Р Е
Ш Е Н
И Е
№
254,
18.04.2019 година, град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд Търговище, седми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
март, две хиляди и деветнадесета година ,
в състав:
СЪДИЯ: Боряна Петрова
СЕКРЕТАР:
Михаил Пенчев
След
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1897 по описа за 2018 г., по описа
на Районен съд Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
установителни искове за съществуване на вземане с
правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК
във вр. с чл. 240,ал.2 от ЗЗД; чл.286 от ТЗ.
Ищецът “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.С.
, твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-11333031.
Твърди още, че кредитът е револвиращ, потребителски
под формата на кредитна карта. На 30.12.2015 година, ответникът е активирал
предоставената му кредитна карта, максимален кредитен лимит 1 000 лв.,
който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции, чрез
издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начисляват годишна лихва
и такси за обслужване. Кредитополучателят се задължава да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума. Ищецът твърди, че длъжникът е преустановил редовното обслужване
на кредитната карта на 01.09.2017 година. Поради горното ищецът е депозирал
заявление по чл. 410 от ГПК, като в негова полза е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за сумите 501.68 лв., главница; договорна
лихва от 01.09.2017 г. до 07.12.2017 година, върху използваната главница, в размер на 73.17 лв., сумата от 29.52 лв., обезщетение
за забава, за периода 07.12.2017 г. до 06.07.2018 година. Заповедта на длъжника
е връчена при условията на чл.45, ал.5 от ГПК, поради горното и след дадени
указания, ищецът е предявил настоящите искове и моли съда да постанови решение,
с което да признае съществуване ето им, ведно със законните последици.
В
срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът не упражни правото си на
отговор. В съдебно заседание заяви, че е закупил телефон на изплащане, с кредит
от ищеца.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят за това, че
ответникът е сключил с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.С. ,
твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-11333031. Съгласно договора, размера на
кредита е 636.12 лв., с месечна погасителна вноска от 82.69 лв., като кредитът
е следвало да бъде погасен на девет месечни вноски. От процесния,
представен по делото договор се установява, че лихвеният процент е фиксиран от 33.44%, общия
размер на всички плащания в размер на 744.21 лв. и ГПР 39.08%. Съгласно чл. 1 кредитополучателят
се е задължил да изплаща месечни погасителни вноски, които съгласно чл.2 от
договора, представляват изплащане на главницата по кредита и надбавка,
представляваща печалба на кредитора. Страните са уговорили, че при забава от
страна на длъжника, последният дължи обезщетение за това, в размер на законната
лихва, за периода на забавата, както и направените разноски по събирането на
кредита. Съгласно чл.8 от договора, погасителните вноски се заплащат на
определените дати, посочени в погасителния план. Закупената от длъжника стока
със средствата от договора е била застрахована. Съгласно приложеното
приложение, към договора за
потребителски кредит, кредиторът е издал на ответника, кредитна карта с
кредитен лимит в размер на 1 000 лв. Посоченото приложение не носи подписа
на ответника. Длъжника-ответника е преустановил плащането на вноски по договора
на 01.09.2017 година, за което е бил уведомен и поканен от кредитора-ищеца да
погаси остатъка на задължението и му е дал подходящ срок за изпълнение. Съгласно
чл.9 договорът се прекратява с изпълнението на всички задължения от страна на
кредитополучателя, при предсрочно изпълнение на задължението или при
упражняването на правото на отказ от договора, от страна на кредитополучателя.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Поради
факта, че се касае за сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и
съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз и на ВКС на
РБ, исковият съд дължи извършването на служебна проверка по валидността и
действителността на договора за потребителски кредит, неговото съдържание,
както и дали са налице неравноправни клаузи, които да водят евентуално до
недействителност респективно до нищожност на договора за предоставяне на
потребителски кредит. Извършването на служебна проверка относно наличие на
противоречие на договора на императивни материално-правни
разпоредби от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя от страните се
позовава на наличието на такива пороци в документа.
Предявените
установителни искове за съществуване на
вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с
неизпълнение на задълженията на ответника по договора договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-11333031 от 30.12.2015 година. Видно от
съдържанието на договора, същият е сключен лично между кредитен инспектор и ответника,
поради което отношенията между страните се уреждат от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата
действителност, като съдът има служебно задължение да следи за спазването на
императивния материален закон. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на
цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята
правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит
както и останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за сключването
и действителността на сделките, установени в гражданското право с разпоредбите
на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон за потребителския кредит не са
предвидени особени правила за сключването и действителността му. Съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК,
договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен
носител, което изискване в случай е налице. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на
чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са
съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е
недействителен. Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7.
общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 8 стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; 8. стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит;т. 9 лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя
за всички приложими лихвени проценти; т. 10 годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин, т. 11 условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12 информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит, т.
20 - наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока,
в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден. Съдът намира, че са отразени голяма част от
съществените реквизити на договора, а именно: общия размер на кредита съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал.
1, т. 8 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК,
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно, но не
съдържа останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 ЗПК реквизити, тъй като липсва погасителен план, съдържащ информация за размера, на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая
не става ясно как е формирана месечната погасителна вноска, каква част от нея
представлява главница и лихва, поради което приложения погасителен план, по
същество не съдържа реквизитите на такъв и не може да се приеме като такъв.
Погасителния план, следва да съдържа информация за съответните плащания,
сроковете и условията за извършването на тези плащания, като задължително
следва да съдържа и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и
когато е приложимо, допълнителните разходи. От представените по делото
доказателства не може да се установи, че е изпълнено задължението на кредитора да
информира кредитополучателя каква част от определената месечна погасителна
вноска представлява главница, каква - лихва и каква –други разходи или такси.
Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е изначално ясно какъв е процентът
на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитора от задължението,
вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира кредитополучателя за
условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от
главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява дължимата
лихва. Освен горното, не може да се приеме, че изискването за форма по чл.
10,ал.1 от ЗПК е спазено, тъй като макар договорът да е сключен в надлежна
писмена форма и на хартиен носител, видно от съдържанието му, същият е с
различен шрифт, което е установимо и без нужда от
специални знания, обстоятелство,
обуславящо недействителността му само на това основание, на осн. чл. 22 от ЗПК. На
следващо място, съдът приема, че не са налице изискванията по чл. 11,ал.1,т.9
от ЗПК-макар да е посочен фиксиран лихвен процент, не са посочени условията за
прилагането му; липсват и липсват и изискванията по чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК,
като макар да е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, не са посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №
1 от ЗПК начин. Не са спазени и изискванията по
т.20 - наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия
за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за
размера на лихвения процент на ден. При тези правни изводи следва да се приеме,
че договорът за кредит, сключен между страните е недействителен при условията
на чл. 22 от ЗПК и не е породил валидно правно действие между страните. Тук не
става въпрос за недействителност на отделни клаузи на договора, а
недействителност в неговата цялост,
обстоятелство обуславящо отхвърлянето на предявените установителни
искове за съществуването на вземания по процесния
договор за сумата от сумата от
501.68 лв. - главница,
представляваща неизплатени задължения по договор за кредит за покупка на стоки
и услуги; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението 24.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от
73.17 лв. – възнаградителна
лихва /оскъпяването/ от 01.09.2017г. до 07.12.2017г. ; сумата от
29.52 лв. – мораторна лихва върху главницата от
07.12.2017г. до 06.07.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 704 от 25.07.2018 г. по
ч.гр.д.№ 1259/18г. по описа на РСТ, като неоснователни, на чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.
240,ал.2 от ЗЗД; чл.286 от ТЗ.
Що се отнася до последиците от
установената недействителност на
процесния договор по чл. 23 от ЗПК, същите излизат
извън предмета на настоящия спор, доколкото съдът в производството по чл.422 от ГПК дължи произнасяне в рамките му, очертани в заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
Както по-горе бе посочено, настоящото производство е
образувано въз основа на предявени искове по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на парични вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Една от спецификите на това производство
се изразява в това, че следва да е налице пълна идентичност между основанието,
на което е издадена заповедта за изпълнение и това, на което се установява
съществуването на вземането. Ищецът в заявлението по чл. 410 ГПК е посочила
като основание на своите претенции договор за заем. Чл. 23 ЗПК, от друга
страна, урежда коренно различно основание. Тази разпоредба е аналогична на чл.
34 ЗЗД и се базира на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване.
Съгласно нея при установяване недействителност на договора, т.е. в случаите,
когато договорно правоотношение не съществува, потребителят трябва да върне
само заетата сума. В този см. Решение № 152 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
7541/2013 г., IV г. о., Решение №18/16.02. 2016г. по
т.д.№1880/2014г. на ВКС, Iт.о. и др.).
Ответникът не претендира разноски в настоящото
производство, поради което, такива не следва да се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Ф. , П. ” , рег.№ ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ,
ЖК “М. -4”, Б. П. С. , сг.14, представлявано от Д. Д. – зам. управител, действащ чрез пълномощника Ц.Х.С.- юрисконсулт против И.И.И., ЕГН **********,***, установителни
искове за съществуване на вземания за сумата от 501.68 лв. - главница, представляваща неизплатени
задължения по договор за покупка на стоки и услуги; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението 24.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението;
сумата от 73.17 лв. – възнаградителна
лихва /оскъпяването/ от 01.09.2017г. до 07.12.2017г. ; сумата от
29.52 лв. – мораторна лихва върху главницата от
07.12.2017г. до 06.07.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 704 от 25.07.2018г. по
ч.гр.д.№ 1259/18г. по описа на РСТ, като неоснователни, претендирани
като изискуеми по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-11333031, на осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.
240,ал.2 от ЗЗД; чл.286 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд - Търговище.
Съдия: