Решение по дело №664/2023 на Административен съд - Стара Загора

 

Производството е по реда на чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във вр. с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по искова молба от В. Г. Д. с адрес: гр.Стара Загора, [улица], подадена чрез пълномощника му адв.Г. П., с която на основание чл.121, ал.1, т.3 във вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл е предявен иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ за заплащане на сумата от 15 840 лв., представляваща обезщетение от шест месечни основни заплати поради оставането му без работа следствие на незаконно прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Претендира се и осъждане на ответника да заплати мораторна лихва в размер на 1 152.12лв., считано от 04.04.2023г. /датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение/ до 31.10.2023г.

В исковата молба се сочи, че със Заповед № ЧР-Сз-10/ 09.04.2021г. ищецът е бил назначен, считано от 19.04.2021г., на длъжност „директор“ на Областно пътно управление – Стара Загора, с основно месечно възнаграждение 2 400 лв. Със Заповед № ЧР-СП-480/ 01.06.2022г., издадена от Председателя на АПИ, е било прекратено служебното правоотношение на ищеца, на основание чл.107, ал.1, т.5 вр. с чл.108 от ЗДСл. Във връзка с подадена жалба от В. Д. е било постановено Решение № 369 от 04.10.2022г. по адм.дело № 412/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № ЧР-СП-480/ 01.06.2022г. на Председателя на АПИ. Решението на Старозагорския административен съд е било оставено в сила с Решение № 3516/ 04.04.2023г., постановено по адм.дело № 11146/ 2022г. по описа на Върховния административен съд. На 05.04.2023г. В.Д. е подал Уведомление № 94-00-7643/ 05.04.2023г. до Председателя на АПИ с искане да бъде възстановен на предишната длъжност и съответно със Заповед № ЧР-СП-236/ 05.04.2023г. Директорът на Агенция „Пътна инфраструктура“ е назначил В. Д. на предходно изпълняваната длъжност „директор на ОПУ“ гр.Стара Загора, считано от 06.04.2023г., с месечно възнаграждение в размер на 2 640лв. Ищецът твърди, че през целия период, в който е останал без работа – от 01.06.2022г. до 05.04.2023г., не е заемал държавна служба, поради което му се следва обезщетение за максимално допустимия по чл.104, ал.1 от ЗДСл срок от 6 месеца. В тази връзка е отправил покана вх.№ 94-008064/ 26.04.2023г. до ответника с искане да се уредят по доброволен начин взаимоотношенията по изплащане на дължимото обезщетение, но не е получил никакъв отговор или плащане от страна на АПИ. Счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки, поради което иска да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето от 6 месеца, през което не е заемал държавна служба. Претендира и сторените по делото разноски.

Ответникът - Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител – А. Т.-Г., редовно упълномощена, 7116/ 12.12.2023г., в писмен отговор с вх. № 3609/16.10.2023 г. (л. 42) сочи исковата претенция за неоснователна. Поддържа, че от исковата молба и приложените към нея доказателства не може да се направи извод, че през процесния период ищецът не е получавал месечно възнаграждение или обезщетение, в т.ч. и за безработица. Отделно оспорва и размера на претендираното обезщетение, като заявява, че ако съдът приеме иска за доказан по основание да се следва определяне размера на дължимото обезщетение съобразно основна месечна заплата на ищеца от 2 400лв. Твърди, че това е била заплатата на В. Д., както при назначаването му и при прекратяване на служебното правоотношение, така и към датата на влизане в сила на Решение № 3516/ 04.04.2023г. по адм.дело № 11146/ 2022г. на ВАС. Направено е и искане при определяне на дължимия размер на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл да се приспадне дължимия данък по чл.42, ал.4 от ЗДДФЛ, който в случая възлизал на 1 440лв. При това положение размерът на реално дължимата сума като обезщетение би бил 12 960лв. и съответно дължимата лихва за периода също би била различна от претендираната. В съдебно заседание е въведено още едно допълнително основание за редуциране на претендираната от ищеца сума, а именно: от размера на дължимото обезщетение да се приспадне и изплатеното на В. Д. обезщетение за безработица в общ размер на 7 016.10лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и с оглед събраните по делото доказателства безспорно се установява, че считано от 19.04.2021г. ищецът В. Г. Д. е заемал длъжността директор на Областно пътно управление - Стара Загора, с ранг II младши за държавен служител и основна месечна заплата в размер на 2 400лв. Със Заповед № ЧР-СП-480/ 01.06.2022г., издадена от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, е прекратено служебното правоотношение на ищеца, считано от 01.06.2022г. С Решение № 369 от 04.10.2022г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм.дело № 412/ 2022г. цитираната заповед е отменена. Решението е влязло в сила на 04.04.2023 г., след оставянето му в сила с Решение № 3516/ 04.04.2023г., постановено по адм.дело № 11146/ 2022г. по описа на Върховния административен съд. Въз основа на подадено от Д. У. с вх.№ 94-00-7643/ 05.04.2023г. за възстановяване на заеманата длъжност, е издадена Заповед № ЧР-СП-236/ 05.04.2024г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която В. Г. Д. е възстановен на длъжността „директор ОПУ“, считано от 06.04.2023г., с основна месечна заплата 2 640лв.

По делото е представена Заповед № РД-11-1407/ 21.12.2022г. на Председателя на УС на АПИ, съгласно която, считано от 01.12.2022г. индивидуалните основни месечни заплати на служителите по трудово и служебно правоотношение по основния щат на АПИ се увеличават, както следва: за ръководни длъжности – до 10%, а за експертни и други длъжности – до 30%. В молба вх.№ 1221/ 05.03.2024г., подписана от Председателя на УС на АПИ, приложена на л.98 по делото, е удостоверено, че именно въз основа на направената с посочената заповед актуализация на основните месечни заплати е бил определен нов размер на индивидуална основна месечна заплата от 2 640лв.

Видно от постъпило по делото писмо с вх.№ 59/ 05.01.2024г на Директора на Офис за обслужване Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив и приложените към него Справка за изплатени доходи/трудови и различни от трудови/ и Справка с данни за осигуряването на лицето/л.69-72/, за периода 01.06.2022г. – 31.12.2022г. за лицето В. Г. Д. няма регистрирани трудови договори и съотв. изплатени трудови доходи.

От Удостоверение изх.№ **********-1/ 22.01.2024г., издадено от ТП на НОИ – Стара Загора /л.74/, се установява, че на В. Д. е било изплатено парично обезщентение за безработица по чл.54б, ал.1 от КСО в общ размер на 7 016.10лв., за периода от юни 2022г. до ноември 2022г.

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е дало отговор на въпроса относно размера на дължимото на Д. обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл за период от шест месеца в два варианта. При Вариант 1 е посочило, че ако основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението на В. Д. за незаконно – 04.04.2023г., е в размер на 2 400лв., то брутният размер на дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл за период от шест месеца, считано от 01.06.2022г., възлиза на 14 400лв. /6 месеца х 2400лв/, а нетният размер /след изваждане на сумата за дължим данък по ЗДДФЛ в размер на 10%/ е 12 960.00лв.

Във втория вариант на заключението експерта е приел като база за определяне размера на обезщетението основна месечна заплата в размер на 2 640лв., при което брутният размер на дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл за период от шест месеца, е 15 840лв., съответно нетен размер/след приспадане на дължимия данък по ЗДДФЛ/ - 14 256лв. В отговора на въпрос № 3 вещото лице е изчислило размера на законната лихва за периода от 04.04.2023г. до 31.10.2023г., както следва: върху главница от 14 400лв. законната лихва възлиза на 1 047.38лв.; върху главница от 12 960лв. законната лихва възлиза на 942.64лв; върху главница 15 840лв. законната лихва е 1 152.12лв. и върху главница от 14 256лв. законната лихва е 1 036.91лв.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предявен от надлежна страна, против юридическото лице, представлявано от органа, издал незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение и след нейната отмяна по съдебен ред, поради което и на основание чл. 204, ал. 1 и чл. 205 от АПК е процесуално допустим.

Разгледан по същество, е и основателен.

Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл, държавният служител има право да иска обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради прекратяването на служебното правоотношение. Условията и размерът на това обезщетение се определени в чл.104, ал.1 от ЗДСл. Съобразно тази законова разпоредба, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по - ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по - нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В процесния случай предвидените в чл.104, ал.1 от ЗДСл кумулативни предпоставки за възникване правото на обезщетение са налице - ищецът, в качеството му на държавен служител, е бил в служебно правоотношение с ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“; това служебно правоотношение е било прекратено от органа по назначаването със заповед № ЧР-СП-480/ 01.06.2022г.; с влязло в сила съдебно решение по адм.дело № 412/ 2022 г. на Административен съд Стара Загора заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е отменена; от представените по делото справки от ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора категорично се установява, че през периода 01.06.2022г. до 31.12.2022г./за максимално установения в закона шестмесечен срок/ ищецът не заемал друга длъжност по служебно или трудово правоотношение. В този смисъл възражението на ответника, че не е доказана предпоставката за липса на трудови договори/служебно правоотношение през процесния период, е неоснователно.

Следователно, предявеният иск за обезщетение е доказан по основание.

Относно дължимия размер на обезщетението съдът взе предвид следното:

По аргумент от разпоредбата на чл.104, ал.1 ЗДСл релевантен за определяне размера на обезщетението е размерът на основната заплата на ищеца към момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение – 04.04.2023г.

Несподелим е довода на ответника, че обезщетението следва да се определи на база основна месечна заплата от 2 400лв., в какъвто размер е била, както към момента на прекратяване на служебното правоотношение на Д., така и към датата на възстановяването му на длъжност – 06.04.2023г. Съгласно Заповед № ЧР-СП-236/ 05.04.2023г. на Председателя на УС на АПИ, с която В. Г. Д. е възстановен на длъжността директор на Областно пътно управление – Стара Загора, определената му основна заплата е в размер на 2 640лв. По-същественото в случая обаче е това, че още от 01.12.2022г. заплатата за длъжността директор на ОПУ /заемана от ищеца преди незаконното му уволнение/ е била актуализирана на основание чл.3, ал.1 от Постановление № 455/2022г. и Заповед № РД-11-1407 от 21.12.2022г. на Председателя на УС на АПИ, като нейният размер е увеличен от 2 400лв. на 2 640лв. Следователно към 04.04.2023г. /датата на която е влязло в сила съдебното решение за отмяна на заповед № ЧР-СП-480 от 01.06.2022г. за прекратяване на служебното правоотношение на В. Д. / основната месечна заплата за заеманата от ищеца длъжност е в размер на 2 640лв. С оглед на това съдът възприема Вариант 2 в отговора на въпрос № 2 от заключението на изпълнената по делото Съдебно-икономическа експертиза, съгласно който дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл за период от шест месеца е в размер на 15 840лв /6 месеца х 2 640лв/. Неоснователно е искането на ответника при определяне на полагащото се на ищеца обезщетение да бъде съобразен дължимия данък по ЗДДФЛ в размер на 10%. Действително обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не е изключено от облагаемия доход, по аргумент от противното съгласно чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ, като същият не попада и в изброените необлагаеми доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ. Независимо от това обаче, при присъждането на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съдът определя размера на дължимото обезщетението, вземайки за основа брутния размер на основното месечно възнаграждение, а начисляването на съответните данъци върху този доход се осъществява от платеца на обезщетението при изплащането му на служителя, в чиято полза е присъдено то. Дължимостта на данъка по ЗДДФЛ възниква към момента на реалното придобиване на дохода по см. на чл.11 от ЗДДФЛ, а възможността за неговото получаване не представлява основание за облагане. /В този смисъл Решение № 10879 от 29.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2022 г., V о./.

Неоснователно се явява и възражението на ответника за приспадане на полученото от В. Д. обезщетение за безработица от определеното обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл.54е, ал.1 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт. В ал.2 на чл.54е КСО е регламентирано, че в 7-дневен срок от изплащане на обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, като ал.3 предвижда и реда за принудително събиране на обезщетението за безработица, в случаите, когато не е било възстановено доброволно от получилото го лице. Цитираната нормативна регламентация не само че не урежда хипотезата на прихващане в производството по чл.104, ал.1 от ЗДСл, но налага и извод, че едва след като присъденото обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл бъде изплатено, възниква основанието за връщане на обезщетението за безработица, било по инициатива на лицето или по принудителен път.

По изложените съображения съдът приема, че исковата претенция за присъждане на обезщетение по реда на чл.104, ал.1 от ЗДСл е доказана, както по основание, така и по размер, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 840лв, представляваща шесткратния размер на основната заплата за заеманата от него длъжност към момента на отмяната на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение /2 640лв. към 04.04.2023г./.

Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху сумата на обезщетението. При определяне началния момент на акцесорното задължение за лихва следва да се съобрази т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 г., съгласно която вземането за обезщетение става изискуемо от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. От този момент ответникът изпада в забава и се дължи мораторна лихва. В настоящия случай Решение № 369 от 04.10.2022 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. д. № 412/2022 г. влиза в сила на 04.04.2023 г., от която дата следва да бъде присъдена претендираната лихва за забава. Следователно върху така определения размер на обезщетението 15 840 лв. на ищеца следва да бъде присъдена лихва за забава в размер на 1152. 12 лв. /съобразно изчисления от вещото лице размер на законната лихва върху главница от 15840лв./ за периода от влизане на съдебното решение в сила – 04.04.2023 г. до предявяване на исковата молба – 31.10.2023 г.

Следва да бъде присъдена и съответната законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.11.2023г., до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 2 525.60 лв., от които 300лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 2 225.60лв. договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за един адвокат /л.104-107 по делото/. Съдът счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не надвишава значително минималния размер, определен в чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/ 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съобразно и оказаната от процесуалния представител на ищеца правна защита в проведените по делото две открити съдебни заседания, не са налице основания за неговото редуциране.

Водим от горните мотиви и на основани ечл.203 от АПК във вр. с чл.121, ал.3, във вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл, Административен съд – Стара Загора

 

 

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК *********, с административен адрес: гр.София, [улица], ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Стара Загора, [улица], сумата от 15 840 лв. /петнадесет хиляди осемстотин и четиридесет лева/, представляваща обезщетение от шест месечни основни заплати за времето през което В. Д. не е бил на работа поради незаконно прекратяване на служебното му правоотношение /отменена Заповед № ЧР-СП-480 от 01.06.2022г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура/, заедно с мораторна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД върху главницата от 15 840лв., за периода от 04.04.2023г. до 31.10.2023г., в размер на 1 152.12лв /хиляда сто петдесет и два лева и 12 ст/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 01.11.2023г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК *********, с административен адрес: гр.София, [улица], ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Стара Загора, [улица], разноски по делото в общ размер на 2 525.60 лв. /две хиляди петстотин двадесет и пет лева и шестдесет ст./.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.