РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Бургас, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120107331 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от АТ. Н. М. против Районен съд – Поморие, с която е
предявен иск по чл.439 от ГПК. С разпореждане № 7115/21.10.2021 г. производството е
оставено без движение, като са дадени указания на ищеца.
На 03.11.2021 г. по делото постъпва уточняваща искова молба, с която ищецът
твърди, че надлежен ответник е Национално бюро за правна помощ, както за вземане в
размер на 250 лева, така и за вземане за сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за
издаване на изпълнителен лист. Представени са доказателства за платена държавна такса в
размер на 50 лева.
С разпореждане № 7705/04.11.2021 г. съдът отново е оставил производството без
движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи
доказателства за доплатена държавна такса в размер на 50 лева, тъй като са предявени два
установителни иска. Указано му е в същия срок: да уточни оттегля ли установителния иск за
сумата от 250 лева против Районен съд – Поморие или се отказва от него, както и да посочи
адрес за призоваване на ответника по този иск Национално бюро за правна помощ; да
уточни дали Национално бюро за правна помощ е взискател по изп. дело № *** по описа на
ЧСИ Г.М.. Указано е също така, че надлежен ответник за вземане в размер на 5 лева
държавна такса за издаване на изпълнителен лист е РС – Поморие, а не НБПП и следва да
насочи иска си по отношение на това вземане срещу този ответник.
Съобщението с указанията на съда е получено от ищеца на 19.11.2021 г., който на
22.11.2021 г. депозира уточняваща искова молба, в която посочва, че ответник е НБПП, а не
РС – Поморие, както и че оттегля иска за сумата от 5 лева, дължима държавна такса на РС –
Поморие.
С определение № 3937/23.11.2021 г. съдът е прекратил производството по делото по
отношение на ответника РС – Поморие, спрямо когото ищецът е предявил два иска по
чл.439 от ГПК, поради отказ от иска за недължимост на вземане в размер на 250 лева,
представляващо разноски пред окръжен съд – адвокатски хонорар, за което е издаден
1
изпълнителен лист по НХОД № *** г. по описа на РС – Поморие, и поради оттегляне на
иска за недължимост на вземане от 5 лева, държавна такса в полза на държавата по сметка
на РС – Поморие, за събирането на които е образувано изпълнително дело № *** по описа
на ЧСИ Г.М.. Със същия съдебен акт на основание чл.228, ал.3 от ГПК като ответник по
делото е конституирано Националното бюро за правна помощ по предявения от АТ. Н. М.
иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на вземане в размер на 250 лева,
представляващо разноски пред Окръжен съд – адвокатски хонорар, за което е издаден
изпълнителен лист по НХОД № *** г. по описа на РС – Поморие и за събирането на което е
образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Г.М.. Разпоредено е книжата по
делото да се връчат на НБПП за отговор на исковата молба.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответника, с който на първо
място се твърди, че производството е недопустимо, и се моли съдът да прекрати делото. В
случай, че съдът приеме производството за допустимо, твърди, че искът е неоснователен,
защото срокът на погасителната давност не е изтекъл.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска, като
моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява. Преди съдебното
заседание, в което е даден ход на делото по същество, председателя на НБПП депозира
писмено становище, с което моли съда да отхвърли иска и да присъди на страната
юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.09.2015 г. съдия при Районен съд – Поморие издава изпълнителен лист № ***
въз основа на определение № ***/09.07.2015 г. по НОХД № *** г. по описа на РС –
Поморие, влязло в сила на 02.09.2015 г., с който АТ. Н. М. е осъден да заплати сумата от 250
лева в полза на Национално бюро за правна помощ, представляваща разноски пред окръжен
съд – адвокатски хонорар, както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист в полза на
Държавата по сметка на РС – Поморие.
Изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Г.М. (за краткост ИД) е образувано на
17.12.2019 г. по молба на НАП – Централно управление въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 17.12.2014 г. по НОХД № *** г. по описа на РС – Поморие срещу АТ. Н. М. за
сумата от 332 лева разноски по делото, както и 5 лева държавна такса за издаване на
изпълнителния лист. С молбата се отправя искане до ЧСИ да наложи запор върху банкова
сметка на длъжника. Покана за доброволно изпълнение е изпратена на същата дата, но няма
доказателства да е редовно връчена на длъжника. На 09.01.2020 г. ТД на НАП – Бургас
уведомява ЧСИ, че А.М. има публични задължения в размер на 2779,70 лева.
На 22.01.2020 г. по ИД ЧСИ изпраща запорно съобщение до „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с което налага запор на всички сметки на длъжника,
открити в тази банка, банкови касети и вземания, които длъжника има по договори,
сключени с банката, до размера на сумата, а имено 3715 лева, изчислена към 05.02.2020 г.
На 27.01.2020 г. банката отговаря, че откритата към момента на отговора сметка на М. е
блокирана с посочения размер за бъдещи постъпления. Към същата дата няма наличности по
сметката в банката. Има наложени предходни запори.
На 17.08.2020 г. по ИД е депозирана молба от НАП, с която моли към ИД да бъде
присъединен следният изпълнителен титул, издаден срещу същия длъжник, а именно:
изпълнителен лист от 03.09.2015 г. по НОХД № *** г. по описа на РС – Поморие, вземането
по който възлиза на: 250 лева – разноски за предоставена правна помощ; 5 лева – държавна
такса за издаване на изпълнителен лист. В молбата НАП посочва, че за събиране на
вземанията на държавата ще се ползва от извършените до момента изпълнителни действия
по ИД и от посочените в молбата за образуване на производството изпълнителни способи.
На 10.08.2021 г. по ИД ЧСИ изпраща запорно съобщение до „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, с което налага запор на всички сметки на длъжника, открити в тази банка,
2
банкови касети и вземания, които длъжника има по договори, сключени с банката, до
размера на сумата, а имено 4173 лева (в която се включва и вземането по изпълнителен лист
от 03.09.2015 г. по НОХД № *** г. по описа на РС – Поморие), изчислена към 24.08.2021 г.
На същата дата по ИД ЧСИ изпраща запорно съобщение до „***“ АД, с което налага запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника до погасяване на задължението към
взискателите. На 08.09.2021 г. по ИД постъпва отговор от „***“ АД, с което на основание
чл.508 от ГПК уведомява ЧСИ, че признава вземането, върху което е наложен запора, и се
заема да го изпълни.
С постановление от 23.09.2021 г. ЧСИ разпределя постъпила от работодателя на
длъжника сума в размер на 474,99 лева, като с нея се погасяват суми по „първия“
изпълнителен лист, такси на ЧСИ и държавни такси.
На 28.09.2021 г. длъжникът М. депозира молба по ИД, с която заявява пред ЧСИ, че
доброволно ще заплати остатъка от задължението към НАП – София. Моли да бъде вдигнат
запора върху трудовото му възнаграждение.
На 28.09.2021 г. са изпратени две съобщения (до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и
„***“ АД) за вдигане на запор, а на 04.10.2021 г. ищецът получава съобщение за доброволно
изпълнение.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Според разпоредбата на чл.27б от ЗПП разноските за правна помощ по чл. 27а са
частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите въз основа
на издаден от съда изпълнителен лист. Вземането се събира по реда на ГПК – аргумент от
чл.163, ал.2 от ДОПК. На НАП е възложено единствено събиране на вземанията, като тя не
се явява техен носител. Основанието последната да иска изпълнителни действия и инициира
изпълнително производство не е качеството й на кредитор на задължените лица по тези
вземания, а законовата делегация да ги събира за сметка на действителния кредитор, страна
по съответното материално правоотношение – в случая НБПП. Следователно доколкото
НАП не участва в материалното правоотношение, представляващо източник на вземането,
то същата не е легитимирана да получи плащането и не е надлежен ответник по иск за
недължимостта му, тъй като отрицателният установителен иск за недължимост на сумите по
изпълнителния лист следва да се предяви срещу лицето, което претендира да е носител на
вземането и да има качеството кредитор.
Ето защо производството е допустимо.
По основателността на иска:
На основание чл.162, ал.4, вр. ал.2 от ДОПК вземането на НАП е частно. Вземането
за разноски поради самостоятелния си характер и регламентация в процесуалния закон не
попада в обхвата на произтичащите от главното вземане допълнителни вземания по чл. 119
ЗЗД. За него е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД – в този
смисъл Определение № 538 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2016 г., III г. о.
Давността започва да тече от влизане в сила на определението, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист, а именно 02.09.2015 г. Следователно в случая давността за вземането
следва да изтече на 02.09.2020 г.
Според т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
3
влязлото в сила разпределение и др. Следователно образуването на изпълнително дело през
2019 г. и изпращането на покана за доброволно изпълнение не прекъсват давността.
Според разпоредбата на чл.507, ал.1 от ГПК запорното съобщение на третото
задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно
изпълнение до длъжника. По аргумент за противното, няма пречка след изпращане на
поканата за доброволно изпълнение да се извърши изпълнително действие по налагане на
„запор“ върху длъжниково имущество, както в случая запор върху сметка на длъжника в
търговска банка, но в срока за доброволно изпълнение последният може да упражни свои
права – да възрази, да изпълни задължението и др. – аргумент от Решение № 228 от
12.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3047/2019 г., III г. о.
Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Налагането на запор прекъсва давността
(аргумент от т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК). Съгласно мотивите към отговора на въпроса по т. 5 на ТР № 3/2015 г от 10.07.2017
г. на ОСГТК на ВКС е прието, че запорът се счита наложен със самото постановяване на
разпореждането за това от страна на съдебния изпълнител и с получаването на съобщението
за това от третото задължено лице, като съществуването на самото вземане (респективно
наличието на парични средства по банковите сметки на титуляра) не е част от фактическия
състав на налагането на запора. Видно от доказателствата по делото „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД получава запорно съобщение по ИД на 27.01.2020 г.
Следователно на тази дата погасителната давност е прекъсната.
Разпоредбата на чл. 456, ал. 1 ГПК урежда възможността други кредитори, които
имат парично вземане срещу същия длъжник, да го предявят за събиране във вече
образувано по молба на друг взискател изпълнително производство и да се удовлетворят от
събраната по изпълнителното дело сума. На тези присъединени кредитори законът признава
в изпълнителното производство същите права, каквито признава и на първоначалния
взискател, като предвижда и че те се ползват от извършените до присъединяването
изпълнителни действия – чл. 457, ал. 1 и 2 ГПК (в този смисъл и Определение № 378 от
11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2018 г., I г. о.). Установи се, че НБПП, чрез НАП,
предявява вземането си на 17.08.2020 г. (преди изтичане на 5-годишната погасителна
давност за вземането), като заедно с молбата за присъединяване представя и изпълнителния
лист, т.е. от тази дата то е присъединен взискател по ИД (аргумент от Решение № 45 от
17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/2019 г., II т. о.) и давността се счита прекъсната. Такова
е и становището, застъпено в т.10 от от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Следователно от 17.08.2020 г. започва да тече нова 5-годишна давност, същата към
настоящия момент не е изтекла (не е налице и перемция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК), поради което вземането на ответника не е погасено по давност. Искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото само ответникът има право на разноски. По делото липсват
доказателства НБПП да е направило разноски по делото. То претендира и юрисконсулско
възнаграждение. Видно от доказателства по делото обаче всички процесуални действия от
тази страна са извършени от госпожа Н. И. (председател на НБПП), като няма доказателства
тя да е упълномощила юрисконсулт да представлява ответника по делото. Ето защо страната
няма право на присъждане на разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АТ. Н. М., ЕГН – **********, срещу Национално бюро
4
за правна помощ, с адрес гр. София, ул. Развигор, № 1, иск с правно основание чл.439, ал.1
от ГПК да бъде прието за установено по делото, че М. не дължи на бюрото като погасено по
давност вземане в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, представляващо разноски пред
Окръжен съд – адвокатски хонорар, за което е издаден изпълнителен лист № ***/03.09.2015
г. по НХОД № *** г. по описа на РС – Поморие и за събирането на което е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Г.М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Национално бюро за правна помощ, с адрес
гр. София, ул. Развигор, № 1, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _____(П)____
Вярно с оригинала! ММ
5