РЕШЕНИЕ
№ 782
гр. Пловдив, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300502369 по описа за 2021 година
Образувано по въззивна жалба на „Ай хотел“ЕАД,ЕИК-*********,със
седалище гр.Н. и присъединилия се към жалбата Х. Р. Г.,ЕГН-
**********,чрез пълномощника им адв.Г.К.,против Решение №
261631/03.06.21г.,постановено по гр.д.№ 20097/19г.на ПдРС,14-ти гр.с.,с
което е признато за установено в отношенията между страните,че „Ай
хотел“ЕАД и Х. Р. Г. дължат солидарно на „Анверс консулт“ЕООД,ЕИК-
*********,сумата от 16 499,54лв.,представляваща незаплатена част от
задължение по спогодба с нотариална заверка на подписите от
19.02.2018г.,ведно със законната лихва от подаването на заявлението в съда
на 04.04.19г.до изплащането на вземането,за която е издадена заповед №
3424/19.04.19г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 5364/19г.на ПдРС и са осъдени „Ай хотел“ЕАД
и Х. Р. Г. да заплатят на „Анверс консулт“ЕООД сумата от
3052,70лв.разноски в заповедното и първоинстанционното производство.
В жалбата се излагат доводи за твърдяната неправилност на
решението,иска се отмяната му и постановяване на друго,с което да се
1
отхвърли иска като неоснователен.
Въззиваемата страна-„Анверс консулт“ЕООД,ЕИК-********* чрез
пълномощника си адв.С.П. е изразила становище за неоснователност на
въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор и писмена
защита.Претендира разноски.
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в
законоустановения срок от легитимирана страна против подлежащ на
обжалване съдебен акт.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за
установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е започнало като
заповедно по реда на чл.417 от ГПК.В полза на „Анверс консулт“ЕООД е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 3424/19.04.19г.по ч.гр.д.
№ 5364/19г.по описа на ПдРС против „Ай хотел“ЕАД и Х. Р. Г. за заплащане
солидарно на сумата от 16 499,54лв.главница,представляваща неплатена част
от задължение в общ размер на 232 906,80лв.,дължима по сключена между
кредитора и длъжниците спогодба с нотариална заверка на подписите от
19.02.18г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда-04.04.19г.до изплащане на вземането,както и
разноските по делото-329,99лв.ДТ и 900лв.адв.възнаграждение с ДДС.По така
издадената заповед са постъпили в срок възражения от длъжниците за
недължимост на претендираните суми.От заявителя е предявен установителен
иск по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД и вр.с чл.365
от ЗЗД за признаване дължимостта на сумите,за които е издадена заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК.
Ищецът твърди, че между страните е сключена спогодба с нотариална
заверка на подписите на 19.02.18г.,с която се споразумели за разсрочване на
плащанията по задължения в общ размер на 232 906,80лв.,произтичащи от
договор за извършване на ремонтни и довършителни работи на обект „Ай
хотел“-Слънчев бряг.Ответникът „Ай хотел“ЕАД не изпълнил всички
задължения и останала непогасена сума в посочения размер от 16
499,54лв.Ищецът се сдобил със Заповед за незабавно изпълнение,срещу която
постъпили възражения от ответниците.
Ответникът от своя страна твърди погасяване на задълженията,като
2
посочва,че е сключена втора спогодба между същите страни от 29.10.18г.,с
която били преуредени отношенията по първата спогодба и нейните клаузи
включвали всички останали към онзи момент непогасени вземания на ищеца.
Между страните по делото е безспорно, че са сключили спогодба от
19.02.2018г.с която са уредили отношенията си във връзка с договор от
05.06.2017г.,като са приели,че съществуват непогасени задължения в размер
на 232 906,80лв.и разноски.Постигнато е съгласие сумата да бъде платена на
4 вноски с краен срок до 25.05.2018г.Безспорно е,че по тази спогодба са
изплатени част от задълженията в размер на 93 000лв.,макар и не в
определения в спогодбата срок.Последното се потвърждава и от изготвената
по делото и приета от районният съд като компетентно изготвена ССЕ,от
която се установява,че по споразумението да били извършени плащания в
размер на общо 93 000 лева до 13.07.2018г.,с които са били погасени
задължения за разноски,законната лихва и част от главницата.Останало е
непогасено задължение за главница в размер на 139 906,80лв.- главница.
Поради неизпълнението ищцовото дружество е подало заявление и е
издадена заповед по чл. 417 ГПК № 8841/08.10.18г.за сумата от 123 407,26лв.,
представляваща незаплатена част от задължение в размер на общо
232 906,80лв.по сключената спогодба,както и за 5000лв.неустойка по ч.гр.д.№
14928/18г. Издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело №
404/2018г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков с рег. № 826.
След образуването на изп.дело е сключена нова спогодба с нотариална
заверка на подписите от 29.10.18г.между страните и трето лице,солидарен
длъжник.В нея е посочено, че страните са разгледали отношенията си по
повод образуваното въз основа на изпълнителния лист дело за сумата от
123 407,26лв.,представляваща незаплатената част от задължение в размер на
общо 232 906,80лв.по първата спогодба,законната лихва,неустойка и
разноските.Постигнато е съгласие за разсрочване на задълженията и спиране
на изпълнението до плащането им.
От представеното по делото удостоверение от ЧСИ е видно, че сумите
са били платени и изпълнението е приключено.
Няма спор между страните досежно извършените плащания и
сключените спогодби.Спорът е съсредоточен около тълкуването на втората
спогодба и най-вече предвид използвания в нея израз „представляваща
3
незаплатената част…“.Според ответниците с нея се уреждат изцяло
съществувалите правоотношения,като и процесната сума е била включена във
втората спогодба.
Районният съд е приел,че при тълкуването на договорите може да се
излиза и извън текста на самия договор,вкл.като се изследват
обстоятелствата, при които е сключен,поведението на страните преди и след
сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на
изпълнение на договора, характеристиките на предмета на договора, както и
други обстоятелства, които са от значение за установяване действителната
воля на договарящите.След анализ на събраните по делото доказателства
ПдРС стига до извод,че сумата от 16 499,54лв.,предмет на
делото,представлява разликата между общото задължение,признато със
спогодбата от 19.02.2018г.в размер на 232 906,80лв.,платените по нея 93 000
лева и сумата от 123 407,26лв.,за която е била издадена заповед по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д.№ 14928/18г.и изпълнителен лист.Съдът намира,че ако се
приеме тезата на ответниците,че с втората спогодба страните са искали да
уредят окончателно отношенията си във връзка с неплатените задължения,то
това би означавало,че е постигнато съгласие за намаляване на техния
установен размер (с претендираната сума от 16 499,54лв.),което би
представлявало опрощаване на тази сума.
Според първостепенният съд,доколкото опрощаването е каузален
договор,предполагащ наличието на основание,няма пречка същото да е част
от сключена спогодба.Няма пречка и опрощаването да бъде извлечено по
тълкувателен път,тъй като чл.20 от ЗЗД не въвежда такова ограничение по
отношение на обекта на тълкуване.Районният съд обаче стига до извод,че в
конкретния случай не може да се приеме по пътя на тълкуването,че е било
извършено опрощаване на сумата от 16 499,54лв.с втората спогодба между
страните и този извод напълно се споделя и от настоящата инстанция.
На първо място,в самата спогодба от 29.10.2018г. изрично е посочено,че
тя се сключва между страните в изпълнителното производство по дело №
404/2018г. на ЧСИ Ангелаков,(„взискател и длъжници по изп.д.№
404/18г.“).На второ място,описани са сумите по издадения изпълнителен лист
и разноските във връзка с изпълнението,на следващо място признато е
съществуването на задълженията по изпълнителния лист.Но никъде в текста
4
на втората спогодба не е посочено,че тя се сключва във връзка с
неизпълнението на първата.Първата спогодба изобщо не се споменава във
втората.Освен това за разлика от първата спогодба,в която се съдържа
уговорка за окончателно и цялостно уреждане на всички имуществени
отношения между страните по повод неизпълненията на длъжника по
договора от 05.06.17г.(чл.9),то във втората спогодба такава уговорка
липсва,т.е.страните не са се споразумели,че с плащането по нея се уреждат
окончателно всички взаимоотношения между тях.Следователно,волята на
страните при сключването на втората спогодба е била да уредят
взаимоотношенията си единствено във връзка с образуваното изпълнително
дело № 404/18г.на ЧСИ Ангелаков и за сумите,които са били негов
предмет,но не и да уредят окончателно отношенията помежду
си,включително произтичащите от първата спогодба.Ето защо само
погасяването на сумите по изп.дело № 404/18г.е било предмет на тази
спогодба,като кредиторът е получил ново обезпечение на задълженията,а
длъжниците-нов срок за доброволно изпълнение и редуциране на дълга със
сумата от 5000 лева неустойка.Правилен е извода на първостепенният съд,че
процесното задължение от 16 499,54лв.не е било предмет на второто
правоотношение.
По отношение на основният довод на ответниците досежно
използваният във втората спогодба израз „неплатената част“,следва да се
отбележи,че макар да представлява признание на неизгоден за ищеца
факт,той не обвързва съда и съгласно чл. 175 ГПК се преценява с оглед
всички обстоятелства по делото.А от представените спогодби и приетата ССЕ
е видно,че това изявление не е и вярно,тъй като размерът на непогасената
сума по спогодбата от 19.02.2018г. е бил по-голям-139 906,80лв.,а разликата,в
размер на процесната сума от 16 499,54лв.,не е била взета предвид при
сключването на новото съглашение,предмет на което е сумата от
123 407,26лв.
Ето защо не може да се приеме,че задължението в размер на
16 499,54лв.е изплатено от длъжниците,напротив,същото е останало
непогасено,поради което и предявеният иск се явява основателен.Като е
стигнал до същия извод,районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение,което следва да се потвърди.
5
С оглед изхода на делото следва да се осъдят жалбоподателите да
заплатят на въззиваемото дружество направените от него разноски пред
въззивната инстанция,които са за адвокатско възнаграждение в размер на
1230лв.с ДДС,видно от представения договор за правна защита и съдействие
и преводно нареждане за плащането им по банков път.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение № 261631/03.06.21г.,постановено по гр.д.№
20097/19г.на ПдРС,14-ти гр.с.
ОСЪЖДА „Ай хотел“ЕАД, ЕИК-********* и Х. Р. Г.,ЕГН-**********
да заплатят на „Анверс консулт“ЕООД,ЕИК-********* сумата от
1230(хиляда двеста и тридесет)лв.с ДДС разноски за платено
адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6