ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1965
гр.Плевен, 7.10. 2019
год.
Административен
съд-гр.Плевен, V –ти състав, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията Арабаджиева административно дело №567 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.161 от АПК.
Делото
е образувано е въз основа на жалбата на М.И.И. с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в
Затвора-Белене, против Заповед №67/9.05.2019 год. на Началника на затвора
Белене, с която на И. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 10 (десет) денонощия, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС и докладна записка №2436/30.04.2019 год., за нарушение на чл.97, т.4 от ЗИНЗС-за упражнено физическо насилие над друг лишен от свобода, което се явява
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.100, ал.2, т.5 и т.7 от ЗИНЗС.
С Определение
№964/21.05.2019 год. настоящият състав на съда е оставил без разглеждане жалбата на М.И.И. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора-Белене, против Заповед №67/9.05.2019 год. на Началника на затвора
Белене, с която на И. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 10 (десет) денонощия“, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС и е прекратил производството по
делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в оспорената заповед
на л.5 от делото се съдържа отбелязване,
че същата е връчена на И. на 10.V.2019 год. Фактът на връчване на заповедта и на запознаване
на лишения от свобода с нейното съдържание на дата 10 май 2019 год. е
удостоверен и в придружителното писмо на
л.1, с който преписката е изпратена в съда. Съдът се е позовал на разпоредбата
на чл. 111,
ал. 1 ЗИНЗС, съгласно който
текст заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия
подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на
наказанието в тридневен срок от обявяването й. Съобразно правилата за броене на
сроковете, разписани в чл.60, ал.5 от ГПК, срокът , който се брои на дни, се
изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в
края на последния ден. Следователно, тридневният срок за обжалване на връчената
на 10 май 2019 год. заповед започва да се изчислява от 11 май 2019 год. и
изтича на 13 май 2019 год. –понеделник, присъствен ден. Жалбата против Заповед
№67/9.05.2019 год. на Началника на затвора Белене е подадена на 14 май 2019
год., т.е. един ден след изтичане на срока за обжалване. Датата 14.05.2019 год.
е вписана в самата жалба накрая в долната лява част като дата на написване на
самата жалба, поради което съдът е приел, че няма как да е подадена на по-ранна
от 14 май дата. Съдът приел още, че не са налице основания за удължаване на
срока за обжалване на основание чл.140 от АПК, тъй като в оспорената заповед е
посочено пред кой орган и в какъв срок може да се оспори същата. Направил извод, че жалбата се
явява подадена след изтичане на законоустановения срок за обжалване на Заповед
№67/9.05.2019 год. на Началника на затвора Белене, поради което и на основание
чл.159, т.5 от АПК-недопустима за разглеждане по същество.
Против прекратителното
определение е подадена частна жалба с вх.9091/28.05.2019 год. до ВАС, където е
образувано административно дело №10514/2019 год. Съставът на ВАС е констатирал,
че жалбоподателят И. е направил искане,
на основание чл. 161 от АПК, да бъде възстановен срокът за обжалване на Заповед
№ 67/09.05.2019г. на Началника на Затвора Белене, с която му е наложено
дисциплинарно наказание – изолиране в наказателна килия за срок от десет
денонощия. ВАС е приел, че компетентен да проведе производството по повод на
молбата за възстановяване на срока за оспорване и да се произнесе по нея е
съдът, който е оставил жалбата без разглеждане - чл. 161 от АПК. До решаването
на въпроса за съществуването на основание да бъде възстановен срокът за
обжалване не е възможен надлежен контрол за правилността на прекратителното
определение, тъй като в случай на уважаване на молбата правните последици от
отреченото със съдебния акт право на оспорване биха отпаднали, а отхвърлянето й
подлежи на самостоятелно обжалване - арг. чл. 161, ал. 3 от АПК. Предвид това ВАС
е прекратил производството по делото и е
върнал същото на АС - Плевен за произнасяне по искането на М. И. за
възстановяване на срока за обжалване по реда на чл. 161 от АПК, с указания след
произнасянето делото следва да се върне
на Върховния административен съд, за произнасяне по подадената частна жалба.
Настоящият състав на съда,
за да се произнесе по искането за възстановяване на срока за обжалване на
Заповед № 67/09.05.2019г. на Началника на Затвора Белене, съобрази следното:
Жалбоподателят в искането си
твърди, че оспорената заповед му е била връчена на 10.05.2019 год.-вечерта,
петък. По това време никой от администрацията не работи, нито през следващите
два почивни дни. В понеделник сутринта е уведомил ИСДВР, че е подготвил жалба,
която трябва да изпрати същия ден и му било отговорено, че приема в 13.00 часа.
Спазил реда и се явил при него и го помолил, преди да изпрати жалбата, да му
бъде направено копие на жалбата и на медицинското удостоверение, което искал да
приложи. Било му отговорено, че копията се правят със заявление до началника на
затвора, заплаща се от личните средства и се ползват услугите на външна фирма в
гр.Белене. Това щяло да отнеме около 4-5 дни. Тогава И. обяснил, че срокът му
за обжалване изтича, но му казали, че почивните дни не се броят. При това
положение решил, че вместо да прави ксерокопие на жалбата, да препише същата.
Върнал се при ИСДВР в 14.30 часа, но се оказало, че заради това, че писмото не е предадено
сутринта н.до 11,00 часа, то ще тръгне на следващия ден, като му било обяснено,
че няма смисъл да стои през нощта на
бюрото. Това била причината да отиде на следващия ден-14.05.2019 год., вторник,
за да предаде жалбата си. На тези основания моли да му бъде възстановен срокът
за обжалване на заповедта.
Началникът на затвора
Белене, чрез упълномощен юрисконсулт У. е депозирал възражение, в което е
изразил становище, че И. не е посочил непредвидени обстоятелства, които И. да
не е могъл да преодолее. Твърденията на И. сочи, че не са подкрепени с никакви
доказателства, а оплакването, че е искал да направи копие на жалбата си е неотносимо,
тъй като ЗИНЗС не поставя изискване за
форма на жалбата, поради което е могъл да представи бланкетна жалба до изтичане
на срока за подаването й. Сочи, че в самата жалба е описано, че е изготвена на
14.05.2019 год.
Настоящият
състав на съда, като съобрази изложените в искането за възстановяване на срока
основания за направеното искане и твърденията на ответната страна, и въз основа
на доказателствата по делото и закона, намира
за установено следното:
Искането
е допустимо-направено е едновременно с частната жалба против прекратителното
определение на съда, от лице, чиято жалба е оставена без разглеждане поради
просрочие.
По
същество искането е неоснователно.
Изложените от молителя в това
производство основания за възстановяване на срока за обжалване на горната
заповед, могат да се отнесат към втората хипотеза на чл.161, ал.1 от АПК- поведение
на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение.
Самите изложени от
жалбоподателя факти и обстоятелства във връзка с т.нар. заблуждаващи действия на
затворническата администрация, противоречат на доказателствата по делото. В
този смисъл И. твърди, че на 13 май 2019 год.-понеделник, първият работен ден след
двата почивни дни-събота и неделя, вече е бил подготвил жалбата си против
заповедта и се е явил при ИСДВР г-н Д. в понеделник, когато срокът за
обжалване все още не е бил изтекъл, но поради описаната поредица от действия по
връщането му не е подал жалбата в същия ден. Тези изложени факти противоречат
на факта, че датата на изготвяне на самата жалба от И., поставена в долния ляв
ъгъл на същата, е 14. 05.2019 год., когато вече е бил изтекъл срокът за
обжалване на заповедта. Затова житейски нелогично и противоречиво на тази
поставена от самия И. дата е обстоятелството, че той е подал написана и
подписана жалба в ден, предхождащ деня на изготвянето й, според отразеното в
същата.
Освен изложеното, И. не е
представил, нито е поискал събирането на каквито и да било писмени или гласни
доказателства в подкрепа на своите твърдения, изложени в молбата за
възстановяване на срока за обжалване. Ето защо искането за възстановяване на
срока като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли.
Воден от горното и на
основание чл.161 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на М.И.И.
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора-Белене, за възстановяване на срока за
обжалване на Заповед №67/9.05.2019 год. на Началника на затвора Белене, с която
на И. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок
от 10 (десет) денонощия
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република
България, в 7-дневен срок от съобщението до И., че е изготвено.
Препис от определението да
се изпрати на Началника на затвора Белене и на И., по факс, чрез
администрацията на затвора Белене с указание да се върне своевременно отрязъкът
от съобщението относно връчване на определението.
СЪДИЯ:/п/