 1508 от 27.08.1999 г.,
съгласно Договор за доброволна делба.
Съгласно
удостоверение, изх. № 17/ТР-4470 от 21.11.2017 г. на община П., ПИ *б по отменения
кадастрален план на гр. П., кв. ***** от 1977 г., изменен със Заповед № 1508/27.08.1999 г., описан в НА № 199, том 6,
р. 2001, д. 1499/2001 г. е идентичен с ПИ *** по цифровия модел на гр. П. и е идентичен с УПИ III-*** в кв. 30а по
действащия регулационен план, одобрен със Заповед № III-233 от 28.03.1977 г.
Събрани
са гласни доказателства посредством разпитите на свидетелите *********, син на
ищцата и роднина на ответниците, и ********, от които се установява, че
страните се разбрали ищцата да ползва южната част на парцела. Дава се
изключително подробна информация за имота - че същият се намира над *********и
представлява ливада, като ползваната от ищцата част е незастроена. Във времето
е имало постройки за отглеждане на животни – гълъбарници и беседка. Разказва се
за наличие на обекти, отразяващи външна граница - ограда, борова гора, кат осе
посочва, че описаните три части се ползват от страните по този начин от около
15 години.
По
делото е прието заключение на СТЕ от 05.03.2019 г. на вещо лице Р.И.. Съгласно
същото за първи път в регулационния план на гр. П. УПИ III-***, с площ по графични данни от 1541.34 кв.м.,
отреден за жилищно строителство от РЗП на гр. П., е включен със Заповед № III -
233/28.03.1977 г. и ПУП, одобрен със Заповед № 1508/27.08.1999 г. на кмета на
община П.. Дяловете, получени от съделителите при делбата, не са нанесени в
регулационния план на гр. П.. Отделните дялове не са нанесени в КККР на гр. П.
от 2008 г. Според вещото лице с процедираното изменение на КККР, гр. П., по
заявлението на ищцата, подадено в СГКК, П. с вх. № 01-194589/28.06.2017 г.,
имотът на З.Е. не е нанесен така, както този имот е описан в договора за
доброволна делба и така, както се владее от З.Е.. С процедираното изменение на
КККР, по заявлението на ищеца, се предвижда разделянето на имот *6 на проектен
имот ******с площ от 1007.19 кв.м. и проектен имот ******с площ от 500.15 кв.м.
Със същото не се предвижда нанасяне на
улица. Съгласно действащия ПУП-ПР не е предвидена такава улица и не е
изградена на място. Относно
поставената задача да се установи къде попадат границите между отделните дялове
на място и да изготви скица, на която да съпостави имота по регулационния план,
имота по КККР на гр. П. и нанесе границите на отделните дялове, така както се
владеят на място от собствениците им вещото лице е посочило, че за да се
определят границите на отделните дялове, така както се владеят на място от
собствениците им, е необходимо същите да се заснемат в присъствието на
заинтересованите страни. Експертът не е установил кой от съсобствениците какъв
дял ползва, предвид съществуващия конфликт между представителите на
собствениците и липсата на трайни ситуационни елементи. Заключението в тази
част е оспорено. Съдът кредитира заключението в частта, с която се дава отговор
на поставените въпроси. При разпита си в съдебно заседание вещото лице И.
разяснява, че при иницииране на процедурата за промяна при трасирането на място
в съставения протокол дяловете на двамата ответници са общи, при което се
получава една част, която като граница по договора за доброволна делба е
описана като принадлежаща към имота на ищцата, но за да се спази площта на
дяловете на двамата ответници, в тази част, графично изобразена към комбинирана
скица Приложение 3 от заключението, същата се следва към имот с проектен номер ***
на двамата ответници. По договора за доброволна делба същата част е описана
като граница на имота на ищцата. Според вещото лице при всички случаи е
необходимо проектиране, коментари с общината, изменение на действащия кадастър,
за да могат частите, които са разпределени в договора за доброволна делба, да
се обособят в самостоятелни обекти, отговарящи на минималните изисквания за
площ и лице. Във варианта на Приложение № 1 към заключението, проектираният
имот *** няма да отговаря на изискванията за лице. Налице е несъответствие между действителното положение
и това, което е нанесено в кадастъра. Границата откъм имота, който е за
бензиностанция, по кадастър не съответства на действителното положение. Площта
на имота по договора за доброволна делба е по кадастрален план. По регулация
имотът бил с по-голяма площ, тъй като е с неуредени сметки по регулация. Според
вещото лице следва да се извърши изменение на кадастъра, като се предвиди
достъп до улица за всички дялове. Възможно е при обособяване на реалната част
от имота на ищцата да се наруши изискването за лице по отношение на оставащата
част.
Прието
е заключение на повторна експертиза, изготвена от вещо лице Ал. Ц., на база
документите по делото, извършен оглед и измерване на място в присъствие на
страните по отделно. Посочено е, че графично площта на имот
планоснимачен №*** по кадастралния план на гр.П.-цифров модел е 1530м2.Съгласно
договор за доброволна делба от 05.10.2001 г, е направена делба на поземлен имот,
представляващ незастроено дворно място с площ 1500м2., но по делото няма
графична част с която да е видно графичното разделяне на имота предмет на
делбата, поради което изчисленията от в.л. са направени, като е приета за
разделяне графичната площ на цифровия модел 1530м2 и разделяне на три дяла, като
разделителните линии са приети перпендикулярни на дългите страни на имота.
При огледа на място вещото лице е установило, че няма материализирана
граница между трите дяла. Две от страните / П.Е.З. и З.Х.Е. / заедно ползват
Дялове I и III, Дял II се ползва отделно. На място страните условно са показали
на в.л. “границата” между дялове (I и III) и Дял II. И двете страни
приблизително еднакво посочили тази граница на едно и също място и изчисленията
за реалното ползване на дяловете са на база това показване от страните. Според
вещото лице собственикът на дял II по доброволната делба ползва площ
458м2/реално на място/ по буквено означение *****, защриховано с зелено на
скица, находяща се на л.120 от делото. Границата, показана на място от двете
страни по делото е по т.АБ. От направените изчисления по скиците според вещото
лице се установява, че Дял II ползва по-малко площ от дела му по цифров модел
(51 Ом2) , като това е площта на изток от права ВГ -един триъгълник 31м2 и
частта от север /над правата АБ/, пак триъгълник с площ 21м2. Дялове I и III
ползват част от дял II /която част попада в дял III/ и е с площ 21м2, а също
така, трябва да използват и частта над букви ЕЖ на север с площ 29м2./ Т.е. Дял
III трябва да отстъпи 21м2-над букви АБ, а дял I трябва да ползва площта над т.
ЕЖ -29м2. В съдебно заседание вещото лице посочва, че това, което е установил
чрез измервания съвпада в голямата си част с дела, който е нанесен в проекта за
заснемане в кадастралния план. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обосновано и компетентно изготвено.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен
е иск за установяване правото на собственост на ищцата върху реална част с площ
от 500 кв.м от имот с идентификатор ********, целият с площ от 1689 кв. м.,
находящ се в ***която реална част е разположена в южната част от имота при
граници от юг – улица с *******, от запад – имот с планоснимачен номер *, от
север – централна част на имот с планоснимачен номер *б, собственост на З.Х.Е.,
и от изток – имот с планоснимачен номер ***а, която не е заснета като
самостоятелен имот в кадастралната карта за гр. П..
Предявеният
иск съдът намира за допустим, като в тази връзка съобразява, разясненията,
дадени в т. 4 от ТР № 8 от 2016 г. на ОСГТК на ВКС.
За
ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска срещу ответниците. Макар
формално те да не оспорват правото й на собственост върху обособената реална
част съгласно сключения между тях договор за доброволна делба, възразяват срещу
начина на нанасяне на същата в кадастралната карта с доводи, че се засягат
техните имоти, като се предвижда част от тях да се нанесе към имота на ищцата.
Това поведение е обусловило постановения отказ за изменение на кадастралната
карта и кадастралния регистър чрез нанасянето на процесния имот. Независимо че
възражение е депозирано само от ответника З.Е., ответникът П.З. в отговора си
възразява, че процедираното изменение не отговаря на правото му на собственост
и на фактическото положение на имота като площ и граници и се предвижда
нанасяне и на улица, каквато не съществува и не е предвидена съгласно ПУП, с
която се засяга неговия имот.
Одобрените
по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За
отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.
2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на
правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на
правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в
кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде
зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието
на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено
значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.
Разпоредбата
на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя непълнотите
или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри". Когато тези несъответствия
не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по
административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно
чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата
редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./.
Безспорно
е по делото, че процесната реална част не е заснета като самостоятелен имот в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед от
13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК.
Няма
спор между страните, че същите са били съсобственици на УПИ пл. № *6 с площ от
1500 кв.м., находящ се в кв. 30а по регулационния план на гр. П., урегулиран
със Заповед № III - ***/28.03.1977 г. и Заповед № 1508/27.08.1999 г., при
граници (съседи): изток - имот пл. № *, запад - парцел 1-*а (за
бензиностанция), север - имот пл. № **и от юг - улица с *******, който е заснет
с идентификатор № ******** в КККР на гр. П..
Видно
от приложения договор за доброволна делба същият е разделен на три дяла, като
волята на страните е била всеки един от тях да придобие в индивидуална
собственост обособен нов обект. Договорът е сключен в изискуемата форма - с
нотариална заверка на подписите. Съгласно приетото в Тълкувателно
решение № 3 от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г., ОСГК разпоредбата
на чл. 202 от Закона за устройство на територията въвежда изискването
доброволната делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни
сделки за прехвърляне на реално определени части от тях, да се
извършват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това
инвестиционни проекти, с изключение на стопанските постройки със
селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване. Правната
норма предвижда необходимост от разрешението или одобрението на административен
орган, когато предметът на сделката е подчинен на специални нормативни
изисквания. Макар разпоредбата да има императивен характер, неспазването на
това изискване няма за последица нищожност на сделката, тъй като извършеното от
страните действие не преследва противоправен резултат и съдържанието на
сделката по предположение е правомерно. Желаното правно действие ще бъде
постигнато, ако към сделката се прибави липсващият административен акт, който
да уреди предмета на сделката, за да може да възникне като самостоятелен правен
обект на собственост. Налице е хипотезата на сложен фактически състав, чийто
гражданскоправен елемент е правопораждащ, а негражданскоправният елемент е
предпоставка за проявление на неговото вещно действие. За да настъпи
вещноправният ефект на сделката, е необходимо да е изготвен и одобрен
инвестиционен проект за отделянето на прехвърляната реално определена част,
който следва да бъде реализиран при спазване на строителните правила и норми.
Ако обособяването не се реализира при спазването на тези изисквания, това ще е
основание за разваляне на договора по иск от изправната страна. Целта
на изискването за одобряване на инвестиционен проект при прехвърлянето на
реално определена част е прехвърляната част и останалата част да съответстват
на техническите правила и норми. Разпоредбата на чл. 202 ЗУТ не въздига
инвестиционния проект като елемент, определящ съдържанието на правните
последици, а като елемент, чието проявление е необходимо, за да се осъществи
правното действие на сделката. Това се извежда от съдържанието на правната
норма, която поставя изискване прехвърляната реално определена част да отговаря
на одобрен инвестиционен проект, т. е. на изискванията за самостоятелен обект
на право на собственост или придаване към друг самостоятелен обект на право на
собственост, без да определя поредност между сключването на сделката и одобряването
на проекта. Инвестиционният проект може да съвпада, но може и да следва по
време осъществяването сделката. Ако към
момента на сключване на сделката инвестиционен проект не е изготвен и не е
одобрен, договорът е действителен, но неговият вещен ефект ще настъпи след
осъществяването на останалите елементи от фактическия състав на придобиването:
обособяването на реално определената част, като отделна вещ, или като
придадена част към друга отделна вещ, съгласно сключения договор, и одобрения
инвестиционен проект при спазване на строителните правила и норми. Като
елемент, обуславящ проявлението на правните последици на сделката,
инвестиционният проект условно може да се включи във фактическия състав на
сделката, като част от сложен фактически състав, относим към вещно-правното
действие на сделката, но не като основен елемент, без който не може да се
формира предмета на сделката. Одобреният инвестиционен проект ще покаже дали
реално определената част от недвижимия имот, за прехвърлянето на която страните
са постигнали съгласие, към този момент отговаря на действащите строителни
правила и норми в устройствения закон и е правно възможно да възникне като
самостоятелен обект на право на собственост, като даде отговор дали желаното от
страните правно действие на сделката е безусловно. Инвестиционният проект има
значение за начина, по който ще бъде осъществено обособяването -страните са
постигнали съгласие за преустройство, когато това е необходимо дяловете и
частите да се обособят в самостоятелни обекти на право на собственост (на
мястото на съществуващата вещ ще възникнат две нови, една от които е предмет на
договора).
Урегулираните
поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за
разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон
разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени
имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с
плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване.
Когато урегулираният поземлен имот е поделяем, главният архитект на общината (района) с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация.
Съгласно т.11, §5 ДР ЗУТ “урегулиран поземлен имот” или “урегулиран имот” е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. За недвижимите имоти, находящи се в строителните граници на населените места /парцели, УПИ/ важат разпоредбите на съответния устройствен закон, като е недопустимо парцелите да се делят на части с размери по-малки от предвидения от закона минимум./чл.19 ЗУТ/. Правилото на чл.200, ал.1 ЗУТ допуска реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания да бъдат придобивани чрез правни сделки или по давност, но само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ. От съществено значение при извършване на преценката за допустимостта на разделянето е доколко то съответства на ЗРП и неговите предвиждания, с оглед на които ще се определи и местоположението на границата между новите УПИ, а оттам площта и лицето им. Страните имат задължението да внесат в общинската администрация проект за изменение на действащия план за регулация, с който съсобственият УПИ се разделя на повече урегулирани поземлени имота.
В случая при сключването на договора за доброволна делба страните не са предприели действия по изменение на ПУП, за нанасяне на отделните новообразувани УПИ в регулационния план, поради което договорът не е произвел вещно-транслативен ефект. При извършването на такива действия същият би породил този ефект. Съдът съобразява констататциите на вещото лице, затова че при обособяване на имота на ищцата, при сегашното положение, би се стигнало до ситуация останалите имоти да нямат необходимото лице. Съдът съобразявайки описанието на имота и отразяването му в изготвените скици, установява, че действително при проектираното обособяване, имотите, отредени за ответниците няма да имат излаз на улица, което е в нарушение на изискванията на чл. 19 ЗУТ. За да могат да се обособят като самостоятелни обекти от общия имот следва да се предвиди излаз към улица / изграждане на тупик-улица/, за което е необходимо изменение в ПУП.
При действието на ЗТСУ /отм./, съгласно чл. 59 ЗТСУ /отм./, която разпоредба е в сила от 01.06.1973 год., не е допустимо придобиването както на реално определени, така и на идеални части от дворищно-регулационни парцели чрез давностно владение на части от такива парцели. След изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 34 от 2000 г. се предвижда, че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот съгласно ал. 2. В последващата нормативна уредба реално обособена част от УПИ може да се придобие по давност по чл. 200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ. Съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19. Изключение от тази забрана е предвидено в чл. 200, ал. 2 ЗУТ, според която правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Целта на забраната е да се избегне създаването на пречки за осъществяване на предвиденото със застроителния план строителство както в урегулирания поземлен имот, частта от който е предмет на правната сделка или на придобивната давност, така и в съседните урегулирани поземлени имоти. Изхождайки от посочената цел на закона, следва да се приеме, че от значение за приложението на забраната е статутът на имота към момента на сключване на сделката, съответно - към момента на завършване на фактическия състав на придобивната давност. Ако към този момент имотите вече са урегулирани, а владението не е продължило в изискуемия от чл. 79 ЗС срок, възможността за придобиване по давност на реално определената част се преценява с оглед наличието на предпоставките по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съответно - на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. В случай, че те не са налице, тази възможност следва да бъде отречена. /Решение № 60108 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 123/2021 г., I г. о., ГК/.
С оглед цитираните разпоредби на закона, съдът достига до извода, че ищцата не може да придобие по давност имот, който не отговаря на изискванията за самостоятелен обект, а в случая това е така защото, макар същият да има необходимата площ и лице, при обособяването му останалите имоти не биха имали.
Нанасянето на самостоятелен обект в кадастралната карта се предшества от внасяне в общинската администрация на проект за изменение на действащия план за регулация, с който съсобственият УПИ се разделя на два или повече урегулирани поземлени имота. След изменението на подробния устройствен план, страните следва да изготвят проект за изменение на кадастралната карта и да представят скица-проект за новообразуваните имоти съгласно изискването на чл.52 ЗКИР. В случая няма данни за предприети такива действия преди сезирането на Службата по картография и кадастър.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен. Независимо от липсата на спор между страните относно правата им, съдът няма как да признае ищцата за собственик на обект, който не представлява самостоятелен такъв, поради което не може да се придобие нито чрез правна сделка, нито по давност предвид съществуващите правни забрани. В този си вид договорът за доброволна делба има характер на споразумение за разпределяне на ползването. Ако към него се насложат необходимите административни актове, същият би породил вещно-правно действие.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора на осн. чл. 78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски, както следва З.Х.Е.
в размер на 800 лв. – адв. възнаграждение, чието заплащане е удостоверено в
договор за правна защита и съдействие от 26.03.2018г. и П.Е.З. в размер на 200
лв. – адв. възнаграждение, заплащането на което е удостоверено в договор за
правна защита и съдействие от 27.03.2018г..
Водим
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Е.З., ЕГН **********, с
адрес *** срещу З.Х.Е., ЕГН **********, с адрес *** и П.Е.З., ЕГН
**********, с адрес: *** положителни установителни искове с правно основание
чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване правото й на собственост въз основа на
упражнявано давностно владение върху реална част от имот с идентификатор ********,
находящ се в ***която реална част е разположена между буквите АБВГД от скицата
на вещото лице по СТЕ, находяща се на л. 120 от делото, представляваща
неразделна част от решението, която не е заснета като самостоятелен имот в
кадастралната карта за гр. П., одобрена със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на
изп. директор на АГКК.
ОСЪЖДА С.Е.З., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на З.Х.Е., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 800,00 / осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА С.Е.З., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ П.Е.З., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 200,00 /двеста /лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок о връчването му на страните.
Съдия: