№ 217
гр. гр. Добрич, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500210 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадени са
въззивна жалба вх.№13044/27.07.2020 г. по описа на ДРС от „Пътно
строителство“ АД-гр.Д.,към която се присъединява на основание чл.265 ал.1
от ГПК с молба вх.№13046/27.07.2020 г. третото лице-помагач на страната на
горния ответник-въззивник „Агрострой-Д“ АД-гр.Д.,и насрещна въззивна
жалба вх.№261117/03.09.2020 г. по описа на ДРС от „Агроевроплант“ ЕООД-
гр.Д. /приложени към предходно в.гр.д.№1004/2020 г. на ДОС/ срещу
решение №622/13.07.2020 г.,изменено в частта за разноските с определение
№260257/28.09.2020 г. и поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение
№260147/22.02.2021 г.,по гр.д.№2348/2017 г. на Добричкия районен
съд.Жалбата на „Пътно строителство“ АД-гр.Д. е срещу осъдителната част на
първоинстанционното решение,с която по предявения срещу дружеството
евентуален иск същото е осъдено да заплати на „Агроевроплант“ ЕООД
сумата от 15 457,96 лв-обезщетение за вреди по договор от 30.11.2012
г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 04.07.2017 г. до
окончателното плащане.Насрещната въззивна жалба на „Агроевроплант“
ЕООД-гр.Д. е срещу частта,с която главният му иск по чл.265 ал.1 предл.2 от
1
ЗЗД е отхвърлен до размер от 17 617,96 лв с ДДС,и частта,с която
евентуалният му иск е отхвърлен за сума от 2 160 лв с ДДС.
Въззивникът „Пътно строителство“ АД-гр.Д.,подкрепен от
присъединилия се въззивник третото лице-помагач „Агрострой-Д“ АД-
гр.Д.,изразява становище за неправилност на първоинстанционното решение
в осъдителната му част,като настоява за отмяната му в тази част и цялостно
отхвърляне и на евентуалния иск срещу дружеството.Били допуснати
съществени процесуални нарушения при назначаването на съдебно-
техническа експертиза по делото-първоначално задачите били определени
бланкетно,а впоследствие допълнително уточнени,които нарушения довели
до необоснованост на съдебния акт в атакуваната му част.Липсвали мотиви в
решението защо съдът кредитира изцяло заключението по тази експертиза
при наличие на множество оспорвания на същата във всичките й
части.Определените от съда задачи не били изпълнени изцяло-в частност
задачите,поставени от третото лице-помагач „Агрострой-Д“ АД,като
експертите не разполагали и с необходимите уреди,респ. не могли да
извършат нужните изследвания,за да отговорят на задачите.Съдът се опрял на
предположения на вещите лица.Мотивите му били и противоречиви при
обсъждане показанията на единия от свидетелите,които били кредитирани
изцяло,но не било зачетено изявлението на свидетеля,че било необходимо
завъртане на тръбите,за да се предотврати износването им,а съдът приел,че
износването се дължи на неизвестни причини.Решението на ДРС било
необосновано.Детайлно се мотивира от въззивника,че предмет на договора за
строителство били два силоза,а не три,както приел първоинстанционният
съд.Не можело да се установи кои два силоза от изградените три са предмет
на договора,за да се прецени имало ли е недостатъци на изграденото по
договора,подлежащи на отстраняване.Подробно се излагат от въззивника
доводи по същество на спора по евентуалния иск,основан на гаранционната
му отговорност,в насока на изтекъл петгодишен срок за предявяването му по
чл.20 ал.4 от Наредба №2/2003 г.,използване на обектите преди приемането
им по съответния законов ред,загубване на гаранционните права поради
неупражняването им в срок.Искът бил и недоказан по размер,тъй като
наличните фактури за плащания към трети лица не били достатъчни,а
следвало да се съберат доказателства за действителния размер на
необходимите разходи към датата на отстраняване на дефектите чрез
2
заключение по експертиза,каквато не била поискана от насрещната
страна,носеща доказателствената тежест.
В писмен отговор на горната жалба и в хода на въззивното производство
„Агроевроплант“ ЕООД-гр.Д. изразява становище за неоснователност на
същата.Оспорва всички доводи на въззивника,като набляга,че същият не бил
оспорил заключението по СТЕ,а въпреки оспорванията от третото лице-
помагач „Агрострой-Д“ АД последното дружество не поискало извършване
на повторна или допълнителна експертиза.Подробно се оборват всички
доводи на въззивника на база на събраните доказателства.
Отговор на първата жалба не е подаден от третото лице-помагач „Елика
Елеватор“ ООД-гр.С.,което не изразява становище по нея и в хода на
въззивното производство.
В насрещната си жалба „Агроевроплант“ ЕООД-гр.Д. настоява за отмяна
на първоинстанционното решение в частта на отхвърляне на евентуалния иск
за сумата от 2 160 лв и за уважаване на иска в тази част.Съдът правилно
установил фактическата обстановка по евентуалния иск и достигнал до
изводи за основателност на този иск,но при определяне дължимия размер на
обезщетението пропуснал да съобрази взаимовръзката между признатата от
него фактура №30/14.06.2017 г. и фактура №25/26.05.2017 г.,които фактури
касаели един и същ разход,изплатен на два пъти-50% авансово и 50%
окончателно.Поради горното следвало да се присъдят сумите и по двете
фактури в размер на по 2 160 лв.Едната била зачетена от съда,а другата не
била присъдена.В случай на отмяна на решението в частта на уважаване на
евентуалния иск и отхвърляне на този иск изцяло се настоява за отмяната му
и в частта на отхвърляне на главния иск до размер от 17 617,96 лв с ДДС и за
уважаване на този иск до последния размер.Въззивникът аргументира
подробно горния размер на претенцията си въз основа заключението на
вещите лица по делото и останалите писмени доказателства.
Писмени отговори на втората жалба не са подадени от насрещната страна
и третите лица-помагачи.В хода на въззивното производство „Пътно
строителство“ АД-гр.Д. и третото лице-помагач „Агрострой-Д“ АД-гр.Д.
изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за
оставянето й без уважение.
Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд
3
установи следното:
Жалбите изхождат от активно легитимирани лица,имащи правен интерес
от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодните за тях
части.Същите са подадени в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК и чл.263 ал.2 от ГПК и са редовни като отговарящи на изискванията на
чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК.Предвид горното жалбите са процесуално
допустими.
Гр.д.№2348/2017 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№11402/05.07.2017 г.,подадена чрез куриер на 04.07.2017 г.,уточнена с молба
вх.№14506/29.08.2017 г.,с която са предявени обективно евентуално
съединени искове от „Агроевроплант“ ЕООД-гр.Д. срещу „Пътно
строителство“ АД-гр.Д.,както следва:
1./главен иск на основание чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 24 547,20 лв с
ДДС,представляваща сторени разходи за поправка на проявили се след
разрешаване на ползването му дефекти на обект „З. в с.Ц.“,находящ се в
поземлен имот №***-стопански двор в землището на
с.Ц.,общ.Д.,обл.Д.,изграден в изпълнение на сключен между страните договор
за строителство от 30.11.2012 г.,ведно със законната лихва върху тази
сума,начиная от датата на предявяване на иска,до окончателното й
изплащане;
2./евентуален иск на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.20 ал.1
и чл.21 от Наредба №2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Р.България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи,съоръжения и строителни обекти във връзка с чл.160 ал.3 от
ЗУТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 24 547,20
лв с ДДС,представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
договорно задължение в размер на сторени разходи за поправка на проявили
се след разрешаване на ползването му дефекти на обект „З. в с.Ц.“,находящ се
в поземлен имот №***-стопански двор в землището на
с.Ц.,общ.Д.,обл.Д.,изграден в изпълнение на сключен между страните договор
за строителство от 30.11.2012 г.,ведно със законната лихва върху тази
сума,начиная от датата на предявяване на иска,до окончателното й
изплащане.
4
С атакуваното първоинстанционно решение е отхвърлен изцяло главният
иск по т.1 от изложението,а евентуалният по т.2 е частично уважен до размер
от 15 457,96 лв и частично отхвърлен в частта за горницата от 15 457,96 лв до
24 547,20 лв.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно като постановено
от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в
изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.В обжалваните части същото е
допустимо като постановено по предявените допустими искове.Същото е
правилно в частта,с която е отхвърлен главният иск до размер от 17 617,96
лв,и в осъдителната му част по евентуалния иск,респ. неправилно частично в
отхвърлителната част по евентуалния иск досежно неприсъдената сума от
2 160 лв,т.е. въззивната жалба на „Пътно строителство“ АД-гр.Д. и третото
лице-помагач „Агрострой-Д“ АД-гр.Д. е неоснователна,а тази на
„Агроевроплант“ ЕООД-гр.Д. относно отхвърлителната част по евентуалния
иск е основателна,респ. неоснователна в частта по главния иск,поради
следните съображения:
Изложено е в първоначалната искова молба,че между ищеца
„Агроевроплант“ ЕООД-гр.Д. в качеството на възложител и ответника „Пътно
строителство“ АД-гр.Д. в качеството на изпълнител е сключен договор за
строителство от 30.11.2012 г.По силата на този договор били изпълнени от
ответника строително-монтажни работи и доставка на силозно оборудване в
обект „З. в с.Ц.“,находяща се в поземлен имот №***-стопански двор в
землището на с.Ц.,общ.Д..Видовете и количества работи били описани в
Приложение №1 към договора.След приемане на обекта и разрешаване на
ползването му се появили дефекти по силозите и оборудването им в резултат
на некачествено извършени СМР и вложени некачествени материали,които не
било възможно да бъдат установени към момента на приемане на обекта.След
установяване на дефектите през месец май 2015 г. преди началото на
кампанията за прибиране на реколтата ищцовото дружество уведомило
ответното и го поканило да ги поправи чрез съда по повод подадена от ищеца
молба за обезпечаване на доказателствата.Впоследствие били отправени и
други покани,но ответникът не предприел никакви действия по отстраняване
на дефектите.Поради последното ищецът се принудил сам да организира
поправката чрез трети лица,като една част от ремонтите била извършена през
5
2016 г.,а друга през 2017 г.За тези ремонтни работи били издадени
фактури,сумите по които били преведени на изпълнителите.През 2016 г. били
извършени ремонтни работи по хидроизолация на силозите на стойност
10 500 лв с ДДС,а през 2017 г. били извършени работи и доставени материали
на стойност 14 047,20 лв с ДДС,както следва:демонтаж,монтаж и ремонт на
оборудване на силозно стопанство,доставка на тръба за зърно ф 250-22
м,тръба за зърно ф 250-1м,успокоител ф 250-1 бр.,укрепващ фланец ф 250-1
бр.,сегменти ф 250-16 бр.,скоби ф 250-9 бр,ремонт на преходи ф 250-3
бр.,двупътна клапа ф 250-1 бр.,хамут ф 250-4 бр.,клапа двупътна квадратна-1
бр.,входове за елеватор-2 бр.,изработка на преход ф 250-1 бр.,извършване на
услуга с автокран.Общата сума на разходите по поправка в размер на
24 547,20 лв с ДДС е претендирана на основание чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД
като стойност на разходите,сторени от възложителя по договора за
строителство за поправката на недостатъци на извършената от изпълнителя
работа,установени след приемане на работата от възложителя,а евентуално е
претендирана на плоскостта на гаранционната отговорност по Наредба
№2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р.България и
минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни
работи,съоръжения и строителни обекти.С уточняваща молба вх.
№14506/29.08.2017 г. /на лист 53 от делото на ДРС/,подадена по реда на
чл.129 ал.2 от ГПК,са описани по-детайлно дефектите по силозите и тяхното
оборудване,за чието отстраняване се претендира обезщетението,а именно се
сочи 1./корозия по всички метални части на З.та,за отстраняването на която са
извършени през 2016 г. следните ремотни дейности:нанасяне/поправяне на
хидроизолацията на покривни шапки на силозите със стъклофиберна тъкан и
алифатен полиуретан на стойност 9 000 лв с ДДС;нанасяне на хидроизолация
на корпусните части на силозите на стойност 1 500 лв с ДДС.;2./протрити
тръби от зърно-входно съоръжение на зърно към елеватор 1 и 2 на
разтоварваща шахта;тръбопровод за изваждане на зърно,прикрепен към
редлер №4,редлер №3 и общата им тръба,изсипваща в елеватор
№2;тръбопровод от елеватор №2 към търговски силоз и тръбопровод от
елеватор №1 към редлер №8;3./“увиснали“ измитащи шнекове в силози 1,2 и
3 и байпасна клетка поради липса на сцепление с пода на силоза-измитащите
шнекове са поставени твърде високо от пода,поради което остава зърно след
тях.Дефектите по т.2 и 3 били ремонтирани през 2017 г. при разход на
6
стойност 14 047,20 лв с ДДС,като били извършени ремонтни дейности,както
следва:демонтаж,монтаж и ремонт на оборудване на силозно
стопанство,доставка на тръба за зърно ф 250-22 м,тръба за зърно ф 250-1
м,успокоител ф 250-1 бр.,укрепващ фланец ф 250-1 бр.,сегменти ф 250-16
бр.,скоби ф 250-9 бр,ремонт на преходи ф 250-3 бр.,двупътна клапа ф 250-1
бр.,хамут ф 250-4 бр.,клапа двупътна квадратна-1 бр.,входове за елеватор-2
бр.,изработка на преход ф 250-1 бр.,извършване на услуга с автокран при
посочени конкретни стойности на всяка от дейностите.В първото по делото
открито съдебно заседание на 05.04.2018 г. пред ДРС ищцовото дружество
депозира писмена молба,с която пояснява и допълва по реда на чл.143 ал.2 от
ГПК исковата си молба /уточняваща молба на лист 229 от делото на
ДРС/.Относно проблемите с хидроизолацията на покривната конструкция на
силозите е уточнено,че се касае за некачествено изпълнение на покривната
конструкция,вследствие на което при валежи силозите се пълнели с вода.Тези
дефекти били отстранени по договор на ищеца с „Високо Технологични
Покрития“ ЕООД от 31.05.2016 г.Пояснено е,че между покривните шапки и
корпусите на силозите било оставено разстояние от около 10 см по целия
диаметър на всеки силоз,при което стичащата се вода по шапките при валежи
влизала в силозите при действието на вятъра и други атмосферни фактори.По
върховете на шапките на силозите в най-високите им части били налице
отвори,през които също навлизала вода.Частичните проблеми с
тръбопроводите се появявали периодично след въвеждане на обекта в
експлоатация,за което бил уведомяван подизпълнителят „Агрострой-Д“
АД.Дружеството на два пъти закърпвало пробойни в тръбопроводите.През
2017 г. обаче състоянието на тръбопроводите се влошило до такава степен,че
те станали неизползваеми поради многобройните течове на зърно,което
наложило цялостната им подмяна.
В отговора на исковата молба /на лист 60 от делото на ДРС/ ответникът
по делото „Пътно строителство“ АД-гр.Д. изразява становище за
неоснователност на исковете.Счита евентуалния иск за недопустим като
предявен след изтичане на гаранционните срокове,които били преклузивни.За
доставеното силозно оборудване от „Елика Елеватор“ ООД-гр.С.
гаранционният срок бил 12 месеца и отдавна бил изтекъл.Относно СМР
сроковете били изтекли,тъй като обектът бил въведен в експлоатация две
години преди издаване на разрешението за ползването му,а сроковете били 3-
7
годишни понеже се касаело за обект,ползван в агресивна среда,вкл. и поради
обстоятелството,че ищецът никога не бил разполагал с лаборатория за
изследване влажността на съхраняваното зърно.Евентуалният иск бил
неоснователен.Излагат се доводи,че сочените от ищеца дефекти не се били
проявили.Ако такива имало,същите се дължали на неправилната
експлоатация и въвеждането на обекта в експлоатация преди надлежно
издадено разрешение за ползване по чл.178 от ЗУТ,както и по време на
довършителните работи,което означавало,че ищецът не можел да се ползва
поради своята недобросъвестност от гаранционни права.Недостатъците били
предизвикани по вина на ищеца,който,освен че започнал да ползва обекта две
години преди издаването на разрешение за ползване по време на
довършителните работи,в продължение на две години след фактическото
въвеждане на обекта в експлоатация /2013-2014 г./ работел при липса на
изградена вертикална планировка.Такава следвало да бъде изградена от
ищеца преди започване на реалното ползване на обекта по арг. от чл.14 т.5 от
Наредба №2/2003 г. с цел да се отвеждат дъждовните води и да не попадат
под фундаментите на строежа,при което можело да се получи деформация на
почвата под фундамента и на бетона,респ. напукване на последния.По време
на полагане на антикорозионния грунд върху металните съоръжения ищецът
доставял зърно,при което се получавало силно запрашване,а това създавало
предпоставка за ускорено възникване на корозии.Ищецът нямал лаборатория
за измерване влажността на зърното,а при завишена влажност започвали
гнилостни процеси и отделяне на газове и течности,които били много
агресивни.Ищецът започнал да пълни силозите със зърно още преди
специалистите по електрооборудването да са приключили със задълженията
си по обекта,вкл. преди да монтират предпазната система за блокиране на
машините.В началото на ползване на обекта през 2013 г. най-напред бил
напълнен в целия му обем само единият силоз,което било нарушение на
правилата за експлоатация.В началото силозите трябвало да се пълнят на не
повече от 2/3 от обема им с цел консолидиране на почвата под тях,за да не се
създават предпоставки за компрометиране на бетоновия фундамент.Според
ответника хидроизолация на строежа нито била необходима,нито била
предвидена в проекта на З.та,нито била уговорена в договора за изграждането
й.Твърди,че сочените от ищеца недостатъци всъщност се дължали на
нормалното /абразивно/ изхабяване на обекта и оборудването в резултат на
8
използването им две години преди официалното въвеждане на обекта в
експлоатация.Оспорва се и размерът на исковата претенция,като се твърди,че
стойността на разходите е завишена.
След връчване на препис от уточняващата молба на ищеца от 29.08.2017
г. е подаден допълнителен отговор от ответното дружество /на лист 96 от
делото на ДРС/.Наведен е в него довод,че покривните шапки на силозите са
изработени от алуцинк /поцинкована ламарина с алуминиево покритие/,който
материал не можел да корозира,т.е. разходи за поправяне хидроизолация на
шапките били сторени от ищеца без реална необходимост и били
излишни.Бояджийските работи по корпусните части на силозите били
компрометирани по вина на ищеца,който по времето на извършването им
внасял и изнасял зърно от силозите и предизвиквал голямо
запрашване.Силозите не били три,а два.Последното било индиция,че ремонт
на три покривни шапки не бил извършен.Неправилно били използвани и
тръбите за зърно.Било нормално да има известно протриване на метала в
резултат на обикновена употреба.От друга страна тръбите следвало да се
завъртат,така че протритата част да остава от горната страна на тръбата,както
предписвал доставчикът „Елика Елеватор“ ООД в писмо-
становище.Неоснователна била претенцията,че измитащите шнекове и
байпасната клетка увисвали и нямало сцепление с пода на силозите.Ако
имало такова сцепление,тогава спиралата на измитащия шнек щяла да се
деформира и шнекът щял да задере в бетона,респ. моторът,задвижващ
спиралата на шнека,щял да блокира и да изгори.Нормално било да остава
малко зърно по пода на силоза,което следвало да се избутва ръчно до деветте
отвора на фундамента,през които зърното изтичало във верижния
транспортьор.
По искане на ответното дружество са конституирани по делото в
качеството на трети лица-помагачи на страната на ответника „Агрострой-Д“
АД-гр.Д. и „Елика Елеватор“ ООД-гр.С.-подизпълнители на обекта.В
писмени отговори същите подкрепят тезата на ответника по делото.„Елика
Елеватор“ ООД-гр.С. подчертава,че твърдяните от ищеца дефекти не касаят
детайли и съоръжения,произведени и доставени от това дружество.Относно
тръбопроводите се сочи,че тръбите са консуматив,който има стареене и
периодично се подменя,поради което не било ясно дали дефектите са по
доставените от това дружество тръби.За по-дългосрочна експлоатация на
9
тръбите последните следвало да се завъртат в различна равнина и по този
начин експлоатационният период се увеличавал минимум 4 пъти.
По жалбата срещу първоинстанционното решение в частта,с която е
отхвърлен главният иск до размер от 17 617,96 лв:
Главният иск по чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД е отхвърлен от районния съд
по съображения за различен фактически състав на общата отговорност по ЗЗД
и гаранционната отговорност на ответника-изпълнител по договора за
строителство между страните при подробни мотиви за наличие на евентуално
твърдяната гаранционна отговорност на ответното дружество.Районният съд
действително при оскъдна мотивировка е приел,че фактическата обстановка
обосновава наличие на елементите на фактическия състав не на общата
отговорност по чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД,а на гаранционната отговорност на
ответника,поради което е отхвърлил изцяло главния иск и е уважил частично
евентуалния.Във въззивната жалба на ищеца по делото „Агроевроплант“
ЕООД-гр.Д. атакуването на първоинстанционното решение в частта по
главния иск е бланкетно и най-общо са изложени доводи по формиране и
удостоверяване размера на обезщетението на основание чл.265 ал.1 от ЗЗД,но
не и по наличието на елементите от фактическия състав на последната
разпоредба,които отличават тази договорна отговорност от гаранционната
отговорност.Доводите на този въззивник касаят детайлно произнасянето на
районния съд по евентуалния иск.При бланкетността на жалбата в частта
срещу отхвърлянето на главния иск въззивният съд следва да потвърди
първоинстанционното решение в частта на произнасянето по същия-в
обжалваната част на отхвърлянето му до размер от 17 617,96 лв.
По жалбите срещу осъдителната и отхвърлителната част на
първоинстанционното решение по евентуалния иск:
Между ищеца „Агроевроплант“ ЕООД-гр.Д. в качеството на възложител
и ответника „Пътно строителство“ АД-гр.Д. в качеството на изпълнител е
сключен договор за строителство от 30.11.2012 г. /на лист 10 от делото на
ДРС/,по силата на който възложителят-инвеститор възлага,а изпълнителят
приема да изпълни СМР и доставка на силозно оборудване в обект „З. в
с.Ц.“,находяща се в поземлен имот №***-стопански двор в землището на
с.Ц.,общ.Д..Видовете и количества работи са описани в Приложение №1 към
договора /на листи 11-14 от делото на ДРС/.Според клаузата на р.ІІ,т.5 от
10
договора гаранционните срокове за видовете работи се определят по Наредба
№2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р.България и
минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни
работи,съоръжения и строителни обекти.На 04.12.2012 г. между главния
изпълнител „Пътно строителство“ АД-гр.Д. и подизпълнителя „Агрострой-Д“
АД-гр.Д. е сключен договор за строителство /на лист 89 от делото на ДРС/,по
силата на който уговорените с първия договор от 30.11.2012 г. СМР и
доставка на силозно оборудване в процесната З. са възложени за изпълнение
на посочения подизпълнител.Неоснователно е възражението на ответното
дружество „Пътно строителство“ АД-гр.Д.-главен изпълнител и на
дружеството-подизпълнител „Агрострой-Д“ АД-гр.Д.,че уговорката е била за
изграждане само на два силоза.В част „Конструкции“ в Приложение №1 към
договора от 30.11.2012 г.,подписано от двете страни и неразделна част от този
договор,се сочи изграждане на подобект „Силози,буферен силоз и тунел под
сушилня“.В част „Технологична“ са посочени характеристиките на една
силозна клетка и цената й без ДДС.В част „Термоконтрол и ниво
сигнализация“ от Приложение №1 се сочи „Термоконтрол на три силоза ф 15
м и буферна клетка ф 5,50 комплект“,т.е. уговорката е за изграждане на три
силозни клетки.Че именно три силоза са изградени от ответното дружество по
уговорка с ищеца,е видно и от описанието на изградения от ответника по
възлагане от ищеца обект „З.-с.Ц.“ в протокола за установяване на годността
за ползване на строежа /Образец 16/ на листи 15 и сл. от делото на
ДРС,изготвен от държавна приемателна комисия,назначена със заповед от
11.02.2015 г. на зам.-началник на ДНСК.Обектът е описан като състоящ се от
3 броя силози с обем по 3 125 куб.м всеки,разтоварище,елеваторна
кула,естакада,автотоварище,буферен силоз,бункер за
отпадъци,зърносушилня,оперативно помещение.По същия начин
новоизграденият обект е индивидуализиран и в разрешението за ползването
му №СТ-05-265/26.02.2015 г.,издадено от зам.-началник на ДНСК /на лист 22
от делото на ДРС/.В договора за строителство от 30.11.2012 г. е посочено
/р.ІІ,т.1/,че обектът трябва да се изгради в съответствие с представените от
възложителя работни и конструктивни проекти,а последните касаят
изграждането именно на три силозни клетки.В заключението по допуснатата
от ДРС съдебно-техническа експертиза /раздел „Хронология на
изграждането“ на лист 379 от делото на ДРС/ е посочено от вещите лица,че
11
разрешението за строеж,издадено въз основа на инвестиционния проект,е за
етапно /на два етапа/ построяване на обекта,като етап 1 се отнася до
изграждането на 2 бр. силози,а етап 2-на силоз 3.
В договора за строителство от 30.11.2012 г. няма изрично уговорени
гаранционни срокове,а с клаузата на р.ІІ,т.5 се препраща към сроковете по
Наредба №2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Р.България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи,съоръжения и строителни обекти,обн.ДВ,бр.72/15.08.2003
г.,т.е. в отношенията между страните по договора следва да се приложат
нормативните минимални гаранционни срокове за съответния вид работа по
цитираната Наредба.Според константната съдебна практика гаранционните
срокове са преклузивни,тъй като погасяват субективното право на иск за
изпълнение на гаранционното задължение,и за тях съдът следи служебно
/определение №385/15.06.2017 г. по т.д.№764/2017 г. на І т.о.,ТК на
ВКС/.Приложими в случая са сроковете по чл.20 ал.4 т.1-6 от цитираната
Наредба /в редакцията преди изменението ДВ,бр.89/2019 г.,в сила от
12.11.2019 г.,действала по време на сключване на процесния договор за
строителство от 30.11.2012 г.,когато са уговорени между страните
гаранционните срокове/,като за видовете строителни и монтажни работи на
сгради и съоръжения /т.1-5/,за монтаж на машини,съоръжения,инсталации на
промишлени обекти,контролно-измервателни системи и автоматика /т.6/
минималният гаранционен срок независимо от конкретните особености на
хипотезата е 5 години,като за новоизпълнени строителни конструкции на
сгради и съоръжения е дори 10 години /чл.20 ал.4 т.1 от
Наредбата/.Единствено за хидроизолационни и антикорозионни работи на
сгради и съоръжения в агресивна среда е предвиден гаранционен срок от 3
години /чл.20 ал.4 т.3 от Наредбата/.Според разпоредбите на чл.20 ал.3 от
Наредба №2/2003 г. и чл.160 ал.5 от ЗУТ гаранционните срокове започват да
текат от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация-от
издаването на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в
експлоатация.В случая разрешението за ползване на процесната З. е издадено
на основание чл.222 ал.1 т.8,чл.177 ал.2 от ЗУТ и чл.17 ал.1 т.1 от Наредба
№2/2003 г. на 26.02.2015 г. /лист 22 от делото на ДРС/.Минималният 5-
годишен гаранционен срок изтича на 26.02.2020 г.,а евентуалният иск е
предявен на 05.07.2017 г.,т.е. в рамките на този срок и е допустим.Дори и да
12
се приеме,че условията на работа в процесния обект са агресивни предвид
влажността на съхраняваното зърно,възможни гнилостни
процеси,съпроводени с отделяне на влага и газове,и да е приложим 3-годишен
гаранционен срок,то последният изтича на 26.02.2018 г.,т.е. след подаване на
настоящата искова молба в съда на 05.07.2017 г.Следва да се отбележи обаче
становището на вещите лица в т.7 от заключението по допусната от ДРС
съдебно-техническа експертиза /на листи 374 и сл. от делото на ДРС/,че
процесният обект не е ползван в агресивна среда.Съоръжението е снабдено с
модерна апаратура за контрол на температурата,както и с добро актишно
вентилиране на съхраняваните в силозите култури.Получаването на конденз е
вследствие дишането на зърното,но това не е причина за допълнителна
агресия върху метала на шапките на силозите.Причината за корозия в
покривната конструкция не е влагата,отделяна от зърното,а некачественото
изпълнение на хидроизолацията от строителя.Предвид това становище на
експертите приложението на 3-годишния гаранционен срок не е относимо
към случая.Въпреки това следва да се отбележи,че исковата претенция е
предявена в рамките както на 5-годишния,така и на 3-годишния гаранционен
срок.
Според приложимото и към гаранционната отговорност на строителя
Тълкувателно решение №88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС законът прави
разграничение между понятието гаранционна отговорност и законната
отговорност в случая по чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД по договор за
изработка,чиято разновидност е и договорът за строителство.При законната
отговорност изпълнителят се ангажира при явни и скрити недостатъци на
вещта,съществували по време на приемане на работата от възложителя,а при
гаранционната освен за горните недостатъци се носи отговорност и за
онези,които са се проявили след приемане на работата от възложителя в
течение на ползване на вещта през гаранционния срок.Гаранционният срок е
период от време,в течение на който се гарантира наличието на установени
качества и свойства на вещта и през който гарантът носи материална
отговорност за недостатъци и повреди при условие,че възложителят е спазил
изискванията за правилно съхраняване и надлежната употреба на вещта.При
гаранционната отговорност за разлика от общата отговорност за недостатъци
не съществува задължение за незабавно уведомяване за откриване на
недостатъка.Неуведомяването веднага след откриването му не води до
13
преклудиране на правата,а релевантно е всяко уведомяване в рамките на
гаранционния срок и води до валидно възникване на гаранционното
задължение за отстраняване на появилите се недостатъци /в тази насока
определение №385/15.06.2017 г. по т.д.№764/2017 г. на І т.о.,ТК на
ВКС,решение №140/08.03.2021 г. по т.д.№2601/2019 г. на І т.о.,ТК на
ВКС,решение №60069/03.08.2021 г. по т.д.№176/2020 г. на ІІ т.о.,ТК на
ВКС/.В настоящия казус ищцовото дружество-възложител е уведомило в
рамките на гаранционния срок ответника-изпълнител за недостатъците на
строителството,проявили се след въвеждане на обекта в експлоатация.С
нарочна нотариална покана /рег.№4310/20.07.2016 г. на нотариуса Р.Г. с
район на действие ДРС-на лист 76 от делото на ДРС/,чието получаване от
ответното дружество следва от представяне на заверения препис от поканата
по делото именно от ответника с отговора на исковата молба,дружеството-
изпълнител е уведомено за дефектите по покривната конструкция на
силозите.Уведомяване на „Пътно строителство“ АД-гр.Д. за горното е
осъществено още и на 01.06.2015 г. с връчване на преписи от книжа и по
приложеното гр.д.№1873/2015 г. на ДРС,образувано по молба на
„Агроевроплант“ ЕООД-гр.Д. за обезпечаване на доказателства по реда на
чл.207 и сл. от ГПК.С нотариална покана,връчена на ответника на 31.03.2017
г. /на лист 24 от делото на ДРС/,строителят е уведомен и за недостатъците-
протрити тръби от зърно,увисване на измитащите шнекове и байпасната
клетка и корозия на металните части на базата.Самата искова молба по
настоящото дело и уточняващите я молби имат такова уведомително действие
спрямо изпълнителя за всички твърдяни недостатъци в рамките на
гаранционния срок.
Както бе посочено,условие за възникване гаранционната отговорност на
изпълнителя е правилното съхраняване и ползване на обекта от възложителя
след въвеждането му в експлоатация.От данните в писмо от 27.10.2015 г. на
Национална служба по зърното-в ликвидация /на лист 87 от делото на ДРС/
става ясно,че „З. в с.Ц.“ е обявена като друг обект за съхранение на зърно
съгласно Закона за съхранение и търговия със зърно от ищцовото дружество
от дата 14.12.2012 г.,т.е. непосредствено след сключване на договора за
строителство между страните на 30.11.2012 г.Тогава е деклариран от ищеца
собствен склад тип плосък-1 бр. с вместимост 2 000 тона.От дата 19.11.2013 г.
е регистрирана промяна в капацитета на вместимостите с 10 000
14
тона,представляващи 3 бр. склада от тип ЛИПП /силози/.Последното сочи,че
силозите са били изградени от ответното дружество и подизпълнителя за
около една година и са били готови в края на 2013 г. /в тази насока и
показанията на свидетеля А.В.П.,бивш служител на „Агрострой-Д“ АД,който
заявява,че строежът свършил през октомври-ноември 2013 г./.Поставя се
въпросът започнала ли е неправомерна преждевременна експлоатация на
обекта от дружеството-възложител още през 2013/2014 г. преди да е изготвен
Образец 16 и преди издаване на разрешение за ползване на обекта,докато са
текли според твърденията на ответника и третото лице-помагач „Агрострой-
Д“ АД довършителни работи в обекта,вкл. полагане на антикорозионно
покритие на металните части /бояджийски дейности/.Твърдението на ищеца
„Агроевроплант“ ЕООД е,че през периода 2013/2014 г. е ползвал за
съхранение на зърно единствено стария склад тип плосък с вместимост 2 000
тона,като отрича ползването на трите силоза.Последното намира
потвърждение в представени от самия ответник писмени доказателства.Така
със заповед №16/14.05.2014 г. на управителя на ищцовото дружество /на лист
69 от делото на ДРС/ е назначена комисия за провеждане на 72-часова проба
на силозите при експлоатационни условия,което е индиция,че до май 2014 г.
експлоатационни дейности спрямо силозите не са предприемани.Силозните
клетки според изискванията са напълнени до 2/3 от обема им.Поради липса на
влажно зърно е направен само един цикъл за изсушаване.След приключване
на пробите констатацията е,че съоръженията отговорят на проектните
мощности,не са посочени недостатъци на машините и съоръженията,същите
не показват отклонения недопустими по отношение на хигиенните
изисквания и безопасност на труда,опазване на околната среда и пожарната
безопасност съгласно стандартизационните документи.Постигнати са
техническите параметри,проектната мощност и качеството на
продукцията.Годността на строежа за ползване е констатирана от държавна
приемателна комисия,назначена от ДНСК,и е издаден Образец 16 на
19.02.2015 г.,а на 26.02.2015 г. е издадено и разрешението за ползване на
обекта.Писмените доказателства сочат само на еднократно изпитване на
силозите през май 2014 г.Свидетелят Г.П.К.,служител на ищеца,отговорник за
силозното стопанство от 2013 г.,твърди,че експлоатацията на силозите е
започнала едва през есента на 2015 г.,като еднократно през 2014 г. е
извършена пробата по горецитираната заповед на управителя.Зърното до 2015
15
г. се съхранявало в стария склад и в навес.Последният факт,че са ползвани
стари складове,е потвърден еднопосочно и от свидетеля Г.С.К.,също
служител на ищеца.Бившите служители на ответното дружество и третото
лице-помагач А.В.П.,А.Д.Я. и П.Г.П. твърдят обратното,че още от 2013 г.
започнала експлоатация на силозите.При двете формирани групи свидетелски
показания,чиято пълна противоречивост е обяснима със зависимости на
свидетелите от бивш,настоящ и евентуално бъдещ работодател,съдът
кредитира данните в писмените доказателства по делото /цитираните по-горе
заповед за еднократно изпитване от 2014 г.;Протокол-Образец 16,в който
няма констатация на приемателната комисия в обекта да е осъществявана
експлоатация до февруари 2015 г./.По делото е представено уведомително
писмо изх.№417/11.12.2014 г. до „Агрострой-Д“ АД-гр.Д.,изготвено от
инж.К.Н.-гл.експерт в Национална служба по зърното-ТЗ-Д. /на лист 166 от
делото на ДРС и в оригинал на лист 24 от делото на ДОС/,в което се съдържа
информация,че ищецът „Агроевроплант“ ЕООД се е регистрирал в НСЗ като
нов обект за съхранение на зърно с капацитетна вместимост 10 000 т.-3 бр.
ЛИПП на 19.11.2013 г. с подадена декларация по чл.28 ал.1 от ЗСТЗ
/декларацията е приложена на лист 165 от делото на ДРС/.Последното е още
едно доказателство за пълно изграждане на обекта до ноември 2013 г.В
уведомителното писмо се съдържа и информация,че през периода 30.07.2013
г.-31.12.2013 г. и 01.01.2014 г.-30.11.2014 г. ищецът съхранявал зърно в
същите вместимости тип ЛИПП-3 бр.Сочи се,че информацията била
извлечена от ежемесечни декларации на дружеството по чл.30 ал.4 и чл.30
ал.5 от ЗСТЗ.Извлечение от тези декларации на ищцовото дружество /на лист
88 от делото на ДРС/ от периода 2013-2015 г. е представено с писмото от
27.10.2015 г. на НСЗ на лист 87 от делото на ДРС.Видно е от извлечението на
лист 88,че декларираните съхранявани в базата в с.Ц. количества от февруари
2013 г. до юли 2015 г. са в размер,който е многократно по-малък от
капацитета на трите силоза 10 000 т. и по-скоро съответства на капацитета на
плоския склад от 2 000 т..Капацитетът на трите силоза е 10 000 т.,а най-
големите декларирани количества са в размер на 2 980 т. пшеница през юли
2013 г.Останалите декларирани количества са много по-малки.Последната
констатация навежда на извод за некоректно представена информация от
съставителя на уведомителното писмо изх.№417/11.12.2014 г.От
ежемесечните декларации на ищеца извод за ползване на трите силоза през
16
периода 2013-2014 г. не може да бъде обоснован.В подкрепа на извода,че през
периода 2013-2014 г. силозите не са били ползвани от ищеца,са и
констатациите на вещите лица по комплексната съдебно-техническа
експертиза /на лист 381 от делото на ДРС/.Според строителната
документация строителството на силозите е започнало още на 03.04.2012
г.Според дневника на заварките заваръчните работи са започнали на
20.12.2012 г.,а според монтажния дневник монтажът на силоз 2 е започнал на
04.07.2012 г. и е приключил на 23.03.2013 г.,на силоз 1 е започнал на
12.02.2013 г. и е завършил на 26.03.2013 г.,на силоз 3 е започнал на 19.06.2013
г. и е завършил на 27.08.2013 г.Монтажът на технологичното оборудване на
обекта е започнал на 21.03.2014 г. и е приключил на 02.07.2014
г.Окабеляването на обекта е започнало през юли 2013 г. и е приключило през
ноември 2013 г.От горните неоспорени данни следва,че до лятото на 2014 г.
ищцовото дружество обективно не е могло да ползва обекта,тъй като не е бил
напълно оборудван.Данните от декларациите пред Национална служба по
зърното с оглед заявените количества зърно за съхранение сочат,че до юли
2015 г. силозите не са ползвани.Експлоатацията им е започнала със сигурност
след издаване на Образец 16 и разрешение за ползване през февруари 2015
г.Тези данни опровергават истинността на показанията на посочените от
ответната страна свидетели,че едновременно с довършителните работи по
обекта ищецът осъществявал пълна експлоатация на същия.В този смисъл не
е доказано твърдението,че ищецът с неправомерно ползване на обекта преди
официалното му въвеждане в експлоатация е компрометирал качествата му и
виновно е обусловил възникването на сочените от него дефекти.
Сочените от ищцовото дружество дефекти са следните:1./течове от
покривната конструкция на трите силоза поради това,че между покривните
шапки и корпусите на силозите било оставено разстояние от около 10 см по
целия диаметър на всеки силоз,при което стичащата се вода по шапките при
валежи влизала в силозите при действието на вятъра и други атмосферни
фактори;по върховете на шапките на силозите в най-високите им части били
налице отвори,през които също навлизала вода;2./протрити тръби от
зърно;3./увиснали измитащи шнекове в силози 1,2,3 и байпасна клетка-липса
на сцепление с пода на силоза.
При гаранционната отговорност възложителят има право да пристъпи
към търсене на компенсаторно обезщетение по чл.79 ал.1 от ЗЗД или към
17
разваляне на договора по чл.87 от ЗЗД.Ако недостатъкът е отстраним,но
строителят откаже да го премахне,възложителят по силата на гаранционната
отговорност може да го отстрани за своя сметка,ако не желае да развали
договора.Така отново ще разполага с иск за компенсаторно обезщетение по
чл.79 ал.1 от ЗЗД.Другата възможност е да поиска реално изпълнение,т.е.
отстраняване на недостатъка от строителя и обезщетение за
забавата.Смисълът на гаранционната отговорност е в отстраняване на
недостатъка,неговото премахване за сметка на строителя.
Съществуването на повечето от сочените от ищеца дефекти е доказано
чрез констатациите на вещите лица в заключението по допуснатата от
районния съд съдебно-техническа експертиза,което въззивният съд кредитира
като детайлно и компетентно мотивирано.В първоинстанционното
производство е имало частично оспорване на заключението единствено от
третото лице-помагач „Агрострой-Д“ АД,но същото не е поискало допускане
на повторна експертиза с цел опровергаване някои от изводите на експертите
по първоначалната експертиза.Ответникът „Пътно строителство“ АД не е
оспорил заключението в заседанието,в което са изслушани вещите
лица,според изискването на чл.200 ал.3 от ГПК,поради което доводите му във
въззивната жалба срещу компетентността на експертите и техните изводи са
преклудирани.
В заключението по комплексната СТЕ е прието,че визуално и при
изследване на документацията се установява,че материалът на покривните
шапки на силозите не отговаря на заложения по проект като вид и
дебелина.Антикорозионното покритие е компрометирано в конусната
част,което е довело до протичане.В момента на огледа не са констатирани
течове от малките шапки.Установени са следи от стари течове по просвета
при възела на цилиндъра с конуса,които са изолирани отвътре с полагане на
допълнителна хидроизолационна лента.Процепи и пукнатини по малките
шапки не са констатирани,като такива имало само по допълнително
положената хидроизолационна лента.Съществуващият просвет между
цилиндричната и конусната част на шапките е по-малък от твърдяните от
ищеца 10 см.Просветът е минимален и изолирането му не е било
необходимо.Причината за течовете от конусната част на силозите според
експертите е корозия на материала поради неспазване на технологията за
18
изработка на покрива.Липсата на хидроизолационна паста в местата на
застъпване на листовете един над друг е предизвикало навлизане на дъждовна
вода в зоната на снаждане на носещото ребро.Тъй като течовете са
радиални,т.е. по дължина на носещите ребра на покривната
конструкция,влагата не може да бъде отведена.Дори и при добре изпълнено
антикорозионно покритие материалът ще корозира след кратък период от
време.От вътрешната страна ламарината няма защита,което предполага още
по-бърза корозия на материала и възникване на микроскопични пробиви от
ръжда.
Установени са от вещите лица и дефектите по тръбите,които са напълно
подменени заедно с присъщите им елементи
/хамути,успокоител,фланец/.Подменени и ремонтирани са елементите от
транспортното трасе-преходи,сегменти,скоби,двупътна клапа.Според
експертите бързото износване на тези части може да се квалифицира като
дефект поради неспазване на проекта /неспазена дебелина на материала,от
който са изработени/.За тръбопроводите причината за по-бързото износване е
невъзможността да бъдат завъртани,което завъртане е по правило нормална
практика в такива обекти.Невъзможността да бъдат завъртани се дължи на
това,че тръбопроводите са били заварени и неподвижно монтирани от
изпълнителя на обекта /в тази насока показанията на свидетеля Г.П.К./.
Горните дефекти са потвърдени от свидетеля Г.П.К.,който като
отговорник за силозното стопанство дава детайлни показания кога какви
недостатъци са се проявили.Потвърждава течовете от покривите на трите
силоза и протриването на тръбите.
По съществуване на третия твърдян дефект увиснали измитащи шнекове
в силози 1,2,3 и байпасна клетка-липса на сцепление с пода на силоза вещите
лица не са изразили становище в заключението си.Този дефект не е
констатиран.Според свидетеля Н.М.Н. /главен инженер на третото лице-
помагач „Елика Елеватор“ ООД/ твърдяната липса на сцепление не е дефект,а
е по проект и трябва да е налице,за да не опира шнекът по земята.
Вещите лица по допуснатата СТЕ не са констатирали неправилна
експлоатация на силозните клетки от ищцовото дружество.Обектът се
експлоатира по предназначение и според правилата в нормативните
разпоредби.В противовес на твърдението на ответника,че корозията по
19
цилиндричната част на мантела и изобщо по металните части на
съоръжението се дължи на причинено от ищеца запрашване поради
стоварване на зърно по време на полагане на антикорозионния грунд,вещите
лица считат,че причина за тази корозия е некачественото полагане на грунда
като дебелина и слоеве,а не запрашването.
Според експертите отразените в представените от ищеца фактури
дейности по отстраняване на констатираните дефекти по тръбопроводите в
рамките на гаранционния срок са били реално извършени и остойностени в
рамките на средния диапазон на пазарните цени,респ. не надвишават
необходимите разходи за отстраняване на дефектите.В този смисъл всички
разходи по подмяна на тръби и придружаващи ги елементи по представените
фактури следва да бъдат зачетени.Относно заплатените по фактури по 3 000
лв без ДДС за ремонт на един силоз,включващ ремонт на малките шапки и
поставяне на хидроизолационна лента по цилиндричната част,се сочи от
експертите,че липсва уточнена във фактурите единична цена по отношение
само ремонтите на малките шапки.Цената е обща за двете дейности.След като
поставянето на хидроизолационна лента по вътрешната част на мантела не е
било необходимо и не е решило проблема с теча,следва да се отграничи само
цената за ремонта на малките шапки.Пазарните цени сочели според
експертите такава в размер на 862,50 лв за една шапка,която следвало да се
завиши с 15 % заради труднодостъпните места и необходимостта от
използване на алпийска техника.Така крайната единична цена за реално
необходимите ремонти формира стойност от 991,88 лв без ДДС.Общата
стойност за ремонта на трите малки шапки е 2 975,63 лв без ДДС,формирана
като средна пазарна стойност според Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и
начините за прилагане на методите за определянето на пазарните цени,т.е.
3 570,76 лв с ДДС.Следва да се присъди за ремонта на теча на шапките на
трите силоза сумата от 3 570,76 лв с ДДС,а не сумата от 10500 лв с ДДС по
протокол за извършени СМР №1 /на лист 29 от делото на ДРС/,по фактури
№10/01.06.2016 г. /на лист 27 от делото на ДРС/,№11/20.06.2016 г. /на лист 28
от делото на ДРС/ и №13/27.09.2016 г. /на лист 30 от делото на ДРС/ и
платежни нареждания на листи 31-33 от делото на ДРС.За ремонта на
протритите тръби на ищеца следва да се присъдят сумите по фактури
№25/26.05.2017 г. /на лист 34 от делото на ДРС/ в размер на 2 160 лв с ДДС;
№28/12.06.2017 г. /на лист 35/ в размер на 3 696 лв с ДДС;№30/14.06.2017 г.
20
/лист 36/ в размер на 2 160 лв с ДДС;№31/14.06.2017 г. /на лист 37/ в размер
на 5 258,40 лв с ДДС;№4643/19.06.2017 г. /на лист 38/ в размер на 772,80 лв с
ДДС и платежните нареждания на листи 41-44 от делото на
ДРС,удостоверяващи плащането на сумите.Действително
първоинстанционният съд неправилно не е зачел плащането по фактура
№25/26.05.2017 г. /на лист 34 от делото на ДРС/ в размер на 2 160 лв с
ДДС.По тази фактура е уговорено авансово плащане на 50% от цената на
услуга по демонтаж,ремонт и монтаж на оборудване за силозна стопа в
размер на 2 160 лв с ДДС.Останалите 50% от стойността на услугата са
уговорени и платени по фактура №30/14.06.2017 г. /лист 36/ в размер на 2 160
лв с ДДС.Така общата дължима от ответното дружество сума като
обезщетение по гаранционна отговорност в полза на ищеца по делото е в
размер на 17 617,96 лв /сбор от гореизброените суми/.Първоинстанционното
решение в частта,с която евентуалният иск е уважен до размер от 15 457,96
лв,е правилно и следва да бъде потвърдено,а въззивната жалба на „Пътно
строителство“ АД и „Агрострой-Д“ АД срещу тази част от решението като
неоснователна се оставя без уважение.Въззивната жалба на „Агроевроплант“
ЕООД срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение по
евентуалния иск досежно сумата от 2 160 лв е основателна и следва да бъде
уважена,като решението на ДРС следва да се отмени в тази отхвърлителна
част за сумата от 2 160 лв и последната сума също следва да се присъди в
полза на ищеца,т.е. евентуалният иск се уважава до размер от 17 617,96 лв с
ДДС.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта,с
която на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца по делото са
присъдени сторените от него съдебно-деловодни разноски съразмерно на
уважената от първоинстанционния съд част от исковете.Поради
допълнително уважената от въззивния съд част от евентуалния иск в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят допълнително разноски за тази
уважена част,сторени в първоинстанционното производство,в размер на
202,40 лв,изчислени по възприетите от районния съд и неоспорени от
страните методика и базова обща сума на разноските,сторени от ищеца.
Двете страни по делото са претендирали присъждане на сторените от тях
разноски във въззивната инстанция.С оглед изхода от спора
въззивникът/въззиваем и ответник по делото „Пътно строителство“ АД има
21
право на разноски само по отхвърления главен иск,произнасянето по който е
предмет на насрещната въззивна жалба на ищеца по делото,оставена без
уважение в тази част.Във връзка със защитата по този иск във въззивната
инстанция „Пътно строителство“ АД е сторило разноски в размер на 660 лв с
ДДС адвокатско възнаграждение,което е половината от сумата от 1 320 лв с
ДДС,изплатена в брой по договора за правна защита и съдействие на лист 26
от делото на ДОС от „Пътно строителство“ АД на упълномощения адв.Д.Д. за
защита по насрещната въззивна жалба на „Агроевроплант“ ЕООД.Тъй като по
това възнаграждение няма уточняване в договора каква част е за защита по
главния и каква по евентуалния иск,съдът разделя сумата от 1 320 лв
наполовина за всеки от двата иска.Така за защитата по отхвърления главен
иск се дължи от ищеца на ответника сума в размер на 660 лв с ДДС
адвокатско възнаграждение.Останалите 1 200 лв с ДДС адвокатско
възнаграждение за защита по собствената въззивна жалба и 660 лв с ДДС за
насрещната въззивна жалба в частта по евентуалния иск,изплатени по
цитирания договор на лист 26,и платената от „Пътно строителство“ АД
държавна такса за обжалване в размер на 309,16 лв не му се следват,тъй като
са разноски по въззивната жалба на това дружество,която изцяло е
отхвърлена като неоснователна,респ. по насрещната въззивна жалба на
другата страна,която е частично уважена.Наведено е възражение от
„Агроевроплант“ ЕООД за прекомерност на изплатеното от „Пътно
строителство“ АД адвокатско възнаграждение.При обжалване на
първоинстанционното решение в частта на отхвърления до размер от 17
617,96 лв главен иск дължимото минимално възнаграждение за защита по
този иск във въззивната инстанция по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004
г. е в размер на 1 058,54 лв без ДДС или 1 270,25 лв с ДДС.Очевидно
платеното за защита по този иск от страната в размер на 660 лв с ДДС
възнаграждение не е прекомерно и е под минимума,поради което не следва да
се намалява.
Въззивникът/въззиваем и ищец по делото „Агроевроплант“ ЕООД има
право на разноски за въззивната инстанция съразмерно на уважената част от
евентуалния иск.За отхвърления главен иск разноски не му се
полагат.Дружеството е сторило разноски в производството пред ДОС,както
следва:352,36 лв държавна такса по въззивното обжалване;2 000 лв
адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и
22
съдействие от 17.08.2020 г. на лист 29 от делото на ДОС,фактура
№219/27.07.2021 г. и преводно нареждане от 02.08.2021 г. /на листи 31 и 32 от
делото на ДОС/.Възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от насрещната страна не е наведено.„Агроевроплант“ ЕООД
има право на разноски в размер на 43,20 лв от внесената от дружеството
държавна такса за въззивно обжалване съразмерно на допълнително
уважената част от евентуалния иск.Останалата част от държавната такса не
му се следва поради потвърждаване на първоинстанционното решение в
частта на отхвърления главен иск до размер от 17 617,96 лв.За адвокатското
възнаграждение от 2 000 лв без ДДС не е посочено в договора за правна
защита каква част е за защитата по главния иск и каква по евентуалния
иск,поради което съдът разделя възнаграждението наполовина за всеки от
двата иска.Така за уважената част от евентуалния иск на .„Агроевроплант“
ЕООД се полага адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв без ДДС.
Третите лица-помагачи нямат право на разноски за въззивното
производство съобразно разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК и такива не
следва да им се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №622/13.07.2020 г.,изменено в частта за
разноските с определение №260257/28.09.2020 г. и поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение №260147/22.02.2021 г.,по гр.д.№2348/2017 г. на
Добричкия районен съд
в частта,с която е отхвърлен предявеният от „Агроевроплант” ЕООД със
седалище и адрес на управление град Д.,бул.”Д.***,с ЕИК *** срещу „Пътно
строителство” АД със седалище и адрес на управление град Д.,ул.”О.П.***,с
ЕИК *** иск с правно основание чл.265 ал.1 предл.второ от ЗЗД в частта за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума до размер от 17 617,96
лв,представляваща сторени разходи за поправка на проявили се дефекти на
23
обект „З. в с.Ц.”,изграден в изпълнение на сключен между страните договор
за строителство от 30.11.2012 г.,ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба-04.07.2017 г.,до окончателното
изплащане;
в частта,с която „Пътно строителство” АД със седалище и адрес на
управление град Д.,ул.”О.П.***,с ЕИК *** е осъдено на основание чл.79 ал.1
от ЗЗД във връзка с чл.20 ал.1 и чл.21 от Наредба №2/31.07.2003 г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в Р.България и минималните
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни
работи,съоръжения и строителни обекти,във връзка с чл.160 ал.3 от ЗУТ да
заплати на „Агроевроплант” ЕООД със седалище и адрес на управление град
Д.,бул.”Д.***,с ЕИК *** сумата от 15 457,96 лева,представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение в размер на
сторени разходи за поправка на проявили се след разрешаване на ползването
му дефекти на обект „З. в с.Ц.“,изграден в изпълнение на сключен между
страните договор за строителство от 30.11.2012 г.,ведно със законната лихва
върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба 04.07.2017 г.
до окончателното изплащане;
в частта,с която „Пътно строителство” АД със седалище и адрес на
управление град Д.,ул.”О.П.***,с ЕИК *** е осъдено да заплати на
„Агроевроплант” ЕООД със седалище и адрес на управление град
Д.,бул.”Д.***,с ЕИК *** сумата от 1 448,45 лева,представляваща разноските
по делото съразмерно на уважената част от евентуалния иск.
ОТМЕНЯ решение №622/13.07.2020 г.,изменено в частта за разноските с
определение №260257/28.09.2020 г. и поправено по реда на чл.247 от ГПК с
решение №260147/22.02.2021 г.,по гр.д.№2348/2017 г. на Добричкия районен
съд в частта,с която евентуалният иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.20
ал.1 и чл.21 от Наредба №2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Р.България и минималните гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи,съоръжения и строителни обекти,във връзка с
чл.160 ал.3 от ЗУТ е отхвърлен в частта за горницата от 15 457,96 лв до
17 617,96 лв,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Пътно строителство” АД със седалище и адрес на
управление град Д.,ул.”О.П.***,с ЕИК *** да заплати на „Агроевроплант”
24
ЕООД със седалище и адрес на управление град Д.,бул.”Д.***,с ЕИК *** на
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.20 ал.1 и чл.21 от Наредба
№2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р.България и
минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни
работи,съоръжения и строителни обекти,във връзка с чл.160 ал.3 от ЗУТ
допълнително сума в размер на 2 160 лв /две хиляди сто и шестдесет лева/,т.е.
общо с вече присъдената от Добрички районен съд е дължима сума от
17 617,96 лв /седемнадесет хиляди шестстотин и седемнадесет лева и 96
стотинки/,представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
договорно задължение в размер на сторени разходи за поправка на проявили
се след разрешаване на ползването му дефекти на обект „З. в с.Ц.“,находящ се
в поземлен имот №***-стопански двор в землището на
с.Ц.,общ.Д.,обл.Д.,изграден в изпълнение на сключен между страните договор
за строителство от 30.11.2012 г.,ведно със законната лихва върху тази
сума,начиная от датата на предявяване на иска 04.07.2017 г.,до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „Пътно строителство” АД със седалище и адрес на
управление град Д.,ул.”О.П.***,с ЕИК *** да заплати на „Агроевроплант”
ЕООД със седалище и адрес на управление град Д.,бул.”Д.***,с ЕИК ***
допълнително сума в размер на 202,40 лв /двеста и два лева и 40
стотинки/,представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в първата
инстанция съразмерно на допълнително уважената част от евентуалния иск.
В останалите части решението на Добричкия районен съд не е обжалвано
и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Пътно строителство” АД със седалище и адрес на
управление град Д.,ул.”О.П.***,с ЕИК *** да заплати на „Агроевроплант”
ЕООД със седалище и адрес на управление град Д.,бул.”Д.***,с ЕИК ***
сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на
1 043,20 лв /хиляда четиридесет и три лева и 20 стотинки/.
ОСЪЖДА „Агроевроплант” ЕООД със седалище и адрес на управление
град Д.,бул.”Д.***,с ЕИК *** да заплати на „Пътно строителство” АД със
седалище и адрес на управление град Д.,ул.”О.П.***,с ЕИК *** сторени във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 660 лв
25
/шестстотин и шестдесет лева/.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на
страната на ответника по делото „Пътно строителство” АД-гр.Д.,а именно
„Агрострой-Д” АД със седалище и адрес на управление град Д.,ул.”А.С.**с
ЕИК *** и „Елика-Елеватор” ООД със седалище и адрес на управление град
С.,п.к.224 П.З.З.”,с ЕИК ***.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26