Р Е Ш Е
Н И Е
№ 352
гр.
Велико Търново, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 557/2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на К.А.М., ЕГН: **********, адрес *** против Решение № 656/29.07.2021 г.
по Протокол № 29 от заседание на Общински съвет – Велико Търново в частта му, с
която е включен в Годишната програма за управление и разпореждане с имоти
общинска собственост за 2021г. ПИ с идентификатор 10447.515.719 /УПИ II-5468 в кв. 626А по ПУП на гр. В. Търново/; дава се съгласие общинско
място с площ от 64кв.м., собственост на Община Велико Търново, което съгласно
действащия ПУП-ПР представлява част от проектирана, но неприложена улична
регулация, като в резултат на влязъл в сила ПУП – ПР тази част се отнема и
попада в имот, собственост на К.А.М. да бъдат обявени за частна общинска
собственост; и се дава съгласие да бъде извършена замяна между Община Велико
Търново и К.А.М. на част от този имот с иднтификатор № 10447.515.719 с площ
125кв.м., отнета и попадаща в обхвата на улична регулация и придобиваща
характер на публична общинска собственост, съгласно оценка на стойност
14 700лв., без ДДС срещу общинско място с площ 64 кв. м. /част от улица
второстепенно значение/, която съгласно предвижданията на ПУП – ПР се отнема и
попада в УПИ ІІ-5468 от стр. Кв. 626А по ПУП на гр. Велико Търново, собственост
на К.А.М., съгласно изготвена оценка в размер на 7600лв., без начислен ДДС, с
уравняване на стойността на заменените имоти чрез доплащане от общината.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт като издаден в нарушение на материалния
закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. С молба вх. № 4366/06.10.2021г. се уточнява, че жалбата е подадена на
01.09.2021г. в София, клон на Български пощи ЕАД и е получена от Община Велико
Търново на 03.09.2021г. Оспорва Решение № 656/29.07.2021г. на Общински съвет
Велико Търново само в частта му касаеща замяната на собствения й имот № 5468,
за който е отреден УПИ ІІ – 5468 в кв. 626 по плана на ЖК „Бузлуджа“ зона „Б“,
съгласно действащия Устройствен план на гр. Велико Търново, одобрен със Заповед
РД 02-14-38/99г. и решение 1183 от 2003г. Счита, че с
предложената сделка ще бъде подведена да се съгласи с проекта за изменение на
ПУП чиито предвиждания намира за незаконосъобразни, ощетяващи я по отношение на
собствения й УПИ ІІ546 за сметка на удовлетворяване на чужди интереси за
узаконяване на незаконен строеж в съседния имот. Налице е недействителност на
административния акт, тъй като има обстоятелства, които възпрепятстват неговите
правни последици, защото няма съгласие по решението на К.М., няма съгласие да
бъдат извършени тези процедури по замяна на имоти за да се уредят
регулационните отношения с общината. Самото решение на общинския съвет е взето
на база предложение на кмета, което съдържа грешки, неясни и подвеждащи
твърдения. Не било посочено кога и как е изместена източната регулационна
граница и на практика цялата улица попада в УПИ ІІ-5468 собственост на К.М.. В
предложението на кмета към общинския съвет, за да вземе решение, е посочено, че
е постигнато съгласие между страните, което не отговоря на истината. Претендира
разноски в размер на заплатената държавна такса. Моли да бъде отменено решението на Великотърновския
общински съвет или да бъде обявено за нищожно.
Ответникът, чрез процесуален представител
ЮК С., оспорва жалбата. Счита жалбата
за просрочена. Позовава се на доказателства, представени със становището,
извадка, че решението е публикувано, както и извадка, че актовете на общинския
съвет подлежат принципно на оспорване и в какъв срок. Във връзка с изпълнението
на разпореждането на съда за представяне на съгласие от страна на К.М., заявява,
че всичко, което е налично е представено по делото.
След като се запозна със
събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 123, том 1, рег. № 5976 от 09.06.2000г. К.М. е собственик на незастроено
дворно място, цялото с площ 960 кв.м., представляващо дворище планоснимачен
номер № 5468, за което е отреден парцел ІІ-5468 в квартал 360А по регулационния
план на гр. Велико Търново, който парцел е урегулиран с площ около 870 кв. м. и
е с неприложена регулация и неуредени регулационни отношения. От северната и от
южната си страна имотът граничи с проектирани улици, които съгласно Закона за
общинската собственост представляват публична общинска собственост.
Съгласно Решение № 917 по Протокол № 56 от заседание
на Общински съвет Велико Търново, проведено на 31.10.2013г., по повод на което
е образувано и висящо адм. дело № 555/2021г. по описа на Административен съд
Велико Търново с искане за обявяване на неговата нищожност, част от проектирана
улична регулация с площ от 64 кв.м. попада в северната и североизточната част
на УПИ ІІ-5468 от кв. 626А, отреден за имот пл. № 5468 в кв. 360А.
С писмо изх. №
94КК-2646-1/17.05.2021г. на кмета на Община Велико Търново до К.М. се сочи, че
поземлен имот с 10447.515.719 по КККР на гр. Велико Търново, а по ПУП –ПР
представляващ УПИ ІІ – 5468 от строителен квартал 626а е нейна собственост. За
да бъдела избегната процедура по принудително отчуждаване на части от имот
частна общинска собственост за публични общински нужди предлагат да бъда
проведена процедура по замяна на части от имота, с което да бъдат уредени
отношенията между нея и Община Велико
Търново, като границите на имота й бъдат прецизирани спрямо предвидената улична
регулация. В писмото е посочено, че за осъществяване на предложената процедура
канят М. да извърши проверка на имота си в Службата по геодезия, картография и
кадастър и евентуално предприеме действия по неговото коректно отразяване в КК
и КР на гр. Велико Търново. Писмото не е връчено надлежно. Видно от
пощенският плик е върнато като непотърсено.
В Общински съвет Велико Търново е внесено предложение
изх. № 1430/16.07.2021г. от кмета на Община Велико Търново да се инициира
процедура по замяна на части от недвижими имоти, вместо провеждане на процедура
по принудително отчуждаване. Посочено е, че са проведени предварителни
разговори със собственичката на имота К.М. и се очакват конкретни параметри по
прехвърлителната сделка. Предлаганата процедура целяла прилагане на улична
регулация, която да осигури пешеходен и транспортен достъп до вече построена
детска градина.
С разпореждането за насрочване на делото от 07.10.2021г., на ответника е
указано, на основание чл. 171, ал. 4
от АПК, че върху него лежи доказателствената тежест за установяване на
съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му, вкл. доказателства за постигането
на съгласие с К.А.М. по чл. 63, ал. 1 от Наредбата за реда на
придобиване, управление и разпореждане с общинско имуществото, което е
предпоставка за внасяне на предложението за решение в общинския съвет.
Въпреки
изричните указания на съда, до приключване на устните състезания не е
представено доказателство за постигнато на съгласие с К.А.М. по чл. 63, ал. 1
от Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско
имуществото, което е предпоставка за внасяне на предложението за решение в
общинския съвет.
Няма и не е представен по делото влязъл в сила акт, с
който част от притежавания от М. имот с площ 125 кв.м. в южната част на имот
пл. № 5468 в кв. 360А, се отнема и попада в улица с о.т. № 8500б-8500а, както и
да придобива статут на публична общинска собственост.
Община Велико Търново е счела за целесъобразно и е
предложила на К.А.М. да бъде извършена замяна на описания по-горе част на
недвижим имот, с което да бъдат уредени регулационните отношения на имота и да
бъде приложена коректно уличната регулация.
Изпратено е писмо изх. № 94КК-2646-2/19.08.2021г. от
кмета на община Велико Търново до К.А.М. да посочи банкова сметка ***в., която
сума Община Велико Търново се задължава да й изплати, като всички дължими такси
по сделката – местен данък, режийни разноски, такса вписване и др. са за сметка
на Община Велико Търново. В писмото е посочено, в разумен срок да уведоми писмено
Община Велико Търново дали приема така отправеното предложение с оглед
предстоящо откриване на детска градина „Шареният замък“.
С писмо изх. № 94КК-8723-1/24.08.2021г. от кмета на
община Велико Търново до К.А.М., връчено
на 27.08.21г., й е връчена Заповед № РД 22-1507/13.08.2021г. за извършване на
замяната, като посочи банкова сметка ***. В противен случай е посочено, че
Община Велико Търново ще счете, че не приема отправеното предложение,
преписката ще бъде прекратена и ще бъде инициирана процедура по принудително
отчуждаване на частите от собствения й имот, които попадат в уличната
регулация.
За обосноваване на размера от 5460лв., Община Велико
Търново е възложила и заплатила на лицензиран оценител на имоти изготвянето на
експертна оценка, с която да определи пазарната стойност на частите от имоти,
предмет на прехвърлителната сделка. За част от проектираната улична регулация с
площ 64 кв.м., която попада в северната и североизточната част на УПИ ІІ – 5486
от кв. 626А, отреден за имот пл. № 5486 в квартал 360А е определена пазарна
цена в размер на 7600лв., без начислен ДДС. За част от имот с площ 125 кв.м. в
южната част на имот пл. № 5486 в кв. 360А, която се отнема и попада в улицата с
о.т. № 8500б-8500а, е определена пазарна цена в размер на 14 700лв., без
начислен ДДС.
Видно от
Удостоверение за данъчна оценка изх. № ********** от 13.07.2021г. на поземлен
имот 10447.515.719, площ 64.00 кв.м., ид. части 1/1 е 1459.20 лв.
По отношение на останалите посочени в първоначалната
жалба актове са образувани отделни административни дела. Срещу Решение № 917 по
Протокол № 56 от заседание на Общински съвет Велико Търново, проведено на
31.10.2013г. е образувано и висящо адм. дело № 555/2021г. по описа на
Административен съд Велико Търново. С
Определение от закрито заседание, съдът е
указал на страните, че производството по настоящото дело продължава само
и единствено по направеното оспорване с искане за обявяване на нищожност на
Решение № 917 по Протокол №56 от заседание на Общински съвет В. Търново от
31.10.2013 г.
Срещу заповед №
РД22-1507/13.08.2021г. на кмета на Община Велико Търново, с която е наредено да
бъде извършена замяна на недвижимите имоти с доплащане на сумата 5460лв., която
да бъде внесена по смета на К.М., която е издадена на база Решение № 656 по
протокол № 29 от 29.07.2021г. на Общински съвет Велико Търново е било
образувано адм. дело № 580/2021г. по описа на Административен съд Велико
Търново, което впоследствие е прекратено и изпратено по подсъдност на
Административен съд София град, пред който е висящо понастоящем.
Като писмени
доказателства по поделото са приети материалите, съдържащи се в
административната преписка, изпратена с писмо с изх. № 1390/21.09.2021 г. от
Община Велико Търново. В цялост е приложено адм. дело № 560/2021 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, което като по-късно образувано е
присъединено към настоящото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Предмет
на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Решение № 656/29.07.2021 г. по Протокол № 29 от
заседание на Общински съвет – Велико Търново в частта му касаеща
жалбоподателката К.А.М..
По отношение на подаването на жалбата в срок съдът
намира, че независим от данните в административната приписка за оповестяване на
Решението на 03.08.2021г. по интернет сайта на общината, то подадена на
01.09.2021г. следва да се приеме за подадена в срок на основание чл. 140, ал. 1 АПК. Това е така, тъй като в административния акт или в съобщението за неговото
издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба,
при което съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месец.
Качването на информация на страницата на Общински съвет Велико Търново, че по
принцип актовете на Общински съвет подлежат на оспорване в 14-дневен срок не
може да обоснове неприложимост на чл. 140, ал. 1 АПК доколкото тази информация
не е част от оспореното решение и за жалбоподателя не съществува задължения да
прави цялостна проверка на сайта на Община Велико Търново. Още повече, че при
това положение преценката дали изобщо подлежи на обжалване акта е предоставена
на всеки един от потенциалните жалбоподатели самостоятелно, като би се
освободил органа от формалното посочване по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК пред кой
орган и в какъв срок актът може да се обжалва. В случая се твърди и нищожност
на оспореното решение в молбата вх. № 4185/24.09.2021г., депозирана по адм.
дело № 555/21г., което е още едно основание за допустимост на жалбата.
Общинският
съвет като орган на местното самоуправление в общината е длъжен да упражнява
правомощията си по чл.
21 от ЗМСМА, като на основание т.8, предл. първо от същата разпоредба, ОбС
приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.
За
да бъде гарантирано законосъобразното упражняване на предоставените на
общинския съвет със закон правомощия при разпореждане с общинска собственост,
решенията трябва да бъдат взети в рамките на компетентността, при спазване на
административно- производствените правила и на съответните материалноправни
норми, поради което на основание чл. 8,
ал. 11 от ЗОС – актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване,
управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, подлежат на
контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45
от ЗМСМА.
Решение
на Общински съвет – Велико Търново е прието от компетентен, съгласно чл.
21, т.8 от ЗМСМА.
По
отношение предвидената писмена форма, спазване на административнопроизводствените
правила и съответствието с материалния
закон, съдът намира следното:
Съгласно
чл.
142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му.
Видно от чл. 8, ал. 9, т. 2 ЗОС в
изпълнение на стратегията по ал. 8 общинският съвет приема план за действие за
общинските концесии в съответствие със Закона за концесиите
и годишна програма за управление и разпореждане с имотите - общинска
собственост, по предложение на кмета на общината. Програмата се приема
най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да
бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и
актуализация на общинския бюджет. Програмата е в съответствие с плана за
действие за общинските концесии и съдържа: 1. прогноза за очакваните приходи и
необходимите разходи, свързани с придобиването, управлението и разпореждането с
имоти - общинска собственост; 2. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от
1.01.2013 г., изм., бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) описание на
имотите, които общината има намерение да предложи за предоставяне под наем, за
продажба, за внасяне като непарична вноска в капитала на търговски дружества,
за учредяване на ограничени вещни права, както и за възлагане чрез концесия
съгласно чл. 8, ал. 9, т. 2 ЗОС.
С т. 1 от процесното Решение № 656/29.07.2021 г.
по Протокол № 29 от заседание на Общински съвет – Велико Търново се включва в
Годишната програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за
2021г. ПИ с идентификатор 10447.515.719 /УПИ II-5468 в кв. 626А по ПУП на гр. В. Търново/. Същото
се явява незаконосъобразно, доколкото имотът не е доказано в цялост да е
общинска собственост, за да бъде включван в Годишната програма за управление и
разпореждане с имоти общинска собственост за 2021г. Част от него е обект на
предложената замяна с процесното Решение, което е оспорено от жалбоподателката,
а друга е предмет на адм. дело № 555 по описа на ВТАдмС, с
която се оспорва Решение № 917 от 31.10.2013г. на Общински съвет Велико Търново. Няма данни програмата да е в
съответствие с плана за действие за общинските концесии и да съдържа прогноза
за очакваните приходи и необходимите разходи, свързани с придобиването,
управлението и разпореждането с имоти - общинска собственост; Описания имот на К.М.
не се твърди и няма данни общината да има намерение да предложи за предоставяне
под наем, за продажба, за внасяне като непарична вноска в капитала на търговски
дружества, за учредяване на ограничени вещни права, както и за възлагане чрез
концесия.
По
т. 2 от Решението сочените в оспорения акт правни основания са чл. 6, ал. 1 и 3
от ЗОС и чл. 3, ал. 3 от НРПУРОИ. Съгласно нормите в ЗОС имотите и вещите -
публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет
за частна общинска собственост, а Решенията на общинския съвет по ал. 1 се
приемат с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците, а по ал. 2 - с
повече от половината от общия им брой. Съгласно
чл. 3, ал. 3 от Наредба за реда на придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество - в общи или подробни градоустройствени
планове или техни изменения, може да се предвижда промяна на публична общинска
собственост в частна общинска собственост след решение на общински съвет. Този
член е за имоти и вещи публична общинска собственост да станат частна общинска
собственост. С Решение
№ 917/31.10.2013г. на Общински съвет Велико Търново
64кв.м. от имот на М.,
в резултат на ПУП-ПР се отнема и попада в имот, собственост на Кина А.М.. Частта от имот с идентификатор №
10447.515.719 от 125 кв.м., собственост на К.М. не е отнета, за да придобие
характер на публична общинска собственост. Касае се за имот
собственост на частно
лице, а не публична или частна общинска собственост. Именно за това като
приложим се сочи и чл. 40, ал. 2, т. 3
от ЗОС - в други случаи - при условия и по ред, определени в закон да може да
се извърши замяна на имот - частна общинска собственост с имот или с право на
строеж върху имот - собственост на други лица. В процесния случай не е посочен
ред, определени в закон, по който да може да стане това. При това положение
няма как и да бъде извършена проверка за условията на този законов ред. Такъв
друг ред не може да представлява чл. 21, ал. 4 от самия Закон за общинската
собственост даващ възможност имотите предвидени за отчуждаване да не се
отчуждават, ако преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2 общината ги придобие в
собственост чрез покупка, чрез замяна с равностоен общински имот или
собствениците им учредят на общината ограничени вещни права.
За
да могат да бъдат принудително отчуждавани имотите собственост на физически или
на юридически лица следва да се обосноват целите - за задоволяване на общински
нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в
сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична
общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ
изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост,
за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му
изпълнение В случай по т. 2 от заповедта се говори за проектирана, но
неприложена улична регулация, като в резултат на ПУП-ПР част от имот попада в
имот, собственост на К.А.М., поради което следвало да бъде обявен за частна
общинска собственост.
Няма
никакви мотиви защо се приема, че по отношение на К.А.М. общинско място с площ
от 64кв.м., собственост на Община Велико Търново съгласно разпоредбите на ЗОС,
което съгласно действащия ПУП-ПР представлява част от проектирана, но
неприложена улична регулация, като в резултат на влязъл в сила ПУП-ПР тази част
се отнема и попада в имот, собственост на К.А.М., да бъдат обявени за частна
общинска собственост. Никъде не е посочен кое се приема за действащия ПУП-ПР. В
процесното решението никъде не е посочено Решение № 917 по Протокол № 56 от
31.10.2013г. на Общински съвет Велико Търново. Служебно известен на съда и
страните факт е, че по отношение оспорване
с искане за обявяване на нищожност на Решение № 917 по Протокол №56 от
заседание на Общински съвет В. Търново от 31.10.2013 г. е образувано и висящо
адм. дело № 555 по описа на Административен съд Велико Търново за 2021г. със
страни К.А.М. *** Търново.
В
Глава III – Принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински
нужди от ЗОС, подробно е уредено производството по принудително отчуждаване на
имоти – собственост на физически или на юридически лица за задоволяване на
общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на
влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти -
публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план,
предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска
собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на
предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон,
след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В чл.
21, ал.4 от ЗОС е изрично посочено, че имотите по ал.1 не се отчуждават,
ако преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2 общината ги придобие в
собственост по реда на чл.
199, ал.1 от Закона за устройство на територията, чрез замяна с равностоен
общински имот или собствениците им учредят на общината ограничени вещни права. От
цитираните разпоредби следва, че при регламентиране на замяната -като вид
разпореждане с общинска собственост, приложимият ЗОС е въвел пълна забрана,
освен при изрично определени случаи. Видно
от административната преписка е, че в конкретния случай не е налице нито една
от изброените в чл. 40, ал.1 и ал.2
от ЗОС хипотези, поради което тази разпоредба от закона е неприложима.
В
настоящия случай се касае се за замяна на имот – частна общинска собственост,
съобразно разпоредбите на Глава
III от ЗОС – за обезщетяване на собственици на поземлени имоти, които
следва да бъдат принудително отчуждени за задоволяване на общински нужди, които
не могат да бъдат задоволени по друг начин. При тази хипотеза обаче, е необходимо
имотът – частна собственост, да е отреден въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, за изграждане на обекти – публична общинска собственост.
Такива безспорни данни
по административната преписка не се съдържат.
Съгласно
чл. 40, ал.1 от ЗОС, не може да се
извършва замяна на имот – частна общинска собственост, на право на строеж върху
имот – частна общинска собственост, или на учредено в полза на общината право
на строеж с имот или с право на строеж – собственост на физически лица или на
юридически лица, освен в случаите, посочени в закона. В ал.2 на същата
разпоредба е посочено, че освен в случаите, посочени в този закон, замяна
на имот – частна общинска собственост, на право на строеж върху имот – частна
общинска собственост, или на учредено в полза на общината право на строеж, с
имот или с право на строеж върху имот – собственост на други лица, може да се
извършва: 1. за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор;
2. между общината и друга община или между общината и държавата; 3. в други
случаи - при условия и по ред, определени в закон.
Разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК въздига
фактическите и правни основания за издаване на административен акт в безусловно
необходимо условие за неговата редовност. Подобно изискване съществува, както
за актовете, изходящи от едноличен орган на властта, така и за тези,
авторството на които принадлежи на колективен орган. В този смисъл е трайната и
непротиворечива практика на ВАС, обективирана в множество съдебни актове и в ТР
№ 1/18.04.2006 г. на общото събрание на съдиите от втора колегия, постановено
по тълкувателно дело № 1/2006 г. Нито в решението на общинския съвет, нито в
съпътстващи го документи, са изложени обосновани съображения какво е наложило в
патримониума на общината да бъде включен имотът на М., за да бъде предпочетена
замяната като форма на разпореждане, при положение че с т. 2 се обявява за
частна общинска собственост. Действително, в настоящия случай общинският съвет
действа в условията на оперативна самостоятелност, но това не го освобождава от
задължението да посочи фактическите и правни основания за взетото решение (ППВС
№ 4/1976 г.). Дори когато въпросът е предоставен на преценката на органа по
целесъобразност, аргументацията е изискуема с оглед разпоредбата на чл. 6 от АПК.
Ако
между Община Велико Търново и К.М. е възникнала съсобственост в резултата на
ПУП-ПР по отношение на УПИ ІІ-5468, то съгласно чл.
64 (1) НРПУРОИ,
съсобственост върху недвижими имоти между общината и други лица се прекратява
след решение на общинския съвет, въз основа на издадена от кмета заповед и
сключен договор. Прекратяването на съсобственост може да се извърши чрез: 1.
делба; 2. продажба на частта на общината на съсобствениците; 3. откупуване от
общината на частта на съсобствениците; 4. замяна. В невръченото до нея писмо се сочи, че тя е
собственик на имот с идентификатор № 10447.515.719 по КККР на гр. Велико
Търново, а по ПУП-ПР на града представляващ УПИ ІІ-5458 от строителен квартал
626а, а в процесното решение 64 кв.м. от същото се сочи за собственост на
Община Велико Търново. Няма данни същото да е отнето, за да бъде обявено за
частна общинска собственост.
Замяна на
имот – частна общинска собственост, или на право на строеж върху имот – частна
общинска собственост, с имот или с право на строеж – собственост на физически
лица или на юридически лица, може да се извърши съгласно чл. 63 (2) НРПУРОИ 1.
за прекратяване на съсобствеността на общината и на физически или юридически
лица; 2. за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор; 3.
между общината и друга община или между общината и държавата; 4. в други
случаи, при условия и по ред, определени в закон. В процесния
случай не се сочат законови условия и ред. Като е дал съгласие за извършване на
замяна на общински имот с имот, собственост на М., ОбС Велико Търново е нарушил
императивни разпоредби на ЗОС, в които изчерпателно са посочени предпоставките
и редът за замяна на имоти – частна общинска собственост с имоти собственост на
физически и/или юридически лица.
По
изложените съображения, съдът приема, че решение на Общински съвет – Велико
Търново, по отношение на М. прието на заседание, проведено на 29.07.2021
година, отразено в Протокол № 29 от същата дата е незаконосъобразно.
При този изход на делото
и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски по делото в размер на внесена държавна такса от 10 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административният съд – В. Търново,
пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.А.М.,
ЕГН: **********, адрес *** Решение № 656/29.07.2021 г. по Протокол № 29 от
заседание на Общински съвет – Велико Търново в частта му, касаеща ПИ с идентификатор 10447.515.719, УПИ II-5468 в кв. 626А по ПУП на гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на К.А.М., ЕГН: **********, адрес *** разноски по
делото в размер на 10 лв. /десет лева/.
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд - в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл.
137 от АПК.