№ 701
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000500277 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2906/26.10.2022г. постановено по гр.д. №12211/2021 г. по описа на
СГС, ГО, 20 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.52 вр.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД,
като СО е осъдена да заплати в полза на К. В. С., сумата от 25 000 лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от увреждания на здравето, настъпили на 23.09.2020г., в
гр.София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2020г. до
окончателното плащане, както и сумата от 2338 лева - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2020 г. до
окончателното й плащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди в останалата му част - за
разликата над 25 000 лв. до 30 000 лв., като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като СО е осъдена да заплати на адвокат А. С. В., на основание
чл.38 ал. 2 ЗА сумата от 1275.12 лева - адвокатско възнаграждение, а в полза на СГС на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 884.02 лева - разноски по делото.
По компенсация К. В. С. е осъдена да заплати на СО, основание чл.78, ал.8 ГПК, сумата от
45 лева - юрисконсулско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
1
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник СО оспорва решението в неговата осъдителна част по
отношение на неимуществените вреди, както и изцяло по имуществените вреди, като моли
исковете да бъдат отхвърлени изцяло, а в условие на евентуалност – да се намали размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Изтъква факта, че ищцата не е установила по
безспорен и несъмнен начин при условията на пълно и главно доказване, че на 23.09.2020 г.
около 07,30 ч. е претърпяла падане, за което да е отговорна Столична община. Осъдителното
съдебно решение се основава изцяло на свидетелските показания на дъщерята и майката на
ищцата. Наличието на проблемен участък от тротоар, явяващ се причина за настъпилия
процесен инцидент и отговорността на общината на основание чл.49 ЗЗД страната/ищец
винаги се доказва само и единствено с „преки“ свидетелски показания, както е и в
настоящият съдебен казус. Ответната страна не може да ангажира „пряк“ свидетел/и за
съответната дата и час за настъпилия деликт, а в настоящият казус е още по-трудно, поради
обстоятелството, че твърдяното падане е от 2020г. Липсват данни/сигнали за претърпян
инцидент в националната информационна система на тел. 112, поради което не може да бъде
прието за безспорно, че Столична община е виновна за възникване на деликт, само и
единствено на свидетелски показания на едната страна, които са близки роднини на ищцата.
Нещо повече, твърди, че дори ако СО е отговорна за настъпилият инцидент, то присъдената
сума в размер на 25 000 лв. за неимуществени вреди е в несъответствие с принципа за
справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД, предвид претърпените болки и страдания. По делото
не е доказано наличието на пряка причинно следствената връзка, че именно на конкретното
място е станало падането в светлата част на деня 23.09.2020г., за която СО е допринесла с
бездействието и действията си. Претендират разноски.
Въззиваемата страна К. В. С. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че първоинстанционният съд въз основа на
приетите и събрани в хода на производството доказателства, приел за установено начина на
настъпване на процесното увреждащо, при което е пострадала К. С., а именно на
23.09.2020г., в гр.София, кв. Княжево при движение пеша по десния тротоар на бул. Цар
Борис III, с посока от ул. Синята скала към ул.Витошки бор е попаднала на участък с
неравни и неукрепени плочки, които при стъпването върху тях и бордюра същите са
поддали, в резултат на което, тя е политнала и паднала на напред. Причина за падането е
неподдържана и увредена настилка на тротоара, изразена в наличие на участък от неравни
размер и неукрепени тротоарни плочки и бордюри, които при движението й като пешеходец
са се разклатили и подали. Горните обстоятелства се потвърдждават от разпита на св.С. – С.
- очевидец. От страна на общината не е налице изпълнение на законово задължение за
поддържане в изправност на общинската пътна мрежа, като в случая натоварените лица не
са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно
състояние, в резултата на което са настъпили вреди за нея. Оспорва твърдението на
жалбоподателя за липсата на подаден сигнал до тел.112. Напротив за инцидента е съобщено
на тел. 112 от очевидец на събитието, като на място е пристигнал екип на Спешна помощ и
2
пострадалата е откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където са установени средните
травматични увреждания: счупване на външния малеол и открито /с наличие на рани/
изкълчване на дясна глезенна става. К. С. е приета по спешност в 1- ва Клиника по
ортопедия и травматология, където е проведено оперативно лечение, изразяващо се в
открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плаки и винтове. Пет
месеца по - късно на 09.01.2021г. постъпва отново в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД,
където е извършена нова операция за екстракция на 1 бр. супрасиндесмален винт, като
задължително извършваща се интервенция преди започване на рехабилитацията. В периода
между 29.09.2020г.-12.01.2021г. е спазвала рехабилитационна програма по повод на
продължаващите оплаквания от болки, скованост и ограничени движения. Горното е
установено и от приетото заключение на СМЕ, по която вещото лице е дало заключение, че
периодът на възстановяване при този вид увреждания е около 6 месеца, като първите 4
месеца болките са били с по - голям интензитет. Към настоящият момент е налице
дъговиден белег от разкъсно - контузната рана от вътрешната страна на дясната глезенна
става с дължина 6 см., както и е налице и ограничен обем на движение в глезенната става с 5
градуса. Описаните увреди са с траен характер и тяхното озвучаване не би било възможно.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.
Ищцата К. В. С. твърди, че на 23.09.2020г., около 07.30 ч., вървяла по десния тротоар
на бул. „Цар Борис ІІІ“ в гр.София, кв. „Княжево“, като се движела в посока от ул.„Синята
скала“ към ул.„Витошки бор“, когато стъпила на участък с неравни и неукрепени плочки,
които, при стъпването върху тях и бордюра, поддали, в резултат на което, ищцата паднала.
Мястото, на което тротоарните плочки и бордюра били неукрепени и разбити, не било
обозначено или оградено, поради което ищцата не очаквала, че преминаването й от там крие
риск. В резултат на описаното стъпване на необезопасено място и последвалото падане, е
причинено счупвания на подбедрицата - открито - дясно. След падането, била
транспортирана с екип на Спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД -
гр.София. На 23.09.2020 г., на ищцата била извършена оперативна интервенция - кръвна
репозиция на счупената кост и остиосинтеза на откритата фрактура на десен фибуларен
малеол с 1/3 стоманена тубуларна плака и винтове. На 09.01.2021г., отново постъпила в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където й била извършена нова операция за екстракция на
1 бр. супрасиндесмален винт. Претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания. Твърди, че претърпените от нея неимуществени вреди се намират в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на служители на
Столична община, които не изпълнили задължението си да поддържат тротоара в добро
състояние. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди
3
възлиза на 30 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2020г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът СО не е депозирал отговор на исковата молба. В о.с.з. оспорва исковете,
като поддържа, че искът е недопустим, тъй като инцидентът настъпил върху настилка,
находяща се в имот - частна собственост на трето за спора лице; поради което липсва
пасивна материално-правна легитимация, оспорва да е налице противоправно поведение на
служители на СО, тъй като процесният имот изобщо не е тяхна собственост; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на служители на СО и
претърпените от ищцата вреди. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 23.09.2020г., около 07.30 ч., ищцата и дъщеря
й вървели заедно по десния тротоар на бул. „Цар Борис ІІІ“ в гр.София, кв. „Княжево“, като
се движели в посока от ул.„Синята скала“ към ул.„Витошки бор“, когато К. С. стъпила на
участък с неравни и неукрепени плочки, които поддали, в резултат на което, ищцата
паднала. Мястото, на което тротоарните плочки и бордюра били неукрепени и разбити, не
било обозначено или оградено, поради което ищцата не очаквала, че преминаването й от там
крие риск.
Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно -
показанията на св.С. /дъщеря на пострадалата и очевидец/, Г. /майка на ищцата/ и Л.-Х.
/служител при СО/ разпитани в о.с.з. на 07.03.2022г., които съдът кредитира като логично
обосновани и вътрешно непротиворечиви.
Свидетелката М. П. С.-С. е дъщеря на ищцата и сочи, че на 23.09.2020 г., двете заедно с
майка й били заедно и водили децата на свидетелката съответно на детска градина и
училище. Времето било слънчево, нямало дъжд или сняг. Вървели от ул.„Синята скала“
надолу към трамвайната спирка и се качили на тротоара между ул. „Синята скала и ул.
„Витошки бор“. На тротоара имало кофи за боклук. Тротоарът бил около 4 плочки широк.
Вървели от дясната стана на тротоара, като майка й вървяла „на една крачка“ зад
свидетелката. С периферното си зрение, видяла как една плочка след контейнера, поддала и
ищцата паднала на дясната си страна. След това се обадили на телефон „112“ и дошла
линейка на Бърза помощ, която ги закарала в Пирогов.
Съдът правилно и обосновано е кредитирал показанията на св. С. относно механизма на
настъпване на травмата, тъй като са последователни, конкретни и се подкрепят от
медицинските документи по делото и заключението на СМЕ.
По повод обема на неимуществените вреди са ангажирани гласни доказателствени средства -
разпит на св.Г. /майка на ищцата/, разбрала за инцидента от внуците - че дъщеря й е приета в
„Пирогов“ със супен крак. Нямала право да влиза при нея заради Ковид и я видяла едва след
изписването от „Пирогов“. Състоянието й било тежко, с две патерици и трудно я качили по
стълбите. С патерици се предвижвала около два месеца. След това й купили проходилка.
През това време, свидетелката се грижела за ищцата, тъй като тя не можела да се обслужва
сама. След това, ищцата претърпяла и втора операция. Извадили й един пирон, но в кракът
4
й имало още една шина. След втората операция тя продължавала да се грижи за нея.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.59 от
делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука пострадалата е получила
счупване на външния малеол и открито (с наличие на рана) изкълчване на дясна глезенна
става. Това увреждане е довело до трайно затрудение на движенията на десен долен
крайник, за срок, повече от 30 дни. Механизмът на получаване на такъв вид увреди е така
нареченото „стъпване накриво“. Според вещото лице е възможно е такова увреждане да се
получи по описания в ИМ начин. Непосредствено след настъпване на увредата е проведено
оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с плака и винтове. Поставен е един винт (наречен транссиндесмален), който е
отстранен преди започване на рехабилитацията. При нормално протичане на лечебния
процес, срокът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 6 месеца. През този
период, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 4 месеца, болките са били с по-
голям интензитет. Най-честите трайни последици, след такъв вид увреждания и проведено
оперативно лечение, са оперативните белези в областта на глезенната става и ограничения
обем движение в ставата. Установените при прегледа на 12.05.2022г. белези от двете страни
на глезенната става и ограничения обем на движение имат траен характер. Разходите по
представените по делото финансови документи, са във връзка с проведеното лечение на
ищцата.
Основният спорен по делото въпрос е дали на мястото на инцидента е имало дефекти и
неравности. В тази насока по делото са представени Протокол за месечна инспекция,
извършена на 24.08.2020г., Констативен протокол от 24.08.2020г., и Отчет за извършени
СМР на улици и булеварди на абонаментно поддържане - м.август 2020г. В тези документи
е посочено, че в изпълнение на договор от 24.06.2019г. и договор от 09.03.2019г., комисия
съставена от представител на Възложителя, на служители от Дирекция „Строителство“ към
СО и на „Трейс Груп Холд“ АД, след като е разгледала констативните протоколи от
извършени проверки на място по улици и булеварди, е констатирала следното: недостигане
на необходимото ниво на обслужване - 0 бр. улици, неизпълнение на обслужване на улици и
булеварди (пукнатини, дупки и пропадания, коловози, изкуствени неравности, банкети) - 0
бр., тротоари (неравности и дупки) - 0 бр., и др. (отново 0 бр.). Констатирано е,
включително, и изпълнение на критериите за поддръжка на бул. „Цар Борис III“ (от бул.
„Н.П.“ до Александровия мост). Констатирано е обслужване и конфорт на тротоарите
(дупки - 0 бр., неравности - макс 8 %). Приет е Отчет за извършени СМР на улици и
булеварди на абонаментно поддържане - м. август 2020 г.
Отново в тази насока са и свидетелските показания на св.В. Л.-Х., която работи в Отдел
„Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“ в район „Витоша“ към СО, от
м.януари 2020г. Същата твърди, че се „занимава“ с инфраструктурата, отговаря за улиците,
тротоарите, трамвайните линии, на територията на район „Витоша“. Работели и по сигнали
на граждани. Работели с договори, подписани от общината, за поддръжка на пътната
5
инфраструктура. Във връзка с тези договори, всеки месец обхождали на обиколка с
представители на инвеститора, на СО и на района, и правели заснемане и оглед. Твъръди, че
са нямали оплаквания за отсечката между ул.„Синята скала“ и ул.„Витошки бор“. Тротоарът
бил в нормално състояние. Не твърди, че е в добро състояние, тъй като имало мърдащи
плочки, имало и трева между тях. Действително, бордюрът се е отместил, но е запълнен с
пръст. Към 2020 г., били в по-добро състояние.
От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, депозирано на л.78 от
делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че обикновено тротоарните плочи се нареждат върху подложен
пласт от цименто-варов разтвор с дебелина не по-малко от 2 см. Нареждането се извършва в
редове, започвайки от бордюра, като се съблюдава равност, праволинейност на редовете и
правилната връзка на фугите. При нареждането на плочите между тях се оставя фуга с
ширина 5 мм., която се запълва с цименто- пясъчен разтвор. В надлъжно отношение на
разстояние около 5 м. се оформя напречна разделителна фуга с ширина 15 мм., която следва
да поема надлъжни разширения. Фугата се запълва с битум (асфалтова паста) след
свързването на цименто-варовия и на цименто-пясъчния разтвор. Допустими са отклонения.
При извършен непосредствен оглед на участъка от пътя, където се твърди да е възникнал
процесния инцидент, а именно левия тротоар на бул.„Цар Борис III“, в частта разположена
между ул. „Витошки бор“ и ул. „Синята скала“, вещото лице е констатирало, че участъкът от
тротоара, на който е възникнал инцидента, разположен в ляво на бул. „Цар Борис III“, по
посока на нарастването на уличната номерация, между ул. „Синята скала“ и ул. „Витошки
бор“, е с настилка от квадратни тротоарни плочи 40/40/5 см., с ширина на тротоара от 160 -
180 см. На този участък от тротоара, са констатирани значителни недостатъци на
тротоарната настилка - неравности в хоризонтално и вертикално направление, тротоарни
плочи с неправилна форма поради счупвания, фуги между плочите с различен размер, както
и счупени бордюри с неправилно разположение надлъжно и напречно. ВЛ е констатирало и
че по тротоарната повърхност са разпръснати множество боклуци от разположените в
близост контейнери /кофи за боклук/. Формиран е краен извод за наличието на съществено
надвишаване на допустимите отклонения, респективно несъответствие на приетите правила
в строителството и експлоатацията на пешеходни тротоари, както следва: надвишение на
вертикалните отклонения (изпъкнали части от тротоарни плочки) - до и над 50 мм, т.е
превишение на допустимата неравност с 45 мм., което е 9 пъти; надвишение на ширини на
фуги между тротоарните плочки - до и над 70 мм., т.е. превишение на допустимата ширина с
55 мм., което е 3,5 пъти. Затова според вещото лице, при наличие на отклонения, по-
големи от допустимите, следва да се извършват поправки.
СГС е счел правоизключващото възражение на ответника, в лицето на СО, за
неоснователно, тъй като въпреки наличието на писмени и гласни доказателствени средства,
сочещи упражнен контрол над изпълнителя, поддържащ пътния участък, е налице
съществено надвишаване на допустимите отклонения, респективно несъответствие на
приетите правила в строителството и експлоатацията на пешеходни тротоари. САС споделя
6
напълно изводите на първа инстанация.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. В този
смисъл отговорността на ответника има обезпечително - гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Предявен е иск по чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно
обезопасяване на прилежащ ляв тротоар на бул.„Цар Борис III“, в частта разположена между
ул. „Витошки бор“ и ул. „Синята скала“, кв.Княжево.
САС констатира, че претърпените от пострадалата вреди подлежат на обезщетяване на
основание чл.49 ЗЗД, доколкото са свързани с човешка дейност по почистване и
отстраняване на неравности, находящи се по левия тротоар на улица, която безспорно е
публична общинска собственост.
В случая се търси отговорност на възложителя, която е обективна и безвиновна, и произлиза
от общото задължение на общината да поддържа пътната настилка по улиците на София в
изправност както в частта на пътното платно, така и по прилежащите тротоари. Според ЗУТ
тротоарите в населените места са част от уличната регулация и са публична общинска
собственост. Легалната дефиниция на „тротоар“ е дадена в § 6, т. 6 от ЗДвП, разпоредбата
на която предвижда, че тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за
движение на пешеходци. Тротоарите са част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 ЗДвП,
според която пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за
движение и островите на платното за движение. Съгласно § 6, т. 1 ЗДвП, път е всяка земна
площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
“При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи
обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно
лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е
предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата
грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да
не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да
изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление
на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от
закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това
настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е
предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи
7
обезщетение.", /в този смисъл решение № 488/07.02.2012г. по гр.д.№ 899/2010г. по описа на
ВКС, ІV Г.О., постановено по чл.290 ГПК/
Дали от събраните по делото доказателства може да се направи извод за противоправно
бездействие на ответника, предпоставящо отговорността му за вредите от станалия
инцидент, е въпрос от съществото на спора. В други решения на ВКС се приема, че когато
законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и щом в
крайна сметка не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице
бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първа инстанция, че процесната
част от тротоара по протежението на улица е част от инфраструктурната мрежа, а нормата
на чл.30 ал.4 ЗП възлага в тежест на Общината контрол върху изграждането, поддържането
и ремонта й. Като не са констатирали проблем на тротоара по тротоара служителите на
ответника са в неизпълнение на законово възложените им задължения, поради което са
налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на СО.
Разпоредбата на чл.30 ал.4 и чл.31 ЗП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на неравен пътен участък,
независимо дали е на тротоара или на пътното платно представлява неосигуряване на
условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на
общината и съобразно приетото в практиката на ВКС от гледна точка на деликтната
отговорност, посоченото деяние представлява противоправно бездействие и ангажира
отговорността на общината по реда на чл.49 ЗЗД. В постановено по реда на чл.290 ГПК
решение от 11.04.2018г. по гр. д. № 1676/2017г., ІV г.о. на ВКС се приема, че "стопанинът на
пътя по основното му направление отговаря за проектирането на организацията на
движението, за изпълнението и поддържането и на кръстовища, в които се пресичат,
разделят или събират на едно ниво пътища с различни стопани", а съгласно §1, т.1 от ДР на
Нар.№ 1/17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата, "стопанин на пътя" е
собственикът или администрацията, която управлява пътя, т.е. в случая общината.
Доколкото в хипотезата на чл.49 ЗЗД не се изисква да се установи пълно и главно виновните
действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и
безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане,
съдът при съобразяване с така даденото разрешение в трайната практика на ВКС правилно е
счел, че в конкретния случай са налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на
СО при условията на чл.49 ЗЗД. Общинските пътища, в т.ч. тротоарите към тях съставляват
публична общинска собственост - чл.8 ал.3 вр.чл.5 ал.1 т.2 ЗП, които се управляват в
интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а съгласно чл.31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Почистването и поддръжката на тротоарите като част от обхвата
на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл.48 т. 2, б."б." от Правилника за
прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по
8
поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания е за общината.
С оглед горното САС споделя извода, че поддържането на пътното платно в района на
кв.Княжево, вкл. тротоарът на бул. „Цар Борис III“ , вкл. в участъка от ул. „Синята скала“
към ул. „Витошки бор“, е задължение на СО, без оглед на това на кого конкретно е
възложена тази дейност, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да
контролира правилното, редовно и надлежно ремонтиране на тротоара от страна на третото
лице-изпълнител, ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД. Мястото е част от градската
среда, пътното платно е с обществено предназначение и предвид свободния достъп на
пешеходци до него, се е налагало предприемане на обезопасителни мерки по цялата
повърхност. Задължението за обезопасяване се извежда от общото задължение да не се
вреди другиму с оглед местонахождението, свободния достъп на пътни превозни средства и
хора и обичайното преминаване по това място на пешеходци. На основание чл.64 ал.3 ЗУТ
общината е задължена да изгражда, поддържа и ремонтира за своя сметка поземления
участък, в който е настъпил инцидента - като част от уличната инфраструктура. Задължение
на всяка община е да поддържа уличната мрежа в града в изправност, да сигнализира
незабавно за препятствия или други опасности по него и да ги отстранява в най-кратък срок,
съгласно разпоредбата на чл.167 ал.1 ЗДП.
С оглед на това с проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община, същата
не е изпълнила задълженията си да организира безопасно движение по улиците. Налице е
пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на служителите на общината,
настъпилия деликт и причинените в резултат на него вреди, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й.
Претърпените от ищцата вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на лицата, на
които е било възложено от ответната община упражняване на надзор и отстраняване на
неравности по настилката на тротоара, поради което са причинени по повод възложената им
работа. Установява се по безспорен начин от показанията на свидетелката, че мястото на
инцидента е било необезопасено, че увреждането вследствие на злополуката е в пряка
причинна връзка с бездействието на ответника.
ПО РАЗМЕРА:
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди,
означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на
трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице е във всеки
отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната
практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в
най-пълна степен за вредите. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната
практика на ВКС / по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от
9
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., решение от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на
ВКС и решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС.
По отношение размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът,
определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, предвид възрастта
на пострадалата - 49 години към 2020г., икономическата конюктура в страната за 2020г.,
факта, че е получила счупване на външния малеол и открито (с наличие на рана) изкълчване
на дясна глезенна става, че е проведено оперативно лечение в Пирогов, изразяващо се в
открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове, че е
проведена и втора оперативна интервенция за тяхното вадене преди започване на
рехабилитацията, че срокът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 6 месеца,
че през първите 4 месеца, болките са били с по-голям интензитет, че са налице оперативните
белези в областта на глезенната става и ограничен обем движение в ставата, които според
вещото лице имат траен характер. При натоварване и промени във времето пострадалата
може да се оплаква от болка и дискомфорт в мястото на счупването. САС съобразява факта,
че това е жена на 50 г., при която във времето предстоят дегенеративни остеопорозни
промени на костите, а тази травма допълнително ще влоши състоянието й.
Що се отнася до имуществените вреди - същите са доказани по размер от направените
разходи за лечението и поставяне на остеосинтезен материал, който по правило не се поема
от касата. Разходите по представените по делото финансови документи, са във връзка с
проведеното лечение на ищцата според вещото лице.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 27 338 лв., като жалбата на СО е неоснователна изцяло.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК СО дължи в полза на въззиваемата направените по делото разноски,
но такива няма и не следва да се присъждат.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.В., член на САК, следва да се присъди
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна
инстанция, в размер на 2837.04 лв./две хиляди осемстотин тридесет и седем лева и четири
стотинки/ адвокатско възнаграждение /без ДДС/ за оказано безплатно процесуално
представителство пред въззивна инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2906/26.10.2022г. постановено по гр.д. №12211/2021г. по
описа на СГС, ГО, 20 състав в обжалваната осъдителна част .
10
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА адв. А. С. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ап. *, сумата
от 2837.04 лв./две хиляди осемстотин тридесет и седем лева и четири стотинки/ адвокатско
възнаграждение /без ДДС/ за оказано безплатно процесуално представителство пред
въззивна инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА.
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11