Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 09.04.2021г.
гр.Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският
районен съд наказателен състав
На единадесети
март две
хиляди двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар
Нели Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдия Москова НАХД
№ 481/2020г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното
:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Л.И., ЕГН **********, с
адрес ***,
срещу
Наказателно постановление № 765/10.11.2020г. на Директора на Регионална
дирекция по горите - Бургас, с което за нарушение на чл. 257, ал.1 пр. 2, т.1, пр.1
от Закона за горите във връзка с чл. 108, ал.3 от Закона за горите, във вр. с
чл. 12б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за Контрол и опазване на горските
територии, във връзка с чл. 50, ал. 7 от Наредба № 8 за сечите в горите, на лицето
е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.257, ал.1,
т.1 от ЗГ. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното НП, чиято отмяна се иска.
В с.з., жалбоподателя, редовно призован, не се явява.
Същият е депозирал нарочна молба, с която заявява, че поддържа жалбата и
ангажира писмени доказателства.
За въззиваемата страна, редовно призована, се явява
надлежно упълномощен процесуален представител – ю.к.С., която моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед №РД-16-234/09.06.2020г.
на Директора на РДГ-Бургас е била утвърдена горскостопанска програма –
възобновителна лесовъдска намеса с интензивност 100% за тополата в подотдел 332:м,
в имот №62459.13.2. в землището на село
Резово, община Царево. Преди издаването на заповедта, с Протокол от 27.05.2020г. Комисия от двама служители на РДГ-Бургас
и един служител ДПП“Странджа“ била извършила проверка на терен и констатирала,
че границите в процесния имот са били отбелязани
с две бели линии и номерата на имотите на граничните дървета, като протокола от
проверката на комисията е бил одобрен на 08.06.2020г. от директора на
РДГ-Бургас. Въз основа на Заповед
№РД-16-234/09.06.2020г. на Директора на РДГ-Бургас, с която била утвърдена горскостопанска
програма, на жалбоподателя Р.И. на 18.09.2020г. било издадено от РДГ-Бургас Позволително за сеч №0578219 от
18.09.2020г., с което му било разрешено да извърши гола сеч в процесния имот в
срок от 21.09.2020г. до 31.12.2020г.
На 28.10.2020г., в 16:20 часа,
служители на РДГ – Бургас, между които св.С.Н. на длъжност младши експерт, в
присъствието на жалбоподателя Р.И. извършили
тематична проверка на територията на землището на с.Резово. Въз основа
на констатациите от проверката, на
03.11.2020г. св.С.Н. съставил срещу жалбоподателя Р.И. Акт за установяване на
административно нарушение, като приел, че в качеството му на физическо лице за
упражняване на частна лесовъдна практика по чл. 235 от Закона за горите с удостоверение
№3595/29.06.2011г., в периода от 21.09.2020г. до 20.10.2020г. не изпълнява
своите задължения, а именно: допуска започване на сеч в подотдел 332:м, в имот
№62459.13.2, с позволително за сеч №0578219 от 18.09.2020г., без да са спазени
изискванията за отбелязване на дърветата за сеч, като не е ограничена площта
чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните
дървета определени за сеч, както и с отбелязване на височина 1.30 метра с видим
знак върху оставащите крайни дървета при разрешено цялостно отсичане на
дървостоя при извършване на гола сеч в тополови култури, с което нарушил
разпоредбите на чл. 257, ал.1 пр. 2, т.1, пр.1 от Закона за горите във връзка с
чл. 108, ал.3 от Закона за горите, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1 за Контрол и опазване на горските територии, във връзка с чл. 50, ал. 7 от
Наредба № 8 за сечите в горите /л.8/. Препис от акта е връчен на жалбоподателя,
който в законоустановения срок по ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които
сочи, че отговорността му е ангажира неправилно/л.8/.
Въз основа на така съставения АУАН и
след преценка на материалите по АНП било издадено и обжалваното НП, в което
нарушението е описано по същия начин и е дадена същата правна квалификация – нарушение по чл. 257, ал.1 пр. 2, т.1, пр.1 от
Закона за горите във връзка с чл. 108, ал.3 от Закона за горите, във вр. с чл.
12б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за Контрол и опазване ва горските територии,
във връзка с чл. 50, ал. 7 от Наредба № 8 за сечите в горите, за което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. /л.6/
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 8.12.2020г.
видно от известието за доставяне /л.10/, а жалбата е подадена на 15.12.2020г.,
видно от входящия регистрационен номер
на АНО /л.3/.
Горната фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от приобщените по делото писмени и гласни
доказателства. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена
е от лице, което има право на обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол
и в срока предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, като съображенията на съда
за това са следните:
Както в АУАН, така и в атакуваното наказателно
постановление се твърди, че нарушението е станало в периода 21.09.2020 год. до
20.10.2020г. В показанията си пред съда, актосъставителят посочи, че не е
присъствал при започването на сечта и не знае кога е започнала сечта, като
предполага, че тя е започнала на датата,
посочена в позволителното за сеч на 21.09.2020 год., която дата приема за
началото на извършването на нарушението, а за крайна дата приема датата, на
която е извършил проверката – датата
28.10.2020г., като предполага, че нарушението е извършено именно в този
период. Същевременно обаче като крайна дата в АУАН и в НП на нарушението е
посочената датата 20.10.2020 г., която
дата не става ясно как е била избрана от АНО като дата на довършване на
нарушението. При това положение остава
неясно защо в АУАН като крайна дата на
нарушението е посочената датата 20.10.2020г.. Недоказаността на времето на
извършване на нарушението в случая води до недоказаност на извършване въобще на
нарушение. Това е така, защото за „допускане на започване на сеч, без да се
спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч, “, трябва да е
„спомогнало” бездействието на контролиращия, а след като не е ясно кога сечта е
осъществена, не може да се твърди, че в същия момент жалбоподателя е
бездействал. В този смисъл и Решение № 986/ 06.06.2014 г. по КНАХД № 796/ 2014
г. на Административен съд- Бургас.
На следващо място следва да се отбележи, че дадените
от актосъставителя показания по отношение на времето и начина на констатиране
на твърдяното нарушение противоречи на
писмените доказателства по делото. Така в показанията си пред съда
актосъставителя твърди, че е констатирал нарушението при извършена проверка
тематична проверка на терен на
28.10.2020г., но тези му показания
противоречат на приложения по делото Констативен
протокол серия ЖОО №0133188/28.10.2020г. за извършена тематична проверка от
комисия, в състава на която е участвал и актосъставителя /л.33/, от който е
видно, че при извършената проверка в
имот №62459.13.2 подотдел 332:м по позволително за сеч № 0578219/18.09.2020г. е
било установено, че сечта не е била
приключила към момента на проверката и сечището не било почистено своевременно.
С други думи при извършената тематична проверка на терен комисията, в която е
участвал актосъставителя, не е
констатирала да не е била ограничена
площта чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на
крайните дървета определени за сеч, както и с отбелязване на височина 1.30
метра с видим знак върху оставащите крайни дървета при разрешено цялостно
отсичане на дървостоя при извършване на гола сеч в тополови култури. При това
положение остава неясно как актосъставителят е установил, че е било извършено
твърдяното нарушение, за което е съставил акта, след като комисията, която е извършила тематичната
проверка на терен, и в която комисия е участвал актосъставителя, не е
констатирала такова нарушение.
На следващо място следва да се посочи, че разпоредбата
на чл. 52 от Наредбата урежда условията за издаване на позволително за сеч, а
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗГ – кой е компетентният орган за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
която се твърди, че е нарушена от жалбоподателя, се наказва с глоба от 300 до
5000 лв. ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което, не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. За да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.257 от ЗГ е необходимо
наказващият орган да определи дали това лице, като субект на нарушението, е длъжностно
лице или е лице, упражняващо лесовъдна практика. Видно от
разпоредбите на Закона за горите качеството, функциите, задълженията и правомощията
на тези две групи лица са различни и произтичат от различни основания. В
конкретния случай, отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качество,
което чл.257, ал.1 от ЗГ не предвижда, а именно: „Лице, вписано в публичния
регистър с удостоверение №3595/29.06.2011г. по чл.235 от ЗГ“. Никъде не се посочва дали жалбоподателят
всъщност е лице, упражняващо лесовъдна практика, както изисква чл.257 ал.1 от
ЗГ. Описанието в акта и в НП: „Физическо лице за упражняване на частна
лесовъдна практика по чл.235 от ЗГ с
удостоверение №3595/29.06.2011г.“ , само по себе си означава, че е вписан в
публичния регистър и притежава лиценз за упражняване на лесовъдна практика, но
не означава автоматично, че той упражнява лесовъдска практика. В случая
законодателят е имал предвид, че отговорност по чл.235 от ЗГ, може да носи само
длъжностно лице или лице упражняващо лесовъдска практика. За да е налице
извършено нарушение по чл.257 от ЗГ, следва да не са изпълнени законови
правомощия, които са му възложени по закон и подзаконовите актове за
прилагането му, а не по позволителното за сеч, както е вписано в НП.
В разпоредбата на чл.50, ал.3 и ал.4 от Наредба №8 за
сечите в горите е указано какво и как се извършва отбелязване на дървета за
сеч, и това са задълженията на лицето, извършващо маркиране на насаждението.
Неправилно наказващият орган е вменил като нарушение на жалбоподателя
„допускане на започване на сеч“, вместо „неограничаване на площта чрез
маркиране с КГМ в основата на стъблата на крайните дървета определени за сеч,
както и неотбелязване на крайните оставащи дървета на височина 1.30м. с видим
знак върху оставащите крайни дървета, като в този случай съгласно разпоредбата
това изискване се поставя към лицето, което маркира насаждението. В конкретния
случай жалбоподателят не е извършвал маркиране на насажденията - същото е било извършено от „НИКАД- НК“ ЕООД
-гр. Велико Търново, видно от приложената по делото служебна бележка /л.23/, и разбираемо няма как на
жалбоподателя да му бъде вменена отговорност по чл.50 ал.7 от НСГ.
Видно от представената по делото Заповед
№РД-16-234/19.06.2020г. на Директора на РДГ-Бургас, със същата е одобрена
горскостопанска програма – възобновителна лесовъдска намеса с интензивност 100%
за тополата в процесния имот /л.34/ и Горско-стопанска програма /л.38-61/.
От представеното по делото Позволително за сеч №0578219 от 18.09.2020г.,
издадено на жалбоподателя Р.И., се установява, че със същото на жалбоподателя е
било разрешено да извърши гола сеч в процесния имот в срок от 21.09.2020г. до
31.12.2020г., като в позволителното за сеч изрично е отбелязано, че „дърветата
са маркирани с контролна горска марка А 3744 с бяла боя и дата на карнет опис
09.06.2020г.“ /л.36/. Така също от представения по делото Протокол от
27.05.2020г. на Комисия от двама служители на РДГ-Бургас и един на ДПП“Странджа“,
одобрен от директора на РДГ-Бургас на 08.06.2020г., се установява, че преди
издаването на позволителното за сеч, комисията е била извършила проверка на
терен и е констатирала, че: „ границите са отбелязани с две бели линии и
номерата на имотите на граничните дървета“ /л.37/, като трасиране на точките на имота и
отбелязването им с боя е било извършено съгласно приложената скица от „НИКАД-
НК“ ЕООД -гр. Велико Търново, видно от приложената по делото служебна
бележка /л.23/. От показанията на
актосъставителя се установява, че същият не е присъствал на терена при
започването на сечта. При това положение буди недоумение как актосъставителят е
установил твърдяното нарушение без да е присъствал на проверката на терен преди
започване на сечта и без да се е запознал с горепосочените документи, които се
намират в досието на имота и които категорично опровергават твърдението му, че
крайните насаждения не са били маркирани. Ако твърдяното в акта и НП нарушение
е вярно, то е следвало същото да се констатира от комисията и да не бъде
разрешено започването на сечта до отстраняване на нередностите. Ако твърдяното в акта и НП нарушение
е вярно, то е неясно е и защо Директора на РДГ- Бургас е разрешил сечта при
евентуални нередности в отбелязването на границите на имота. Още повече, че съгласно
чл. 52, ал.1, т.2 от Наредба №8 за сечите в горите позволителното за сеч се
издава при спазване на чл. 50 от сьщата Наредба. Тоест лицето, издаващо
позволителното за сеч, е следвало да провери преди издаването му дали е спазена
и разпоредбата на ал. 7 на чл. 50 от Наредбата, по която е вменено нарушение на
жалбоподателя, и едва тогава да го издаде. Видно от приложените документи,
преди издаването на позволителното за сеч, комисия е извършила проверка на
терен за спазване на чл.50 от Наредбата, и след като е констатирала, че
посочената разпоредба е била спазена, е
съставила нарочен за това протокол, което опровергава твърдението на АНО, че
крайните насаждения не са били маркирани при започването на сечта. Ако в хода
на сечта крайните маркирани дървета са били отсечени, то това ще бъде състав на
друго нарушение, различно от вмененото на жалбоподателя :“допуска
започване на сеч….“ С оглед на наличните по делото писмени документи, от които се установява, че при започването на
сечта в процесния имот по издадено позволително за сеч, насажденията са били
маркирани, настоящата
съдебна инстанция намира, че отговорността на жалбоподателя е била неправилно
ангажирана за така вмененото му деяние. Ето защо процесното НП се явява
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 765/10.11.2020г.
на Директора на Регионална дирекция по горите - Бургас, с което на Р.Л.И., ЕГН **********
за нарушение на чл. 257, ал.1 пр. 2, т.1, лр.1 от Закона за горите във връзка с
чл. 108, ал.3 от Закона за горите, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредба N9
1 за контрол и опазване ва горските територии, във връзка с чл. 50, ал. 7 от
Наредба № 8 за сечите в горите, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500.00 лева, на основание чл.
257, ал.1 т.1 от Закона за горите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево
по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: