РЕШЕНИЕ
№ 934
гр. Велико Търново, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110103553 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните съществуват облигационни отношения във връзка с ползване от ответника на
услуги за доставка на електроенергия по клиентски *. Изтъква се, че от 22.08.2020г. до
18.05.2021г. потребителят ползвал посочените услуги на обща стойност от 309,34 лв., за
което ищецът издал фактури за периода от 13.08.2020г. до 03.06.2021г. Твърди се, че от
неизпълнението на ответника, за ищеца е възникнало право да претендира обезщетение за
забава в размер на 77,75 лв., считано от падежа на всяка фактура до 20.06.2023г. Навеждат
се твърдения, че поради липса на доброволно изпълнение е издадена заповед за изпълнение
по частно гражданско дело №2060/2023г., по описа на Великотърновския районен съд
относно посочените суми, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди,
че вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, са дължими и отговарят на
действителното потребление на ответника, поради което отправя искане до съда да
постанови решение, с което да бъде установено съществуването им, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения му особен представител, в който оспорва предявените искове. Излага се
становище за недължимост на сумите по фактурите тъй като липсват доказателства за
обстоятелствата, че ответникът е имал качеството на потребител на електрическа енергия за
процесния период и обект, и че реално сам у доставени посочените в процесните фактури
количества електроенергия. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за
1
отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
През разглеждания период Р. М. Ж. притежавал 1/2 идеална част от правото на собственост
спрямо поземлен имот и от построената в него жилищна сграда, намиращи се *. Във връзка с
ползването на електрическа енергия за имота, на потребителя в качеството на * e открита
партида по клиентски *. За периода от 13.08.2020г. до 03.06.2021г. ищецът издал фактури, в
които начислил на ответника цена на услуги за достъп до електроразпределителната мрежа
на база предоставена мощност за времето от 22.08.2020г. до 18.05.2021г., с падежи от
01.09.2020г. до 14.06.2021г., на обща стойност 309,34 лв. Поради липса на доброволно
изпълнение на задълженията, доставчикът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу потребителя за плащане на сумата по фактурите и на лихва за забава от
77,75 лв., считано от падежа на всяка от тях до 20.06.2023г., във връзка с което е образувано
частно гражданско дело №2060/2023г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
уважил искането като заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47 от
ГПК. От заключението да допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че за
процесния период електромерът отчитащ потреблението за имота на ответника е бил
метрологично годен и технически изправен като е вписан в публичния регистър на БИМ за
одобрените средства за измерване. Вещото лице е констатирало, че при отчетите не е
установено потребление на електроенергия като са начислени мрежови услуги за достъп до
електроразпределителната мрежа, стойността на които е съобразена с предоставената
мощност и е изчислена съобразно утвърдените от КЕВР цени.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е
възникнало облигационно отношение свързано с доставка на електрическа енергия и
предоставяне на услуги за достъп до електроразпределителната мрежа, по силата на което
ответникът е следвало да заплаща тяхната цена. Отношенията подробно са регламентирани в
публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4
от ЗЕ, публикувани са по предвидения в закона ред и са влезли в сила. Ищецът има
качеството на оператор на разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия, а
ответникът - на потребител на енергийни услуги като небитов клиент по смисъла на § 1, т.
33а и т. 41б от ДР на ЗЕ. Партидата на ответника е открита с оглед качеството му на
едноличен търговец и по смисъла на чл. 4, ал. 2 и 3 от Общите условия на * той е
потребител на електрическа енергия за стопански нужди, независимо от предназначението
на електроснабдените обекти. Цените на мрежовите услуги отразяват разходите, които се
отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
2
система, включваща разходите свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско
измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да
бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. Съгласно
чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, битовите и небитовите
крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния
ценови период на крайния снабдител, а според чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ те следва да се заплащат
от потребителите върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата
за измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдени от КЕВР
цени /Решение на КЕВР №Ц-29 от 01.07.2020г./. В § 1, т. 11 от Наредба №6 от 24.02.2014г.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната
или към разпределителните електрически мрежи /Наредба №6 от 24.02.2014г./ е дадено
легално определение на понятието „предоставена мощност”, представляваща максималната
активна мощност, за която операторът на преносната мрежа или съответният оператор на
разпределителна мрежа съгласно договора за присъединяване осигурява на клиента
възможност за ползване на границата на собственост на електрическите съоръжения или за
пренос към разпределителна мрежа в мястото на присъединяване на обект на оператора на
разпределителната мрежа и се характеризира с ниво на номинално напрежение и брой на
фазите, на които се доставя, при фактор на мощността не по-нисък от 0,9. В чл. 7, ал. 1 от
Общите условия на договорите за пренос електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на *, е предвидено че за ползватели, потребяващи
електрическа енергия за стопански нужди и присъединени към електроразпределителната
мрежа без договор за присъединяване, за предоставена мощност и категория по осигуреност
на електроснабдяването се приемат размерът на осигурената за ползване мощност и
категорията по осигуреност на електроснабдяване до границата на собственост. Според
разпоредбата на чл. 36 от Наредба №6 от 24.02.2014г., когато средствата за търговско
измерване не позволяват регистриране на активна мощност, предоставената мощност се
контролира чрез ограничаване на ползваната електрическа енергия по ток, при фактор на
мощността 0,9, с монтиране непосредствено след електромерите за търговско измерване на
подбрани по големината на номиналния им ток автоматични прекъсвачи или
токоограничаващи устройства. В разглеждания случай е установено, че предоставената
мощност е определена според посочените разпоредби и съобразно техническите данни и
параметри на измервателната група в обекта на потребление.
С оглед възникналото между страните облигационно отношение свързано с
продажбата на електрическа енергия, ищецът в качеството на продавач е установил, че
реално е доставил на ответника посочените в процесните фактури мрежови услуги.
Монтираният електромер е бил метрологично годен през разглеждания период като липсват
данни за техническа неизправност, което доказва че обектът на ответника е присъединен
към електроразпределителната мрежа и е осигурена възможност за него да се ползва
3
предоставената по мрежата максимална активна мощност. Това от своя страна е довело до
пораждане на задължение за ответника, съгласно чл. 17 и 26 от Общите условия на *, да
заплаща ежемесечно в срока указан във фактурите цената на мрежовите услуги от 309,34 лв.,
без да е необходимо предварително уведомяване за размера на плащанията. Според чл. 38 от
същите Общи условия, при неизпълнение на падежа на фактурите за ответника е възникнало
и задължение да заплаща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 77,75 лв. за
периода от 02.09.2020г. до 20.06.2023г. От забавата за изпълнение на главницата е
възникнало и правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва по
чл. 86 от ЗЗД за периода от 11.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Поради изложеното претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно разглежданите вземания, за които е издадена заповедта за
изпълнение по частно гражданско дело №2060/2023г., по описа на Великотърновския
районен съд, са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждения за вещо лице и особен представител в
общ размер на 875 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 75 лв., направени в производството по издаване на заповед
за изпълнение по частно гражданско дело №2060/2023г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Р. М. Ж. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумите
от 309,34 лв. /триста и девет лева и тридесет и четири стотинки/ - главница, представляваща
цена за ползвани мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа от
22.08.2020г. до 18.05.2021г., за което са издадени фактури за периода от 13.08.2020г. до
03.06.2021г. по партида с клиентски *, 77,75 лв. /седемдесет и седем лева и седемдесет и пет
стотинки/ - лихва за забава за периода от 02.09.2020г. до 20.06.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.07.2023г. до окончателното изплащане на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №820 от 13.07.2023г. по частно
гражданско дело №2060/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда Р. М. Ж. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 875 лв. /осемстотин
седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 75
лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело
№2060/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2060/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5