РЕШЕНИЕ №
24
гр.Бургас, 06.04.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично заседание, проведено на пети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
при секретаря Лена Димитрова и в присъствието
на прокурора Светослав Маринчев, като разгледа докладваното от съдията Гагашев
ВНОХ дело № 1330 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно
и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна
жалба на адвокат Данаил Пенев от БАК, като служебен защитник на подсъдимия С.М.С.
с ЕГН **********, против Присъда № 260046 от 09.11.2020 г., постановена по НОХД
№ 1030/2019 г. по описа на на Районен съд – Бургас.
С обжалваната присъда,
подсъдимият С.М.С. е признат за виновен в това, че на 22.05.2018 г., в жилище,
находящо се в гр. Бургас, кв. „***“, ул. „***“ № *, без надлежно разрешително,
изискуемо, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т.
1 и ал. 2 от ЗКНВП, а именно: коноп (канабис, марихуана), със съдържание на
активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 8,20 %, с тегло
27,043 грама, на стойност 162,258 лева, определена съгласно Постановление № 23
на МС от 29.01.1998 г., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, предл.
второ, т. 1, предл. първо от НК, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от една година при първоначален общ режим, както и на наказание
„глоба“ в размер на две хиляди лева.
С атакуваната присъда,
на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на
подсъдимия С., със споразумение по НОХД № 5707/2016 г. по описа на БРС,
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, като е определено то да
се изтърпи при общ режим изцяло и отделно от наказанието, наложено на С. с
обжалваната присъда.
С обжалваната първоинстанционна
присъда, на основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР – Бургас направените по делото разноски в размер на 178,13
лева, а по сметка на БРС – сумата от четиридесет лева за разноските в съдебното
производство, както и сумата от пет лева като държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
С обжалваната присъда,
съдът се е произнесъл и по въпроса за съдбата на приложените по делото
веществени доказателства, като на основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнел в
полза на държавата предметът на престъплението – марихуана с нето тегло 27,043
грама, със съдържание на тетрахидроканабинол – 8,20%, изпратена на съхранение в
Агенция „Митници“, ЦМУ, отдел – град София и е постановил наркотичното вещество
да се унищожи, тъй като представлява вещ, притежаването на която е забранено. По
отношение на останалите веществени доказателства по делото, съдът е постановил
тяхното отнемане в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК,
както и тяхното унищожаване по реда на ПАС след влизане в сила на присъдата
като вещи без стойност.
Недоволен от
постановената присъда, защитникът на подсъдимия С.С. я обжалва като неправилна.
Възразява срещу приложения като доказателство по делото протокол за претърсване
и изземване с аргумента, че е съставен при допуснати съществени процесуални
нарушения, които го правят негодно доказателствено средство. Иска отмяна на
обжалваната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение, тъй като същото не
е било доказано по несъмнен начин.
В съдебно заседание,
представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Намира обвинението да
безспорно доказано и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена като
законосъобразна, обоснована и правилна в осъдителната й част. Моли за преценка относно
наличието на основания за изменение на присъдата в частта й, касаеща
разпореждането за унищожаване на иззетата везна, тъй като изразява несъгласие
със становището на решаващият съд, че тази везна е вещ без стойност и твърди,
че тя може да бъде евентуално реализирана от НАП по предвидения от закона за
това ред.
В съдебно заседание,
подсъдимият С., редовно призован, се явява и поддържа въззивната жалба на
основанията, посочени от неговия защитник. Служебният защитник поддържа
въззивната си жалба. Изразява становище, че с изключение на протоколът за претърсване
и изземване, който според него, не можел да се ползва като писмено
доказателствено средство заради допуснати процесуални нарушения при извършване
на процесуално-следственото действия, липсвали други доказателства, които да установяват
подсъдимия като извършител на престъплението. В тази връзка изразява становище,
че претърсването със служебно куче, като процесуално-следствено действие, е трябвало
да се извърши съгласно разпоредбите на чл. 162, ал. 1 и чл. 128 до чл. 130 от НПК, т.е., ръководено от разследващия полицай и в присъствието на поемни лица,
и обитателя на жилището на имота.
Защитникът изразява
становище за наличие на противоречия в свидетелските показания относно
обстоятелството как е било намерено наркотичното вещество. Акцентира върху установената
по делото липса на дактилоскопни отпечатъци върху торбичката, в която е било
увито наркотичното вещество. Твърди се, че по делото нямало нито едно
доказателство, че наркотичните вещества са били във владение на подсъдимия, тъй
като жилището, където са били открити, принадлежало на родителите на подсъдимия
и се обитавало постоянно от тях. Моли атакуваната присъда да бъде отменена, а
подсъдимият – оправдан поради липса на доказателства, че е извършил
престъплението, за което е обвинен с внесения обвинителен акт.
Бургаският окръжен съд,
в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в
писмената жалба, като изслуша явилите се в с.з. страни, като обсъди изтъкнатите
от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба се
явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановеният срок от
страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен
акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество,
въззивната жалба се явява неоснователна.
Настоящият въззивен състав, в съответствие с правомощията си, извърши
собствена проверка и анализ на събрания по делото доказателствен материал, и
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.М.С. е роден на *** ***, *** гражданин е, има завършено ***
образование, ***, има регистриран постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***.
Видно от справката за съдимост (л. 42 от първоинстанционното дело), към
момента деянието, предмет на настоящото наказателно производство, С. е осъждан с
присъда по НОХД № 5707/2016 г. на БРС, за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК,
като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено
за изпитателен срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 15.11.2016 г.
Подсъдимият С.С. живеел в жилището на своите родители – свидетелите М. Т. С.и
С. М. С., находящо се в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № *.
На 22.05.2018 г., свидетелите Ж. К. Ж., И. Г. П. и М. В. Л. – полицейски служители
при 05 РУ на МВР – Бургас, изпълнявали полицейска операция, свързана с лица, държащи
наркотични вещества в района на кв. Долно Езерово, гр. Бургас. Предвид постъпила
в полицията оперативна информация, че подсъдимият С.С. държи в дома си наркотични
вещества, свидетелите Ж. Ж., И. П. и М. Л. посетили жилището, обитавано от
подсъдимия, находящо се на адрес в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № *.
При пристигане на адреса, свидетелите заварили в двора на къщата свидетелят
М. С. – баща на подсъдимия, от когото разбрали, след като му се легитимирали
като полицейски служители, че подсъдимият се намира в жилището, но спи. След
като С.С. бил събуден, полицейските служители му се легитимирали и го запитали
дали държи забранени за притежание вещи. Подсъдимият потвърдил, че притежава
такива, но отказал да ги предаде доброволно.
Свидетелите Ж., П. и Л. поискали от колегите си от 05 РУ при ОД на МВР –
Бургас съдействие за извършване на претърсване на жилището на подсъдимия. С.С.и
неговите родители били изведени от къщата в нейния двор, а на място пристигнал
полицейски екип със специализирано полицейско куче за откриване на наркотични
вещества, в чийто състав влизали св. М. Н. С., който бил водач на кучето и св.
Й. Д. – придружител. При последвалия обход и изследване на къщата, обитавана от
подсъдимия, полицейското куче, водено от С. и придружавано от Д., открило под
кош за пране, поставен в антрето на къщата, найлоново топче, с неправилна
форма, синьо на цвят, съдържащо суха зелена тревна маса.
Находката била показана на подсъдимия С., на родителите му и на
придружаващите ги полицейските служители. Последвало претърсване на цялата
къща, като служителите на МВР установили, че има мирис на марихуана, а на
единия рафт в стаята, обитавана от подсъдимия, имало теглилка и стъклен буркан.
При направен полеви тест, откритата в найлоновото топче сухата тревиста маса
реагирала на марихуана.
В хода на разследването била назначена физико-химична експертиза. От
представеният по делото протокол № 324/23.05.2018 г. на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас,
е видно, че сухата зелена тревна маса (обект № 1), намерена в жилището,
обитавано от подсъдимия С., представлява коноп (канабис, марихуана), съдържанието
на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол в нея е 8,20 %, има
общо тегло 27,043 грама, и е на стойност – 162,258 лева, определена съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда
подробно, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на
съществените обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени
материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна
проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за
установени и други фактически положения (когато има основания за това), извърши
своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите т.е.
до изложените по-горе фактически констатации.
Доказателствата, събрани в хода на съдебно следствие, проведено от първоинстанционния
съд, по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени
в мотивите към присъдата фактически констатации. Първоинстанционният съд е
събрал всички доказателства и доказателствени средства, необходими и достатъчни
за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване обстоятелства,
като ги е подложил на преценка, анализ и проверка, в резултат на което
въпросните факти и обстоятелства са били изяснени напълно, всестранно и
обективно. Настоящият въззивен състав възприема изцяло не само направената от
районния съд преценка на събраните в първоинстанционното съдебно следствие
доказателствени материали, но и обоснованите в резултат на тази преценка
доказателствени изводи относно фактите.
В мотивите си, районният съд изрично е посочил, че гради изводите си
относно фактите само въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства. Обосновано и правилно е решението му да кредитира
показанията от съдебното следствие на свидетелите М. Н. С. и Й. Я. Д., а също и
показанията на свидетелите Ж. К. Ж., И. Г. П. и М. В.Л., дадени в съдебното следствие, но и
показанията на последните трима, дадени в досъдебното производство и прочетени
по реда на чл. 281 ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК. Свидетелските им показания са
относими към предмета на делото, доколкото тези полицейски служители са
присъствали по време на претърсването и изземването на веществените
доказателства по делото, а така също са и допустими с оглед разпоредбата на чл.
118, ал.1, т.3 от НПК, доколкото свидетелите нямат качеството на разследващи
органи в досъдебното производство. Показанията им следва да бъдат приети за
достоверни, тъй като в цялост са последователни, логични, свързани помежду си и
взаимно подкрепящи се, а и са дадени от свидетели, които по никакъв начин не са
заинтересовани от изхода на делото.
Първоинстанционният съд мотивирано е дал вяра и на показанията на свид. М. С.,
който въпреки очевидната му заинтересованост от изхода на делото като баща на
подсъдимия, потвърждава показанията на разпитаните полицейски служители не само
относно това, дали С.С. употребява наркотици, но най-вече относно това как и
къде е било открито наркотичното вещество и какво е представлявало.
Правилно е решението на първоинстанционният съд да кредитира показанията на
свидетелката С. М. С., майка на подсъдимия, само в частта им, касаеща наличието
на кош за мръсно пране в жилището, както и досежно личното й възприемане на
намереното наркотично вещество, показано й от полицейски служител, доколкото в
тази им част те намират своето потвърждение в останалия доказателствен материал
по делото. Настоящият въззивен състав напълно споделя аргументите, с които
решаващият съд е отказал да кредитира в останалата им част показанията на св. С.
– с тях не се установяват конкретни факти и обстоятелства, възприети лично от
свидетелката, и имат по-скоро характера на коментари и предположения, до голяма
степен мотивирани от майчинската й обич към подсъдимия.
За изграждане на относимата към предмета на делото фактическа обстановка,
първостепенният съд е дал вяра и на заключенията на вещите лица по назначените
по делото химическа и дактилоскопна експертиза, както защото са верни и точни, но
и защото е нямал основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на експертите. Съдът е посочил конкретно и писмените
доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК, които се примат за достоверни, доколкото са
относими към предмета на делото и са събрани в хода при спазване процесуалните
правила в НПК. Първостепенният съд е отделил специално внимание и на
възраженията на защитата, като мотивирано е обяснил защо част от тях приема за
основателни, а други – не. В частност, съдът задълбочено е аргументирал
решението си да откаже да цени като годно доказателствено средство протоколът за
извършено претърсване и изземване, с които в обвинителния акт е аргументирано приобщаването
на откритите в дома на подсъдимия вещи, вкл. и процесното наркотично вещество
като веществени доказателства по делото. Следователно, може да се направи
извод, че първостепенният съд е изпълнил законовото си задължение да обсъди,
анализира и коментира всички събрани по делото доказателствени материали.
Въззивният съд напълно възприема и споделя както извършената от първостепенният
съд преценка на тези материали, така и изводите които са били направени въз
основа на тях.
Основните възражения на подсъдимия и неговия защитник се отнасят до начина
по който е било извършено процесуално-следственото действие „претърсване и
изземване“ и оттам – годността на съставеният протокол за това следствено
действие като писмено доказателствено средство и като начин за приобщаване на
посочените от прокуратурата веществени доказателства, в това число и процесното
наркотично вещество. Защитата твърди, че извършеното претърсване, включително и
използването на специализирано полицейско куче, е направено в отсъствие на
поемни лица, като посочените в съответният протокол свидетели К. и М. формално
са го подписали, без да са им били предявени намерените при претърсването
веществени доказателства. Според защитата, по този начин е било допуснато
нарушение на чл. 163, ал.6 от НПК, което от своя страна опорочава извършеното
процесуално – следствено действие и превръща съставеният по този повод протокол
в негодно писмено доказателствено средство.
Тези възражения, съдържащи се във въззивната жалба и поддържани във
въззивното производство, са били изложени и пред първостепенния съд, който им е
дал подробно мотивиран отговор, с който настоящият въззивен състав е напълно
солидарен. Преди всичко следва да се посочи за неоснователно възражението на
защитата, че претърсването със служебно куче, като процесуално-следствено
действие, е трябвало да се извърши съгласно разпоредбите на чл. 162, ал. 1 и
чл. 128 до чл. 130 от НПК. Използването на следово куче е оперативен способ за
откриване наличието, в определени пространствени граници, на забранени вещи и
субстанции, които поради естеството си биха могли да имат характера на
веществени доказателства. Ето защо, извършването му не трябва да се обвързва с
посочените разпоредби. Разследващият орган е този, който след откриването им извършва
преценка за относимостта им към разследваното престъпление и за необходимостта
от прилагането им като веществени доказателства по делото – това обичайно се
извършва чрез процесуално-следственото действие „претърсване и изземване“. В
конкретният случай, разпитани пред районния съд, вписаните във въпросния
протокол като поемни лица А. Б. М. и К. Д. К. действително свидетелстват, че са
били намерени и помолени да подпишат протокола за извършено претърсване и
изземване едва след неговото приключване, като не са им били показвани иззетите
вещи, описани там. Показанията на свидетелите М. и К. следва да се кредитират
като достоверни, тъй като те са безпротиворечиви и взаимно се допълват, а
самите свидетели не са заинтересовани от изхода на делото. Следователно,
правилно първоинстанционният съд е решил да изключи от доказателствения
материал протокола за извършеното в дома на подсъдимия претърсване и изземване
– същият се явява негодно писмено доказателствено средство, след като отразява
процесуално- следствено действие, извършването в нарушение на чл. 163 от НПК.
Разпоредбите за участието на поемните лица имат императивен, а не
препоръчителен характер за разследващите органи, тъй като гарантират
законността на ограничителни по отношение на основни човешки права мерки,
когато са способ за събиране и проверка на доказателства. Участието на поемни
лица при претърсване и изземване обезпечават и удостоверяват
законосъобразността на действията и достоверността на обстоятелствата, които са
наблюдавани при провеждането им, като гарантират и възможността
законосъобразността и достоверността да бъдат потвърдени във всеки един момент
чрез разпита им.
Изключването на протоколът за претърсване и изземване от доказателствената
маса не означава обаче, че обстоятелствата, касаещи начина на извършване на
процесуално-следственото действие, лицата, които са го извършили и/или
присъствали при извършването му, както и установеното по време на
претърсването, и приобщаването му като веществено доказателство по делото, не
могат да бъдат удостоверени чрез други доказателствени способи. Обратното би
означавало да се придаде на протокола за претърсване и изземване предварително
определена доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, което е в
противоречие с чл. 14, ал.2 от НПК. Всъщност, основната цел на правилата за
събиране на веществени доказателства, установени в НПК, е да се осигури
истинността на тези предмети, т.е. безусловно да бъде установено и закрепено
положението, че това са вещи, открити на определено място, по определено време,
в точно определено състояние и вид. Предметите, приобщени като веществени
доказателства, могат да се ползват като фактически данни от решаващия орган
само когато тяхната истинност и запазеност в първоначалният им вид не подлежат
на никакво съмнение. В конкретният случай, налице са гласни доказателствени
средства, чрез които е възможно да се установят съставомерните по делото факти
и обстоятелства и по този начин да се попълни доказателствената празнота,
оставена след изключване на въпросният протокол от доказателствената маса.
Показанията на свидетелите М. Н. С., Й. Я. Д. Ж. К. Ж., И. Г. П. и М. В. Л.,
както и тези на родителите на подсъдимия – свидетелите М. С.и С.С. установяват
по безспорен и категоричен начин времето и мястото на извършване на
претърсването и изземването, както и взаимното си присъствие там. От техните
показания и от тези на полицейските служители Ж., Л. и П. се установява по
безспорен начин, че преди извършването на претърсването подсъдимият е бил
поканен да предаде наркотични вещества, ако притежава такива, но същият е
отказал да стори това, следователно неоснователно е възражението на защитата,
че подсъдимият, заради извършеното претърсване, бил възпрепятстван да предаде
доброволно инкриминираното количество наркотично вещество. В тази връзка,
неоснователно е и възражението на защитата, че свидетелите не са имали
качеството на разследващи органи, за да искат това от подсъдимия и по този
начин са допуснали процесуално нарушение. Всъщност, действията на свидетелите Ж.,
П. и Л. са законово допустими, предвид задълженията им по чл. 61, ал.2 от ЗМВР като
полицейски служители.
Показанията на разпитаните по делото полицейски служители, както и тези на
родителите на подсъдимия, по несъмнен начин установяват фактът на откриване на
наркотичното вещество, както и как е изглеждало същото при намирането му. Тези
свидетели са категорични, че наркотичното вещество е било открито от полицейско
куче в антрето на къщата, под кош за пране, в присъствието на свидетелите С. и
Я.. Самото вещество и мястото на което е било открито, са били показани веднага
на свидетелите М. и С. С., като те потвърждават показанията на полицейските
служители, че марихуаната е била открита поставена в синя найлонова торбичка,
свита на кълбо.
Неоснователно е възражението на подсъдимия и неговия защитник, че
процесното наркотичното вещество не е надлежно приобщено като веществено
доказателство към доказателствата по делото, щом протоколът за претърсване и
изземване е отхвърлен от съда като годно като писмено доказателствено средство.
Както се сочи в цитираното от първостепенния съд Решение № 572 от 14.11.2005 г.
на ВКС по н. д. № 1092/2004 г., I н. о.: „… /подобно/ разбиране за веществените
доказателства не почива обаче нито върху общия за материята чл. 104 от НПК
(съответстващ на посочения в решението чл. 84 от НПК – отм.), нито върху
специалния чл. 109 от НПК (съответстващ на посочения в решението чл. 106 от НПК
– отм.); то не държи сметка за липсата в тях на забрана предметите, свързани по
някакъв начин с престъплението, да могат да станат част от доказателствения
материал и със самото им прилагане по делото – било по искане на страните, било
по инициатива на съответния орган“. В конкретният случай, предвид събраните
гласни доказателствени средства, няма съмнение, че наркотичното вещество,
предмет на обвинението и фактически взето от дома на подсъдимия от разследващият
орган и предадено на експерта като обект на изследване по назначената в хода на
разследването химическа експертиза, е идентично с намереното в дома на
подсъдимия, нито пък има съмнение, че там е било открито въпросното наркотично
вещество, поради което следва да се приеме, че приложените по делото веществени
доказателства следва да се вземат предвид при изграждане на относимата към
предмета на делото фактическа обстановка.
С оглед всичко гореизложено, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната
присъда на районния съд не е необоснована – изложените в мотивите към нея и
възпроизведени по-горе фактически констатации, напълно кореспондират на
събрания и проверен по делото съвкупен доказателствен материал.
Доколкото приетата за установена
и относима към делото фактическа обстановка намира своята доказателствена
обезпеченост в приетите за допустими и годни доказателствени материали, правилен
е правният извод на районния съд, че деянието, извършено от подсъдимия С.С.
покрива обективните и субективни параметри на престъпния състав по чл. 354а,
ал. 3, предложение второ, т. 1, предложение първо от НК.
Съставът на Районен съд
– Бургас, разглеждащ наказателното дело, е извършил прецизен правен анализ за
наличието на всички съставомерни признаци от обективната и субективната страна
на състава по чл. 354а, ал.3, предложение второ, т. 1, предложение първо от НК,
като този анализ изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.
Може да се приеме за
безспорно установено от обективна страна, че на 22.05.2018 г., в жилище,
находящо се в гр. Бургас, кв. „***“, ул. „***“ № *, без надлежно разрешително,
изискуемо, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП, подсъдимият С.С. държал високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр.
с Приложение № 1, Списък № I от същата - „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
(НРКРВН), а именно: коноп (канабис, марихуана), със съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 8,20 %, с тегло 27,043
грама, на стойност 162,258 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС
от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Конопът и активния му
компонент тетрахидроканабинол са поставени под контрол, съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и представлява
високо рисково наркотично вещество по смисъла на Приложение № 1 - Списък I -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), поради което държането му без
разрешение е забранено.
Възраженията на
защитата за липса на доказателства, че С.С. е осъществил изпълнителното деяние
„държане“ на наркотичните вещества, са неоснователни. Авторството на
престъплението се извежда от съвкупната преценка на събраните по делото косвени
доказателства, които разгледани в тяхната логическа взаимовръзка и
последователност, правят този извод единствено възможен. Инкриминираното
наркотично вещество е открито в дома, където подсъдимият живее сам с родителите
си. С. употребява наркотици, което се потвърждава не само от показанията на
баща му, но и от предходното му осъждане отново за престъпление по чл. 354а,
ал.3 от НК. Наред с наркотичното вещество, в стаята на подсъдимия са били
открити и вещи, които могат да бъдат свързани с разпределяне на наркотичното
вещество на определен брой дози – 1 бр. електронна везна и найлонови пликчета
със самозалепващ се кант, а разпитаните полицейски служители свидетелстват за
установена там от тях миризма, характерна за марихуаната. Изложеното определя
неоснователността на възражението на защитата за липса на доказателства, че
именно подсъдимият С. е извършител на престъплението. Изтъкнатата от
жалбоподателя и неговия защитник липса на дактилоскопни отпечатъци върху
торбичката, в която е било увито наркотичното вещество не може да промени
извода за авторството на деянието, най-малкото защото не може да се твърди със
сигурност дали материята, в която е било обвито наркотичното вещество позволява
оставянето на годни за изследване дактилоскопни отпечатъци, нито пък дали
самият подсъдим не е използвал ръкавици при опаковане на веществото. При това
положение, правилен е изводът на първостепенният съд, че подсъдимият С.С. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал.3,
предложение второ, т.1 от НК, а именно държал е вещества, които са наркотични
по смисъла на посочените по-горе разпоредби на ЗКНВП. Възраженията, че
наркотичното вещество е било на друго лице, са недоказани, но и ирелевантни,
доколкото безспорно установен е фактът на държането му от подсъдимия (т.е. същото
се е намирало в негова разпоредителна власт, доколкото подсъдимият към
инкриминираната дата е живял постоянно в жилището, където е установено и е
разполагал със свободен достъп до всички останали помещения в къщата).
Липсват доказателства,
че подсъдимият С.С. е имал издадено разрешително по смисъла на чл. 73 ал.1 от
ЗКНВП, а такова му е било необходимо, за да държи на законно основание
веществата, предмет на настоящото производство, тъй като същите представляват високо
рискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр.
Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични. Ето защо, може да се направи абсолютно обоснован извод, че
подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението, за
което му е било повдигнато обвинение.
Престъплението е извършено от подсъдимия С.С.
при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Изявленията му пред
полицейските служители, че има забранени вещества, но няма да ги предаде, сочат
убедително, че С. е бил наясно, че държи в жилището си наркотични вещества, без
да има надлежно разрешително.
При индивидуализиране
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С.С. за
извършеното от него престъпление, първостепенният съд се е ръководил от
принципите за законосъобразност и индивидуализация на наказанието. Настоящата
въззивна инстанция намира за законосъобразен и обоснован изводът, че видът и
размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, трябва да
бъдат определени по реда на чл. 54 от НК, доколкото действително не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
За престъплението, за
което подсъдимият С.М.С. е признат за виновен, законът предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет
хиляди лева. Наличието на законов минимум и приложението на чл. 54 от НК
обуславят налагане на наказание „лишаване от свобода“. При индивидуализация на конкретния
размер на това наказание, като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да
се отчетат сравнително младата възраст на подсъдимия и затрудненото му семейно
и материално положение. Правилно районният съд е отчел предходното осъждане на
подсъдимия за престъпление от същия вид като обстоятелство, отегчаващо
обществената му опасност. Следователно, решението на районният съд да определи
на подсъдимия наказание по размер под средния към минималния, а именно една
година лишаване от свобода, е законосъобразно и правилно, поради което следва
да се потвърди. Не търпи корекции присъдата в частта, с която на подсъдимия е
наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на две хиляди
лева. Това наказание е законосъобразно и справедливо по размер, доколкото
съответства на обществената опасност на престъплението и на самия подсъдим, а и
е съобразено с данните за имотното и материално положение на подсъдимия.
Законосъобразно и
правилно районният съд е привел в изпълнение на основание чл. 68 ал.1 от НК
наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на С.С. с присъда по
НОХД № НОХД № 5707/2016 г. по описа на БРС. Същата е влязла в сила на 15.11.2016
г. и с нея наказанието на С. е било отложено за изпълнение за изпитателен срок
от три години. Настоящото деяние е извършено на 22.05.2018 г., т.е., в рамките
на определения изпитателен срок, поради което предпоставките на чл. 68 ал.1 от НК са изпълнени и С. следва да изтърпи и това наказание, отделно от наложеното
му с атакуваната присъда.
Първоинстанционният съд
е определил на подсъдимия С.М.С. „общ“ режим за изтърпяване и на двете
наказания „лишаване от свобода“, позовавайки се на разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС. Това решение е правилно, тъй като общият сбор от наложено
наказание и приведено в изпълнение наказание не превишава две години, каквото е
изискването на чл. 57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС.
В съответствие с правния извод, че подсъдимият С. е извършил престъплението,
за което е бил обвинен, правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата
на чл. 354а, ал. 6 от НК и чл. 53, ал.2, б.Б от НК, разпореждайки веществените
доказателства по делото (1 брой бял хартиен плик, съдържащ 1 брой електронна везна
и 1 брой черен полиетиленов чувал, съдържащ 1 брой стъклен буркан, съдържащ
множество полиетиленови пликчета със самозалепващ се кант) да бъдат унищожени
след влизане в сила на присъдата като вещи без стойност, а предмета на
престъплението – неизразходваната част от наркотичното вещество, предадено в Централно
митническо управление – София с надлежен протокол, да се отнеме в полза на
държавата и унищожи. Неоснователно е искането на прокуратурата за изменение на обжалваната
присъда в частта относно унищожаването на електронната везна като вещ без
стойност. Посоченото веществено доказателство има незначителна пазарна
стойност, поради което икономически нецелесъобразна се явява неговата последваща
продажба от името на държавата.
В съответствие с правния извод относно вината и наказуемостта на
извършеното от подсъдимия престъпно деяние, правилен се явява извода на
първостепенния съд, че С.С. следва да заплати направените по делото разноски, а
именно 178,13 лв. в полза на ОД на МВР – Бургас и 45 лв. в полза на Районен съд
– Бургас, от които 5 лева за издаване на изпълнителен лист и 40 лева за
възнаграждения на вещи лица. Този извод на съда е в съответствие с разпоредбата
на чл. 189 ал.3 от НПК и с представените по делото доказателства за направени разноски.
По реда на служебната
проверка и предвид правомощията си, настоящият въззивен състав прецени и
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в
някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права
на страните в производството въобще.
Ръководен от изложеното
и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд,
Р Е
Ш И :
Потвърждава изцяло Присъда
№ 260046 от 09.11.2020 г., постановена по НОХД № 1030/2019 г. по описа на на
Районен съд – Бургас.
Настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.