№
327
гр. Хасково, 09.10.2019 г.
Окръжен
съд - Хасково, НО, I
-ви въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на девети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова - Георгиева в. ч. н. д. № 523 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано
е по частен протест, подаден от представителя на Районна прокуратура – Хасково,
и по частна жалба на М.Д.С., подадена чрез адвокат Е. М. от АК – Х., против Определение № 142 от 20.05.2019г.,
постановено по ЧНД № 459 по описа за 2019г. на РС – Хасково, с което по реда на
чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК е отменено постановление от 30.01.2019г. на РП –
Хасково за частично прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП
№ 70 по описа за 2017г. на ОД МВР-Хасково за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК и делото е върнато на РП-Хасково съобразно дадените указания.
В
подадения частен протест се твърди, че постановеното определение е неправилно и
необосновано. Счита се за неправилен извода на първоинстанционния съд за липса
на пълно, всестранно и обективно извършено разследване. Всяко едно от дадените
указания относно възможните процесуално следствени действия е анализирано в
частния протест с извод, че същото не би довело до разкриване на факти от
предмета на доказване и не би променило становището на прокурора относно доказаността
на обвинението спрямо лицето М.С.. Оспорва се възможността съда в производство
по съдебен контрол на прокурорско постановление за прекратяване на наказателното
производство да дава указания за извършване на действия по разследването, както
и да дава насоки кое лице да бъде привлечено в качеството на обвиняем, тъй като
тези правомощия са от изключителната компетентност на прокурора.
Отделно от останалите възражения
спрямо дадените от първоинстанционния съд указания са изведени тези относно
изискването на информация от Патентно ведомство на Република България за
влизането в сила на Решение от 20.12.2018г., касаещо регистрацията на марката “GIOVANNI COCCO”. Представителят на РП-Хасково
счита това действие по разследването за излишно, тъй като касае факти извън
предмета на доказване – за използването на тази търговска марка не е повдигано
обвинение. Не на последно място постановеното определение се оспорва с твърдение,
че със същото е разгледана една недопустима жалба, подадена от лице, което е
участвало в производството в друго процесуално качество. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да потвърди постановлението за частично прекратяване
на наказателното производство спрямо лицето М.С. и неговото спиране.
В
срока за обжалване на първоинстанционното определение е подадена и частна
въззивна жалба от обвиняемия М.С., чрез защитника му адвокат Е. М. Излагат се доводи за недопустмост
на жалбата, с която е инициирано първоинстанционното производство, доколкото с
частичното прекратяване на наказателното производство не се нарушават права на
ощетените юридически лица и те нямат правен интерес да обжалват същото –
висящността на наказателното производство за извършеното престъпление против
интелектуалната собственост се запазва. На следващо място счита, че с
обжалваното определение първостепенният съд е излязъл извън законоопределените
му правомощия при контрол върху актовете, постановени в досъдебното
производство. Частният жалбоподател посочва, че с дадените указания всъщност
съдът е указал кое лице да бъде привлечено в качеството на обвиняем, което е
единствено в правомощията на прокурора. В този смисъл намира, че неправилно
РС-Хасково е разгледал по същество подадената срещу постановление от 30.01.2019г. на РП – Хасково
жалба. Моли съда да отмени обжалваното определение.
Представителят
на ощетеното юридическо лице е депозирал становище по отношение на частния
въззивен протест и частната въззивна жалба. Излага подробни съображения за
допустимостта на подадената пред районния съд жалба, като уточнява, че не е
участвал в наказателното производство в друго процесуално качество,
възпрепятстващо представителната му власт. Не споделя направеното възражение от
защитника на обвиняемия относно липсата на правен интерес на ощетеното
юридическо лице да обжалва постановлението за частично прекратяване. Счита, че
дадените указания за извършване на действия по разследването са в унисон с
правомощието на съда да следи за обоснованост на постановлението. Изключително
подробно аргументира нуждата от приемане по делото на решение на Патентно
ведомство от 20.12.2018г. като анализира заключението на марковата експертиза,
изготвена в производството по регистрация на търговската марка “GIOVANNI COCCO”. Не споделя
извода на прокуратурата за недоказаност на авторството на инкриминираното
деяния. Моли съда да остави без уважение подадените частен протест и частна
жалба и да потвърди обжалваното определение.
Съдът като се
запозна със събраните на досъдебното производство доказателства и провери обжалваното
определение, установи следното:
Частната жалба
и частният протест са подадени в законоустановения седемдневен срок от
съобщаването на обжалваното определение,
от лица, които са активно процесуално легитимирано и срещу акт, който
подлежи на обжалване.
Въз основа на събраните на досъдебното
производство доказателства е установено следното:
М.Д.С. живеел със ***** си М. М. С.,
семейството на ******* си С. М. Д. и на ***** си А. М. Д. на адрес ***.
Там той притежавал триетажна къща, като партерният етаж от нея представлявал
шивашки цех и три стаи, използвани за складови помещения.
М.С. и *****
му М. С. били съдружници
в учреденото от тях търговско дружество „Таттоо-13“ ООД с предмет на дейност
търговия на дребно на открити щандове, пазари с текстил, облекла и обувки. Дружеството
стопанисвало търговска маса № **, находяща се в
сектор „*“ и маса № ** в сектор „**“ на „**** ******“ в гр. Д. и едновременно използвало за търговската си дейност
партерния етаж от къщата на ул. „******“ № *, гр. Х.
А.
Д.,
*** на М.С., също регистрирал търговско дружество (на
14.01.2016г.), а именно „Емпайър Арми“ ЕООД, с предмет на дейност търговия и
производство на стоки. Седалището и адресът на управление на дружеството, чието
едноличен собственик на капитала и управител бил А.
Д.,***.
Дружеството стопанисвало търговски маси № **
в сектор „*“ и маса № * в сектор „*“ на „***** ******“ в гр. Д.
През 2016г. обвиняемият М.С. се свързал
със свидетеля И. П. – представител по индустриалната собственост № *** в списъка на Патентно ведомство и с нейно
съдействие на 25.03.2016г. била внесена за регистрация от името на търговско
дружество „Таттоо-13“ ООД марка “Giovanni Cocco” с вх. № 14091. По повод заявката
за регистрация била осъществена само една среща между М.С. и И. П., на която присъствала и С. Д. Последващата комуникация
относно административното производство пред Патентното ведомство се водила по
електронен път, поради което свидетелят П. не може със сигурност да посочи
кое лице е отговаряло от името на дружеството „Таттоо-13“ ООД.
Във връзка с регистрацията на търговска
марка “Giovanni Cocco”
била подадена опозиция от представителя по индустриална собственост на “Chanel SARL” – А. Т. В следствие от заявката за
регистрация на марка “Giovanni Cocco” и подадената опозиция отдел на
дружеството “Chanel
SARL” извършил проверка в интернет сайт “bazar.bg” и установил,
че се предлагат стоки с надпис сходен с притежаваната от тях търговска марка.
Била направена тестова покупка, при което се констатирало наличието на етикет
на закупената блуза с надпис „tattoo”.
С
оглед установеното при тестовата покупка на 06.04.2017г. били подадени два
сигнала от А.
Т.
с вх. № 272000-4759 и от В. С. с вх. № 272000-4758 до ОД МВР-Х. за производство, съхранение и
разпространение на стоки, носещи без правно основание регистрирани търговски
марки. По повод на получените сигнали на същия ден била извършена проверка от
органите на ОД МВР-Х. В хода на проверката се установило, че на адрес град Х., улица „*****“ № * се намира триетажна жилищна
сграда, като приземният етаж представлявал шивашки цех със три стаи, използвани
за складови помещения. На място бил свидетелят А. М. Д.,
който заявил, че е управител на търговско дружество „Емпайър Арми“ ЕООД, чието
седалище се намира на адреса. Същият посочил, че помещенията на партерния етаж
се ползват от представляваното от него дружество. По време на извършена
проверка на място били и свидетелите С. М. Д. (***** на А. Д.),
З.
Ф.
Д.,
Н.
Д.
Т.
и В.
Х.
Г.
(служители в търговско дружество „Таттоо-13“ ЕООД). Поради отказ от съдействие
от страна на А.
Д. на органите на реда и при наличието на достатъчно
данни за престъпление било извършено претърсване и изземване по реда на НПК от ***** ******
при ОД МВР-Х. При извършеното претърсване в помещение в югоизточния край на
сградата на партерния етаж били намерени и иззети 145 броя потници с лого “Jack Daniels”, 7 броя блузи с
лого “Chanel”,
17 броя потници с лого “Moschino”, 12 броя блузи с лого “Dior”, 5 броя потници
с лого “Dior”,
24 броя тениски с лого “Guess”, 7 броя потници с лого “LV” и 62 броя тениски с лого “Chanel”, а в
помещение в югозападния край на сградата на партерния етаж били намерени и
иззети 13 броя тениски с лого “Chanel”, 5 броя тениски с лого “Jack Daniels”, 40 броя
блузи с дълъг ръкав с лого “Guess” и 43 броя блузи с лого “Chanel”. Протоколът
за извършеното претърсване и изземване бил подписан без възражения от свидетеля
А.
Д. с единствено отбелязване, че текстилните стоки
бил внесъл от Република Турция.
Така досъдебно
производство № 70/2017г. по описа на ОДМВР-Хасково е било образувано на основание
чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследване, а именно претърсване и
изземване, за това, че към 06.04.2017г. в гр. Хасково, без съгласието на
притежателите на изключителните права, без правно основание са използвани в
търговска дейност марки, чрез съхраняването на стоки с цел продажба и пускането
им на пазара, обект на изключителни права – престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
В
хода на образуваното наказателно производство била изготвена съдебно-маркова и
оценителна експертиза, от която се установило, че логото “Moschino”, поставено на
иззетите 17 броя потници, е идентично с международна търговска марка,
регистрирана под № 512549 в регистъра на Световната организация за
интелектуална собственост и с международна търговска марка, регистрирана под №
0971418 в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална
собственост. При проверка в държавния регистър на търговските марки при
Патентно ведомство вещото лице не намерило информация за сключени лицензионни
договори. Логото “LV”,
поставено на иззетите 7 броя потници, е интерпретирано по идентичен начин с
национална марка № 32757 съгласно регистъра на Патентно ведомство и с марка на
Европейския съюз № *********. Същевременно не са регистрирани договори за
отстъпване на права чрез лицензия. Логото “Dior”, поставено на иззетите 12 броя
блузи и 5 броя потници, е идентично с марка на Европейския съюз № *********. Надписът
“Jack Daniels”,
поставен на иззетите 145 броя потници и 5 броя тениски, е идентичен със словна
марка на Европейския съюз № *********, с комбинирана марка на Европейския съюз
№ *********, с комбинирана марка на Европейския съюз № *********. Не е
установено сключване на лицензионни договори с носителите на правата върху
търговските марки. Сходство в степен достатъчна да заблуди потребителя е
констатирано и между логото “Guess”, поставено върху иззетите 24 броя
тениски и 40 броя блузи с дълъг ръкав, и регистрираните търговски марки на
Европейския съюз № ********* и № ********* и международна търговска марка №
1154951. Отново не са установени данни за сключването на лицензионни договори.
Относно
тениските и блузите, за които е посочено, че са с надпис “Chanel”, вещото лице
е установило сходство с три различни търговски марки, а именно “Chanel”, “Gucci” и “Armani”. В
заключението се посочва, че в най-голяма степен е сходството със знака на
търговска марка “Chanel”.
Установено е, че използваният знак е заявен за регистрация в Патентно ведомство
с обект на национална заявка № 140910 и заявител търговското дружество
„Таттоо-13“ ООД. Към момента на изготвяне на експертното заключение
административното производство за регистрация на търговска марка било на етап
подадена опозиция. Към момента по заявка № 140910 е постановено решение oт 20.12.2018г. за отказ от
регистрация на търговска марка “Giovanni Cocco”, представено в
първоинстанционното производство ведно с жалбата, по която е било инициирано.
Липсата
на договори, с които да е са предоставени правата върху изброените търговски
марки, е потвърдена и от представителите на съответните търговски дружества, а
именно А.
Т.,
представляваща “Chanel
SARL” и “Jack Daniel`s Properties”, К. Й. Ц., пълномощник на „Арсис
Консултинг“ ЕООД, представител на Christian Dior Couture S.A и
на Louis Vuitton
Malletier SA, М. А. Х., пълномощник на GUESS?, Inc., В. Н. Д. пълномощник на Guccio Gucci S.P.A и Н. С. Д., пълномощник на Giorgio Armani S.P.A.
На
17.03.2017г. влязла в сила присъда № 59 от 18.10.2016г., постановена по НОХД №
355 по описа за 2016г. на РС-Димитровград, с която М.С. е признат за виновен в
това, че на 06.09.2015г. в гр. Д., без правно основание и без съгласието
на изключителните права върху редица търговски марки ги използвал в търговската
си дейност, предлагайки стоки с тези знаци за продажба.
След
извършване на проверката в гр. Д. на 06.09.2015г. М.С. твърди, че е
престанал да извършва търговска дейност чрез управляваното от него търговско
дружество, а такава била извършена от ****** му – С. Д. Въпреки това едва на
21.04.2017г. М.
С.
и М.С. прехвърлили дружествените си дялове на С. Д. и същата станала едноличен
собственик на капитала и управител на търговско дружество „Таттоо-13“ ЕООД.
На
19.12.2018г. М.Д.С. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че към
06.04.2017г. в гр. Х.
без съгласието на притежателите на изключителните права – “Moshino” SPA Via delle Querce, “Louis Vuitton
Malletier”, “Christian Dior Coture”, “Jack Daniels Properties”
и “Guess? IP
Holder L.P.” и
без правно основание е използвал в търговската дейност (по смисъла на чл. 13,
ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от ЗМГО – съхранявал стоки с цел продажбата им и
пускането им на пазара) на „Таттоо-13“ ООД, на което е бил управител и
паритетен съдружник, стоки с марки обект на тези изключителни права, а именно: 145
броя потници с марка “Jack Daniels”, 17 броя потници с марка “Moschino”, 12 броя блузи
с марка “Dior”, 5
броя потници с марка “Dior”, 24 броя тениски с марка “Guess”, 7 броя потници
с марка “LV”,
5 броя тениски с марка “Jack Daniels” и 40 броя блузи с дълъг ръкав с марка
“Guess”.
Деянието е било квалифицирано като престъпление по чл. 172б, ал. 2, предл.
1-во, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
След
преценка на събраната по досъдебното производство доказателствена съвкупност,
прокурорът е достигнал до извода, че авторството на деянието не е доказано,
поради което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратил наказателното
производство спрямо лицето М.С. и е спрял наказателното производство на
основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.
Срещу
постановлението е подадена жалба от представителя по индустриална собственост А. Т. от името на ощетеното юридическо
лице “Jack Daniels
Properties”. По повод на жалбата е образувано ЧНД №
155 по описа за 2019г. на РС-Хасково, приключило с определение № 40 от
15.02.2019г., с което съдебното производство е прекратено, а делото е върнато
на РП-Хасково за правилно администриране. След изпълнение указанията на съда е
образувано ново ЧНД № 210 по описа за 2019г. на РС-Хасково, което е приключило с определение № 63 от
20.03.2019г. – производството е прекратено, а делото изпратено отново на
РП-Хасково за ново връчване на обжалваното постановление, тъй като първото
връчване било извършено на лице, което представителят на РП-Хасково счита, че
не може да представлява ощетеното юридическо лице поради участието му в
производството в друго процесуално качество. Постановеното определение е
протестирано и по частния протест е образувано ВЧНД № 217 по описа за 2019г. на
Окръжен съд – Хасково. С определение № 140 от 02.04.2019г. по посоченото ВЧНД
частният протест е оставен без разглеждане. В мотивите на определението обаче е
посочено, че няма процесуална пречка жалба срещу постановлението за частично
прекратяване на наказателното постановление и спирането му да бъде подадена от
представителя по индустриална собственост на ощетено юридическо лице, разпитан
в досъдебното производство като свидетел.
По подадената
жалба след изпълнение на дадените с определение № 63 от 20.03.2019г. по ЧНД №
210 по описа за 2019г. на РС-Хасково е образувано ново ЧНД № 459 по описа за
2019г. на РС-Хасково. Първоинстанционният съд е постановил определение № 142 от
20.05.2019г., с което по реда на чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК е отменено
постановление от 30.01.2019г. на РП – Хасково за частично прекратяване и
спиране на наказателното производство по ДП № 70 по описа за 2017г. на ОД
МВР-Хасково за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК и делото е върнато на
РП-Хасково съобразно дадените указания, тъй като е приел, че не са извършени
всички възможни действия по разследването.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на въззивния съд достига до следните изводи:
Настоящият
съдебен състав намира подадените частна жалба и частен протест за неоснователни,
а обжалваното определение за правилно.
На първо място
при извършване на проверката за правилност и обоснованост на обжалваното
определение следва да се разгледат възражения, свързани с допустимостта на
подадената жалба, по която е образувано първоинстанционното производство. В
частната жалба и в частния протест се излагат различни доводи относно
недопустимостта на производството, по което е постановен оспорвания съдебен
акт, а именно жалбата е била недопустима (подадена от нелегитимирано лице) и
срещу акт, който не подлежи на обжалване (частичното прекратяване на
наказателното производство спрямо лице не подлежи на обжалване или протест). Настоящият
въззивен състав намира и двете твърдения за неправилни.
По отношение
на легитимацията на лицето, подало жалбата против постановление от 30.01.2019г. на РП – Хасково
за частично прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП № 70 по
описа за 2017г. на ОД МВР-Хасково за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК,
намира, че адвокат А.
Т.
е активно легитимирана да подаде жалбата. С разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК са определени лицата, които са
активно легитимирани да обжалват постановлението на прокурора, с което е
прекратено досъдебното производство. То може да се обжалва от обвиняемия,
пострадалия, неговите наследници и ощетеното юридическо лице. В хода на
досъдебното производство са установени юридическите лица, които са претърпели
вреди от престъплението, сред които е и „Джак Даниелс Пропъртис, Инк“ (“Jack Daniels Properties, Inc”. Видно от пълномощно (л. 84, том 1
от ДП № 70/2017г.) посоченото дружество упълномощава „Турку, Таджер и Турку“
ООД, представлявано от Г. Т. или А. Т., като представители на
Асоциацията за борба с фалшифицирането в Република България, да извършват
действия от името и за сметка на дружеството, свързани с търговията с фалшифицирани стоки, включително и да
завеждат криминални или административни жалби и да водят, производствата
образувани по тях. Същевременно А. Т. е разпитвана в качеството и на
представител на ощетеното юридическо лице в хода на досъдебното производство.
Подаването на
жалба от А.
Т.
не води до извод, че същата е повереник на ощетеното юридическо лица. Следва да
се имат предвид особеностите на представителството при юридическите лица, а
именно волята на юридическите лица се формира и изразява чрез техните органи. В
настоящия случай волята на ощетеното юридическо лице се изразява чрез неговия
пълномощник – адвокат А. Т., която представлява дружеството,
но не в качеството на повереник.
В допълнение
следва да се посочи, че фигурата на повереника може да възникне едва с
конституирането на ощетеното юридическо лице като граждански ищец. Този
аргумент се извежда при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 84, ал.
1 от НПК и чл. 100, ал. 1 от НПК. Едва при възникване фигурата на повереник
може да се прави извод дали упълномощеният е от кръга на лицата, предвидени в
чл. 91, ал. 3 вр. чл. 100, ал. 3 от НПК.
Не на последно
място въпросът за легитимацията на подалия жалбата е обсъждан в мотивната част
на определение № 140 от 02.04.2019г., постановено по ВЧНД № 217 по описа за
2019г. на Окръжен съд – Хасково, в което е посочено, че няма процесуална пречка
жалба срещу постановлението за частично прекратяване на наказателното
постановление и спирането му да бъде подадена от представителя по индустриална
собственост на ощетено юридическо лице, разпитан в досъдебното производство
като свидетел.
Настоящият
въззивен състав не споделя твърдението, че обжалваното постановление не подлежи
на съдебен контрол, тъй като с него се извършва частично прекратяване на
наказателното производство по отношение на определено лице. Действително в
изключителните правомощия на прокурора е да извърши преценката кое лице и за
кое престъпление следва да бъде привлечено в качеството на обвиняем. Същевременно
обаче законодателят е предвидил съдебен контрол върху актовете, с които се
прекратява наказателното производство, без да посочва изключения в зависимост
дали прекратяването се извършва за цялото производство или частично по
отношение на лице. Напротив предвидената компетентност на съда включва преценка
за законосъобразност (дали правилно е приложен закона) и
обоснованост на акта (дали изводите са направени въз основа на верен анализ на
събраните доказателства и дали е извършено пълно, всестранно и обективно
разследване).
Хипотезата, в
която прокурорът прекратява наказателното производство по отношение на лицето,
което е привлечено в качеството на обвиняем, и спира същото, тъй като
извършителя не е разкрит, е различна от настоящата фактическа обстановка. Макар
прокурорът да е посочил, че частично прекратява наказателното производство и го
спира поради неизвестност на автора на деянието, настоящият въззивен състав
счита, че неправилно е приложен закона, тъй като не са налице данни, че
неизвестно лице е автор на инкриминираното деяние. Напротив в обжалваното
постановление изрично се посочва, че производството се прекратява, тъй като не
се доказвало по категоричен начин кое от
установените по делото лица е субектът на престъплението, а не че трето
неизвестно по делото лице е извършителят и чието издирване налага спиране на
наказателното производство. Съответно макар с постановлението да е извършено
частично прекратяване на наказателното производство и неговото спиране, се възпрепятства
възможността производството да бъде продължено, тъй като лицата, които може да
имат съпричастност към инкриминираното деяние вече са известни и не е
необходимо тепърва да бъдат установявани. Предвид изложеното съдът намира, че
актът, срещу който е подадена жалбата, подлежи на обжалване, съответно
определението на първоинстанционния съд е било постановено по допустима жалба.
С
горепосочените мотиви съдът приема за неоснователно и възражението, че
ощетеното юридическо лице няма правен интерес от обжалване на процесното
постановление.
След
извършване на проверка за допустимостта на производството, по което е
постановен обжалвания съдебен акт, съдът следва да обсъди неговата
законосъобразност и правилност. Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 2
от НПК прокурорът прекратява наказателното производство, когато намери, че
обвинението не е доказано. За да извърши преценка за наличието на това
основание, е необходимо разследването да е извършено обективно,
всестранно и пълно, да са изчерпани всички процесуални средства за попълване на
делото с доказателства и въпреки това да не може да се установи авторството.
В настоящия случай от събраната в хода
на разследването доказателствена съвкупност е установено съхранението на стоки
с цел продажба, носещи търговски марки идентични със защитени такива, без да
има изричното съгласие на притежателите на изключителните права. От показанията
на разпитаните свидетели става ясно, че помещението, в което са открити
веществените доказателства, се използва за търговската дейност на две търговски
дружества – „Таттоо-13“ ЕООД и „Емпайър
Арми“ ЕООД. Първото дружество към датата на извършване на инкриминираното
деяние е било дружество с ограничена отговорност като съдружници в него са били
обвиняемия М.Д.С. и ****** му М. М. С., а след 21.04.2017г. *****
им С. М. Д. станала едноличен собственик на капитала и
управител на същото. Търговското дружество „Емпайър Арми“ ЕООД било управлявано
от ***** на обвиняемия А.
М. Д., като същият е и едноличен собственик
на капитала му. Установяват се противоречие досежно твърденията кой е извършвал
фактически търговска дейност от името на „Таттоо-13“ ЕООД. Съгласно дадените
обяснения от обвиняемия при разпита му по реда на чл. 221 от НПК, същият
престанал да извършва търговска дейност след извършването на проверката в град
Д. на 06.09.2015г. Тези твърдения
частично се подкрепят от свидетеля С. Д., която посочва, че винаги тя се
е занимавала с търговската дейност, извършвана от дружеството „Таттоо-13“
ЕООД. От друга страна от показанията на свидетеля И.
П. се установява, че през месец февруари на 2016г. М.С.
все още е извършвал търговска дейност чрез „Таттоо-13“ ЕООД и е изпълнявал
управителни правомощия.
Същевременно от Удостоверение с изх. №
********** от 20.12.2017г. на община Х., общинска
„Данъчна дирекция“ се установява, че обвиняемият М.С. е собственик на ½
идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Х.,
ул. „********“ № *.
С оглед изложеното съдът намира за
правилно становището на районния съд, че в хода
на досъдебното производство не са извършени всички възможни действия по
разследването. По делото не са събрани всички възможни доказателства за
установяване на носителя на правото на собственост върху недвижимия имот, в
който е осъществявана търговска дейност и са съхранявани веществените
доказателства. От доказателствената съвкупност може да се направи извод за
носителя само на ½ идеална част от правото на собственост. Правното
значение на установяване правото на собственост върху недвижимия имот е
свързано с изпълнителното деяние на твърдяното престъпление и установяване на
авторството му.
Не са
извършени всички възможни действия по разследването, с който може да се
установи към датата на извършване на престъплението кой е действително е
извършвал управителната дейност в търговското дружество „Таттоо-13“ ЕООД. По
делото не са разпитани всички лица, имащи отношение към случая. Макар по
категоричен начин да се установява, че съдружник към датата на извършване на
инкриминираното деяние е била М. М. С., същата не е била разпитвана за
обстоятелствата, свързани с търговската дейност на дружеството, в което има
участие. С разпита на същата би могло да се преодолее противоречието между
твърденията кой е извършвал действително управление на дружеството „Таттоо-13“
ЕООД и за какъв период от време, както и съхраняваните в партерния етаж на
къщата в гр. Х.,
ул. „******“
№ *
стоки чия собственост са на „Таттоо-13“ ЕООД или на „Емпайър Арми“ ЕООД.
Съществуващи противоречия относно
посочените обстоятелства могат да се превъзмогнат чрез преразпит на разпитаните
лица. Възможно е и чрез извършването на очна ставка да се постигне разкриване
на обективната истина. Такива действия по разследването обаче не са били
предприети.
В същото време не е проверена версията,
че откритите стоки са внесени от Турция и са останали от извършването на проверката
в град Д., тоест са собственост на „Таттоо-13“ ЕООД.
Единственото действие по разследване в тази насока е разпитът на свидетеля Н. К., който посочва,
че при извършената проверка през 2015г. в град Д.
на ****** ***** са иззети всички стоки, носещи защитени
търговски марки. На свидетеля не са поставени въпроси дали в хода на образуваното
тогава наказателно производство са извършвани проверки по адрес на седалището
на дружеството, тъй като същото от учредяването му е град Х., ул. „*******“ № *.
Не на последно място следва да се
отбележи, че с решение от 20.12.2018г. на Патентно ведомство на Република
България е отказана регистрацията на търговската марка “Giovanni Cocco”, заявена от
„Таттоо-13“ ЕООД. Макар
това решение да е представено в първоинстанционното производство от
жалбоподателя, настоящият въззивен състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд, че следва същото да бъде приобщено и да бъде извършена
допълнителна експертиза, която да даде отговор на въпроса коя от трите
търговски марки, с които има сходство марката “Giovanni Cocco”, е нарушена.
Аргументите в тази насока се извеждат от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, а именно в писмо с изх. № 272000-6220 от
02.05.2018г. на Патентно ведомство на Република България е отбелязано, че лице,
което е подало заявка за регистрация на марка, може да я използва преди
регистрацията и до постановяване на решение по същество на опозиция срещу
регистрацията. Следователно до 20.12.2018г. заявителят на марка „Giovanni Cocco” има право да
използва същата и с това не нарушава изключителните права на притежател на
сходна по-рано заявена търговска марка. Следва да се вземе под внимание и, че
на обвиняемият С. не е повдигнато обвинение за стоките, носещи марката „Giovanni Cocco”.
Изложените
съображения водят до извода, че не е изпълнено задължението, предвидено в чл.
14, ал. 1 от НПК, прокурорът да постанови акта си въз основа на вътрешното си
убеждение, което да е основано на пълно, всестранно и обективно извършено
разследване. Преди да предприеме действия по прекратяване на наказателното
производство, съответно преди да бъде извършен анализ на събраната
доказателствена съвкупност, абсолютна процесуална предпоставка е извършването
на всички възможни действия, които могат да осигурят разкриване на обективната
истина. Изводът за недоказаност авторството на деянието е направен
преждевременно при непълно изследване на всички обстоятелства по делото. В
резултат постановлението от 30.01.2019г. на РП – Хасково за частично
прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП № 70 по описа за
2017г. на ОД МВР-Хасково за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК се явява
необосновано, тъй като почива на непълно разследване.
Настоящата
въззивна инстанция счита, че с дадените указания за извършване на действия по
разследването не се нарушават изключителните правомощия на прокурора, да
привлича към наказателна отговорност лицата извършили престъпление, тъй като
вътрешното убеждение на прокурора трябва да се формира въз основа на всички
възможни доказателства. След като не са извършени всички действия по
разследването с цел разкриване на обективната истина, не може да се стигне до
правилни и законосъобразни фактически и правни изводи, които да доведат до
окончателния извод дали е извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК и от
кого.
С оглед
изложеното, след извършена съвкупна преценка на материалите по досъдебното
производство, настоящият съдебен състав намира, че наказателното производство е
неоснователно прекратено по реда на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК и спряно по
реда на чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като не е извършено обективно,
всестранно и пълно разследване с изчерпване на всички възможности за попълване
на делото с доказателства.
По тези
съображения определението на първоинстанционния съд, предмет на въззивна
проверка, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 345 вр. чл. 243,
ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
142 от 20.05.2019г., постановено по ЧНД № 459 по описа за 2019г. на РС –
Хасково.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.